РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Търговище, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Ел. Ив. Д.
в присъствието на прокурора М. Люб. К.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100225 по описа за 2025 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД
Ищецът Д. А. Д. от ****************, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Д. П. -ТАК твърди в исковата молба, че на
15.06.2024 г., около 05.46 ч., в град Търговище, на ул. „Стефан Караджа” в
близост до бензиностанция „**********" посока на движение към
кръстовището с ул. „Кюстенджа", управлявайки собствения си л.а. марка
„Хонда", модел „ЦРВ" с рег. № ********** ищецът бил спрян от полицейски
служители за рутинна проверка, като му била направена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, като тестът бил положителен за
употреба на "бензодиазепини". Излага, че тъй като не употребява наркотици,
не бил съгласен с резултата от теста и настоял за извършване на химико -
токсикологично лабораторно изследване, като бил отведен в МБАЛ
Търговище, където му била взета кръв за изследване. Сочи, че му била
съставена и Заповед за налагане на ПАМ № 24-1993-000095/ 15.06.2024 г., изд.
от Сл. Н. на длъжност „*****” към ОД МВР Търговище, както и АУАН серия
GA № 1123081/15.06.2024 г., изд. от В. Т. на длъжност „**********” при ОД
1
МВР Търговище, а СУ МПС му било отнето, след което бил задържан за 24 ч.
и по случая било образувано ДП № 422/2024 г. по описа на РУ
Търговище.Посочва, че изпаднал в сериозен стрес, шок и уплаха от
случващото се, тъй като никога не е бил осъждан, не бил влизал в сградата на
полицията, а в случая бил задържан за престъпление, което не е извършил,
колата и СУ МПС му били отнети, табелите на колата били свалени и
предстояло повдигане на обвинение за престъпление, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода".Излага още, че на 05.11.2024 г. му било
връчено Постановление на прокурор от РП Търговище за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 422/ 2024 г. по описа на РУ Търговище,
от което ищецът разбрал, че при изследването на предоставената от него
кръвна проба не е открито наличие на наркотични вещества или техни
метаболити, като след влизането в сила на това постановление му били
върнати лекия автомобил и регистрационните табели, както и свидетелството
за правоуправление на МПС.Ищецът твърди също, че вследствие на
случилото се, животът му се преобърнал в негативен аспект, дори семейството
му гледало на него с други очи, отношенията им се изострили, а по този начин
гледали на него и неговите колеги и приятели и ищецът чувствал, че е изгубил
доверието им и тяхното уважение. Изпитвал срам и унижение от случващото
се, изгубил съня и настроението си поради това, че от уважаван член на
обществото и опора на близките си, бил превърнат без вина в човек, арестуван
за престъпление, което не е извършил.Като поддържа, че така описаните
негативни емоции и стрес, който преживява и до момента, душевните болки и
страдания, които случилото се му е причинило, съставляват неимуществени
вреди, невъзмездени до момента, ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск против Прокуратрата на Република
България за обезвреда на причинените му неимуществени вреди в размер на
5000лв., претендира законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на нак. производство-12.11.2024г. и
разноските по делото; посочва банкова сметка.В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца адв.Д. П. -ТАК поддържа иска, като
пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответника чрез районен прокурор М. Ст., се излага становище за
недопустимост на предявения иск с оглед посочената от самия ищец правна
2
квалификация по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а по същество предявения иск се
оспорва, като неоснователен.Излага се, че не са налице предпоставките по чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като се излага, че няма ангажирани доказателства за
наличие на конкретни неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от дейността на ПРБ, а претендираното обезщетение от 5 000 лева
за неимуществени вреди не е в съответствие с чл.52 ЗЗД. Същото е завишено и
не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в
Република България, и на съдебната практика в аналогични случаи, доколкото
спрямо ищеца не е повдигано изобщо обвинение, производството се е водило
за нетежко престъпление, досъдебното производство не е било с голяма
продължителност, по отношение на ищецът не е налагана мярка за
неотклонение и други мерки на процесуална принуда и ограничения.На
следващо място ответникът сочи, че не са доказани твърденията и
претенциите, че в следствие на наказателното производство ищецът е загубил
социални контакти, ограничен бил приятелския му кръг, накърнено е било
доброто му име, честта и достойнството му, професионалния му престиж ,
като поддържа ,че нито едно от действията на органите на ПРБ не е било
насочено към ограничаване или засегне тези му блага и ценности. Няма
действия, които Прокуратурата да е осъществила и те да са поставили под
съмнение или да са увредили доброто име, честта и достойнството на ищеца
като личност, доколкото не прокуратурата е образувала наказателното
производство, не нейните органи са задържали ищецът по ЗМВР и т.н., а едва
след започване на разследването от органите на МВР прокуратурата е била
уведомена за производството водено за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, основани на наркотест, и от своя страна прокурорът е
осъществил правомощията си, като под неговия надзор са били спазени
стриктно процесуалните права на лицето в рамките на наказателното
производство, и не е била нарушена презумцията за невиновност на
обвиняемото лице, ищец в настоящето производство.С оглед на изложеното и
като счита, че претенцията е изцяло неоснователна, ответникът моли за
отхвърлянето на иска; в евентуалност-за завишен размер на претендираното
обезщетение.В съдебно заседание възраженията се поддържат от
представителя на ответника прокурор М. К.-РП Търговище, който излага
подробни съображения за неоснователността на претенцията и липсата на
предпоставки за ангажиране отговорността на ПРБ, като пледира за
3
отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност-за намаляване размера на
претендираното обезщетение.
По отношение на въведеното от ответната страна възражение за
недопустимост на иска, съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 от
ГПК, като е приел, че доколкото възражението касае дадена от ищеца правна
квалификация, а това е служебно задължение на съда, то възражението е
неоснователно и спорът следва да се постави на разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените от ищеца писмени доказателства по делото и от
приложеното по делото ДП № 422/2024г. по описа на РУ ОДМВР Търговище
по пр.пр. № 1551/2024г. по описа на РП Търговище се установява, че със
Заповед за задържане за срок от 24 часа рег.№ 77/15.06.2024г. по описа на РУ
ОДМВР Търговище, ищецът е задържан за срок от 24 часа на осн. чл.
72,ал.1,т.1 от ЗМВР като в същата е посочено, че ищецът е управлявал МПС
след употреба на упойващи и наркотични вещества(бензодиазепини),
установено с техническо средство Dreger Drugtest 5000 с фабр.№ ARRD-0005,
която заповед е връчена на ищеца и в същата е отразено, че на 15.06.2024г.
лицето е освободено.От Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1993-
000096/15.06.2024г., изд. от полицай при РУ ОДМВР Търговище се
установява, че на ищеца е наложена ПАМ на осн. чл. 171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на осн.
чл. 172,ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС на ищеца и двете регистрационни
табели на автомобила, която заповед е подписана от ищеца на 15.06.2024г., а
със Заповед № 24-193-000095/15.06.2024г. на ищеца е наложена ПАМ
отнемане на СУМПС за не повече от шест месеца, която заповед е подписана
от ищеца на 15.06.2024г. От АУАН серия GA № 1123081/15.06.2024г. изд. от
старши полицай при ОД МВР Търговище се установява, че същият е съставен
за това, че ищецът е управлявал ППС на 15.06.2024г. в гр.Търговище след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство Dreger Drugtest 5000 с фабр.№ ARRD-0005, издаден е талон за
медицинско изследване № 139686, който акт е подписан от ищеца.
От заключението по Съдебно-химическа експертиза № Е-
312/11.09.2024г. по ДП № 422/2024г. по описа на РУ МВР гр.Търговище,
4
изготвена от ас. Ив. П.-********** в специализираната лаборатория по
химико-токсикологични изследвания към ВМА Варна се установява, че
същата е възложена с постановление на разследващ полицай от ОД МВР
Търговище със задача вещото лице да отговори има ли наличие на наркотични
вещества в кръвта и урината иззети от Д. А. Д. с ЕГН ********** от
********** и ако има такива,от какъв вид са същите. Заключението е, че в
предоставената биологична проба кръв, иззета на 15.06.2024г. в 06,33ч. от
лицето Д. А. Д. с ЕГН ********** не е открито наличие на наркотични
вещества или техни метаболити(в т.ч. отрицателен резултат за
бензодиазепини), което е установено чрез имунохимичен скрининг и се
доказва по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ. От
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.11.2024г.
на прокурор при РП Търговище се установява, че със същото е прекратено
наказателното производство по ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище,
водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, връчено на ищеца на
05.11.2024г. и му е върнат лекия автомобил, връчено на ищеца на
05.11.2024г.От приложеното ДП № 422/2024г. по описа на РУ МВР
гр.Търговище се установява още, че с писмо рег.№ 6163/17.06.2024г. на
гл.разследващ полицай от Сектор Разследване на престъпления по транспорта
при РУ Търговище, разследващият е уведомил прокуратурата на осн. чл.
212,ал.3 от НПК за започналото ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище,
като с разпореждане от 26.08.2024г. на прокурор при РП Търговище е указано
на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА Варна
заключението по назначената експертиза по ДП № 422/2024г- да бъде
изготвено в максимално кратък срок, след което срокът на разследването е
удължен с два до четири месеца, считано от 15.08.2024г., с Постановление от
11.10.2024г. на прокурор при РП Търговище и Постановление от 15.10.2024г.,
срокът на разследването е удължен с два месеца, считано от 15.10.2024г.
От трудов договор № **********и допълнително споразумение към
него от 01.07.2024г. се установява, че ищецът е назначен на длъжност
********** в ****************.
По делото са събрани и гласни доказателства, като св. М. Р. М., брат на
съжителката на ищеца твърди, че ищецът му се обадил 15.06.2024г. сутринта,
като му обяснил, че са го тествали за наркотици, тестът бил положетуелен и
щели да го задържат.Свидетелят, който работи като **************** в
5
********** отишъл при ищеца и го видял силно притеснен, заради самия
свидетел и заради длъжността му, а и заради петното, което му слага
обвинението, че взема наркотици. Твърди още, че тъй като автомобилът на
ищеца бил отнет, това наложило през цялото време до връщането му
свидетелят да помага, заедно с други роднини като кара детето на ищеца на
училище.Излага също, че сестра му, съжителстваща с ищеца също реагирала
остро на ситуацията , като мислела, че ищецът взема наркотици, но крие от
нея и в продължение на два месеца се карали непрекъснато за това.Било им
турдно и да обясняват на детето защо колата им я няма, като му казвали, че е
на ремонт, а ищецът се притеснявал и съучениците на детето му да не
разберат за случилото се и да мислят баща му за наркоман.Свидетелят твърди
също, че след случилото се, ищецът се затворил в себе си намалил до
минимум социалните си контакти и не искал да се среща с приятелите си,
защото едва ли не и те ще го мислят за наркоман. Не желаел да се среща и с
колеги, и с роднини, за да не му задават неудобни въпроси, но свидетелят
излага, че обстоятелството, че след проверката, полицейските служители са
му отнели автомобила станало достояние на познатите им и нямало как да
бъде скрито. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че му е известно
представител на Прокуратурата да е указвал на колегите му да спрат и да
лишат ищеца от право да управлява МПС.Св. Ан. Д. Д.-баща на ищеца,
твърди, че заедно със сина му работят във фирма **************** като
**********.Твърди, че на 15.06.2024г. сутринта ищецът се обадил на баща си
и му казал, че са го спрели и го карат за тест в болницата.Свидететят твърди,
че отишъл веднага в болницата и видял сина си да излиза с един полицай
който не му разрешил за разговарят и го отвели в полицията.Свидетелят
твърди още, че досега не е имало случай ищецът да бъде задържан или да има
проблеми с органите на реда, тъй като е скромен човек и не е имал
пререкания с полицаи. Твърди също, че след случката ;ищецът не може да
продължи да работи като **********, а го направили **********,
**************** и то благодарение на работодателя, защото вместо да го
уволни, му намерил работа на място. Свидетелят поддържа, че след случилото
се ищецът изпаднал в голяма депресия с тази работа, която му беше дадена
след отнемане на шофьорската книжка, тъй като не само работодателят им
разбра за това, че му е отнета шофьорската книжка и защо, но и тъй като
имало хора от фирмата, които не знаели, че свидетелят е баща на ищеца,
6
говорели пред него, че са му взели книжката заради наркотици, и че заради
това са го направили **********, което и за свидетеля било депресиращо,
както и за самия ищец.Твърди, че след всичко случило се, ищецът се затворил
в себе си, не искал да разговаря с никого, дори със свидетеля, било му много
трудно. Излага, че от полицията са отнели свидетелството за управление на
ищеца, а в отговор на въпрос посочва, че не знае промяната в поведението на
сина му да е била във връзка с действия, насочени от Прокуратурата към
него.Св. Р. Т. Г., приятел на ищеца твърди, че ищецът му разказал какво се е
случило, но се затворил в себе си, бил много притеснен в личен план и затова
жена му как понася случилото се, както и близките му. Споделял на свидетеля,
че при колегите си се е чувствал отхвърлен, защото всеки е започнал да го
гледа с други очи и му е останало едно петно за това нещо. Свидетелят твърди
също, че бил много учуден, че тестът е бил положетулун и затова с
нетърпение чакал да излезе кръвната проба и макар тя се оказала отрицателна,
случилото се останало като унижение за ищеца и до излизането на резултата,
неизвестността карала дори и близки хора да могат да се усъмнят в ищеца.По
делото са разпитани и трима полицейски служители.Св. В. Ст. Т.
****************, ********** в група ППД при РУ Търговище твърди, че
15.06.2024 г. заедно с колегата му Т. Й. Й., били нощна смяна за времето от
20:00 ч. на 14.06.2025 г. до 08:00 ч. на 15.06.2024 г. и в сутрешните часове
забелязали лек автомобил „Хонда CR-V“, като водачът бил спрян за проверка
и тогава установили ищеца, който бил правоспособен водач и бил поканен до
служебния автомобил да му се извърши проба за наркотични вещества с
техническо средство “Drug Test 5000”, като била отчетена положителна проба
на бензодиазепини, след което била съставена документацията и водачът бил
задържан за срок до 24 часа в сградата на РУ – Търговище. Било му отнето и
свидетелството за управление на МПС, тъй като в такива случаи се изземва с
АУАН на място и след това се съставя ЗППАМ, който бил съставен още същия
ден. Свидетелят твърди също, че преди самото отнемането на свидетелството
за управление на МПС и съставянето на АУАН на лицето, не са уведомявали
разследващ или прокурор.Св.Т. Й. Й.-„****************, ********** в група
ППД при РУ Търговище твърди, че е участвал с проверката на ищеца на
15.06.2024г. на случаен принцип за рутина проверка пристъпили към
извършване на проверка, като спрели джип марка „Хонда“, модел „CR-V“. В
хода на проверката водачът бил тестван за алкохол с техническо средство,
7
което отчело 0,00 промила и след това пак с техническо средство била
извършена проверка и за употреба на наркотични вещества или техните
аналози, като тогава била отчетена положителна проба за бензодиазепини. По
процедура лицето било отведено за освидетелстване в „Спешна помощ“, след
което било задържано. Свидетелят уточнява, че практиката в такива случаи,
когато е установено, че водач е управлявал МПС в следствие на употреба на
наркотични вещества или техните аналози, свидетелството за управление на
МПС се отнема с акт, като се издават и ЗППАМ, като ги издават служителите,
констатирали нарушението.Твърди, че двамата служители са действали по
процедура, не са разговаряли с прокурор или разследващ, преди да отнемат
свидетелството за управление на МПС, като установили наличие на
наркотично вещество.Св. Сл. Ил. Н. - **************** при РУ Търговище
твърди, че до 15.06.2024 г. давала само дневни смени. Със застъпването на
смяната видяла колегите вече с ищеца в РУ - Търговище и поради този факт
тя се запознала с обстановката и случилото се и издала два броя ЗППАМ на
ищеца- за отнемане на свидетелството за управление и за регистрационните
табели на автомобила. Твърди, че нямали указания от представител на РП -
Търговище, относно издаването на тези два броя ЗППАМ.Съдът,
преценявайки свидетелските показания събр. изискванията по чл. 172 от ГПК
и при съобразяване с обстоятелството ,че вторият свидетел е баща на ищеца
приема, че следва да кредитира показанията и на първите тримата свидетели,
като еднопосочни, логични и непротиворечиви, дадени от лица, които са
имали непосредствени впечатления от състоянието на ищеца през този период
от време, а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото, както
и показанията на тримата полицейски служители, като непротиворечиви и
отговарящи на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно
производство, образувано за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК за това, че на
15.06.2024 г., около 05.46 ч., в град Търговище, на ул. „Стефан Караджа”
ищецът е управлявал ППС след употреба на упойващи и наркотични
вещества(бензодиазепини), установено с техническо средство Dreger Drugtest
5000 с фабр.№ ARRD-0005, като уредът е отчел положителен резултат за
употреба на бензодиазепини, което досъдебно производство ДП № 422/2024г.
8
по описа на РУ Търговище, водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК,
поради това, че не е налице престъпление. От събраните писмени
доказателства е установено, че срещу ищеца е образувано наказателно
производство в условията на чл.- 212, ал.2 от НПК, т.е със съставяне на
протокола за първото действие по разследване и без необходимост да се
посочи лицето, извършило престъплението, а в досъдебното производство
ищецът не е бил привлечен като обвиняем, липсват каквито и да е действия по
разследване срещу него или в негово присъствие. По тези обстоятелства и
страните не спорят, но съдът приема, че в случая горепосочените
обстоятелства са без значение за ангажиране на отговорността на Държавата
за вреди в хипотезата на прекратено наказателно производство поради това, че
Д.ието не е престъпление, тъй като начинът, по който е описан съставът на
престъплението по чл. 343 б, ал. 3 НК в постановлението за образуване на
досъдебното производство – с посочване на времето, мястото и конкретните
Д.ия, с посочването на ищеца като извършител, не оставят никакво съмнение,
че именно срещу него като автор на престъплението е заведено досъдебното
производство, при което следва да се приеме, че процесното наказателно
производство е водено за конкретно престъпление и срещу конкретно лице, а
именно – ищеца, поради което въпреки, че последният не е бил привлечен като
обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при
осъщественото прекратяване на производството поради липсата на
престъпление. Доколкото от момента на проверката на полицейските органи,
установила фалшиво положителната проба за наркотици при ищеца
(15.06.2024 г. ) с техническо средство, когато е издаден АУАН и временно му е
отнето свидетелството за управление на МВР, като ищецът е задържан за 24
часа, ищецът е узнал за воденото досъдебно производство, което знание през
цялото течение на досъдебното производство е установено и с гласните
доказателства в процеса, при което следва да се приеме, че 15.06.2024 г. е
началният момент, от който увреденият може да претендира вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.За неоснователни приема съдът доводите на представителя на
прокуратурата за това, че на органите на прокуратурата дори не са били
известни действията на полицейските органи, че те само са били уведомени и
не е разпоредено ищецът да бъде привлечен като обвиняем, нито да му се
повдигне обвинение, тъй като, видно от съдържанието на ДП № 422/2024г. по
описа на РУ Търговище, водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК, с
9
писмо рег.№ 6163/17.06.2024г. на гл.разследващ полицай от Сектор
Разследване на престъпления по транспорта при РУ Търговище,
разследващият е уведомил прокуратурата на осн. чл. 212,ал.3 от НПК за
започналото ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище, като с разпореждане
от 26.08.2024г. на прокурор при РП Търговище е указано на Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания към ВМА Варна заключението по
назначената експертиза по ДП № 422/2024г- да бъде изготвено в максимално
кратък срок, след което срокът на разследването е удължен с два до четири
месеца, считано от 15.08.2024г., с Постановление от 11.10.2024г. на прокурор
при РП Търговище и Постановление от 15.10.2024г., срокът на разследването
е удължен с два месеца, считано от 15.10.2024г. Относно възраженията на
представителя на ответника за това, че не са налице предпоставките по чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, доколкото всички претендирани вреди са в резултат от
действия на трето за спора лице, а именно-МВР, които действия не са били
разпоредени от ответника, съдът приема следното: Трайна е съдебната
практика за това, че за да се ангажира отговорността на Държавата по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато
обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия
(разпит на свидетели, приемане на писмени доказателства и на заключение на
медицинска експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да
не е участвал в друго качество в това наказателно производство, когато то е
прекратено поради липса на престъпление, е формирана практика на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК, напр.: решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011
г. на ІІІ г. о. и решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г. о.,
както и в решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV г. о. и
решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV г. о. Според
същата употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване
на престъпление" следва да се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. При
прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
макар и да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в
качеството на обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпно Д.ие, уличеният търпи вреди от наказателното
10
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното Д.ие. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство.Казано с други думи- лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено,
без да му е повдигано обвинение, какъвто именно е и настоящият случай,
поради което доводите на ответника са изцяло неоснователни( в този смисъл
Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1215/2011 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 341 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1310/2011 г., ІV г. о., ГК
и Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5215/2015 г., ІІІ г. о., ГК
и др.).В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III
г. о., ГК е дадено същото разрешение, а именно- Прокуратурата на РБ отговаря
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от
наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е
прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да
е повдигнато обвинение.Това е така, защото искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод
на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от
тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е
същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена
принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата
случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато
обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото.
Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,
дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е
прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2,
11
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза
на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще
обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно
производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,
например- мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и
принудителните административни мерки (ПАМ). Относно размерът на
вредите, съдът приема следното: В практиката си Върховния касационен съд
последователно приема, че повдигането на незаконно обвинение в извършване
на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и страх от
несправедливо осъждане. Наред с това е нормално да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се
унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване (в този смисъл Решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, Решение № 434 от 25.11.2015 г. по
гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
1603/2017 г. на ВКС). В тази насока по делото са събрани гласни
доказателства, като и тримата разпитани свидетели в първото съдебно
заесдание описват отражението на образуваното наказателно производство
върху ищеца. И показанията им потвърждават изложеното в исковата молба за
изживения стрес и безпокойство, притеснението и неудобството от загубата
на доверие в приятелите и колегите, а и причинените от случилото се тревоги
в семейството, настъпилата промяна в социалния му живот и довели до
изолирането му, които негативни последици са продължавали през целия
петмесечен период до прекратяването на досъдебното производство, поради
което съдът приема ,че същите са пряка последица от воденото
разследване.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобр. която
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен
с критерия за справедливост. В Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на
Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективните данни, установени по делото - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. В този смисъл с решение № 123/23.06.2013 г. по гр. дело № 254/14
12
г. на ВКС, трето г.о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата
по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот.Отчитайки посочената съдебна
практика и след съвкупна преценка на конкретните обстоятелства, установени
по делото, а именно, че незаконното обвинение безспорно се е отразило
негативно върху психиката на ищеца, върху отношенията му с близките, върху
емоционалното му състояние до степен да се изолира от социалния си кръг и
да се затвори в себе си в продължение на пет месеца, които са в пряка
причинно-следствена връзка с разследването, съдът намира, че обезщетение в
размер на 5000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще
репарира в достатъчна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на неоснователно воденото срещу него наказателно производство.
С оглед на изложените доводи съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да се уважи изцяло в предявения
размер от 5000лв., като се присъди ведно със законната лихва от влизане в
сила на постановлението на РП – Търговище за прекратяване на наказателното
производство (т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК), а именно 12.11.2024г., на осн.
чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 10лв. платена държавна такса и 960лв.(с ДДС) платено адв.
възнаграждение или общо 970лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от
*****************, обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени
13
вреди от воденото против него ДП № 422/2024г. по описа на РУ Търговище,
на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от
12.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
86,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от
*************************, разноските по делото в размер на 960лв., на
осн. чл. 78,ал.1, от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14