№ 266
гр. Благоевград , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
Членове:Маргарита П. Алексиева
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600399 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от К. Н. У., чрез неговия защитник адвокат
Д.В., от САК, съдебен адрес - С. *, ул. М.Б. *, ет. 4, срещу определение
№501586/02.04.2021 г., постановено по чнд № 476/2020 г. по описа на
Районен съд – гр.Гр.Разлог.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъобразен и необоснован. В определението на PC - гр.Разлог нямало
реално произнасяне по подадената до съда жалба. Не били обсъдени
твърдените в нея противоречия в постановлението от 08.09.2020 г. на PП -
гр.Разлог, налагащи изменението на същото в частта относно основанието за
прекратяване на НП, като били повторени буквално и безкритично всички
фактически изводи, направени от държавното обвинение. В постановлението
едновременно и при вътрешно противоречие било прието, че:
а)наказателното производство следвало да се прекрати, тъй като липсвали
достатъчно или категорични доказателства за извършено престъпление, а
определени обстоятелства не можели по несъмнен начин да се приемат за
доказани, което кореспондирало с основание за прекратяване на
производството по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК; б) производството се
прекратявало на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, тъй като според обвинението деянието не е извършено или
извършеното не съставлява престъпление, без да се посочвало конкретната
1
хипотеза. Развити са съображения.
Предвид изложеното жалбоподателят намира, че неправилно PC -
гр.Разлог е отказал изменение на постановлението от 08.09.2020 г. на РП-
гр.Разлог. Моли се ОС да отмени атакувания съдебен акт и да измени
постановлението от 08.09.2020 г. на РП – гр.Разлог по пр.пр. № 410/2012 г.,
като приеме, че основание за прекратяване на наказателното производство от
фактическа и правна страна е, че извършеното от К.У. деяние не съставлява
престъпление - чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, или
да върне делото на друг състав на РС- гр.Разлог за ново разглеждане на
жалбата.
Към жалбата са приложени материалите по ДП, както и по ЧНД.
За са се произнесе, ОС намери за установено следното :
С определение №504393/02.11.2020 г., постановено по чнд №476/2020 г.
по описа на РС – гр.Разлог, първата инстанция оставила без разглеждане като
недопустима поради липса на правен интерес, жалбата на К.У. срещу
постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура – гр.Разлог за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа на
Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр. № 410/2012
г. по описа на РП – гр. Разлог/. Това определение е било отменено с
определение №61/01.02.2021 г., постановено по чнд №827/2020 г. по описа на
ОС-Благоевград, а делото - върнато на РС за произнасяне по същество на
жалбата.
С обжалваното определение/№501586/02.04.2021 г., постановено по чнд
№ 476/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Гр.Разлог/, предмет на настоящата
проверка, първоинстанционният съд е потвърдил постановление от 08.09.2020
г. на Районна прокуратура – гр.Разлог, с което било прекратено наказателно
производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна
прокуратура - Благоевград /пр. пр. № 410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/,
като правилно и законосъобразно.
Възприемайки изцяло фактическата обстановка такава, каквато е
изложена в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на
2
НП, РС е посочил, че същата била установена при съблюдаване на
изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата.
На тази база държавното обвинение приело, че липсвали данни за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В мотивите си първата съдебна
инстанция е отбелязала, че и в производството по чл.243, ал.5 от НПК съдът
поначало не разполагал с процесуално правомощие да дава задължителни
предписания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу
определено лице за конкретно извършено от него престъпление. В рамките на
съдебния контрол в досъдебното производство върху законосъобразността на
конкретния прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство,
същият бил компетентен да се произнесе единствено върху правилното
приложение на материалноправната норма с процесуални последици на чл.
206, ал.1 от НК.
Окръжният съд намира частната жалба за допустима като подадена от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в
предвидените от закона срокове и чрез органа, издал същия. Разглеждайки я
по същество, намира жалбата за основателна.
Обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно.
На практика с атакувания съдебен акт РС не е отговорил конкретно на
отправеното до него единствено искане на жалбоподателя за изменение на
основанието, на което е било прекратено наказателното производство от
страна на РП. Това първата инстанция не е сторила дори и след като в
определението си от 02.11.2020 г. изрично е посочила, че : „…основанието по
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е най-благоприятното за дееца…“/стр.2, абз.3, отгоре
надолу/. Заедно с това същата не е взела отношение по изложените в жалбата
доводи за наличие на вътрешни противоречия и неяснота в постановлението
на РП относно конкретното основание за прекратяване на НП, непълнотата
на неговата правна квалификация и др. Същевременнно изложените в
определението правни изводи са най-общи и трудно съотносими към
предмета на делото. Поради изложеното ОС намира, че атакуваният съдебен
акт следва да бъде отменен. Произнасяйки се по същество на жалбата,
въззивната инстанция намира следното:
3
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
на престъпление по чл. 206 ал.З вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 206 ал.З вр. с ал.1 от НК е привлечен К. Н. У. от гр. Б.
С решение № 3900 от 20.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 220/2017
г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград е била отменена присъда
№2022/03.04.2017 г., постановена по НОХД № 145/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Разлог, с която У. е бил признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение, като делото е върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при
повдигането на обвинението с обвинителен акт срещу подсъдимия.
Производството е било върнато на Следствения отдел при Окръжна
прокуратура гр. Благоевград с оглед това, че по делото не са били събрани
всички относими доказателства за разкриване в пълнота на обективната
истина. Разследването е приключено със заключение за прекратяване на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
С постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура – гр.Разлог е
било прекратено наказателното производство по ДП № 50/ 2012 г. по описа
на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр. №
410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/. След извършен анализ на
доказателствената маса РП е приела, че по делото липсват достатъчно
доказателства за извършено престъпление от общ характер. Налице било
осъществено нарушение на гражданския закон, което се явявало установено
от съда с влязъл в сила съдебен акт. Поради това, както и с оглед
допълнително изложени обстоятелства, на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК
вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК и чл. 199 от НПК, РП прекратила ДП № 50/2012г.
по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Благоевград.
Предвид изложеното ОС приема за основателни оплакванията във
въззивната жалба в насока, че постановлението за прекратяване на НП от
08.09.2020 г. на РП – гр.Разлог е неясно, тъй като съдържа взаимно
изключващи се правни изводи относно осъществяването или не на
престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1 от НК от страна на К.У., респ.
4
относно неговата доказаност или не. Изрично отразеното в обстоятелствената
част на обжалваното постановление за прекратяване : „…. в конкретния
случай липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ
характер.“, допълнено по-нататък със заключението, че в случая се касае до
нарушение на граждански закон, налага извод за наличие на прекратително
основание по чл.243, ал.1, т.2 от НПК – когато обвинението не е доказано.
Същевременно, както бе отбелязано по-горе, посоченото основание за
прекратяване е по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като
държавното обвинение е пропуснало да посочи изрично едната от двете
хипотези. Тези неясноти и пропуски не са преодолени и в диспозитива на
процесното постановление, в който отново липсва конкретика досежно
точното основание за прекратяване на НП. Така констатираните неяснота,
пропуски и противоречия не дават възможност на съда да прецени как е
формирано вътрешното убеждение на прокурора за правната му оценка,
базираща се на приетите за релевантни за правилния изход на делото факти.
Но доколкото постановлението за прекратяване е било обжалвано от страна
само на обвиняем, а не на пострадал, то същото не може да бъде отменено, а
делото – върнато на РП, тъй като в този случай положението на първия би се
утежнило по недопустим начин. Константната съдебна практика сочи, че
макар да няма изрично предвидена разпоредба в закона, забраната за
влошаване на положението на обжалващия обвиняем, при отсъствие на
съответно искане за утежняване, има действие и в производствата по чл. 243,
ал. 5 от НПК. По този начин се постига процесуална гаранция, обезпечаваща
конституционното право на обжалване и изключваща възможността при
упражняване на това право обвиняемият да бъде поставен под угрозата от
влошаване на положението му.
Същевременно въззивната инстанция намира, че у жалбоподателя е
налице правен интерес от определяне на конкретното основание за
прекратяване на НП, тъй като констатираните по-горе неясноти,
противоречия и пропуски на прокурорския акт в в обжалваната част, се
отразяват неблагоприятно на правото му на защита. Същият обективно не би
могъл да разбере въз основа на коя от двете предвидени в чл. 243, ал. 1 от
НПК хипотези е прекратено наказателното производство. Още повече, че
анализът на този законов текст води до извод за невъзможност тези основания
5
да битуват едновременно в рамките на едно обвинение.
При създалото се процесуално положение единственото
законосъобразно разрешение на настоящия казус следва да се търси в
правомощията на съда, визирани в разпоредбата на чл.243, ал.6, т.2 от НПК -
да измени основанието, на което е прекратено наказателното производство. В
тази връзка ОС съобрази, че все пак е налице изрично посочване, макар и
непълно, от страна на РП на прекратително основание - чл. 243, ал.1, т.1 от
НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. А след като дефакто обвинението е приело
наличието на по-силното основание за прекратяване - липсата на
престъпление по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ОС не намира за необходимо да се
произнася досежно съществуването или не на другото основание – това по
чл.243, ал.1, т.2 от НПК. При това положение и що се отнася до пропуска на
прокуратурата да конкретизира хипотезата за прекратяване на НП по чл. 243,
ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, въззивният съд намира, че
извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на прокурорския акт,
би могъл сам да отстрани този пропуск, базирайки се на установената по
делото фактология и след собствен анализ на доказателствената съвкупност.
В тази насока, с оглед на правомощията си на инстанция по съществото на
спора, след внимателно запознаване с доказателствената съвкупност, ОС
приема, че фактическата обстановка такава, каквато е изложена в
обстоятелствената част на постановлението, касаеща обвинението на К.У., е
правилно изведена въз основа на извършения анализ на всички доказателства
по делото и произнасянето на съдилищата. Възприемайки я изцяло, ОС не
намира за необходимо да я преповтаря.
Относно конкретното приложение на чл.24, ал.1, т.1 от НПК:
Според посочения текст на закона наказателното производство се
прекратява когато: 1. деянието не е извършено; 2. деянието не съставлява
престъпление. Под „неизвършване на деянието“ следва да се разбира пълна
липса на съответно действие или бездействие от страна на
наказателноотговорно лице, очертано в съответна наказателноправна норма.
При втората хипотеза деянието е извършено - налице е осъществено действие
или бездействие, но поради отсъствието на друг елемент от съответния
състав, то не се явява престъпление. С оглед това тълкуване на правната
6
норма ОС намира, че в разглеждания казус е налице именно втората хипотеза
на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Впрочем до този извод водят всички изяснени и
отразени в постановлението за прекратяване на НП данни по делото. На такъв
резултат в своята жалба настоява и обв.У.. Ето защо и съдът споделя
възражението на защитника за липса на субектна съставомерност от страна на
обвиняемия.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че атакуваното
определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде изменено
постановлението на РП-гр.Разлог, с което е било прекратено воденото против
К.У. наказателно производство за престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1
от НК, в частта му относно основанието за прекратяване, което да се счита
поради липса на престъпление по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1,
пр.2 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №501586/02.04.2021 г., постановено по чнд
№ 476/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА постановление от 08.09.2020 г. на Районна прокуратура –
гр.Разлог е било прекратено наказателното производство по ДП № 50/ 2012 г.
по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Благоевград /пр. пр.
№ 410/2012 г. по описа на РП – гр. Разлог/, водено срещу К. Н. У., с ЕГН-
**********, за престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, относно
основанието за прекратяване на наказателното производство, което да се
счита като такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т.1, пр. 2
от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8