№ 44
гр. Котел, 26.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заС.ние на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредС.тел:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско
дело № 20212210100361 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът М. С. М., ред. призован, явява се лично и се представлява от
адвокат С.Г. от АК Търговище;
Ответницата А. А. Х.., ред. призована, не се явява, представлява се от
адвокат Х. Ч. от АК Сливен;
За Дирекция „Социално подпомагане“ Котел, ред. призовани, явява се
социалният работник В. Б..
По даване ход на делото:
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Уважаема госпожо ПредС.тел, поддържам така предявения иск
по чл. 59, ал. 9 от СК. Запозната съм с проектодоклада и не правя възражения
по същия. Моля да бъде одобрен в този вид, като се приемат писмените
доказателства, социалните доклади и съобразно дадената ни възможност,
водим двама свидетели за доказване твърденията в исковата молба, като
допълнително представям и трудов договор на моя доверител за смяна на
работно място в гр. Търговище, за да има възможност, ако съдът му
предостави децата на него, да е ежедневно при тях вкъщи. Други искания към
момента няма да правим.
Адв. Ч.: Уважаема госпожо ПредС.тел, оспорвам предявения иск и
поддържам насрещния иск. Нямам възражения по така предявения проект за
1
доклад и моля същия да бъде приет. С оглед разпореждането на съда,
представям медицински документи за здравословното състояние на детето.
Моята доверителката към настоящия момент е във Франция и не работи с
оглед пандемичната обстановка, която е навсякъде. Допуснати са двама
свидетели, които водя за разпит в днешното съдебно заС.ние. Това са М. Х. Я.
и Г. И. Х..
Съдът ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад на делото за
окончателен.
Съдът предяви на адв. Ч. представения от адв. Г. трудов договор.
Съдът предяви на адв. Г. представената от адв. Ч. епикриза.
Адв. Ч. : Да се приеме.
Адв. Г. : Да се приеме.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото приложените с исковата
молба – заверени преписи от: удостоверение за раждане на С. М. С., издадено
на *** г., въз основа на акт за раждане № ***/*** г.; удостоверение за
раждане на С. М. С., издадено на *** г., въз основа на акт за раждане №
***/*** г.; заверен препис от Протоколно определение по гр. дело №
443/2013 г. по описа на РС Котел; документ за доходите на ищеца М. С. М.,
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА съм делото представените с отговора две
удостоверения, издадени на ***г от Кметство село Тича за настоящ адрес на
двете деца, две служебни бележки, издадени на ***г от ОУ „Х. Ботев“ село
Тича за двете деца, две служебна бележка, издадени на 26.05.2021г от д-р М.
Н..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото служебно изисканите от съда
справки от НБД за лицата: Р. Х. Х., Мерал Я., С. М. С., С. М. С., С. М. С.ов, А.
А. Х.., М. С. М..
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото гражданско дело № 443/2013г
на РС Котел и гражданско дело № 283/2015г на РС Котел
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на бащата:
Бащата М.М.: Ами от осем години, откакто се разделихме с А., и
оттогава насам бабата гледа децата, но те вече пораснаха, станаха вече на 12
години и искат да живеят с мен и брат им заедно в с. Зелена морава. И детето
С. има постоянни оплаквания. Тя се оплаква и ми казва на мен така „Там
имаме психически болен вуйчо“ и ми казва, че когато се къпят, той е ходил и
отварял вратата и е влизал при тях, а аз се притеснявам за такива работи.
2
Вуйчо им е псувал, среден пръст им показвал. А С. е с малко по-затруднено
умствено развитие и детето каквото чуе от вуйчо си и тя прави същото и
просто нали децата искат. И в училище не са били доволни, както разбирам от
С.. И от колко време те искат при мен да живеят, защото и те виждат, че от
майката няма никаква файда, майката живее във Франция. Аз не поддържам
връзка с майката по никакъв начин. Не контактувам. Ние, откакто се
разделихме, от осем години насам нито по телефона се чуваме, нито нищо.
Защото тя се омъжи и живеят във Франция с другия си мъж и с една дума,
изостави децата напълно. Тя е за постоянно там. Напоследък през тези три
години я нямаше. На третата година, чак сега лятото си дойде. Децата не са
ходили на гости във Франция. Не ми е искала разрешение, да ги извежда във
Франция. Децата си живеят при баба им. На месец два пъти ги вземам. От
осем години насам е така. Аз лично отивам. Като има някакви оплаквания,
ние с бабата постоянно говорим. Ами с бабата нормално говорим, все пак, тя
ми гледа децата. И като имат някакви оплаквания децата, нали, аз ги закарвам
например в Търговище по магазините, да им купувам дрехи и друго и после
баба им ги е хвърлила. Тези неща децата ми ги казват. Аз им купувам чисто
нови маркови дрехи за децата. Все пак са момичета и да отиват добре на
училище, а баба им ги хвърлила. Викам защо. Даже един път викам –
„Много ли сте богати, че моите дрехи хвърляте?“, а тя ми отговори били са
малки, ама били са големи, няма значение. Защо ще ги хвърлите викам.
Нареждала на децата и викала на децата, че от Зелена морава нищо няма да
донесете тука. Ние петък вечерта ги вземаме и неделя вечерта ги закарваме.
Като си идват в Зелена морава и после в неделя, като ги закарваме вече в
Тича, С. започва да плаче и въобще не иска да отива там. И даже ми вика в
момента детето „Тате, и да губиш и да печелиш, аз един ден няма да стоя
там“, така ми вика. Децата са наясно, че се води дело. Брат им е вече в 12
клас, тази година ще завършва. Гимназия в Омуртаг учи. Аз вярвам, че децата
ще са по-добре при нас и С. трябва да я закарам на психолог и на лекар,
защото това дете има нужда от психолог и психиатри. Тя вече станала в 6
клас дете, а онзи ден като я взех, аз я вземам през 15 дни, и я накарах да си
напише трите имена, а детето не знае да си пише трите имена. Ами много
назад е от С.. Сега повечето С. се грижи с нея. Те и двете в момента са в 6
клас в училището в Тича. Последно ходих в училищено, когато бяха 5 клас и
тогава разговарях с учителите им. Те ми споделиха, че С. много учила, а за С.
3
казаха малко тъй, че не искала да слуша учителите си. С., ами например, ако я
попитате няколко думи, толкоз ще Ви отговори. Иначе говори на български.
В къщи разговаряме на турски, но те със С., като седнат да си четат уроци и
като си поиграят, ги виждам, че се стараят да говорят на български. Вие ще
можете да разговаряте на български с нея. С., когато се разболя тогава, аз
тогава бях в Чехословакия, пътувах. И като чух, че се е разболяла и я
вдигнали на болница, аз се обадих на фирмата на шефа ми, за да се върна
веднага назад, защото се притесних за здравето на детето ми и няколко
системи кръв са му сложили. Ами припаднала е. Една вечер припаднала и с
линейката са я вдигнали за Омуртаг и два дена са я държали там в болницата,
но след като са видели, че няма да могат да направят нищо с детето, са я
вдигнали за Търговище. И баща ми закара хора и сина ми също помоли
приятелите си, колкото може хора да дойдат и да дават кръв за С.. Става
въпрос за кръвотечение от влагалището. Но преди това, онази седмица,
децата бяха при нас в Зелена морава и синът ми, като закарал сестричките си
в Тича, казал на баба си, че детето е болно и да я закарат нещо на болница, а
бабата вместо да закара детето на болница, тя ги пратила на училище. И два
дена отивали така, понеделник, вторник на училище и на вторник вечерта ли,
през деня ли, детето припада в къщи.
Адв. Ч.: А това, къде се случва?
Бащата: В Тича.
Адв. Ч.: А не го ли водите Вие на лекар в Търговище?
Бащата: Ами тя детето припада в Тича и после бабата вика линейка и
вдигат детето в Омуртаг в болницата.
Адв. Ч.: А кървенето на детето не се ли случи, докато детето е било при
Вас в Зелена морава?
Бащата: Кървенето дойде при нас, но в неделя вечерта, като закарва
сестричките си моят син, заедно с баща ми, казват на бабата детето да се води
на лекар, но сутринта бабата, вместо да го изпрати на лекар, тя го изпраща на
училище.
Адв. Ч.: А колко време преди това детето е стояло при Вас в Зелена
морава?
Бащата: От петък.
Въпрос на съда: Това колко пъти се е случвало с детето, този проблем с
тази менструацията всеки месец ли се случва?
4
Бащата: За първи път се случи тогава. След това не, но детето вика
като дойде нали в нас. Един-два пъти ни каза, че коремът я е болял.
Въпрос на съда: Синът продължава ли да отказва да вижда майка си?
Бащата: Ами от осем години един път майка му не го е потърсила по
телефона, да го поздрави за рождени дни или да пита как е. От осем години
насам той нито контактува с нея, нито се виждат с нея.
Въпрос на съда: Бабата добре ли се грижи за момичетата или не?
Бащата: Значи да не казвам, че е зле, но не е добре. Аз дори един път
казах на нея, то на деца само да им переш дрехите и да им сложиш храна не
става, само с това гледане не става. Нали като има някакви болести тези деца,
трябва да се закарат веднага на лекар. Аз ще разчитам на майка ми, баща ми и
сестра ми. Аз за издръжките от осем години насам плащам и за двете деца по
180 лева и още продължавам да плащам. Аз и 350 и 400 лева на едно дете да
плащам издръжки, много добре знам, че тези пари няма да се харчат за
децата. Ами бабата вече не знам за къде и за какво ги харчи. Облечени са, но
от втора употреба дрехи. Те децата не са малки, всичко разказват вече. Колко
време стана вече и училищата почнаха, отиват на училище вече и детето ми
разправя, че имала още някои работи, които трябва да ѝ се купуват.
Адв. Ч.: Досега какво сте работили?
Бащата: Аз от 5 години насам работих като шофьор и всяка седмица се
прибирах, но оттук нататък ще карам само едни курсове извън България,
защото си смених работата.
Адв. Ч.: А преди това, колко дни сте отсъствали като международен
шофьор? Един курс колко време продължаваше?
Бащата: Най-много за 6 - 7 дни и се връщах.
Адв. Ч.: Винаги ли Вие сте вземали децата?
Бащата: Винаги съм вземал аз децата през това време, като някой път се
е случвало, когато си идвам от път и става късно, съм изпращал и сина с дядо
си, да отидат да ги вземат.
Адв. Ч.: А имало ли е случаи, когато Ви е било времето спрямо режима
на виждане на децата, Вие да не сте били там при децата, т. е. да сте били на
път?
Бащата: Ами от време на време, да.
Адв. Ч.: Вие с командировъчни ли пътувахте извън граница? Когато
пътувате, издават ли Ви командировъчни?
5
Бащата: Да.
Адв. Ч.: Колко годишни са Вашите родители?
Бащата: Баща ми е на 70 години, а майка ми на около 68 години.
Адв. Ч.: А в добро здравословно състояние ли са и двамата?
Бащата: Да, здрави са.
Адв. Ч.: А Вашата сестра откога е в България?
Бащата: Ами тя досега живееше в Турция и от тази година вече живее в
България.
Адв. Ч.: Казахте, че С. иска да бъде при Вас, а С. иска ли да бъде при
Вас?
Бащата: С. иска, обаче като отиде в Тича не знам, там от бабата ли се
притеснява, от кой, не знам. Аз това го чувам от С., тя ми вика, че С. щяла да
поиска майка си.
Адв. Ч.: А Вие снощи разговаряхте ли си с децата за днешното дело?
Бащата: Не. Само С. снощи ми беше написала – Вие с бабата ли, с кой
сте говорили, че те днес няма да идват на делото и моята адвокатка Ви се
обадила на Вас, само това ми беше написала.
Адв. Ч.: А Вие казахте ли на С., че тя днес трябва да дойде на делото?
Бащата: Не.
Адв. Ч.: Вие можете ли да общувате свободно с момичета на всякакви
теми, предвид възрастта им, в която се намират в момента?
Бащата: Аз от 8 години насам им станах и майка, и баща на тях и аз
постоянно съм им казвал, че ако имат някакви оплаквания, да не се
притесняват, а да ми казват. Дори, ако се срамуват пред мен, да ги казват на
баба си.
Адв. Ч.: А С. къде получи кръвоизлива?
Бащата: При нас дойде, но ние след като я закарахме в неделя вечерта в
Тича, синът ми казал на баба им, че това дете тъй-тъй, има кръвоизлив и да я
закарат на доктор, на лекар, а сутринта баба им, вместо да я закара на лекар,
тя ги пуснала на училище.
Адв. Ч.: Вие искате да кажете, че сте закарали детето с кръвоизлив в
Тича, без да го закарате на болница?
Бащата: Събота и неделя на кой лекар да я закарам.
Адв. Ч.: Ако сте видели, че е било толкова тежко положението, защо не
сте я закарали директно в болница?
6
Бащата: Аз тогава не знаех, че има кръвоизлив. Тя С. беше казала на
майка ми и сестра ми тогава, че започнало да идва и те на С. след това бяха
казали, за да предаде на баба им в Тича и да я закарат на лекар.
Страните нямат повече въпроси към бащата.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на допуснатите свидетели.
ИЗВИКА ги в съдебната зала и СНЕ САМОЛИЧНОСТТА им:
Свидетелите, водени от страна на ищеца:
С. М. С.ов, български гражданин, с основно образование, ученик в 12
клас в гимназия „Симеон Велчев“ гр. Омуртаг, неосъждан, постоянен адрес
*******, лична карта № ******* издадена на ******* г. от МВР Търговище,
син на ищеца и ответницата, желае да свидетелства;
Ф. А. М.а, българска гражданин, с основно образование, безработна,
неосъждана, постоянен адрес *******, лична карта № ******* издадена на
******* г. от МВР Търговище, съпруга на вуйчото на ищеца;
Свидетелите, водени от страна на ответницата:
М. Х. Я., българска гражданин, с основно образование, работи като
личен асистент, неосъждана, постоянен адрес *******, лична карта №
******* издадена на ******* г. от МВР Сливен, майка на ответницата, желае
да свидетелства;
Г. И. Х., българска гражданин, с средно специално образование,
пенсионерка, неосъждан, постоянен адрес *******, лична карта № *******
издадена на ******* г. от МВР Сливен, без дела и родство със страните.
Съдът РАЗЯСНЯВА на четиримата свидетели задължението им да
говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се
налага наказание лишаване от свобода до пет години, на основание чл. 290 от
НК, след което отстрани от съдебната зала, всички свидетели с изключение на
С. С.ов.
Разпитаният по делото свидетел С. С.ов, КАЗА: Децата искат да
живеят с нас, ние се чуваме и всеки ден говорим. Те всеки път ни викат,
вземете ни, вземете ни, искаме да живеем с Вас. И двете искат. То просто си
личи като дойдат при нас, след това не искат да отиват в Тича. С удоволствие
ли идват при нас. Дори понякога плачат, като ги връщаме в Тича. И аз искам
да сме заедно, така не става. Ами нещата в Тича не са добре, все разплакват
децата. Ние оттук им вземаме дрехи и им даваме пари, а баба всичките дрехи
хвърли, парите им взема. Детето вика отиваме в училище, а на нас ни два по 1
7
лев за пари, така вика детето.
Въпрос на съда: А защо говориш в единствено число, нали са две
момичета?
Свидетелят: Ами да. Защото едната повече общува с мен, за това. Ами
със С. повече общуваме, защото С. е малко по-тихичка. С. е малко по-
бавнозагряваща. И тя общува, но не колкото С.. С. повече общува с мен. Ние с
тях не говорим за майка ни, няма смисъл. Ами тя не ни е майка. Ако ни беше
майка, нямаше да ни изостави. Осем години стана, нито ме търси, нито нищо.
От осем години, само 2 – 3 пъти се видяхме и само толкова. Ами сигурно на
момичетата им липсва. Казвали са ми. Понякога даже децата звънели на нея и
ми викат, бате тя не ни отвори телефона, така викат. Нито тя ни звъни, вика.
Чак след 3 години дойде при децата. Аз много добре съм при баща ми. Той
много добре се справя като баща. Ние много добре се разбираме с него.
Каквото поискам, ми дава. Ето, взех книжка, кола ми купи, телефон искам,
всичко ми дава. Пари, мари, няма проблем, но с майка ми - не, тя ми е майка.
Отдавна не съм ходил при баба ми в Тича. Само отивам, вземам сестричките
ми и пак отивам.
Адв. Г.: Твоите сестрички имат ли приятелки в Зелена морава?
Свидетелят: Да, имат.
Адв. Г.: Как се чувстват там - щастливи ли са, спокойни ли са?
Свидетелят: Да, идват от Тича и веднага ги викат приятели и те излизат
с тях. На топка играят, всичко.
Адв. Г.: Има ли основно училище в Зелена морава?
Свидетелят: Да, има. До седми вече.
Въпрос на съда: Когато твоя баща пътуваше като международен
шофьор, кой се грижеше за децата през това време?
Свидетелят: Ами баща ми отива и през 2 – 3 дни пак се връща и така.
Когато го няма, баба ми чисти и готви. Тя е пенсионерка.
Адв. Г.: Да ти е направило впечатление сестра ти С. да има някакви
проблеми в развитието си, различава ли се с нещо от сестра си С.? Нещо да те
е впечатлило от това как се справя С. в училище и как се справя С.?
Свидетелят: Ами С. вече стана в 6 клас, а детето не знае да си пише
трите имена, а баба ми вика, че много гледали, как гледат. Детето още не знае
да си пише името, така ли гледа.
Въпрос на съда: А ти защо имаш такъв проблем с българския език и
8
защо не можеш да се изразяваш добре?
Свидетелят: Ами малко се притеснявам в момента.
Адв. Г.: Ти ще имаш ли възможност да им помагаш, ако съдът прецени,
че твоите сестрички трябва да живеят при баща ти и с теб? Имаш ли желание
и възможност да им помагаш в учебния процес?
Свидетелят: Да. Горе-долу съм добър ученик.
Адв. Г.: Освен на баба Ви и на баща Ви, на кого другиго може да
разчитате да Ви помага в отглеждането? Кой друг Ви е помагал досега?
Свидетелят: Ами кака имам аз. Тя се пада на кака му на баща ми
дъщеря.
Адв. Г.: Да знаеш някакви преки грижи майка Ви да е упражнявала
спрямо твоите сестрички, сама да се е грижила за тях някога или изцяло баба
Ви ги е поела?
Свидетелят: Бабата.
Адв. Г.: Майка Ви има ли друго семейство, друго дете?
Свидетелят: Да, има, от втория ѝ мъж има.
Адв. Г.: Казвате, че през последните години не е идвала и в България?
Свидетелят: Да.
Адв. Ч.: Ти виждал ли си майка Ви да е говорила с децата по Viber с
тях?
Свидетелят: Аз не ги видях, но сестра ми така каза. Тя ми вика, че
изобщо не отваряла телефона, като звънят, че отдавна не сме говорили, така
ми вика тя.
Адв. Ч.: Децата казват, че отдавна не са си говорили с твоята майка. А
ти, когато беше делото в Омуртаг, твоята майка потърси ли те, поиска ли да
ти се обади на тебе?
Свидетелят: Не.
Адв. Ч.: Твоята майка не направи ли опит там да ти се обади?
Свидетелят: Не.
Адв. Ч.: Сигурен ли си в това което казваш?
Свидетелят: Ами да.
Адв. Ч.: От какво се оплакват момичетата? На теб от какво ти се
оплакват момичетата?
Свидетелят: Ами нали сега казах.
Адв. Ч.: От какво? Че баба им е давала по 1 лев за закуска ли?
9
Свидетелят: Не им дава пари. Дрехите им хвърля, не знам си какво.
Адв. Ч.: И само от това се оплакват, така ли?
Свидетелят: Имаме и един болен вуйчо психически. Викат отиваме да
се съблечем, да се обличаме и той идва зад нас и отваря вратата, иска да ни
гледа вика и даже С., защото вуйчо ми прави глупости от време на време и С.
прави същите неща.
Адв. Ч.: Баща ти досега какво работеше?
Свидетелят: Караше тир.
Адв. Ч.: И по колко време отсъстваше?
Свидетелят: Ами за по 2 – 3 дни.
Адв. Ч.: После се връща и пак ли заминава за по 2 – 3 дни?
Свидетелят: После се връща, малко стои и пак заминава.
Адв. Ч.: Баба ти и дядо ти здрави ли са?
Свидетелят: Да.
Страните нямат повече въпроси към свидетеля.
Със съгласие на страните съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
Разпитаната по делото свидетелка Ф. М.а КАЗА: Ние сме роднини с
тях, аз имам далечна родствена връзка с М.. На неговия вуйчо на М. съм
съпруга. С една дума, децата искат при баща си.
Въпрос на съда: Ти това откъде го знаеш?
Свидетелката: Ами често се виждаме, от едно село сме.
Въпрос на съда: Колко често се виждате?
Свидетелката: Ами гъсто се виждаме.
Въпрос на съда: Ти колко често виждаш децата при баща им в селото?
Свидетелката: Ами когато идвам тука, виждам ги.
Въпрос на съда: Ти кога идваш тука, къде тука?
Свидетелката: При децата. В Тича не искат да отиват, при баща си
искат, така викат.
Адв. Г.: Къде ги виждаш тези деца, в училище ли, в къщи ли, на улицата
ли? Говори спокойно и ясно, не се притеснявай.
Свидетелката: Ами у тях влизам, вкъщи.
Адв. Г.: Какви са ти впечатленията спрямо М., той какъв баща е?
Свидетелката: Ами баща, работи, идва през 2 – 3 дни бащата, не пие,
гледа си децата. С една дума, искат при баща си децата.
Адв. Г.: Откъде го знаеш това, кой ти го каза, че искат при баща си?
10
Свидетелката: Децата казват.
Адв. Г.: Те привързани ли са към брат си?
Свидетелката: Брат имат, баба, дядо, грижат се, каквото трябва.
Адв. Г.: Друг помага ли им на баба им и дядо им?
Свидетелката: Да, М. сестра има.
Адв. Г.: Имат ли добри битови условия? Къща имат ли? На колко етажа
е?
Свидетелката: Да имат, на 2 етажа е къщата, всичко имат.
Адв. Г.: Какво е това всичко? Всеки етаж какво има? Колко стаи,
тоалетна на всеки етаж има ли?
Свидетелката: Да, бани, тоалетна, всичко имат.
Адв. Г.: Децата имат ли самостоятелна стая?
Свидетелката: Да, имат, всичко имат.
Адв. Г.: Майка им да си я виждала да идва в Зелена морава, след като се
разделиха?
Свидетелката: Майката я няма, не искат, децата искат при баща си.
Адв. Г.: Имаш ли деца?
Свидетелката: Да.
Адв. Г.: А като майка как ги виждаш нещата? Тези две близначета къде
ще са по-добре - при бащата или само при баба им да ги гледа?
Свидетелката: При бащата, според мен.
Адв. Г.: Когато ги взема в Зелена морава баща им за тези 2 – 3 дни те
имат ли приятели там, играят ли си с други деца?
Свидетелката: Да, имат много. В училище има. Автобусът ги закара там
на училище, всичко има.
Адв. Г.: Какви са ти впечатленията, тези две близначета умствено как ги
приемаш? Двете деца еднакво ли се развиват?
Свидетелката: Ами едната малко не е добре и бащата иска да я вземе на
лекар да я видят и те не ги гледат както трябва.
Адв. Г.: Стана ли ти известно, че баща им си е сменил работата, че вече
не работи в онази чехословашка фирма? Знаеш ли къде работи от скоро той?
Знаеш ли, че той е работил в чехословашка фирма като шофьор? Той сега
къде работи, смени ли си работата?
Свидетелката: М. ли?
Адв. Г.: Да.
11
Свидетелката: Като шофьор работи в търговищка фирма.
Адв. Г.: Знаеш ли по каква причина той си смени фирмата? За да работи
в Търговище? Защо си смени фирмата той?
Свидетелката: Да идва често при децата си. Преди идваше рядко, а сега
често идва, през 2 - 3 дена си идва.
Адв. Г.: Според теб, към кого са привързани повече децата - към бащата
или към майката или към бабата в Тича? Децата привързани ли са към брат си
С., към неговите баба и дядо в Зелена морава?
Свидетелката: Да. Те имат брат в селото.
Адв. Г.: Ти присъствала ли си някога, когато са ги карали в неделя или
там, когато ги връщат на бабата? И в какви настроения отиват там?
Свидетелката: Когато ги няма да отиваме.
Адв. Ч.: Вие къде живеете? Близо ли живеете до М.?
Свидетелката: Близо.
Адв. Г.: Съседи ли сте?
Свидетелката: Близо сме.
Адв. Г.: Къщите Ви на близо ли са?
Свидетелката: Ами в едно село сме.
Въпрос на съда: На какво разстояние? Можеш ли да прецениш в метри,
километри?
Свидетелката: Ами на близо, отиваме да видим при децата.
Адв. Ч.: Ти постоянно ли живееш в селото?
Свидетелката: Да.
Адв. Ч.: В чужбина - в Турция, живееш ли?
Свидетелката: Не. Живея постоянно в Зелена морава.
Адв. Ч.: Колко често ходиш на гости при М. и неговото семейство?
Свидетелката: Ами ходим, на седмица за 3 дена.
Адв. Ч.: А защо казваш, че М. преди се е прибирал по-рядко? Откъде се
е прибирал М. по-рядко?
Свидетелката: Преди друга фирма беше.
Адв. Ч.: И колко често отсъстваше тогава той от другата фирма?
Свидетелката: Ами по 15 – 20 дни.
Адв. Ч.: А когато М. пътуваше из чужбина, кой вземаше децата от Тича?
Свидетелката: Дядо им.
Адв. Ч.: А кой се грижеше за тях?
12
Свидетелката: Дядото, бабата, брат има.
Адв. Ч.: А бабата здрава ли е?
Свидетелката: Да.
Адв. Ч.: Сестра му на М. къде живееше досега?
Свидетелката: В Турция беше, но сега тука е.
Адв. Ч.: Ти виждала ли си С. и С., когато са били в къщата на М.?
Свидетелката: Кое?
Адв. Ч.: Ти била ли си в къщата на М., когато децата С. и С. са били там
при тях?
Свидетелката: Да, ходила съм. Те казват, че не искат в Тича, казват, че
искат тука.
Адв. Ч.: А чувала ли си да казват, защо не искат в Тича?
Свидетелката: Откъде да знам. Защото нямат там спокойствие. Тука са
по-спокойни при бащата.
Страните нямат повече въпроси към свидетелката.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от съдебната
зала.
Разпитаната по делото свидетелка М. Я., КАЗА: Аз съм майка на А..
Ние се грижим с дядото за децата. Майката е на работа в чужбина, идва си
всяка година през лятото за един-два месеца, но обаче заради пандемията, не
можа да дойде за две години подред, но тази година дойде за два месеца и
постоя тука при децата си. С децата си има връзка, говорят си по телефона,
споделят си, те са две момичета, майката се грижи за тях, праща пари за
дрехи, ето и училището започна, всичко - тетрадки им купих, отидох, заведох
ги, всичко, облякох ги. Всички грижи помагаме с дядото, помагаме на дъщеря
ми, какво да я правим, така стана, така се случи, никой не иска да стане така,
обаче. От 2016 г. А. ходи на работа във Франция, като има. Във Франция е
багажът . Оттогава се връща за по 2 месеца. Там има друго семейство. И
едно дете има. Детето се роди 2017 г., като то вече ходи на градина там. А.
там в дюнер работеше – чистеше. Сега не работи около, там нали стегнаха и
не работи. 200 евро плаща по банков път, то всичко се вижда там.
Издръжката, която М. плаща, е достатъчна. Децата по телефона за всичко
приказват с майка си, тя ги вижда, пита ги как е на училището. Тя С. е с
ресурсен учител, защото има малко умствена изостаналост. Заведохме я на
психолог в Търговище, в Сливен и от Омуртаг идваше доктор и те казаха, че
13
малко има изостаналост. И затова ходи при ресурсен учител. Има прогрес, тя
съвсем друга стана. От 8-годишна работи с ресурсен учител. Първи клас
изкара без ресурсен учител. Преписва от другата, иначе не може да смята. Тя
физически е много развита, обаче не може и не иска. Аз настоявам, дори и
дъска направих в къщи да пише и да смята, но тя за момента, после сякаш вей
вятър. С. от първи до четвърти клас беше отличничка. Ами сега, тези работи
малко влияят и на нея. Само за дело приказва, кога ще мине това дело, защо
е това дело, защо така стана и така. Тя сега е шести клас.
Въпрос на съда: Да, но делото е образувано на 26.04.2021 г.
Свидетелката: Да, тя тогава беше в болницата и баща , като дойде и на
изписване вече каза, че ще направи всичко да ни съди и по телефона я търси,
за да чуе С., а тя изобщо не можеше да говори тогава, а той я търси. Аз тогава
викам „С кого говориш?“, а тя ми вика „С баща ми говоря“, викам „Какво
иска?“, а тя ми вика „Сега няма да ти кажа“, но на следващия ден веднага ми
каза какво казал баща . Викал , че аз съм я учила как да говори с него и
какво да казва, а аз тогава спях дори. Беше в болницата, защото беше
първият цикъл. Дойде на 04.04.2021 г., априлската ваканция. За първи ден,
когато беше там, него ден, когато я взеха за Зелена морава, още на първия ден
там дошло, а аз тогава не знаех, никой не беше ми казал. Тя стоя там цялата
ваканция и неделя, като дойдоха и ми казаха, че С. вече е момиче и аз им
викам, ами хубаво и ги питах кое, кога и много ли я болеше, защото аз не бях
там и не зная какво е било, а тя ми вика „Бабо, имаш ли превръзки сега“, а
аз ѝ казах, че имам малко. Питах я дали ѝ идва сега, а тя ми каза, че малко има
сега. Обаче през нощта стана лошо, не знам защо така. И погледнах тогава и
имаше и я заведох за Омуртаг и една седмица стояхме там и не можаха да
помогнат и ни вдигнаха за Търговище и там вече ни помогнаха. След
болницата вече няма цикъл. Хапче дадоха тогава от болницата, да ги пие за
4 месеца и от тогава не е идвало. Само веднъж, но по малко. Тя майка ,
като беше тука, я заведе на лекари да я видят и те казали, че нямало нищо
страшно сега. Тя тогава много кръв загубила и хемоглобинът беше паднал
на 38, но вече няма страшно. Сега казали, че трябва да пие тези хапчета за 4
месеца и после няма страшно вече. С. има цикъл от Нова година, когато ги
изпратихме в Зелена морава и на 31 декември ù дойде и на нея там. Те отново
се зарадваха, обаче С. се беше оплакала, че бабата я накарала да си пере
гащите.
14
Сина ми на никого нищо не прави, общува, ходи да си взема
пенсийката, на магазина ходи, едно кафе да си взема. Не притеснява
момичетата, дори им харесва на тях с него. Глупости са това, че е ходел да ги
гледа като се събличат. В нашия двор имаме две къщи, като в едната вуйчото
и дядото живеят, а в другата децата. Аз постоянно съм с тях, защото съм
поела ангажимент и аз не мога да ги оставя и постоянно съм с тях. Вуйчото не
е никаква опасност. Децата имат всичко необходимо за дистанционното
обучение. Аз им помагам. Основно образование имам, но обаче със С. се
занимавам. Иначе майка им изпрати таблети и те ги развалиха. След това от
училището им дадоха и след това пак майка им беше изпратила. Иначе те
като отидоха в Зелена морава, господинът взел таблетите и всички снимки,
които ги има на таблета, ги изтрил. Защо ги изтрил, аз не знам. Те всички
снимки бяха от училището, те са деца и все пак се снимат и майка им
изпраща снимки. А сега баща им взел на С. само един телефон и С. беше
много разочарована защо на нея няма и се тръшкаше постоянно.
Отношенията им с брат им С. са добри, той идва да ги взема. Добре са.
Обаче С. няколко пъти не ходи у тях, не иска. Аз виках, защо не искаш да
ходиш с тях, не се дели викам, какво ти направиха, а тя ми каза, че говорили
за това – с майка ми да не говоря, майка ми да не я обичам, да не приказваме
по телефона и за това не отиде няколко пъти с тях. Даже и работника като
дойде от закрила на детето, тя и пред него каза С., че иска майка си, а С. каза,
че иска при баща си.
Аз искам да го питам М. за тези години той какви грижи е положил за
тези деца, какво им е дал, а че обвинява дъщеря ми А.. Тя им праща дънки,
тетрадки, всичко им праща. Дори миналата година им изпрати, а те викат, че
са стари, а аз по едно време им показвах и етикетите на дрехите, че са нови.
Откъде накъде ще са стари, от пътищата ли ще ги е събрала и изпратила
дъщеря ми. Аз го питам какво е дал, какво е купил досега на децата, а дъщеря
ми и колела и таблети, макар че ги развалиха, всичко им взема.
Адв. Ч.: А. чува ли се с момичетата, търси ли ги?
Свидетелката: Всеки ден имат разговор с майка си. От училище, докато
си дойдат, те постоянно приказват с нея. Тя си е идвала в България с детето от
другия мъж. Момичетата постоянно му се радват и го обичат, а от баща им
викал да не го обичат и да не се радват много на детето от циганина. Бащата
на детето не е циганин, но те така казали на децата.
15
Адв. Ч.: С. преди малко ни каза, че майка им не си вдигала телефона,
когато са се опитали да се свържат с нея близначките?
Свидетелката: Не, глупости.
Адв. Ч.: Майката правила ли е опит да се свързва с момчето си С.?
Свидетелката: Да, много пъти. Тя и на мен е казвала, че много пъти се е
опитала да се свърже с него, даже на рождените му дни не вдигал телефона,
така ми казва тя. По едно време ми отваряше телефона, сега не ми отваря,
така казва.
Адв. Ч.: Когато беше делото в Омуртаг, С. беше ли там?
Свидетелката: Да.
Адв. Ч.: Опита ли А. да говори със С.?
Свидетелката: Ами той изобщо не я приема. Той още като идваше да
взема децата, тя отиде при него, но той не иска.
Адв. Ч.: Усещаш ли напрежение между децата и откога усещаш такова
напрежение?
Свидетелката: Ами като се върнат децата оттам, не им се приказва. Като
се върнат от Зелена морава не приказват, даже и комшиите забелязват.
Адв. Ч.: Споделят ли ти децата, че когато са в Зелена морава, там
говорят против майка им?
Свидетелката: Да, споделят.
Адв. Ч.: С. заявявала ли ти е, че иска да отиде при баща си?
Свидетелката: Ами да.
Адв. Ч.: С. изпитва ли притеснения, ако отиде да живее при баща си?
Свидетелката: Изпитва.
Адв. Ч.: В момента ти усещаш ли някакво напрежение между двете
момичета по отношение на това къде ще живеят?
Свидетелката: С. ми вика, че баща ù и се кара и че ще готвела само, ще
шетала и ми се оплаква ей тъй пред мене вика, бабо за малко да плача, но пак
се въздържах, така ми вика. Аз полагам всички грижи.
Адв. Ч.: Ти лично хвърляла ли си дрехите, които баща им е изпращал за
децата?
Свидетелката: Виж сега, когато бельото не е ново и това съм го казвала
изрично и на бащата, че бельо не се облича. Ако е горно да кажем, че може
нали, но иначе не.
Адв. Ч.: Т. е., ти си хвърляла употребявано бельо, което те са им дали на
16
децата?
Свидетелката: Употребявано за мен не е хубаво, не го отричам. Те са
момиченца, имат и цикъл.
Адв. Ч.: Те общуват ли спокойно с теб, споделят ли ти?
Свидетелката: Да, даже някой път се шегувам с тях, викам им, че ще
станем приятелки, ей така си общуваме с тях някой път. Аз не лъжа, дошла
съм и казвам самата истина.
Адв. Ч.: Можеш ли да разкажеш пред съда, вчера С. колко пъти е
настоявала да дойде в съда и какво ти е казвала? Защо ми звъня вчера на мен?
Свидетелката: Ами звънях, защото баща им казал, че ще идват и те и те
ми казват, че и те ще идват в съда и че те щели да присъстват на делото.
Адв. Ч.: А какво да кажат на делото?
Свидетелката: Не знам какво ще кажат на делото, аз не знам, но баща
им викат, че им казал, че и те да присъстват на делото и че така била казала
адвокатката му. И аз им казах, че ако моята адвоката ми каже да Ви заведа,
ще Ви заведа, но тя не ми е казала и аз затова звъннах да питам дали децата
ще присъстват на делото.
Адв. Г.: Вашият син с каква диагноза е, че получава пенсия за
инвалидност?
Свидетелката: Ами той има и той малко недостатъци. Не знам какво е
точно.
Адв. Г.: Какъв процент на инвалидност има?
Свидетелката: 80% е, но той заболяване няма. Той се роди така.
Заведохме го така, както водят С. и той не можеше така да учи.
Адв. Ч.: Умствена изостаналост ли има?
Свидетелката: Изостаналост, да.
Адв. Г.: След като казвате, че С. е като Вашия син, който има някаква
умствена изостаналост, Вие някакви лекарства давали ли сте на С.?
Свидетелката: На С., каквото ми дадоха от болницата, психолога, за 4
месеца едни хапчета съм давала, след това не съм давала нищо, защото
каза после вече няма хапчета.
Адв. Г.: На психиатър води ли сте я?
Свидетелката: Да, естествено.
Адв. Ч.: Баща им търсил ли Ви е, за да води детето на психолог?
Свидетелката: Никога. Аз му казах на него, след като я заведох, защото
17
тя на училище не можеше да възприема. Дори в началото учителите мислиха,
че защото са близначки нали и затова, но после като отидох и я заведох на
доктор ми казаха, че е малко назад.
Адв. Г.: Дъщеря Ви А. знае ли за този проблем със С.?
Свидетелката: Разбира се.
Адв. Г.: А защо не се обаждате на дъщеря Ви, тя да я заведе на лекар, а
Вие я водите?
Свидетелката: Ние когато я заведохме на 8 години и тя беше тука, аз и
на него казах. Казах и на него какво ми казаха докторите, че трябва да се
внимава със С., защото е много чувствителна и не трябва да плаче. Дори
последния път, като я заведох в Сливен и там ми каза жената, тя пак ми даде
същите хапчета и каза да не се заместват тези хапчета с други е.
Адв. Г.: М. освен издръжката, да е давал пари на децата, когато ги е
връщал от Зелена морава?
Свидетелката: Не.
Адв. Г.: А Вие да сте ги вземали?
Свидетелката: Не. Аз бях много разочарована един път, когато бабата е
дала 2 лева на С., а на С. не. И тогава С. се беше много обидила, но другата
беше казала, че ще ги разделят по 1 лев. Аз не съм останала без пари, аз
толкова много работи им купувам, като ходя на магазина и цялото село знае
аз какво правя и какво купувам.
Адв. Г.: Да са споделяли децата, че той ги е водил в гр. Търговище, за
да им купува маркови дрехи, освен тези, както казахте, употребявани бикини?
Свидетелката: Не, не е купувал. Аз не си кривя душата, той не е
купувал, даже миналата година, той нали се беше оженил за една жена в
Търговище за една година и даже дойде и взе децата да ги заведе там веднъж
и те след това децата ми казаха, че спали на земята. Аз им викам, откъде на
къде ще спите на земята, нали ще настинете, аз не позволявам, им викам.
Щом е тъй на земята, повече няма да ходите, така им викам, честно.
Адв. Г.: Тъй като сте с основно образование, считате ли, че ще можете
да помагате на децата в учебния процес в бъдеще, защото Вие сте с осми
клас, нали така?
Свидетелката: Да, с осми клас съм, но аз им помагам.
Адв. Г.: А в бъдеще ще можете ли да им помагате, защото сега в осми
клас няма нищо общо отпреди години, когато ние сме учили в осми клас?
18
Свидетелката: Защо не?
Адв. Г.: А Вие какво мислите по въпроса – при двама живи родители,
тези деца да се отглеждат и възпитават от Вас като баба? Приемате ли го за
нормално?
Свидетелката: Много се извинявам, но когато са при мен, аз винаги съм
сред тях, а там когато са при бащата, ей сега още утре ще тръгне по тировете.
Кой ще се грижи за тези деца? Още като дойде цикъла, осем дена къде бяха.
Адв. Г.: Ами толкова като искате децата да ги гледат родителите, майка
им да се върне и да ги гледа.
Свидетелката: Ами ще се върне, тя не е отишла вечно там. Тя е отишла
жената там и апартамент ще купят, дори скоро приказвахме и ми вика, че и по
една стая ще им купи и така. Аз казвам каквото знам и каквото мога, не лъжа,
ние помагаме на дъщеря си.
Адв. Г.: Казахте, че последните две години не се е връщала дъщеря Ви в
България?
Свидетелката: Ами Вие виждате какво е живота, умират хората,
пандемия е. Тя беше тук на делото в Омуртаг на 14.07.2021 г.
Страните нямат повече въпроси към свидетелката.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от съдебната
зала.
Разпитаната по делото свидетелка Г. Х., КАЗА: Аз съм им съседка на
М.. Аз много често ходя у тях, даже петък бях у тях и децата бяха в стаята си,
пееха си, играеха си двечките, те са неразделни двете, непрекъснато са заедно.
Бабата много добри грижи полага, пита ги какво иска да им сготви, едната
искала спагети, другата искала друго. Те са 5 човека и на всичките угажда
както искат. И двете деца са чистички, свежи деца са, не са някой
изтормозени. Аз контактувам с децата. Ами не знам дали искат да ходят да
живеят при баща си. Аз, както виждам, баба им такива грижи полага за тях.
Майка им също им праща колети, пари, те облечени като кукли, това виждам
аз. И в училище се занимават добре. Случвало се е, когато се връщат от
Зелена морава, да съм ги виждала настроени против бабата и това са моите
впечатления, но мисля, че не би трябвало да е така. Даже предния път ми
направи впечатление, те ходиха до Омуртаг и майка им беше тук, синът им не
стана, не знам страх ли го е или от неуважение и не погледна майка си. Това
много мен ме нарани, че майката че плака, плака. Виждала съм М. няколко
19
пъти. Знам, че той е бащата на децата. Дори като се оставиха с А. и сме
приказвали да излязат на квартира, след като се обичат, но тя ми викаше, че
той не иска. Ние много пъти сме говорили с А., аз от малки ги знам децата.
С. не е толкова изостанала, ходи си на училище, даже ми викаше на
рождения си ден, че ме кани на него, вика ми, ще дойдеш на рождения ми ден
през септември беше. Тя даже е по-лъчезарна от другата, С. е по-сурова,
някакси. Майката си търси децата, чувам, че постоянно говорят с нея, аз не
мога постоянно да стоя при тях и да чувам, но ходя по един път седмично у
тях на гости. Със С. може да се води разговор. Аз си приказвам с нея, като я
вида. Нямам такива лоши впечатления за С.. Вуйчо им Б. аз го познавам
лично, не е лошо момче. Като ме види, все майтапи си правим, за кафета, за
това и онова, все за дядото пита. Те отделно живеят в друга къща в друга
стая, друга къщичка си имат. Той не е такъв злобар, не е такъв да буйства, аз
го познавам добре. Не е така буйствено момче и да прави такива работи, да
им се кара, да ги псува, не. Той и в селото го имат като много добър човек,
много добър мъж. Те са задружно семейство, не съм чула за разправии и
такива работи. Той нито пие момчето, не работи.
Адв. Г.: Откакто са разделени М. и А., майката защо не си гледа децата?
Свидетелката: Ами защото замина, без пари не може да се стои в
България, виждате, пандемия е. Тя си идваше всяка година, обаче заради тази
пандемия, две години ли, колко направи, не си е идвала.
Адв. Г.: А за колко време си идваше преди две години?
Свидетелката: Ами за месец-два, не съм ги броила, но носи им
подаръци, дрехи, грижи се за децата, не са изоставени. Тази пандемия много
неща обърка.
Адв. Ч.: А бабата М. добре ли се грижи за тях?
Свидетелката: Да, нали това Ви казвам, те са ù внучета и са по-мили.
Адв. Ч.: А виждали ли сте я за учебния процес, дали помага на С.?
Свидетелката: Ами тя ако не им помага, как ще напредне С., тя се
грижи. Дори като бяха първи клас, ходеха и на срещи.
Адв. Г.: А щом толкова много бабата им помага и то най-вече на С. за
учебния процес, знаете ли С. дали може да чете и да пише?
Свидетелката: Не съм се интересувала, но за да минава в другия клас,
значи чете и пише, аз не съм се интересувала.
Въпрос на съда: А дали като гледа телевизия, може да надписите или
20
надписите на екрана на мобилния телефон?
Свидетелката: Мисля, че да, тя постоянно е на телефона.
Адв. Г.: А какво гледа на телефона - игри ли гледа, какво гледа?
Свидетелката: Ами не знам какво гледа, не съм се интересувала за това.
Адв. Г.: Къщата, в която живеят бабата и децата, и другата къща, в
която живеят синът на М. с дядото, има ли в къщата вътрешна баня,
вътрешна тоалетна?
Свидетелката: Не мога да кажа.
Адв. Г.: Колко стаи има?
Свидетелката: Две стаи са и са вътрешни, в които са бабата и двете
деца.
Адв. Г.: Баня имат ли тези деца, тоалетна имат ли тези деца?
Свидетелката: Имат.
Адв. Г.: Къде е тоалетната, нали сте ходили у тях?
Свидетелката: Ами на село много рядко са вътрешните тоалетни, те сега
новите ги правят така, тя и моята в външна, какво да правя сега, нямаме
условия.
Адв. Г.: А баня, казвате, че имат?
Свидетелката: Да, да, имат баня.
Адв. Г.: В тази къща, където живеят децата, ли е ?
Свидетелката: За там не знам, но в другата има. Сега при децата дали са
направили, аз не съм се интересувала за такива подробности и не знам. Знам,
че си имат баня.
Адв. Г.: Значи нямат в тази къща баня, в която живеят децата? Трябва
да отидат при вуйчо си?
Свидетелката: Не, то е отделно направено. Банята е от другата страна.
Сега не мога да Ви обясня.
Адв. Г.: Но няма баня в къщата, в която живеят близначките?
Свидетелката: Не знам дали има. Ако Ви кажа, че има, ще Ви излъжа.
Адв. Г.: Знаете ли от какво е болен синът на М.?
Свидетелката: Ами бавноразвиващ е нещо, не знам. Но си личи, че не е
бойнствен, не е раздразнителен, това мога да го кажа.
Адв. Г.: Откъде сте сигурна, че той не дразни близначките и колко пъти
Вие ходите при тях, след като не знаете дали има баня или не при тях?
Свидетелката: Ами вътре не знам за баня дали имат.
21
Адв. Г.: Ами тогава какви впечатления имате за това дали ги дразни
този човек или не?
Свидетелката: Ами мога да Ви кажа, че той постоянно стои при мен и в
кметството стои, при секретарката стои и мога да кажа, че не е дразнител.
Адв. Г.: Той бабите и дядовците може да не ги дразни, но те са малки
момичета по на 12-13 години.
Свидетелката: Не е вярно, не мога да кажа, че ги дразни. И той го
познава зетят и много добре знае какво представлява. Те колко време живяха
заедно с А., около 7 – 8 месеца ли, той го познава Б. много добре, по-добре от
мен го познава.
Страните нямат повече въпроси към свидетелката.
Съдът освободи свидетелката.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на социалния работник.
Социалният работник В. Б., КАЗА: Поддържам социалния доклад.
След като изготвих първия доклад за РС Омуртаг, когато ходих на адреса,
тогава майката беше там с новия си съжител и с новороденото дете. При
повторното ми посещение, когато ходих, аз тогава контакт с майката не
осъществих, а само с бабата и при проведения с нея разговор, тя ми съобщи,
че от август месец майката е заминала за Франция и оттогава бабата е
продължила да се грижи за децата. Заяви дори, че има пълномощно, но не ми
беше показано такова, но тя заяви, че тя се грижи за тях. Направих среща и с
класния им ръководител на децата, като с личния им лекар не можах, тъй като
отсъстваше от работното си място. Класният ръководител ми сподели, че С. е
много добра ученичка и се справя много добре с уроците, а за С. ми сподели,
че използва ресурсен учител от първи клас, като не се сещам за името на
ресурсния учител. Записал съм в доклада, той ходи по график в училището в
Тича. Ресурсният учител е от Котел. Когато са били в дистанционно
обучение, поне така заяви класния ръководител г-н К., че са провеждали
връзка пак онлайн връзка с него. Класният ръководител заяви, че единствено
и само бабата ходи към настоящия момент на родителски срещи и да се
интересува от децата. Тя е човекът, който осъществява връзка с училището на
децата. Дори аз го попитах дали познава лично бащата на децата, а той ми
заяви, че не го е виждал и не го познава. Класният ръководител не даде
някакви препоръки по отношение на С., просто ми сподели, че тя копира едно
към едно това, което прави С.. Също и че С. е моделът за С. и тя копира
22
всичко от нея. Само да вметна, че когато ходих за изготвяне на първия
социален доклад, аз проведох разговор насаме и с двете момичета - със С. и
С., и тогава категорично С. ми заяви, че иска да живее с баща си, а С. се
изказа по-неуверено, но каза, че иска да остане с майка си. Този разговор го
проведохме лично, между мен и тях двете насаме. Когато излязохме тримата
от стаята със С. и С., те самите момичета си казаха, че аз съм ги питал и С.
каза така, цитирам: „Бабо, господина ни пита кой къде иска и аз казах, че
искам при мама, а пък С. каза, че иска при тати“. Не бих казал, че са
изпитвали някакъв страх от това, което ми казаха, по-скоро С. се смути малко
от това, което каза С.. Казаха, че се чувстват добре като отидат при баща си.
Повече комуникирах със С., а С. просто има едно пасивно участие в разговора
и просто махаше с глава и така аз повече комуникирах със С., но тя ми каза,
че по-добре се чувства при баща си. Не ми спомена, че са плакали и че не са
искали да се връщат при баба си, но ми сподели, че когато отиде при баща си,
се чувства добре.
Според мен, ще успеете да влезете в контакт със С., защото когато я
попитах и зададох въпроса на двете поотделно, тя разбра въпроса и ми
отговори и според мен, по тази причина тя ми отговори, че иска при майка си,
а С. при баща си. Не е невъзможно да се говори с нея, просто може би, ако по-
бавно се обясни и говори, ще разбере въпроса и какво трябва да отговори.
С. разбира български, не е необходим преводач. Поне тогава когато аз ходих,
се разбрахме, като да, по-бавно говорих с нея, но се разбирахме с нея, просто
по-трудно отговаря. При изготвяне на втория доклад не съм установил връзка
с тях, защото беше пандемична обстановката, а и те бяха на училище децата и
просто не беше удобно да им прекъсвам учебния процес. Тя информацията от
предния и сегашния доклад почти се препокрива, с тази разлика, че майката я
няма. А за бащата аз не мога да опиша нищо, защото не е на наша територия и
там вече колегите от Омуртаг могат да кажат.
Адв. Г.: Жилището, което обитават близначките, има ли вътрешна баня?
Социалният работник: Не. Вътре в постройката не. Тяхната къща се
състои от две сгради и аз, когато ходих за първото проучване за колегите от
РС Омуртаг, тогава присъстваше и майка им там и ми беше заявено от
майката, че в тази постройка, в която живеят двете деца, там са майката с
новия си съжител и новороденото дете от него. А в другата сграда, която е
успоредна до тяхната и е с коридор и със стая и баня, там живеят бабата,
23
дядото и вуйчото на децата. Видях и вуйчото, отнесен е, меко казано, но не ми
се стори агресивен. Със сигурност има някакво заболяване, но аз от краткия
контакт с него не мога да дам заключение дали би бил заплаха за децата или
не. Аз съм стоял там не повече от 40 минути за изготвянето на доклада.
Страните нямат въпроси към социалния работник.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото социалния доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Котел, както и този от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Омуртаг.
Адв. Г.: Уважаема госпожо ПредС.тел, аз държа да изслушате децата.
Доказателствата твърдят, че може да се комуникира и със С. и смятам, че
съдът би следвало да придобие непосредствени впечатления върху тези деца
и техните настроения към родителите. Моля да задължите ответната страна
да представи препис от решението на ТЕЛК относно признатата инвалидност
на Б. А., който е вуйчо на двете деца, за които става въпрос и са предмет на
делото. Освен това, ако съдът прецени и има възможност, детски психиатър
да освидетелства детето С. и да даде заключение наложително ли е в бъдеще,
включително и постоянно, детето да бъде лекувано с различни медикаменти,
тъй като с напредване на възрастта на това дете тази болест ще прогресира.
Знам, че в Търговище има много добри детски психиатри и от Стара Загора и
от Ямбол също идват там. Аз като съм била в болницата знам, че има много
добър детски психолог Боряна Асенова, която е и вещо лице по делата, така
че имаме много добри специалисти и ако Вие прецените и родителите да
знаят от какво лечение има нужда това дете и което ще бъде непосилно
според мен, и не знам дали ще имат възможности да се грижат занапред
бабата и дядото, а според мен трябва едно непрестанно лечение за тези
болести. Не знаем при какви лекари е водено детето и при какви детски
психиатри, а мисля, че този въпрос не е без значение, а пък моя доверител и
синът му са шофьори, две коли имат и винаги може да отидат навсякъде,
както са се озовали в Търговище в болницата и кръв са намерили хората да
дадат и смятам, че те могат по-адекватно да отреагират, тъй като майката от
Франция няма да дойде при една такава екстремна ситуация, затова
предоставям съда да се произнесе с решението си.
Адв. Ч.: Уважаема госпожо ПредС.тел, не се противопоставям на
искането. Водещи са интересите на децата и смятам, че това би било в
интерес на детето С., да се установи необходимостта от каквото и да е било
24
лечение, така че предоставям на съда.
За да се произнесе по искането за събиране на доказателства, съдът взе
предвид следното:
Както съдът указа на страните в определението по чл. 140 от ГПК за
насрочване на делото, тъй като по настоящото дело се засягат права и законни
интереси на деца, съдът е в правомощията си да събира служебно
доказателства. Както е указал в същото определение, към него момент е била
налице неяснота доколко съдът ще е в състояние да осъществи контакти с
детето С., предвид изнесените данни за умствена изостаналост, но съдът, след
като съобрази събраните в днешното съдебно заС.ние данни от показанията
на свидетелите, от обясненията на бащата и от обясненията на социалния
работник, следва да допусне изслушване както на детето С., така и на детето
С..
Съдът следва да изиска и цялата медицинска документация, която се
съхранява у бабата на децата, която фактически ги отглежда, съставена по
повод каквито и да било медицински прегледи било на едното, било на
другото дете, както и експертното решение за освидетелстване на вуйчото на
децата Б. А..
Съдът също намира, че по делото е налице необходимост от специални
знания във връзка с установяване на психическото състояние и на двете деца,
тъй като се изнасят, на първо мястоу данни за синдром на родителска
отчужденост, на второ място, налице са данни за умствена изостаналост.
Съдът ще назначи комплексни съдебни психологически и психиатрични
експертизи, но в следващото съдебно заС.ние, след като придобие
непосредствени впечатления от изслушването на децата и тогава ще
формулира въпросите към вещите лица.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушване на децата С. и С., което да се извърши в
присъствие на социалния работник В. Б., който е изготвил социалния доклад.
ЗАДЪЛЖАВА бабата М. Я. да доведе децата за следващото съдебно
заС.ние.
ЗАДЪЛЖАВА бабата М. Я. да представи цялата медицинска
документация, съобразно мотивите.
Поради това, че съдът допусна събиране на нови доказателства, съдът
25
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.12.2021 г. в 10:00 ч., за която
дата и час ищецът да се счита за редовно призован лично, ответницата чрез
адв. Ч.. Да се призове социалният работник В. Б..
Адв. Ч.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола на посочената
от мен електронна поща.
Да се изпрати препис от протокола на заявената от адв. Ч. електронна
поща, след като бъде изготвен.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заС.ние, което приключи в 16:30 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
26