№ 189
гр. Варна, 23.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500273 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Г. Й. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. В.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, редовно
призована, не изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 7526/23.10.2024г. от
процесуалния представител на Държавата главен ю. к. И. Г., с която моли
делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа изцяло подадената
въззивна жалба, оспорва насрещната жалба на ищеца и изразява становище по
съществото на спора. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА,
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА И ЧАСТНА ЖАЛБИ
и постъпилите писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени
въззивна жалба с вх. № 3265/07.02.2024г. на Държавата, чрез Министъра на
финансите и насрещна въззивна жалба на Г. Й. Р. с вх. № 6817/15.03.2024г.
против решение № 15/08.01.2024г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.
д. № 156/2023г. Държавата, чрез министъра на финансите, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Г., обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявеният от Г. Й. Р. против Държавата евентуален
иск с правно основание чл.7 КРБ вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 24
442.56 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено нетно трудово
възнаграждение за периода 08.07.2019г. – 19.02.2021г., в резултат на
неправомерно поведение на лицата, на които ответникът е възложил
приемането на законите на БР, а именно народните представители от НС на
РБ, приели §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018г., в сила от
01.01.2019г., с който е променен чл.10, ал.1 от Закона за митниците, обявен за
противоконституционен с Решение № 7/17.07.2019г. по к.д. № 7/2019г. /обн.
ДВ бр.75/24.04.2019г./, влязло в сила на 28.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
18.05.2021г. до окончателното й изплащане.
В жалбата си излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на
така обжалваното решение. Твърди се, че Държавата не е процесуално
легитимирана да отговаря по иска за вреди от приемането от Народното
събрание на противоконституционен закон. Излагат се доводи, че
отговорността на НС по чл.2в от ЗОДОВ не изключва и възможността да бъде
ответник, в качеството на процесуален субституент на държавата, и по иск с
правно основание чл.49 ЗЗД. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд, че Държавата е възложител на работата на народните представители, в
качеството им на колективен орган – НС, както и за наличието на незаконни
действия и бездействия от страна на същите, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с претендираните вреди. Твърди се още, че съдът
неправилно е приложил разрешенията по т.1 от ППВС № 4/75г., разширявайки
2
кръга на лицата, които според този тълкувателен акт носят отговорност за
вреди от незаконно уволнение. В тази връзка се излагат доводи, че вредите за
ищеца са настъпили от издадената заповед на директора на Агенция
„Митници“ за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, а не от
приетата законова норма. Неправилно е било прието от съда и това, че вреди
от незаконното уволнение могат да бъдат възмездени чрез настоящия иск,
вместо по специалните правила на Закона за държавния служител. Наведени
са оплаквания и срещу изводите на съда за доказаност на оставането без
работа от ищеца, както и за периода, за който е прието, че ищецът е търпял
вреди в резултат на обявената за противоконституционна норма.
Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и
прекратяване на делото или отхвърляне на предявените против Държавата
искове. Направено е и искане по доказателствата – изискване на справка от
Агенция по заетостта дали на ищеца е била предлагана работа и дали същият е
отказал, както и дали е спазвал всички вменени му със Закона за насърчаване
на заетостта и правилника за неговото приложение задължения, евентуално за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация относно тези
обстоятелства.
С насрещната въззивна жалба ищецът Г. Й. обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от
него против Държавата евентуален иск с правно основание чл.7 КРБ вр. чл.49
ЗЗД досежно претендираното обезщетение за вреди, изразяващи се в
неполучено основно трудово възнаграждение за горницата над присъдената
му сума от 24 442.56 лева до предявения размер от 31 166.18 лева. Счита, че
решението в тази му част е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага доводи, че
неправилно съдът е приел като основа за определяне на следващото му се
обезщетение получаваната от него заплата към датата на уволнението, вместо
да съобрази и актуализацията й, която би получавал ако не е бил уволнен.
Счита, че за база следва да бъде прието полученото от друг служител на
същата длъжност възнаграждение през процесния период.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в тази му част и
да уважи исковата му претенция вр. неполучено основно трудово
възнаграждение в предявения размер.
3
Съдът е сезиран и с частна жалба на Държавата, чрез Министъра на
финансите, вх. № 10082/17.04.2024г., против постановеното по
първоинстанционното дело определение № 926/11.03.2024г., с което е
оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта му относно разноските, които Държавата е осъдена да заплати на
ищеца, съставляващи сумата от 2 446.50 лева – разноски за разглеждане на
спора пред АпС – Варна по в. гр. д. № 381/2022г. По изложени доводи за
недължимост на същите, както и за своевременно направено възражение по
чл.78, ал.5 ГПК, се иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248
ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само по подадената
от Държавата въззивна жалба, с който ищецът оспорва същата като
неоснователна.
Подаденият отговор от Народното събрание по насрещната жалба е
ирелевантен, тъй като Народното събрание не е насрещна страна по
евентуалния иск, предмет на въззивните жалби. В тази връзка съдът
констатира, че решението на ОС – Варна не е обжалвано и е влязло в сила, в
частта, в която предявеният от Г. Й. Р. против Народното събрание главен иск
по чл.2в ЗОДОВ, както и в частта, в която предявеният от него против
Държавата евентуален иск по чл.7 КРБ вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3 807 лева, претендирана като обезщетение за вреди, изразяващи се в
неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ за
периода 08.01.2019г. – 19.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска.
Отговор по частната жалба не е постъпил от насрещната страна.
Направеното във въззивната жалба на Държавата доказателствено
искане е оставено без уважение като неоснователно с определение №
395/27.06.2024г.
АДВ. В.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам изцяло въззивната
и частна въззивна жалба, подадени от процесуалния представител на
Държавата. Поддържам подаденият писмен отговор. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, подадената от Държавата
въззивна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд е
правилно по отношение на уважаването на евентуалния иск. Изложила съм
подробни съображения по допустимостта и основателността на предявените
искове в подадения отговор, както съм изложила и подробни съображения в
насрещната въззивна жалба по отношение на неуважената част от исковата
претенция. Налице е вече произнасяне на ВКС по едно от делата: тези дела са
няколко като са с еднотипен предмет – главен и евентуален иск и са с
различни ищци. ВКС вече се произнесе по едно от делата, като това дело беше
допуснато до касация по следния въпрос: за обема на отговорността за вреди
от незаконно прекратяване на служебното правоотношение, изразяващи се в
неполучаване на месечен доход и обезщетен ли е служителят за същите,
когато е получил максималния размер на обезщетението, определено в
специалния закон /ЗДСл/. ВКС даде следния отговор: ако уволнения служител
е претърпял действително повече вреди, той може да ги търси срещу прекия
извършител на деликта, като в този случай няма ограничения за вида на
вредите, за които може да се претендира обезщетение, тъй като е приложим
общия принцип на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за обезвреда на всички вреди, пряка
последица от увреждащото действие. Предоставям на съда за сведение това
решение – решение № 425/28.06.2024г. по гр. д. №1517/2023 г. по описа на IV
ГО на ВКС. Искам да отбележа, че е трайна практиката на ВКС по този
въпрос. По същият начин ВКС се произнася и по делата, заведени срещу
Прокуратурата на РБ при незаконно обвинение, при които също в случай, че
това незаконно обвинение е довело до прекратяване на служебното
правоотношение на държавния служител и той е понесъл вреди в по-голям
размер от предвидените в специалните закони - 6 месеца, то в тези случаи тези
вреди му се следват т.е. той следва да бъде обезщетен за понесените вреди.
Същото е положението и при делата за дискриминация. Неправилно обаче в
настоящото производство претендираното обезщетение се приравнява на
обезщетенията по специалните закони – Закона за държавния служител, КТ,
ЗДАНС. Ние не сме претендирали с настоящото производство отмяна на
заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Правопораждащият
5
юридически факт в настоящия случай не е обявяването на една такава заповед
за незаконосъобразна, а правопораждащия юридически факт е приетото от
Народното събрание законодателство, което е довело до издаването на този
акт т.е. издаването на акта за прекратяването на служебното правоотношение
е последица от приетото от НС законодателство. Вие ще видите при
разглеждане на делото, че единствено това е правопораждащия юридически
факт. Ние не се позоваваме на незаконно уволнение, не искаме неговата
отмяна. Твърди се във въззивната жалба, че ищеца не бил доказал понесените
вреди. Напротив: с всички възможни доказателствени средства по делото
беше установено, че моя доверител не е получавал за това време трудово
възнаграждение, поради което му се дължи обезщетяване за загубеното
поради това законодателство възнаграждение. Включително е представена и
справка от Бюрото по труда, което доказва, че той е бил регистриран и активно
е търсил работа за този период. Смехотворно е да се твърди, че след
обявяването на нормата за противоконституционна той можел да се върне
обратно в митницата. За съжаление той не е могъл да стори това и няма как да
го стори тъй като НС не е уредило последиците от приетия
противоконституционен закон. Моля Ви да потвърдите решението в частта, в
която е обжалвано от Държавата и отделно от това да уважите подадената от
нас насрещна въззивна жалба като присъдите на моя доверител сторените
разноски за водене на делото пред Вас по двете жалби в цялост.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6