Решение по дело №1235/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 446

гр. Г.О., 07.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1235 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД обективно съединени искове за установяване, че С.В.В. дължи на ищеца сумата 1175,25 лв. за доставена в периода от 01.08.2014г. до 05.07.2017г. питейна вода и пречистване, в имот, находящ се в гр. Г.О., ул.  №, както и сумата 175,04 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 01.08.2014г. до 05.07.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на зявлението по чл. 410 ГПК-22.12.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №2721/2017г. на ГОРС, 1-ви с-в.

Ответникът оспорва исковете с възражение, че не е потребил количеството вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадните води. Посочва, че от приложените карнетни листи за исковия период е видно, че количеството вода е начислявано служебно, а не се е основавало на реално потребление в обекта. Възразява, че начислените суми не се основават на измерено количество вода, че същата не е реално доставена и потребена, поради което счита, че не дължи заплащането й.  Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД по отношение на вземанията на ищеца, възникнали три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 22.12. 2017г. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Твърди, че същите са съставени от ищеца-справка извлечение, карнети и фактури, както й че не носят подписи положени от него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 62298 и по подадено заявление на негово име е разкрита партида за имот в гр. Г. Оряховица, ул.  № 25, ет. 2. От представените по делото карнетни листи е видно, че от 01.07.14 г. до 04.04.2017 г. служебно са му начислявани по 20 куб. м. питейна вода, а след това за периода 04.04.2017 г. до 01.06.2017 г. по 10 куб м.

Страните не спорят, че съществуващите между тях облигационни отношения се регламентират от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "ВиК Йовковци" ООД гр. В. Търново /ОУ/.

От приложените справка - извлечение № 64534 за дължимите суми от ответника към 16.08.2017 г., справка за консумация на абоната и представените фактури, издадени в периода м. септември 2014 г. - м. юли 2017 г. /лист 13-24/ се установява, че през исковия период, стойността на ползваните от ответника услуги по доставка на питейна вода и такса канализация, при единична цена от 1, 47 лв. без ДДС, възлиза общо на 1175,25 лв. От посочените справки се установява още, че върху вземането по всяка фактура за този период е начислена и лихва за забава в общ размер на 175,04 лв., считано от 30 дни от издаването на отделните фактури до 05.07.2017 г. До абоната е изпратена покана за доброволно плащане на просрочените му задължения, но писмото се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя /лист 11-12/.

По делото се събраха гласни доказателства. От показанията на свидетеля Тошо Георгиев Георгиев - служител при ищеца, се установява, че е посещавал ежемесечно имота на ответника. На същия начислявал служебна консумация на вода, т.к. още през 2013 г. било констатирано, че водомерът в апартамента на ответника не отговаря на изискванията на наредбата. Съставен бил съответния протокол. Въпреки указанията дадени от служители на дружеството, ответникът отказал да го подмени, т.к. водомера бил заработен в плочките на банята му. От 2013 г. му начислявал служебна консумация на вода, която се изчислявала съобразно броя лица живущи на адреса и главния водомер в сградата. На ответника служебно му начислявали по 5 куб.м. вода на живущ на адреса. Посочва, че за част от месеците са начислени 10 куб. м вода, т.к тогава главния водомер в сградата е работел, поради което е начислена само разликата между останалите водомери в другите апартаменти в кооперацията.

По делото е приложено и ч. гр. дело № 2721/2017 г. на Районен съд - Г.О., образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК от "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД срещу ответника в настоящото производство. В хода на заповедното производство била издадена заповед за изпълнение № 3580 от 22.12.2017 г. за сумата 1175,25 лв., представляваща главница за доставена незаплатена питейна вода и ползвани услуги по пречистване на отпадни води и канализация по партидата на обект в гр. Г. Оряховица, ул. № 25, ет. 2; за сумата от 175,04 лева - законната лихва за забавено плащане по фактурите, считано 30 дни след датата на издаване на всяка фактура /чл. 32, ал.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от "ВиК Йовковци" ООД/ до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.12.2017 г., до окончателното изплащане, както и за сумата от 27.00 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок ответникът подал възражение за недължимост на сумите. С разпореждане съдът предоставил на ищеца едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В указания срок ищецът подал настоящата искова молба с предмет вземанията по издадената заповед по чл. 410 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

При предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ, изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за процесния период. В случай на установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през целия исков период. Възражения или доказателства противно на изложеното не са депозирани. След като е бил собственик на недвижимия имот през спорния период и като такъв се явява потребител на ВиК услуги за питейно - битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.респ. по чл. 2, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от ОУ. С оглед на това за исковия период между страните са съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води.

По делото не е спорно, че имота на абоната е водоснабден, а от разпитана на свидетеля Георгиев и представените писмени доказателства се установява категорично, че през исковия период в него е имало монтиран измервателен уред - водомер, но същият с оглед недобросъвестното поведение на ответника, не е бил подменен с годно средство за търговско измерване по Закона за измерванията, с което при условията и реда на чл. 30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004 г. да се е измерва потребеното количество доставена вода. В този случай ищцовото дружество не е имало друга възможност освен да начислява служебна консумация на база живущите на адреса лица. Ответникът не спори, че на адреса живеят четирима души. В карнет листите също е посочено това обстоятелство. В чл.25,ал. 8, т. 1 от ОУ е предвидено, че при липса на индивидуален водомер, месечно изразходената питейна вода се определя, както следва, а именно: по 5 куб. м. вода за всеки обитател на нетоплофицирано жилище. По толкова е определял и инкасатора обслужващ имота на ответника.

Воденият по партида на ответника карнет е частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, поради което е непротивопоставим на страната, която не го е подписала. Действително карнетния лист по партидата на ответника не е подписан и съответно не му е противопоставим, но с оглед събраните по делото доказателства, че в имота му е монтиран неизправен водомер и че отказва да го подмени, както и непредставяне на доказателства в обратна посока, а и не оспорването на твърдените от ищеца факти, води до извод, че ищецът е доказал основанието за начисляването на служебна консумация на питейна вода. Неосигурен достъп от потребителя до индивидуалния му водомер и неподмяната му с изправен такъв, представлява неизпълнение на задължението му по чл. 24, ал. 1 от ОУ и чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ОУ. В тази връзка съдът кредитира като логични и последователни показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява обективната невъзможност за извършване на редовен отчет на процесното СТИ по смисъла на чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребителят не го е подменил с изправно такова, съобразно задължението му. Наред с това потребителят не е предприел действия по смисъла на чл. 35, ал. 4 от същата наредба, за да уточни с оператора удобно за двете страни време за извършването на отчитането в срок не по - дълг от една година от последното отчитане.

Недобросъвестното поведение на абоната, изразяващо се в неосигуряване на свободен достъп до водомера му и замяната на същия е дало основание на ищеца да начислява служебни количества вода, съобразени с общите условия на договора действал между страните. Предвид на това представения карнетен лист категорично установява, че отразените в счетоводните справки по делото количества ВиК услуги за процесния период са реално доставени. Ето защо съдът намира, че възражението въведено от ответника, че отразените количества вода в процесните фактури не са реално потребени, е неоснователно и недоказано.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че за абоната е възникнало задължение за заплащане на потребените количества ВиК услуги в общ размер на 1 350,29 лв., фактурирани от ищеца в периода м. август 2014 г. - м. юли 2017 г. по утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ ищецът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, но няма задължение да изпраща същите на ответника. Падежа на задължението по съответната фактура е посочен в действащите между страните ОУ и е 30 дни след датата на издаването й. С изтичането на този срок за плащане потребителят изпада в забава и без покана, като дължи заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница. На основание чл. 162 ГПК съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за доказана до заявения размер от 175,04 лв. за периода, считано от 30 дни от издаването на всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

Ответникът своевременно е въвел възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. По аргумент от задължителната съдебна практика ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС вземанията на ищеца, представляващи цена на ВиК услуги имат характера на "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. По правилото на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно вече цитираната клауза на чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след дата на фактуриране. С оглед на това падежа на вземането по издадените на 30.09.2014 г. и 31.10.2014 г. фактури е настъпил съответно на 30.10.2014 г. и на 31.11.2014 г., а на тази издадена на 28.11.2014 г. на 28.12.2014 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.12.2014 г., от който момент по аргумент на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита за предявен, по отношение на тези вземания е била изтекла кратката погасителна давност, поради което възражението на ответника е основателно само за фактурите издадената на 30.09.2014 г.№25953852 и 31.10.2014 г. №26036890 за сумата общо 70, 56 лв. главница и сумата от 19,73 лв. мораторна лихва., като за останалите искът следва да се уважи.

По тези съображения съдът намира, че предявените искове претенции за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника общо в размер на 1104,69 лв., представляващо стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за процесния период, както и за сумата от 155,31 лв. - мораторна лихва за забавено плащане, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2580/2017 г. на ГОРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2017 г. до окончателно изплащане, са основателни и доказани, като за разликата до целият предявен размер от 1175,25 лв. главница и 175,04 лв. мораторна лихва следва да се отхвърлят като погасени по давност.  

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски както в исковото, така и в заповедното производство. За настоящото дело същите са в размер на 428,31 лв. - 75 лв. за държавна такса и 386 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. По заповедното производство те са в размер на 361,12 лв. - 27 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. П. Яворов, 30, представлявано от управителя Д.В., че С.В.В., ЕГН: **********, с адрес *** МУ ДЪЛЖИ СУМАТА от 1104,69 лв. - главница, представляваща вземания по фактури, издадени в периода от 01.08.2014 г. до 05.07.2017 г. за доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен № 62298 за обект в гр. Г.О., ул.  № 25, ет. 2, както и СУМАТА от 155,31 лв., представляваща лихва за забава върху вземанията по отделните фактури, считано от 30 дни след датата на издаването им до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за горницата до целият предявен размер до сумите 1175, 25 лв. главница и сумата от 175,04 лв. мораторна лихва, като погасен по давност, а именно за фактури № 25953852 от 30.09.2014 г. и №26036890 от 31.10.2014 г.,  за които суми има издадена Заповед № 3580 от 22.12.2017 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. дело № 2721/2017 г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. П. Яворов, 30, представлявано от управителя Д.В., сумата от 428,31 лв. - направени по настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 361,12 лв. - направени по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване препис от него на страните.

След влизане в сила на решението заверен препис от него да се приложи по ч.гр. дело 2721/2017 г. по описа на ГОРС и да се докладва на съдията-докладчик по същото.

 

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: