МОТИВИ:
Съдебното производство по настоящото дело е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура –
гр.Н. от 07.09.2010г. против подсъдимия Х.З.О. с ЕГН **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ
На 14.07.2010 год.,
в гр.О., общ.Н., от л.а.„О.А." с ДК№ А .... АР, при условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Нокия 2330", на
стойност 109 /сто и девет/ лева, от владението на И.Х.С. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.29, ал.1, б.„б” от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Н. в
съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия О.. Излага
подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние от подсъдимите и доказващи, както от обективна, така и от
субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната
квалификация на същото. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия към
предвидения от закона минимум, предвид извършеното от него самопризнание и
съдействие за възстановяване на вещта, предмет на кражбата.
Подсъдимият О., признава вината си пред съда и
изразява съжаление за стореното. Дават подробни обяснения, както в досъдебното,
така и в съдебното производство. Моли съда да му наложи глоба за извършеното от
него престъпление.
Защитникът на подсъдимия О. изразява несъгласие
с повдигнатото на подзащитния му обвинение, като сочи, че същото не се подкрепя
от събраните по делото доказателства, като наред с това навежда доводи за
несъставомерност на същото. В тази връзка пледира за оправдаване на подзащитния
му, поради недоказаност на обвинението.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Х.З.О. /с прозвище „А.”/ е с основно
образование, разведен, осъждан, строителен работник.
С договор за мобилни услуги от15.05.2010г., свид.С.
е закупил на изплащане за срок от 24 месеца мобилен телефон „Нокия 2330”. На 14.07.2010г.
свид.И.С. отишъл заедно с приятеля си – свид.К. ***. Пътували
с лек автомобил „О.А.” с ДК№ А .... АР, собственост на П., който
управлявал автомобила. След като си свършили
работата, около 14.30 часа на същия ден, двамата се върнали обратно
в град О.. Преди гр.О. колата на свид.П. се развалила и се наложило
да бъде отремонтирана на пътя. След като се прибрали в гр.О., на слизане от
автомобила, свид.И.С. забравил мобилния си телефон марка „Нокия 2330” върху
жабката на автомобила. Свид.П. не видял забравения в автомобила телефон. На следващият ден –
15.07.2010 год., свид.П., свид.А. и свид.О. сутринта потеглили с автомобила
на свид.Кънчев да си търсят работа. Свид.Кънчев управлявал автомобила, подс.О.
се возил на предна дясна седалка, а свид.А. – седял на задната седялка, зад
подсъдимия. Докато
пътували подс.О. видял забравения
от свид.С. мобилен телефон между неговата седалка
и
ръчната спирачка на автомобила и го взел, без това да бъде
забелязано от останалите двама. След като слязъл от колата,
подс.О. показал на свид.А. телефона, който намерил в колата на П.. Свид.А. го
попитал дали ще му го подари и подсъдимият му го дал. След като го взел, свид.А.
предупредил подс.О. да не казва на никого за телефона. Минути след това
телефона звъннал. Свид.А. отговорил на обаждането в присъствието на подс.О..
Обаждането било от свид.С., който след като установил, че е забравил телефона
си в колата на свид.Пенев, решил да си го потърси. Като чул гласа на свид.С., свид.А.
му отговорил, че е грешка и затворил. След това изключил телефона и извадил
картата на същия. Същият ден вечерта, подс.О. се видял със свид.С. и го попитал
дали му липсва мобилния телефон. След като последният отговорил утвърдително,
подсъдимият му казал, че телефона му се намира в свид.А.. Тъй като свид.А. не
върнал телефона на свид.С., последният подал молба до РУП-Н. за съдействие за
откриване и връщане на мобилния му телефон. С протокол за доброволно предаване
от 19.07.2010г., свид.А. е предал мобилния телефон на полицай Богданов от РУП-Н.
/л.16/. С разписка от 20.07.2010г.
Видно от заключението по изготвената
в хода на разследването съдебно-икономическа експертиза, стойността
на мобилния телефон е в размер на 109 лева
В обяснения си пред разследващия
орган подсъдимият О. признава вината си по повдигнатото му обвинение и дава
обяснения за извършеното от него престъпление.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата – 14.07.2010г.,
подсъдимият О. е извършил инкриминираното деяние, за което му е повдигнато
обвинение, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Неоснователни са
наведените от защитата доводи за несъставомерност на деянието, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия. От данните по делото се установява, че
свид.С. е забравил телефона си в колата на свид.Петков. Съгласно трайната
практика на ВКС, когато вещта е забравена, а не изгубена, владението върху нея
не се прекъсва, поради което при противозаконно отнемане на забравена вещ е
налице престъплението „кражба”, а не престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
Обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението собствеността
върху телефона е била на мобилния оператор, а не на свид.С. е ирелевантно, тъй
като чл.194, ал.1 от НК визира случаите на противозаконно отнемане „от
владението на другиго”, а не от собственика на вещта. На последно място, съдът
счита, че деянието е извършено от подс.О. противозаконно поради това, че същият
след като е намерил процесния телефон не е попитал първо свид.Петков дали не
знае чий е, както и не е направил никакви други опити да открие собственика и
да му го върне, а без да се замисли го е подарил на свид.А..
Предвид
гореизложеното, съдът намира обвинението за безспорно доказано от фактическа и
правна страна.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на предвидената в НК
санкция за подсъдимия О., съдът съобрази от една страна степента на обществена
опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от
законодателя наказание, както и разновидността на формата на вината - “пряк
умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на дееца – признанието на вината му, оказаното съдействие за
разкриване на престъплението и стойността на отнетата вещ от една страна, а от
друга страна - предишните му осъждания, квалифициращи деянието, като извършено при
условията на опасен рецидив.
Като взе предвид гореизложеното, съдът наложи на
подсъдимия О. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – една
година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в Затвор.
Съдът намира, че така определено наказанието по
вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното
от подсъдимия престъпление като деяния, степента на обществена опасност на
подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в чл.36 от НК.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените в хода на досъдебното производството разноски, които с оглед
резултата по делото възложи в тежест на подсъдимия.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: