ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 07.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година
в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 229 по описа за 2020 година на Софийски
градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Разград по търговско
дело № 25/2019 г. е образувано въз основа на искова
молба с вх. № 2322/03.06.2019 г., подадена от “М.П.” ЕООД, ЕИК *******, против ответник
С.К.., действаща като едноличен търговец с фирма “Г.С.–
Е.И. А.– С. Ш.”, ЕИК *******, с която са предявени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да върне на ищеца сумата от 50 820 лева – частичен иск от иск в
заявен пълен размер от 508 200 лева, представляваща получена от ответника
при отпаднало основание поради развалянето на сключения между страните договор
от 05.06.2013 г., и която сума представлява получено авансово плащане за
неосъществена доставка по фактура № *********/07.02.2014 г., сумата от
24 168,21 лева - частичен иск от иск в заявен пълен размер от
241 682,16 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 508 200 лева за периода от 22.09.2014
г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от
50 820 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 59 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 820 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от
508 200 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца до размера на обедняването, сумата от 24 168,21 лева - частичен иск
от иск в заявен пълен размер от 241 682,16 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
508 200 лева за периода от 22.09.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 50 820 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
С отговора на
исковата молба, подаден от В.Ш. – като пълномощник на С. Ш., действаща като
едноличен търговец с фирма “Г.С.– Е.И. А.– С.
Ш.”, съдът е уведомен, че С. Ш. е починала на 17.02.2018г.
След приключване
на двойната размяна на книжа, с разпореждане от 16.10.2019 г. Окръжен съд –
Разград е дал указания на ищеца да посочи кои лица следва да се считат
ответници по иска - ЕТ “Г.С.– Е.И. А.– С.
Ш.” или наследниците В.Г.Ш. и Д.Г.Ш.. Ако ответници
следва да се считат наследниците, то ищецът да представи за целта нарочна
искова молба с приложения и преписи според броя на ответниците, както и да
посочи каква част от сумата се претендира от всеки един от наследниците.
Ищецът е подал
молба от 11.11.2019 г., в която сочи като ответници по предявените искове законните
наследници на С.К.Ш. – В.Г.Ш. и Д.Г.Ш., които претендира да бъдат осъдени да
заплатят по ½ част от горепосочените суми.
С разпореждане
от 13.11.2019 г. Окръжен съд – Разград е конституирал в качеството им на
ответници В.Г.Ш. и Д.Г.Ш..
Исковата молба е
изпратена на ответниците В.Г.Ш. и Д.Г.Ш. за отговор по реда на чл.367 от ГПК.
В отговорите на
исковата молба е направено от ответниците възражение за местна подсъдност.
С определение №
5/02.01.2020 г. Окръжен съд – Разград е прекратил производството по търговско
дело № 25/2019 г. и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентността му да разгледа спора не е
безспорна. В случая от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт
и служебни справки в Национална база данни “Население” се установява, че С. К. Ш. е починала на
17.02.2018 г., т.е. преди завеждане на 03.06.2019 г. на търговско дело №
25/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Страни
в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни физически и юридически
лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни
процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от момента на
предявяване на иска до приключване на делото и за които съдът е длъжен да следи
служебно. Смъртта прекратява съществуването на физическите лица като правни
субекти и слага край на тяхната правоспособност. Предявяването на иск срещу
лице, което вече е починало на 17.02.2018 г., т.е.
към момента на подаване на исковата молба, изключва възникването на валидно
процесуално правоотношение. Ответникът С. К. Ш. няма качеството на надлежна страна в процеса и срещу нея не може да
бъдат извършвани валидни процесуални действия. С оглед на това правно
невъзможно е ответникът, починал преди подаване на иска, да бъде заместен от
своите наследници, доколкото процесуалното правоприемство предполага страната
да е починала в хода на процеса, т.е. при наличие на валидно учредено с нея
процесуално правоотношение, каквото в случая не е налице (така в Решение № 275
от 07.03.2014 г. по гр.д. № 1996/2013 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О.; Определение № 576/ 12.10.2010 г. по ч.гр.д. №
458/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
В случая не се
касае за нередовност на исковата молба и уточнение на същата, тъй като
конституирането на В.Г.Ш. и Д.Г.Ш. като ответници по делото е сторено след
изпращането на исковата молба за отговор на ответника, съответно след
осъществената двойна размяна на книжа.
В случая макар
да не е подадено заявление до Търговския регистър за прекратяване на едноличния
търговец от наследниците при
смъртта му, съгласно чл.60а, т. 2 от ТЗ, няма данни предприятието да е запазено.
Поради горното настоящият състав намира, че е недопустимо
конституирането на наследниците В.Г.Ш. и Д.Г.Ш. като ответници по предявения иск и съответно е недопустимо направеното от същите възражение за
местна неподсъдност на спора. Това би обусловило
недопустимост на евентуалното съдебно решение по делото. След като претенцията, заявена в исковата молба е
срещу починал ответник преди подаването й, и не е налице валидно конституиране
на наследниците на починалия ответник, то не е валидно направено и възражението
за местна подсъдност. Окръжен съд – Разград обаче е конституирал наследниците
като ответници и след възражение за местна подсъдност е изпратил
същото на СГС.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че следва да прекрати
производството по настоящото дело и на основание чл. 122 от ГПК пред Апелативен
съд – София да повдигне спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен
съд - Разград за определяне на компетентен съд за разглеждането на спора.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 229/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-8 състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Разград пред
Софийски апелативен съд, на основание чл. 122 от ГПК.
Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за разрешаване на спора за
подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :