Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.10.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
15.09. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1148
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „В.И.К.“ ЕООД – гр. С.З.против решение №
426/30.03.2020г., постановено по гр.д. № 4416/2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от „В.И.К.” ЕООД против „Е.Ю.” ЕАД
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 3 511.78 лв.,
представляваща недължимо платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.”, ИТ № ***, за
периода 23.10.2014г. – 22.11.2014г., по фактура № **********/30.11.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение в
частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата
3511,78лв., представляваща недължимо платена цена на ел. енергия за периода
23.10.2014г. – 22.11.2014г. по посочената фактура. Иска се от въззивната
инстанция да се отмени
решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи иска като основателен и доказан.
Постъпило е становище от третото лице – помагач ЗК „У.“ АД,
че жалбата е неоснователна. Моли първоинстанционното решение да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок от въззиваемите, с който вземат становище по направените
в жалбата оплаквания. Молят същата да бъде отхвърлена. Направено е искане да се
потвърди обжалваното решение. Претендират направените разноски по делото. Правят
възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Доказателствени искания не са направени във въззивното
производство.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу решението, с което са отхвърлени предявените от него главен и
евентуален иск.
Окръжен съд – гр.
Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
През периода от 23.10.2014г. до
22.11.2014.г „В.И.К." ЕООД е заплатило на ответното дружество следните
суми, представляващи цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.П.В.",
намираща се в общ. Т.:
-за м. ноември 2014г. била
заплатена сумата 10863.55 лв. по фактура № **********/30.11.2017г,
представляваща начислена от ответника във фактурите цена на ел. енергията по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение.
Сумата по фактурата е за измерена
и отчетена електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена
станция „К.П.В.".
Мрежовите услуги се заплащат от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Границата
на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца е Подстанция „Т.” 20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „В.” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700
км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена
станция „К.П.В.”, като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „О.". И
електропровода „В." 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „В.И.К."
ЕООД.
Измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде
монтирано на тази граница -т.е. между Подстанция „Т.” 20 kV и Електропровод „В.”
20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „О.” и ПС „К.П.В.”.
„В.И.К.” ЕООД е отправяло няколкократни
писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „Е.Б.ЕР" АД/ с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
„Е.Б.ЕР” АД е изпълнило законовите си
задължения и е уважило искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О.”
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.” 20 kV, ВиК
ЕООД и за този обект ищецът е щял да премине на балансирания пазар и да заплаща
цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с
„Енергийна финансова група АД” от 28.05.2013г. По този начин „ВИК“ ЕООД е щяло
да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния
период дължимата от ВиК цена на ел. енергията е щяла да бъде в размер на
7351.77лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явява за ВиК
имуществена вреда- 3511.78лв. в резултат на неизпълнение на законовите си
задължения и не уважаване на искането на ищеца за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „К.П.В.”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.”
20 kV като по този начин „ВиК“ ЕООД е
лишено от възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски цени
на ел. енергия.
В
доклада си по делото първоинстанционния съд е приел, че предявените искове-
главен и евентуален са с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД и на това
основание е отхвърлил предявените при
условията на евентуалност искове. Приел е, че се касае за претенция за неоснователно обогатяване и е обсъждал
наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността за неоснователно
обогатяване.
Настоящият
състав на Старозагорски окръжен съд намира, че с обжалваното решение първоинстанционният съд не се произнесъл по предявените искове. Това е така, поради
обстоятелството, че постановения диспозитив не съответства на искането на ищеца,
което е за осъждане на ответниците при
условията на евентуалност на конкретно
посочена сума, представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди. В
изложеното в исковата молба фактическо основание и петитум ищецът претендира обезщетение от непозволено
увреждане по чл.49 ЗЗД, т.е деликтна отговорност. Налице е недопустимо смесване
на предпоставките на деликтната отговорност при непозволено увреждане и на отговорността за неоснователно
обогатяване. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да
са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между тях.
В чл.
6, ал.2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския
процес - този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на
делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от
ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на
спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата
молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон
задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти
и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася
относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на
делото, е налице произнасяне по непредявен иск.
Предвид
гореизложеното настоящия състав, намира, че обжалваното решение на
първоинстанционния съд е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл.
270, ал.3 ГПК, а делото следва да бъде върнато на друг
състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените искове.
Поради
обстоятелството, че постановеното решение се обезсилва и делото се връща за
ново разглеждане от Районен съд – Стара Загора, т.е. не се слага край на
производството пред тази инстанция с акт по съществото на спора, настоящият
съдебен състав не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане
на направените по делото разноски. Те следва да бъдат присъдени при
постановяване на акт по същество съобразно изхода на спора.
Ето защо Окръжен съд – С.З.Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 426/30.03.2020г., постановено по гр.д. № 4416/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – С.З.и произнасяне по предявените искове.
Решението
не подлежи на касационно обжалване – на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.