О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
/ .09.2020г.,гр.Варна
Административен съд –Варна, XXXIV-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 1566 по описа
за 2020 год. за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „АСТЕРА І“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Свети свети
Константин и Елена“, административна сграда, представлявано от изпълнителния
директор М.И.И., против отказ за изплащане на компенсации по реда на
Постановление на Министерски съвет № 55 от 30.03.2020 г., обективиран в писмо
рег. № ПМС1-03-02-05686#1/ 06.07.2020 год. на и.д. Директор на Дирекция
„Бюро по труда“ – Варна към Агенция по заетостта.
С жалбата обективираният в писмото на Директор на Дирекция
„Бюро по труда“ – Варна отказ за изплащане на компенсации по реда на ПМС
№55/30.03.2020 година се оспорва като незаконосъобразен. Изразено е становище,
че, ако ответникът е констатирал нередности в подаденото на 26.06.2020 г. от „АСТЕРА І“ ЕАД заявление, то е следвало да му
укаже това и му даде срок за отстраняването им, а не да прекратява
административното производство. Оспорва се извода на ответника, че търговското
дружество не съответства на критериите за отпускане на компенсации по смисъла
на чл.2, ал.1, т.3 от ПМС №55/30.03.2020 год. Според тази разпоредба от
Постановлението, за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 1 от него могат да
кандидатстват работодатели, които нямат задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт
на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за
разсрочване, отсрочване или обезпечение, като сочи, че към датата на подаване
на заявлението дружеството няма влязъл в сила акт на компетентен орган, с който
такива задължения да са установени.
Оспорва и посоченото в писмото на ответника твърдение,
че „АСТЕРА І“ ЕАД не отговаря на критериите по чл.2, ал.1, т.5 от ПМС
№55/30.03.2020 г., съгласно която за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 1
могат да кандидатстват работодатели, които запазят заетостта на работниците и
служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на
периода, за който са изплатени компенсациите. В тази връзка се твърди, че през
месец май 2020 год. дружеството е прекратило трудовите правоотношения с трима
души от наетия персонал, което би могло да е основание за отказ от изплащане на
компенсации конкретно за тези три лица, но не и за останалите 7 работници, с
които трудовите правоотношения не са прекратени.
Във връзка с това е изразено становище, че ответникът
превратно е тълкувал разпоредбите на ПМС №55/30.03.2020 год., което обуславя и незаконосъобразността на
оспорения отказ. Иска се от съда да го отмени и да върне делото на органа като
преписка с указания за ново произнасяне като го задължи да уважи заявлението.
Евентуално – искането за отпускане на компенсации да бъде удовлетворено само по
отношение на работниците, с които „АСТЕРА І“ ЕАД не е прекратило трудовите
правоотношения.
Предвид естеството на изложените в жалбата доводи и като съобрази приложимата правна
регламентация, съдът достигна до следните изводи:
По допустимостта на оспорването:
Съдът установи, че в ПМС №55/30.03.2020 год. не се съдържа
изрична разпоредба, регламентираща реда за оспорване на актовете, издадени във
връзка с неговото приложение. Независимо от това следва да се има предвид
разпоредбата на чл.127, ал.2 от АПК, съгласно която съдилищата не могат да
откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да
решат искането.
В тази връзка съдът намира следното:
Видно от разпоредбата на чл.5, ал.1 от ПМС
№55/30.03.2020 год., проверка за съответствие с критериите за изплащане на
компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението от
работодателя се извършва от комисия, определена със заповед на директора на
дирекция "Бюро по труда", като преди това същата комисия разглежда
документите по чл. 4 от ПМС №55/30.03.2020 година. В ал.3 на чл.5 е посочено,
че комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на
работодателя с критериите за изплащане на компенсации. Предвид изложеното,
настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че ако в правната сфера
на оспорващото търговско дружество са настъпили неблагоприятни последици от постановения
отказ за изплащане на компенсации по посоченото ПМС, то техен източник е не
оспореното писмо рег. № ПМС1-03-02-05686#1/ 06.07.2020 год. на и.д. Директор на
Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, което има единствено уведомителен характер, а
съставеният преди това Протокол по чл.5, ал.3 от Постановлението. Респективно –
това е актът, който подлежи на оспорване.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице
основанието за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
производството по делото по смисъла на чл.159, т.1 от АПК – актът не подлежи на
обжалване.
На основание изложените съображения Административен
съд Варна, ХХХІV-ти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на
„АСТЕРА І“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, к.к. „Свети свети Константин и Елена“, административна сграда,
представлявано от изпълнителния директор М.И.И., против отказ за изплащане на
компенсации по реда на Постановление на Министерски съвет № 55 от 30.03.2020
г., обективиран в писмо рег. № ПМС1-03-02-05686#1/ 06.07.2020 год. на и.д.
Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна към Агенция по заетостта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1566/2020г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: