Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Предявен е от ищеца М. Ц. Д. с ЕГН.............. от гр. В. Т. ул.Д. Б.” №7 В.В .4 А.10 ,чрез адвокат С. И. С.,ВТАК, против Прокуратурата на Република Б. гр. С.,ОДМВР гр. С. и О. С. град С. иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.1 предл.2-ро и т.3 предл.2-ро от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди,за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 80 000лв.солидарно от ответниците . Ищецът М. Ц. Д. твърди че на 07.10.2010г. бил задържан в гр. Шипка при среща с познат. Веднага бил отведен в гр. С. където му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 от НК . Временната мярка за неотклонение задържане за 72 часа в поделенията на М. била взета по Досъдебно производство .../2010г.по описа на Районно управление на полицията гр. С. , по прокурорска преписка № ../2010г. по описа на Районна П. гр. С., а постоянната мярка за неотклонение”задържане под стража била взета от Районен С. гр. С. по предложение на Районна П. гр. С..Задържането му под стража продължило през цялото време на разследването по ДП №.../2010г. или от 07.10.2010г. до 19.04.2011г.,когато бил освободен на основание на постановление на РП С. за прекратяване на наказателното производство по ДП №.../2010г. В резултат на престоя му в ареста в продължение на шест месеца и дванадесет дни бил депресиран и подтиснат и имал здравословни проблеми с кръвното налягане и сърцето и въпреки нуждата от лечение не бил лекуван. Обстоятелствата около задържането му станали известни на хората от родното му с.Иванча,в резултат на извършени обиски в дома му и в дома на родителите му в горепосоченото село и в с. Долна Липница. Това се отразило психически на родителите му.От тогава отношенията му с родителите му се влошили и той престанал да има контакти с тях. Подтиснат психически загубил желание да излиза в града ,стоял постоянно вкъщи и не можал да си намери работа .Принудил се да напусне В. Т. и да си намери работа в гр.С.. По такъв начин му били причинени неимуществени вреди изразяващи се в психически тормоз спрямо него по време на задържането и престоя в ареста , а след освобождаването в резултат на влошаване на отношенията с близките му.Вредите се изразявали и в злепоставяне след познати и пред обществото,в резултат на настъпили затруднения в адаптацията му в живота след освобождаването , в ограничаване до минимум на социалните му контакти.Счита ,че причинените му вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерното му задържане,взетата мярка за неотклонение”задържане под стража” без да са налице предпоставките в закона за това и непроменяне на мярката въпреки отправените от него жалби до съда по време на водене на ДП. С петитума на исковата молба е направено искане да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата 80 000лв.солидарно,представляваща обезщетение за преживените от него неимуществени вреди,ведно със законната лихва. В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците , с които се оспорва основателността на иска. Ответникът, П. на РБ е навел следните доводи за неоснователност на исковата претенция:Прокуратурата на следва да отговора за вредите които са резултат от лошите условия в ареста ,тъй като прокуратурата не носи отговорност за тези условия а друг държавен орган.На второ място прокуратурата не следва да носи отговорност за влошените отношения на ищеца с неговите близки ,тъй като те не са пряка и непосредствена последица от разпорежданията и исканията на прокуратурата във връзка с провеждането на ДП.На трето място оспорва размера на иска като счита че същия е прекомерно завишен и недоказан в този си размер.На четвърто място навежда доводи ,че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите с поведението си.На пето място оспорва довода на ищеца ,че вредите следва да се присъдят,със законната лихва от момента на задържането ,като възразява ,че отговорността възниква от момента на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.Моли искът да се отхвърли. Ответникът, Силистренски О. С. е навел следните доводи за неоснователност на иска:На първо място навежда доводи, че липсва основание за солидарна отговорност на окръжния С. с останалите ответници, тъй като наказателното производство се е развило само във фазата на досъдебното производство.Определенията на окръжния С. с които са потвърдени определенията за взетата мярка за неотконение на ищеца „задържане под стража”по ДП не са незаконосъобразни, защото към момента на постановяването им са били налице предпоставките на чл.56 ал.1 и 3 и чл. 63 от НПК, а именно било установено от доказателствата събрани до този момент ,че част от откраднатите вещи са намерени в свидетеля Й. ,който пък ги бил получил от ищеца.Освен това към момента на потвърждаването на взетата мярка ищецът вече бил осъждан за същото такова престъпление и по време на извършване на кражбата е посещавал селища в Силистренска област.На второ място възразява ,че първоначалния съдебен акт за вземане на мярката за неотклонение „здържане под стража”е на Силистренския районен С.,който е и компетентен да разгледа делото във съдебната фаза,поради което липсва връзка между вредоносния резултат и актове на Силистренския О. С..На трето място счита иска като неоснователен поради това ,че липсват доказателства за настъпили неимуществени вреди.Моли същия да се отхвърли. Ответникът, ОД на М. гр. С. е възразил ,че не е надлежен ответник по иска и искът в частта му в която е насочен срещу него е недопустим, тъй като действията на органите на М. в наказателния процес се ръководят от разпорежданията на прокурора и той е господар на досъдебното производство.Следователно отговорността за вредите настъпили при провеждане на това производство се носи от Прокуратурата на РБ.Това становище се подкрепяло от константната практика на ВКС. Възразил е също че искът ако бъде приет за разглеждане и в таи му част същия се явява неоснователен, тъй като липсва връзка между действията извършвани от органите на ОД на М. С. и вредоносния резултат ако е настъпил такъв.Марката задържане за 72 часа е взета от прокурор С. Г. от Силистренската районна П., а мярката за неотклонение”задържане под стража” от Силистренския районен С. по искане на прокурора.В исковата молба няма твърдения нито доказателства за извършени неправомерни действия от страна на ОД на М. С.. Самото задържане и изпълнението на мярката за неотклонение”задържане под стража" са изпълнявани от Областно звено Изпълнение на наказанията сектор арести гр.С.,което не е структурно звено на ОД на М. С..Моли да се отхвърли иска като неоснователен. С доклад по делото съдът е разпределил доказателствената тежест и указал на страните , кои обстоятелства следва да установят по делото. Въз основа на представените от ищеца и неоспорени от ответниците доказателства съдът приема за установено следното: Във времето от трети до четвърти август 2010г. в гр.Алфатар била извършена кражба на икони и църковни вещи от храм”Света троица" като били откраднати три броя икони на обща стойност 800лв.,плащеница на стойност 1000лв.,Московско престолно евангелие на стойност 1000лв. 1брой напрестолен кръст на стойност 7000лв. и 1брой църковно кандило на стойност 120лв. или общо църковни вещи на стойност 9 920лв. На 07.10.2010г. в гр. Шипка била проведена среща между ищеца и лицето Д. В. Д. от гр.Казанлък, която била проследена от органите на М. и веднага след срещата от лек автомобил марка „М. ” собственост на Д. В. Д. бил иззет откраднатия от църквата в гр.Алфатар напрестолен кръст и мобилен телефон „Н.” собственост на ищеца.При претърсването и изземването на кръста свидетелят Д. В. Д. посочил в показанията си ,че бил взел кръста от ищеца с цел да го предаде за ремонт на филигранната му част на познат майстор.Въз основа на тези установени обстоятелства ищецът бил задържан за 72 часа по издадено разпореждане на прокурора при РП С.-С. Г.Било образувано ДП№.../2010г. по описа на РУП С. срещу ищеца за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.По искане на прокурора с Определение №..от ...2010г., постановено по Чнд.№..по отношение на ищеца била взета постоянна мярка за неотклонение”задържане под стража”.Ищецът обжалвал определението на Силистренския районен С., с което била взета спрямо него мярката за неотклонение”задържане под стража” пред О. С. С. , и същия с Определение № ..от ...2010г. потвърдил определението и взетата мярка.С постановление от 23.11.2010г. разследващият полицай Е. Н. от ОД на М. гр. С. предявила на на ищеца обвинение за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Въз основа на взетата мярка за неотклонение”задържане под стража” ищецът бил задържан в ареста на Областно звено Изпълнение на наказанията сектор арести гр.С., което изпълнявало мярката за неизпълнение „задържане под стража”.На 19.04.2011г. Зам. районният прокурор на гр. С. В. М. постановила постановление от същата дата с което на осн. чл.243 ал.1 т.2 и съгл. чл.244 ал.2 от НПК прекратила наказателното производство по отношение на ищеца и отменила взетата мярка за неотклонение по отношение на него,спряла наказателното производство срещу неизвестен извършител и възложила на РУП С. да продължат оперативно издирвателните действия по ДП ../2010г.Въз основа на постановлението ищецът бил освободен от ареста на същата дата 19.04.2011г. За периода 08.10.2010-19.04.2011г. подсъдимия бил лишен от правото да се придвижва свободно и също така свободно и по своя воля да обитава места въз основа само на негови лични решения.В резултат на ограничаването на личната му свобода и откъсването му от близките търпял негативни преживявания,които довели до временни нервни смущения без да предизвикат болестни състояния.Освен това за периода 23.11.2010г. до 19.04.2011г.в продължение на почти 5 месеца ищецът бил обвиняем по ДП №.../2010г. и бил поставен под заплаха от наказателна репресия.Такива негативни преживявания били чувството на угнетеност от факта ,че принуден да търпи лишаване от свободен избор на движение,работа и социални контакти,притеснения свързани с обстоятелството ,че негови близки и познати научили за обстоятелството,че е обвиняем за престъпление и задържан,както и това,че търпял битови неудобства и бил лишен от удобствата в собствения си битов кръг и домашен уют. Въз основа на така установените факти, съдът намира ,че предявеният иск е допустим.Налице е както активна така и пасивна легитимация на страните по делото . 1.По основанието на иска. Искът е основателен по своето основание спрямо ответниците: Прокуратурата на Република Б. , Областна Дирекция на М. гр.С. и О. С. гр. С.. Отговорността на ответниците: Прокуратурата на Република Б., ОД на М. гр. С. и О. С. се основава на това ,че вредите са резултат от действията на техни органи-съответно прокурора при Силистренската районна П. образувал със свое разпореждане ДП №../ 2010г. за престъпление извършено от ищеца, постановил задържането му за 72 часа и поискал от районния С. да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража и разследващия полицай предявил обвинението срещу ищеца,съдът потвърдил взетата мярка за неотклонение”задържане под стража”, и състав на окръжния С. е потвърдил взетата срещу обвиняемия/ищеца/мярка за неотклонение"задържане под стража".Вредите са пряка и непосредствена последица от ареста, предявеното обвинение и вземане на мярката за неотклонение”задържане под стража”.С оглед съдържанието на постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу ищеца, тези действия на прокурора и на разследващия полицай,и на съда не съответстват на изискванията на чл. 5 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/КЗПЧИОС/, и разпоредбата на чл.219 ал.1 от НПК. Съгласно чл.219 ал.1 от НПК разследващия полицай има оперативната свобода да прецени кога да предяви обвинението,но и задължението да предяви обвинение на заподозрения само тогава когато са събрани достатъчно доказателства за виновността на конкретното заподозряно лице в извършване на престъпление от общ характер,и когато не са налице някое от основанията за прекратяване на наказателното производство.В случая според съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване,обвинението е предявено без да се били събрани достатъчно доказателства ,че ищецът е бил извършител на престъплението за което е привлечен като обвиняем.Съгласно чл.5 §5 от КЗПЧИОС,когато в нарушение на изискванията на чл.5 §1-4 от същата , лице е арестувано или лишено от свобода същото има право на справедливо обезщетение. В конкретния случай отговорността на ответниците произтича пряко от разпоредбите на чл.2 ал.3 предл. 2 от ЗОДОВ., а именно поради предявяването на обвинение по образувано досъдебно наказателно производство №.../2010г. по описа на РПУ гр. С. ,което впоследствие е прекратено поради липса на достатъчно доказателства ,че деянието е извършено от ищеца.Във връзка с провеждането на това досъдебно производство е извършено задържане на лицето в ареста първоначално за 72часа от прокурора , а впоследствие с налагане от съда на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”.Както задържането на ищеца в ареста , така и повдигането на обвинението срещу него са резултат от действията на прокурора и разследващия полицай,поради което и на основание чл.53 от ЗЗД същите следва да отговарят солидарно пред ищеца за причинените му вреди.Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.3 предл. 2-ро от ЗОДОВ включва в себе си и обезщетението което се следва по чл.5 §5 от КПЧИОС и чл. 2 ал.1 предл. 1 от ЗОДОВ/ Виж т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по тълкувателно дело №3 на ОСГК на ВКС/.Следователно отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана на осн. чл. 2 т.3 предл. 2 от ЗОДОВ, тъй като в случая разпоредбата на чл. 2 т.1 предл.1-во от З╬ДОВ няма самостоятелно приложение.Както вече се каза по горе , тъй като отговорността е за деликт ,когато деликтът е причинен от неколцина съгласно чл. 53 от ЗЗД тяхната отговорност е солидарна.Следователно ответнниците следва да отговарят солидарно за причинените на ищеца неимуществени вреди. Що се касае до възражението направено от ответника „О. С. С. за отговорността на съда за постановеното от Силистренския районен С. определение за вземане по отношение на обвиняемия по ДП №.../2010г. или ищеца в настоящето производство, което определение е било потвърдено с определение на Силистренския О. С. при въззивното обжалване на мярката за неотклонение, то същата с оглед съдържанието и законовото действие в правния мир на постановлението за пркратяване,същата следва също да бъде ангажирана солидарно с останалите двама ответници, независимо от това ,че към момента на вземането на мярката и нейното потвърждаване са били налице предпоставките на чл.56 ал.1 и 3 и чл. 63 от НПК.В крайна сметка действието на влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство ги прави несъответни на конвенцията и разпоредбите на чл.63 и 64 от НПК.Доколкото приносът в причиняването на вредите от страна на ответника-Силистренски О. С. е съответен на приноса на първите двама ответници,въпроса следва да се реши в друго исково производство. 2/По размера на иска. Исковата претенция на ищеца обхваща само причинените му неимуществени вреди.Според твърденията и събраните по делото доказателства характера на неимуществните вреди са три вида негативни чувства и преживявания на ищеца, които той е преживявал по времето на съществуване на обвинението срещу него и временното му лишаване от свобода ,чрез изпълнение на мярката за неотклонение”задържане под стража”.По своя характер тези негативни чувства и преживявания се изразяват в изживяване на негативни чувства и преживявания ,предизвикани от следните обстоятелства:1/лишаване от свободен избор на движение,работа и социални контакти;2/притеснения свързани с обстоятелството ,че негови близки и познати научили за обстоятелството,че е обвиняем за престъпление и задържан,и изразявали своето разочарование от неговата личност , и 3/негативни чувства и преживявания от това ,че бил ,че принуден на битови неудобства в условията на ареста и бил лишен от удобствата в собствения си битов кръг и домашен уют. Във връзка с гореизложеното относно неимуществените вреди свързани с разстроените взаимоотношения на ищеца с неговите близки роднини и родители от показанията на разпитаните по делото свидетели действително се установяват възникване на смущения във връзките и отношенията с близките и комуникацията на ищеца в социален план, но от тези показания не се установява,че тези смущения са пряка и непосредствена последица от предявеното обвинение и задържането му.Не може да се изключи,че основание за негативната преценка на поведението на ищеца свързано с обвинението не е резултат на преценка на обстоятелства които са били известни само на роднините на ищеца,и които не са били известни на прокуратурата и разследващите органи, и които касаят изводи и за други и други обстоятелства , които нямат отношение с обвинението. Следователно за тези по характер неимуществени вреди не е доказано от доказателството по делото ,че същите са в причинна връзка с основанието за деликтната отговорност на ответниците. Тъй като размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от: характера на неимуществените вреди,тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на увредения,продължителността на търпенето на тези вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на увредения,съдът на второ място изследва степента на засягане на психичното и физическо здраве на увреденото лице и направи следните правно-релевантни изводи за степента на неимуществените вреди, а именно: Не се установява от доказателствата по делото тези негативни преживявания да са довели до смущения и увреждане на здравето на ищеца до степен на проявяване на определено болестно състояние.Липсват каквито и да било медицински документи за констатирано някакво заболяване на ищеца в този период и в периода от освобождаването му до датата на предявяване на иска, като последица от тези негативни преживявания.Невротичните смущения,като неврози и депресии са временни болестни смущения на нервната система, но и те следва да бъдат установени чрез поставени диагнози от съответното медицинско лице-лекар, а не за тях да се съди по външни прояви на увредения, установени със свидетелски показания, тъй като на съда липсват знания в тази област за да се правят изводи за това .Липсата на констатации било дори в една снета от лекар анамнеза за тези външни проявни форми на заболяването , или липса на поставена диагноза невроза или депресия,представляват липса на доказателства за настъпило дори нервно-психическо смущение.Следователно установените по характер вреди претърпени от ищеца като последица от предявеното му обвинение в престъпление по образуваното досъдебно производство, което впоследствие е прекратено поради липса на достатъчно доказателства ,че е извършено от лицето, се изразяват в изживените от ищеца негативни емоции/чувства/ и преживявания свързани с ограничаването на личната му свобода и качеството му на обвиняем за престъпление , както и от претърпените от него чувства на неудобство от лишаването му от свобода,чрез ограничаването му на свободно избиране на местата на обитаване и движение .,както и негативните изживявания по повод на претърпените битови неудобства в ареста. Продължителността на въздействие на тези негативни чувства и преживявания е била за относително продължителен период-над 6 месеца, което съдът следва да съобрази при определяне на обезщетението. От доказтелствата не се установяват видими негативни последици от негативното въздействие на тези негативни чувства и преживявания,липсва и неблагоприятна медицинска прогноза за възможност на бъдещо проявление на някакво психическо или физическо въздействие върху здравето на ищеца. В заключение на гореизложеното съдът като съобрази всички тези критерии от значение за характера,степента и размера на неимуществените вреди и като съобрази критериите на съдилищата относно прилагането на принципа на справедливост, на основание на чл.52 от ЗЗД определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3 000лв. или по 1000лв. за трите вида негативни чувства и преживявания изживени от ищеца за посочения период от 6 месеца и дванадесет дни, а именно за:1/негативни емоции/чувства/ и преживявания свързани с ограничаването на личната му свобода и качеството му на обвиняем за престъпление ;2/ чувства на неудобство от лишаването му от свобода,чрез ограничаването му на свободно избиране на местата на обитаване и движение, и 3/негативните изживявания по повод на претърпените битови неудобства в ареста. Следователно в заключение на гореизложеното искът следва да бъде уважен на основание чл.2 т.3 предл.2-ро от ЗОДОВ за сумата 3 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част за сумата над този размер до предявения размер от 80 000лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Не може да се обсъжда в това производство възражението на ответниците за съпричиняването на вредите от страна на уврудения.Производството по ЗОДОВ макар да касае разглеждане на правен спор за вреди от деликт по същество не е производство което се иска правна защита на правото по чл.45 от ЗЗД, а вредите от деликта се претендират въз основа на основанието за отговорността на правозащитните органи , а това е правораздавателния акт с който е прекратено наказателното производство ,респективно съдебния акт с който подсъдимия е оправдан,или съдебния акт , с който е отменено като незаконно задържането под стража на лицето.Самото съществуване на такъв правораздавателен акт в правния мир изключва въпроса за съпричняването от страна на лицето което е било обект на несъответни на изискванията на чл.5 от КЗПЧИОС, защото е без значение за основанието на постановения правораздавателен акт действия на увредения които са допринесли за извършване на незаконнните действия на правозащитните органи.Дали увредения е дал основание със свои действия за тези незаконни действия на правозащитни органи е без значение щом като постановения правораздавателен акт ги е признал за незаконни и неоснователни, и поради това закона счита този акт като основание за отговорността на тези органи. Искането за заплащане на сумата от датата на задържането на лицето т.е. от 07.10.2010г. е неоснователно. Основанието за визникване на отговорността по ЗОДОВ не е датата на първото действие на правозащитния орган , а от датата от която въз основа на съответния правораздавателен акт е установено несъответствието на действията на правозащитните органи с изискванията на НПК и КЗПЧИОС.Следователно това дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.След като е установено ,че постановлението не е обжалвано в законния срок, то за дата на възникване на основанието за отговорност по ЗОДОВ следва да се счита дата на постановяването му-19.04.2011г., поради което изплащането на обезщетението се дължи от таза дата ведно със законната лихва до окончателното му изплащане . Следва да се осъди ищецът да заплати ДТ в размер на 10.00 лв. С оглед изхода на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част на иска или в размер на сумата 76.88.лв. общо или по 25.62 лева за всеки един . Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОСЪЖДАПрокуратурата на Република Б. гр. С.,ОД на М. гр. С. и О. С. град С. да заплатят на основание чл. 2 т.3 предл.2-ро от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на М. Ц. Д. с ЕГН..... от гр. В. Т. ул.Д. Б.” №7 В.В .4 А.10 сумата 3 000лв.,дължима от датата на основанието за вредите-19.04.2011г. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпени от образуването срещу него на ДП№.../2010г. по описа на РУП С. ,предявеното му обвинение по същото дело за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК,задържането му и изпълнението на взета по същото дело постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” от 12.10.2010г. до 19.04.2011г.,което наказателно производство е прекратено с влязло в сила постановление на зам. районния прокурор при РП С. от 19.04.2011г. ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Ц. Д. с ЕГН........ от гр. В. Т. ул.Д. Б.” №7 В.В .4 А.10 ,чрез адвокат С. И. С.,ВТАК, против Прокуратурата на Република Б. гр. С.,ОД на М. гр. С. и О. С. град С. , с правно основание по чл.2 ал.1 т.1 предл.2-ро и т.3 предл.2-ро от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди ,за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над сумата 3000лв. до предявения такъв от 80 000лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. гр. С.,ОД на М. гр. С. и О. С. град С. да заплатят на М. Ц. Д. с ЕГН.... от гр. В. Т. ул.Д. Б.” №7 В.В .4 А.10 сумата представляваща съответната на уважената част на иска част от направените по делото разноски в размер на сумата 76.88 лв.общо или по 25.62 лева за всеки един от ответниците. ОСЪЖДА М. Ц. Д. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.Д. Б.” №7 В.В .4 А.10 да заплати на ВТОС сумата от 10.00 представляваща ДТ по делото и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на ИЛ Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаването на съобщението ,че е изготвено. О. СЪДИЯ: |