№ 1111
гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103062 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен иск с материалноправна
квалификация по чл.45 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 965.14 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за
забава от подаване на заявлението в съда на 09.06.2021г. до плащането.
Ищецът „***“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.
„К. А. Д.“ №*, твърди да е собственик на лек автомобил марка „П“, модел „*“
с рег. №***, който е повреден при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 14.07.2016г. в 12,50ч. в гр.Пазарджик на ул. „***“ пред №5.
Поддържа, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил марка
„Ф“, модел „П“, рег. №* И Л Г., б.ж. на гр.Пазарджик, починал на
28.01.2017г., който по време на движение изгубил контрол над превозното
средство и се ударил в паркираните край пътя автомобили, вкл. този на
ищеца. Поддържа да е претърпял имуществена вреда в размер на 965.14лв. -
направени разходи за поправянето на автомобила. Твърди, че към датата на
реализиране на ПТП автомобилът на дЕ.нквента не е имал валидна
застраховка гражданска отговорност, поради което не е получил обезщетение.
1
Претендира такова от ответниците, които са законни наследници на
причинителя на вредата И Л Г., съразмерно с техните дялове от наследството.
Поддържа, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1972/2021г. на РС –
Пазарджик, срещу която ответниците са подали възражения по чл.414 ГПК.
Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответниците Й. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „***“ **;
Ч. И. Г. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „**“, бл.** и Е. И. М. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. „Г Б“ №** оспорва иска при твърдение, че
не отговарят за задълженията на причинителя на вредата И Л Г., тъй като са
се отказали от оставеното от него наследство.
Ищецът оспорва действителността на вписаните откази от наследство
при твърдение, че преди тях ответниците са приЕ. мълчаливо наследството
като са се разпоредили с част от включените в него активи /парични средства
в банкова сметка/, а друга част ползват по предназначение /две моторни
превозни средства и едно туристическо ремарке/.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
За основателността иска ищецът следва да установи, че в резултат на
извършено от наследодателя на ответниците противоправно деяние е
претърпял имуществена вреда и в какъв размер, както и че ответниците
отговарят за задълженията на дЕ.нквента, тъй като са приЕ. пасивите на
оставеното от него наследство. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината /вкл.
непредпазливата/ се предполага до доказване на противното. Тежестта за
оборване на презумпцията е на ответника.
2
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иса за
неоснователен.
Обстоятелствата от фактическия състав на дЕ.ктната отговорност на
наследодателя И Л Г. /виновно противоправно поведение, щета и причинна
връзка между тях/ се установяват от следните доказателства:
Констативен протокол за ПТП №1608647 от 18.07.2016г., видно от който
около 12.30ч. на 14.07.2016г. в гр.Пазарджик на ул. „***“ №5 л.а. „Ф“, модел
„П“, рег. №* с водач И Л Г. е блъснал два паркирани в лявата част на
платното леки автомобила, единият от които е този на ищеца – л.а. „П“, модел
„*“ с рег. №***. Правото на собственост се установява и от представения
регистрационен талон.
От заключението на приетата съдебна автотехническа и оценъчна
експертиза е видно, че механизмът за настъпване на процесното ПТП
съответства на описания в исковата молба и в констативния протокол,
съставен от органите на МВР, а повредите по автомобила на ищеца са в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Размерът на щетата е
987.14лв. с вкл. ДДС. Повредите се установяват от представения по делото
опис с фотоалбум и от показанията на св.Т. Р. К. – водач на увредения
автомобил.
Освен че се предполага, виновността на водача И Л Г. се установява от
представеното НП №16-1006-001722 от 28.07.2016г., с което на същия е
наложено административно наказание „глоба“ за извършено нарушение по
чл.20, ал.1 ЗДвП.
Доколкото дЕ.ктната отговорност на наследодателя е извън съмнение,
следва да се отговори на въпроса дали ответниците отговарят за изпълнение
на задължението за обезщетяване на ищеца.
Установя се от представеното удостоверение за наследници, че отв. Й.
К. Г. е съпруга на дЕ.нквента И Л Г., а ответниците Е. И. М. и Ч. И. Г. са
негови деца. В това качество същите се явяват негови наследници от първи
ред по чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения е необходимо те да са приЕ. наследството. С открИе на
наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото
3
имущество. То не преминава по право към тях. При открИе на наследството
за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 ЗН, наследството се придобива с
приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между самите наследници, както и между тях и третите лица,
които са били в имуществени отношения с наследодателя.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното
приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местооткрИе на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49,
ал. 1 ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия,
които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник –
чл. 49, ал. 2 ЗН. Ако може да извърши подобно действие и без да има
качеството „наследник”, това действие не сочи на категорично и несъмнено
намерение за приемане на наследство. Приемането на наследството не може
да се предполага - то трябва да е ясно и недвусмислено установено, дори
когато е мълчаливо.
Разпореждането с наследствено имущество винаги предполага
намерение за приемане на наследството, тъй като подобно разпореждане
може да бъде извършено от лицето само в качеството му на наследник, т.е. на
лице, което е придобило по наследство правото, с което се разпорежда,
доколкото друго основание за придобИе на правото не е установено.
Ползването на обикновена покъщнина само по себе си не представлява
приемане на наследството, но ползването на останалото наследствено
имущество предполага намерение за приемане на наследството.
Наследникът може да се откаже от наследството – чл.52 вр.чл.49, ал.1
ЗН. Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който
призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството.
Наследникът може да се откаже от наследството само ако преди това не го е
приел. Отказът, който е направен след като е прието наследството е нищожен.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да
бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗН, по искане на всеки заинтересован районният
4
съдия може да опредЕ. на наследника срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него.
В настоящото производство до определянето на срок по чл.51, ал.1 ЗН
не се е стигнало, тъй като преди завеждането на делото и тримата ответници
са направили отказ от наследството, оставено от причинителя на вредата И Л
Г.. Това се установява от представените съдебни удостоверения.
Ищецът е оспорил действителността на отказите, но въпреки
възложената върху него доказателствена тежест, не е представил
доказателства за извършени действия от ответниците, установяващи по
категоричен начин намерение за мълчаливо приемане на наследството. Не се
потвърждава твърдението на ответника, че наследниците са се разпоредили
със средства от банковите сметки на наследодателя, както и че са ползвали
моторните превозни средства, които е притежавал приживе. Напротив, видно
от представените от ответниците договори за продажба, наследодателят
приживе се е разпоредил с автомобилите си в полза на трети лица. От
показанията на св.Станислав Славов И. се установява, че той е получил в дар
от дЕ.нквента И Л Г. едно туристическо ремарке, което още използва, както и
че никой от ответниците не е предявил претенции за неговото връщане.
Установи се, че ответниците, които са наследници на дЕ.нквента И Л Г.,
са се отказали от оставеното от него наследство, поради което не отговарят за
задълженията на наследодателя. Затова предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК и т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК ответникът има право на съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство. Разноските в исковото производство на отв. Е. М.
и отв.Й. Г. за адвокатско възнаграждение са в размер на 300лв. Отв. Ч. Г. не е
направил разноски.
Разноски в заповедното производство претендира само отв.Й. Г.. Там
същата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК, предявен от ищеца „***“ АД, ЕИК
**, седалище и адрес на управление: гр.С, бул. „К. А. Д.“ №*, срещу
ответниците Й. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „***“ **; Ч. И. Г.
с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „**“, бл.** и Е. И. М. с ЕГН **********
от гр.Пазарджик, ул. „Г Б“ №**, за съществуване на вземането по заповед
№1074 от 11.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №1972/2021г. на РС – Пазарджик, в размер на 965.14 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 09.06.2021г.
до плащането.
ОСЪЖДА ищеца „***“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр.С, бул. „К. А. Д.“ №* да заплати на ответника Й. К. Г. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „***“ ** съдебни разноски по настоящото дело в размер на
300лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1972/2021г. на РС – Пазарджик в размер на 300лв.
ОСЪЖДА ищеца „***“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр.С, бул. „К. А. Д.“ №* да заплати на ответника Е. И. М. с ЕГН **********
от гр.Пазарджик, ул. „Г Б“ №** съдебни разноски по настоящото дело в
размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6