№ 58
гр. Сливен, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600064 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК
т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, с
което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата поради
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Образувано е по частен протест, депозиран от прокурор при Районна прокуратура -
Сливен против определение от 12.01.2023г., постановено в разпоредително заседание по
нохд № 1286/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.
С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на
12.01.2023г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.249 ал.4 т.1 от НПК, които са довели нарушаване правото на защита на подсъдимите Й.
С. и М. Д. е не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство, поради което и
на основание чл.249 ал.1 и ал.2 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на Районна прокуратура - Сливен за отстраняване на
допуснатите нарушения на процесуалните правила.
В частния протест, по повод на което е образувано настоящото производство,
депозиран от прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен в установения от закона и указан
от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително
заседание определение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се подробни и конкретни съображения и доводи в подкрепа на тези оплаквания,
като се обосновава тезата, че на проведеното досъдебно производство не са били допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
1
процесуалните права на подсъдимите. Оспорват се доводите в атакуваното определение, че
при наличие на показанията на свид. Г.К. в които тя е посочила дата на заживяване със свид.
И.И.. - 30.01.2023 г. в обвинителния акт било прието, че изпълнителното деяние е
извършено през месец януари 2022 г., като по този начин не била конкретизирана датата на
извършване на деянието. Заявява се, че преценката за времето на извършване на
престъплението е направена не само въз основа на показанията на посочената от съда
свидетелка, но въз основа на съвкупен анализ на наличия доказателствен материал по
делото – показанията на свидетелите И.И.. и П.К. както и обясненията на обвиняемия Й. С.
и въз основа на това е прието, че деянието е извършена на „неустановена дата през месец
януари ,2022 г.“ В този смисъл се обосновава извод, че формулировката относно времето на
извършване на деянието „на неустановена дата през месец януари 2022 г.“ е достатъчно ясна
и точна и не ограничава подсъдимите и/или техните защитници да разберат обвинението и
обстоятелствата, върху които то се гради, а и те самите не твърдят това. Наред с това
първоинстанционният съд се упреква, че по този начин недопустимо в разпоредително
заседание е направил анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и дали същите подкрепят изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт и повдигнатите на подсъдимите обвинения. Изразява се несъгласие и с
преценката на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описана
субективната страна на престъплението с мотиви и посочване на доказателствата за
наличието на пряк умисъл у обвиняемите лица . В тази връзка се заявява, че в обвинителния
акт е описана субективната страна на поведението на подсъдимите в достатъчна степен,
като става ясно, че деянието на подсъдимите е извършено с пряк умисъл и те са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните последици, като в обвинителния акт са изброени доказателствата, въз
основа на които според прокурора се основава обвинението и обстоятелствата, които го
обуславят. Твърди се, че съдът е поискал прокурорът да направи анализ на доказателствата,
като посочи конкретно кое доказателство какво конкретно обстоятелство /факт/ установява,
но се сочи, че това е задължение на съда, произтичащо от разпоредбата на чл.305 ал.3 от
НПК, когато постанови своята присъда, докато в разпоредбата на чл.246 от НПК не се
съдържало изискване в обвинителния акт да се прави такъв анализ на доказателствата.
Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Районен съд - Сливен, постановено в
разпоредително заседание и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в частния протест, депозиран от прокурор при Районна прокуратура - Сливен,
като обсъди изложените в него доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на
направените оплаквания, намери, че макар принципно оплакванията в протеста да са
основателни, като краен резултат правилно и законосъобразно съдебното производство е
било прекратено, а делото е било върнато на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, неотстраними в съдебното производство.
2
Първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите Й. С.
и М. Д., които по преценка на съда не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното
производство.
Районният съд е приел в определението си постановено в хода на разпоредителното
заседание, проведено на 12.01.2238г., че при повдигнатите обвинения на двамата обвиняеми
не е конкретизирана датата на извършване на деянието, която е посочена е общо – месец
януари 2022 г. Посочил е, че това би било допустимо, ако в хода на досъдебното
производство не може да се установи същата, но е направил извод, че в настоящия случай не
е така. Коментирал е част от доказателствените материали – показанията на свид. Г.К. и е
стигнал до констатацията, че в тях се съдържат твърдения съществено различаващи се от
описаната фактическа обстановка на обвинителния акт по отношение на времето на
извършване на престъплението. Коментирал е и изисканата от съда служебна справка,
според която подс. М. Д. в периода от 04.01.2022г. до 26.01.2022г. е била извън територията
на Република България. Въз основа на това е стигнал до извода, че по делото е допуснато
отстранимо процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на обвиняемите, а
именно да научат на коя дата е извършено престъплението, в което са обвинени и по какъв
начин е извършено същото.
Въззивната инстанция намира за основателни възраженията в частния протест както
по отношение на възможността да бъде определена /с оглед на наличните по делото
доказателствени материали/ точната дата на извършване на твърдяното в обвинителния акт
престъпление, но най-вече по отношение на процесуалната възможност на съда да обсъжда
тези доказателствени материали, както и доказаността на съдържащите си в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения.
Действително, по делото са налице различни, основно гласни, доказателствени
източници по отношение на времето на извършване на твърдяното в обвинителния акт
престъпление и това определено не са само показанията на свид. Г.К. но и показанията на
останалите свидетели, както и обясненията на подс. Й. С.. Въз основа на тях прокурорът е
направил своята преценка относно това кога е извършено твърдяното деяние.
По-важното в случая е, че районният съд не е имал процесуалната възможност на
този етап от развитието на наказателното производство т.е. в разпоредително заседание да
обсъжда по такъв начин наличните по делото доказателствени материали, че да поставя под
съмнение доказаността на част от фактическите твърдения съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В този смисъл не е налице констатираното в атакуваното определение съществено
процесуално нарушение, че е нарушено правото на подсъдимите да разберат кога е
извършено престъплението, за което са обвинени.
Не е налице и другото посочено в определението на съда процесуално нарушение, а
3
именно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е била описана субективната
страна на престъплението, тъй като не са изложени никакви мотиви и не е посочено въз
основа на кои доказателства прокурорът е приел, че деянието е извършено от подсъдимите
точно с пряк умисъл.
В обвинителния акт изрично е посочено, че подсъдимите са извършили деянието с
пряк умисъл - те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните последици. Посочени са доказателствата, въз основа
на които според прокурора се основава обвинението и обстоятелствата, които го обуславят.
Следователно по отношение на субективната страна на състава на твърдяното престъпление
обвинителният акт отговаря на изискванията визирани в разпоредбата на чл.246 ал.2 от
НПК.
Не така стоят нещата по отношение описанието на всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението, в извършването на което са обвинени двамата
подсъдими.
Всеки от тях е обвинен в това, че е улеснил непълнолетно лице от мъжки пол – сина
си свид. И.И.. и лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст - свид. Г.К.
да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като всеки един от тях е дал съгласие
посочените лица да заживеят съпружески и им предоставил жилище в гр.Твърдица, *******
както и че деянието е извършено в съизвършителство помежду им.
В обвинителният акт, обаче, липсват каквито и да било съображения досежно
квалифицирането на извършеното от подсъдимите във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Не е
посочено защо е прието, че се касае за деяние извършено при съучастие между двамата
подсъдими и при именно тази форма на съучастие. В тази връзка в обстоятелствената част
на обвинителния акт е следвало да се обоснове изрично общността в действията и умисъла
на подсъдимите чрез посочването на съответните относими фактически обстоятелства,
доказателствата, на които те се основават, както и да се изложат съображения от правно
естество, мотивиращи извод, че се касае за деяние извършено именно при
съизвършителство.
В този смисъл окръжният съд, макар принципно да намира за основателни
възраженията в протеста и наведените в тяхна подкрепа доводи по отношение на
конкретните констатации в атакуваното определение за допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, прецени, че са налице други, констатирани от въззивната
инстанция такива нарушения, които ограничават правото на защита на подсъдимите и са
отстраними, но не и в хода на съдебното производство.
Поради това и като краен резултат принципно правилно и законосъобразно
съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.
В тази връзка следва да бъде оставен без уважение протеста на прокурор от Районна
4
прокуратура - Сливен против определение от 12.01.2023г., постановено в разпоредително
заседание по нохд № 1286/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.
Определението на съда следва да бъде потвърдено с направените по-горе уговорки
относно допуснатите съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и
действията, които следва да се извършат за отстраняването им.
Поради изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор от Районна прокуратура -
Сливен против определение от 12.01.2023г., постановено в разпоредително заседание по
нохд № 1286/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд - Сливен с направените в
обстоятелствената част на настоящото определение уговорки относно допуснатите
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и действията, които следва
да се извършат за отстраняването им.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5