Р Е Ш Е
Н И
Е № 1858
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на
петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20178 по описа
за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от НОРД РИВЪР ЕООД, ЕИК
********* против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, с която се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 7138,38 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия
по ф-ра ***. за корекционен период 08.08.2018г. - 29.08.2018г.
В исковата молба се твърди, че
ищецът бил регистриран като небитов клиент с клиентски номер №***на ответното
дружество, което го снабдявало с ел. енергия за стопански обект, използван като
сървърно помещение в ***, обл. П., регистриран с ИТН № ***. При проверка на
сметката си за м. декември 2018г. ищецът установил че му била начислена едностранно
и допълнително сумата за заплащане от 7138,38 лева за периода 08.08.2018г. до
29.08.2018г., като му била съставена корекционна фактура № ***. За тази
корекция ищецът не бил получавал уведомление, нито съставени констативни
протоколи, нито справка за коригиране на сметката за ел. енергия. Ищецът счита,
че допълнително начислената ел. енергия е недължима, тъй като липсвало правно
основание за едностранна корекция на сметката. Твърди, че върху електромера не
бил извършвано никакво неправомерно въздействие. Електромерните табла били
собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, който следвало да
следи за изправността им. Освен това ищецът твърди, че за периода от
08.08.2018г.-29.08.2018г. не бил фактически ползвател на процесния обект, който
се ползвал от трето за спора лице – Д. М. С.. По отношение на последния била
издадена фактура №***. за времето от
28.07.2018г.-27.08.2018г. на стойност 2949,49 лева, вземането по която било
оспорено по съдебен ред. Твърди се, че за един и същ период от време ответникът
издал две различни фактури на две лица и по този начин се претендирало два пъти
заплащането на една услуга.
Ищецът твърди, че не били спазени
правилата на ПИКЕЕ за извършване на корекцията. Освен това сочи, че съобразно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ на ДКЕВР не било делегирано правомощие да определя с
подзаконов нормативен акт начините за извършване на корекция на количеството
ел. енергия, а само редът за констатиране на непълно, неточно и неправилно
отчитане на ел. енергия. Посочва, че с решение на ВАС ПИКЕЕ били отменени. Към
днешна дата КЕВР не била приела нови Правила за измерване на количество
електрическа енергия, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Освен това в самите ОУ на
ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР липсвала специална процедура за уведомяване на клиентите
в случаите на едностранна корекция на сметката им, каквото изискване се
съдържало в чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5 от ЗЕ. ОУ на ЕВН ЕС и ОУ
на ЕВН ЕР. Също така потребителят не бил уведомен за корекцията преди
извършването й, поради което бил поставен в неблагоприятно положение. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който признава изцяло исковата
претенцията. В отговора на исковата молба се твърди, че незабавно след издаване
на процесната фактура ответникът установил, че е допуснал техническа грешка,
поради което фактурата била сторнирана. Ответникът твърди, че не бил дал повод
за завеждане на делото, поради което моли съдебните разноски да бъдат възложени
в тежест на ищеца. Застъпва, че не били предприемани никакви действия по
предявяване на процесната сума, нито твърдения за нейната изискуемост.
С молба от 15.02.2019 г.
депозирана от ищеца, последният заявява, че анулирането на процесната фактура е
станало след завеждане на делото, а именно на 25.01.2019 г., поради което се
твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва
да понесе и тежестта от направените от ищеца разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са
налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на исковата молба ответникът е признал
изцяло предявения иск, признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, признанието е направено от
представител на ответното дружеството, овластен да признава иска, в първото по
делото заседание ищецът е поискал да бъде постановено решение съобразно
признанието на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да
се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на
чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отговорността за разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, съгласно
чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, както и че е признал иска за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
признал иска за основателен, разноските
се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената разпоредбата
предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая съдът
счита, че не са изпълнение и двете условия, визирани в цитираната разпоредба,
доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е
така, тъй като с издаването на процесната фактура е обективирана
претенция спрямо ищцовото дружество на стойност 7138,38 лв. с
падеж на плащане – 14.12.2018 г. Действително това обстоятелство нямаше
да бъде достатъчно, за да се приеме, че с издаването на фактурата се дава повод
за завеждане на делото за установяване недължимостта на сумата по нея, ако в
случая ответното дружество не разполагаше с възможност за извънсъдебна принуда
за изпълнение на вземането си, а именно спиране на електрозахранването,
съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ. Именно наличието н тази възможност да спре, във всеки
един момент, след изтичане на падежа на задължението, ел. захранването на ищеца
е предпоставка и повод за завеждане на делото. В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК. Сумата по фактурата е сторнирана след
завеждане на делото на 25.01.2019 г., когато е призната недължимостта й
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника по отношение на
добросъвестността на ищеца, доколкото не бил уведомил ответникът за
възраженията си срещу процесната фактура. Ищецът няма задължения да уведомява
ответника за възраженията, а само правна възможност и по никакъв начин
неподаването на писмено възражение пред оператора не може да освободи ответника
от отговорност за разноски по делото, доколкото предпоставките за
освобождаването са различни, а именно тези по чл. 78 ал. 2 от ГПК. Наред с това
не е сигурно дали ЕВН ще приеме възражението или не и няма да пристъпи към
принудителния способ, предвиден в ЗЕ за спиране на ел. захранването.
С оглед изложеното и предвид
уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за него. Същият доказа следните разноски – 285.54 лева – платена
държавна такса и 720 лева – платено адвокатско възнаграждение. По възражението
за прекомерност направено на адвокатския хонорар на ищеца, направено от
ответника, съдът намира същото за основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, ответникът е признал иска. Съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.3 –
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно претендирания
интерес е 689.92 лева, до която сума следва да бъде намалена адвокатското
възнаграждение на ищеца и която сума следва да бъде присъдена. Общо на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 975.46 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „НОРД РИВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Арабаджията“ № 7, представлявано от П.В.Л.НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.Д. и Ж.С. сумата в размер на 7138,38 лв., представляваща
допълнително начислена ел. енергия по фактура № *** от 04.12.2018г. за
корекционен период 08.08.2018г. - 29.08.2018г.
ОСЪЖДА ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.Д. и
Ж.С. да заплати на „НОРД РИВЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Арабаджията“ № 7, представлявано от П.В.Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 975.46 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ЛШ