№ 757
гр. Велико Търново, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
в присъствието на прокурора Ц. Н. Кр.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100465 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. ИВ. ИЛ., с която се претендира за
осъждането на П. Р. Б. за сумата от 15 000.00 лева - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен наем за ползване на лек автомобил в периода 15.2.2021 г. -
15.2.2022 г., както и за сумата от 5 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 9.3.2020 г. до предявяване на иска – и двете претенции поради провеждане извън
разумния срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на производството по ДП № ***/2018 г. по описа на
ОДМВР – Велико Търново, пр. преписка № 1124/2018 г. на Районна прокуратура – Велико
Търново.
Ищцата твърди, че на 1.2.2018 г. е закупила л.а. „О. Ин.”, рег. № ***, регистриран на
нейно име по надлежния ред, че на 9.3.2018 г. доброволно е предала превозното средство на
служител на ОД на МВР - Велико Търново във връзка с разследване на ПТП, както и че до
момент автомобилът все още не й върнат, въпреки многократните й искания в тази насока.
По този повод сочи, че наблюдаващият прокурор е отказал връщането, като в
постановленията и в съдебните актове по повод обжалването им не се сочат конкретни
обстоятелства, обосноваващи извод, че връщането на автомобила ще затрудни изясняването
на обстоятелствата по досъдебното производство, нито процесуално-следствени действия, за
извършването на които автомобилът е необходим. Твърди, че липса спор за собственост
върху процесното МПС, тъй като предходният собственик няма претенции по отношение на
автомобила и не оспорва правата й върху него. Заявява, че от изземването са изтекли почти
четири години, което е довело до нарушаване на разумния срок за разследване по смисъла
на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, а несвоевременното разследване се дължи на бездействието на
1
органите на досъдебното производство, които не са организирали същото в рамките на
своите правомощия. В тази връзка твърди, че случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност и че са налице значителни периоди на бездействие от страна на
разследващите органи. Заявява, че вследствие неоснователното забавяне на наказателното
производство и невръщането на автомобила е лишена от възможността да го ползва, от
което е претърпяла и все още търпи имуществени и неимуществени вреди - изживява много
тежко изключително дългия и неразумен срок, в който автомобилът е задържан, изпитва
силно разочарование и безсилие поради многократните откази за връщането му, като
твърди, че в резултат на това му е направила разходи, изразяващи се в заплатена наемна
цена за ползване на друг автомобил в общ размер от 15 000.00 лева по договор за наем от
15.2.2021 г.
Ответникът изразява становище за недопустимост на исковете, като твърди, че
евентуални вреди са вследствие на деликт, който е част от предмета на разследване по ДП №
***/2018 г. на ОД на МВР - Велико Търново, а не вследствие правомощието на
Прокуратурата да разследва престъпления. Счита, че вреди и пропуснати ползи следва да се
търсят от продавача на вещта, която е била със скрити дефекти или от лицето, подправило
или заличило идентификационните знаци на автомобила. По същество намира, че пред
ищцата е била налице възможност да закупи автомобил като процесния за сумата от
15 000.00 лева, а дори за по-ниска, който да замести задържаното МПС. Сочи, че липсват
конкретни твърдения за времето, мястото и необходимостта от ползване на автомобила,
респ. от необходимостта да бъде нает заместващ, вместо да бъде закупено друго МПС, което
да замести процесното. Твърди, че липсват доказателства, че цената по договора за наем е
платена и дали не се касае за фиктивна сделка, като заявява, че липсва икономическа логика
да се наеме автомобил и да се заплати наемната цена за година напред и то наведнъж, вместо
с дадената сума да бъде закупен друг автомобил със сходни параметри. Сочи, че липсват
доказателства наетият автомобил да е фактически предаден на ищцата, каква е причината
последната да не е завела необходимите дела за упражняване правата си на добросъвестен
купувач спрямо продавача, както и доказателства за бездействие на Прокуратурата. Счита,
че е налице спор за собствеността на задържания автомобил, доколкото не може да се
установи чия собственост е последният, тъй като е налице интервенция върху рамата и не
може безспорно да се установи дали автомобилът, закупен от ищцата, е този, който е иззет
по досъдебното производство. Заявява, че ищцата не може да използва задържания
автомобил, доколкото същият е с интервенция на рамата и не би могъл да бъде регистриран,
съответно регистрацията му следва да бъде прекратена.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищцата поддържат исковата
молба и молят за уважаване на предявените с нея искове, като в писмена защита развиват
подробни аргументи в тази насока.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново поддържа заявеното
оспорване и моли за отхвърляне на исковете. Счита за установено, че ищцата и
наемодателят на наетия автомобил живеят във фактическо съжителство, поради което имат
2
отношения, основаващи се на издръжка един спрямо друг, включително на общото им дете.
Заявява, че доколкото наетият автомобил е закупен през м. януари 2021 г. за сумата от
2 760.00 лева и след по-малко от месец е преотдаден за сумата от 15 000.00 лева, то
договорът за наем е фиктивен, а целта на ищцата е да въведе в заблуждение съда за
наличието на вреди. В условията на евентуално моли обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намалено до размера от 2 760.00 лева, за колкото е закупен автомобилът.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 4, вр. чл. 2б от ЗОДОВ, за
основателността на които ищцата следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е понесла твърдяните от нея имуществени и неимуществени вреди, а именно –
да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на наказателното
производство, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за разследване и
представляващо нарушение на правилото на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняване на
претендираните имуществени и неимуществени вреди, техния размер, както и наличието на
причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.
На първо място, следва да се има в предвид, че с влезлите с сила решения по гр.д.
№ 719/2020 г. и гр.д. № 494/2021 г. на Районен съд – Велико Търново е прието за
установено, че ищцата е надлежно легитимирана да предяви искове с настоящото правно
основание, тъй като процесуалната й легитимация не следва от наличието на формалното
качество на страна в наказателния процес, от една страна, а от друга - че разследването по
ДП № ***/2018 г. на ОД на МВР - Велико Търново е надхвърлило предвидените в чл. 234 от
НПК срокове по отношение на престъпление, което не разкрива фактическа или правна
сложност, както и че прокурорът не е направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и
своевременно извършване на необходимите следствени действия, включително правно
изискуемото действие да върне иззетия автомобил на ищцата, с което е засегнал право й да
го ползва. По този въпроси между страните е формирана сила на пресъдено нещо, поради
което в настоящото производство същите не могат да бъдат пререшавани и съдът да приеме
за установено обратното – че ищцата не е надлежно легитимирана да предяви процесните
искове, че разследването по ДП № ***/2018 г. на ОД на МВР - Велико Търново не е
надхвърлило предвидените в чл. 234 от НПК срокове, както и че прокурорът е направил
необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите
следствени действия.
Предвид на изложеното, горепосочените въпроси не следва да се обсъждат
допълнително, а съдът следва да даде отговор на въпроса дали вследствие действията на
ответника ищцата е претърпя сочените от нея имуществени и неимуществени вреди и ако да
– да посочи какъв е размерът на дължимото й се обезщетение.
Съдът намира, че безспорно установеното неправомерно поведение на ответника,
изразяващо се в отказа му да върне на ищцата закупения от ищцата лек автомобил,
несъмнено е довело до накърняване имуществените права на последната, която пък
3
претендира, че тези вреди се съизмеряват със заплатения наем за ползване на нает лек
автомобил в периода 15.2.2021 г. - 15.2.2022 г. в общ размер от 15 000.00 лева. За доказване
на претенцията си ищцата представя договор за наем, установяващ облигационната връзка
между нея и св. Г.А. относно временното и възмездно ползване на л.а. „Т. Ав.”, рег. № ***,
както и задължението й да заплати уговорената наемна цена от 1 250.00 лева на месец.
Реалното ползване на наетия от ищцата автомобил се установява от показанията на св. Ив.
Д. и св. Г.А., а действителното извършване на разходите за плащане на наемната цена се
установява от представеното преводно нареждане. Действително, плащането на така
уговорения наем представлява вреда, тъй като води до намаляване имуществото на ищцата,
но по този повод съдът приема, че последната е допринесла за настъпването на вредата,
доколкото несъмнено е разполагала с възможността да ограничи размера на същата, като
вместо да наема автомобил за сумата от 15 000.00 лева на година, който да замести иззетия, е
можела да закупи друг автомобил, ако не със същите, то поне със сходни характеристики,
който да замести иззетия. В случая несъмнено липса всякаква икономическа логика да се
наема автомобил, чиито месечен наем надхвърля пет пъти стойността на същото превозно
средство, както беше установено по делото, пък дори между страните да е налице уговорка в
наемната цена да влизат разходите за данък, „Гражданска отговорност“ и преглед на
автомобила. По този въпрос, междувпрочем, следва да се отбележи, че последните два
разхода изрично са записани в договора за наем като задължение на ищцата, а не като такова
на наемодателя, каквото твърдение излага св. А. в показанията си. Действително, няма спор,
че ищцата може да предприема всякакви фактически и правни действия, които сметне за
уместни и целящи да компенсират невъзможността й да полза задържания автомобил, но
при търсенето на обезвреда за причинената й вреда, същата е трябвало да има в предвид, че
не следва да допринася за тази вреда, а в случая именно до този резултат се е стигнало с
предприето от нея действие. И тъй като ищцата очевидно е приела, че наетият от нея
автомобил може успешно да замести иззетия такъв, т.е. приела е, че този автомобил има най-
малкото сходни характеристики, в случая размерът на вредата следва да се съизмери не с
наемната цена на заместващия автомобил, а с реалната покупна цена на последния. В тази
връзка по делото са налице доказателства, че л.а. „Т. Ав.”, рег. № *** е закупен в края на м.
януари 2021 г. за сумата от 2 760.00 лева, за колкото е можел да бъде закупен и от ищцата,
поради което на последната следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в
размер на посочената сума.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
съдът съобразява, че с решението по гр.д. № 719/2020 г. на Районен съд – Велико Търново
на ищцата вече е присъдено такова обезщетение. В случая последната аргументира
настоящата си претенция с изтеклия период от време – този след подаване на исковата
молба по гр.д. № 719/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, но не твърди, че в този
период е настъпил някакъв ексцес, който да води след себе си ново вземане за обезщетение.
По този повод съдът приема, че изтеклият период от време от завеждане на предходната
претенция, сам по себе си, не може да бъде основание за ново присъждане на обезщетение,
както и че тук е налице принципно положение за еднократност при присъждането на
4
обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка може да бъде даден пример с
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, да речем, от смърт на
близък/роднина, като в съдебната практика няма спор, че такова обезщетение се дължи
еднократно, а не неколкократно – с изтичането на определен период от време, макар в
същия този период съответният ищец несъмнено да продължава да страда от претърпяната
загуба. Отделно от горното, тъй като сила на пресъдено нещо се формира към датата на
приключване на устните състезания, то евентуално обезщетение за неимуществени вреди би
се дължало не от подаване на исковата молба по гр.д. № 719/2020 г. на Районен съд –
Велико Търново, а от датата на приключване на устните състезания в това производство.
Предвид извода на съда за цялостна недължимост на обезщетение за неимуществени вреди
обаче, така посоченото се явява без значение и не следва да бъде коментирано
допълнително.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 160.08 лева - част от заплатените държавна
такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. ИВ. ИЛ., ЕГН
********** сумата от 2 760.00 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в покупната цена на лек автомобил, използван в периода
15.2.2021 г. - 15.2.2022 г., поради провеждане извън разумния срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС
на производството по ДП № ***/2018 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново, пр.
преписка № 1124/2018 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 22.2.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер от 15 000.00 лева, както и иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за целия предявен размер от 5 000.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. ИВ. ИЛ., ЕГН
********** сумата от 160.08 (сто и шестдесет лева и осем ст.) лева - направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5