Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.11.2020 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Десети септември				Година	2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия БОЖИДАРОВ
АНХ			дело номер	183			По описа за		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

В.Д.А. ***, обжалвал наказателно постановление №20-0300-000048/12.03.2020 г. на началник Група  при ОД МВР- Враца, РУ-Мездра, с което на основание чл. 179 ал.2  пр.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

В жалбата  се отрича вина  за нарушението, кто се твърди, че като водач на МПС е бил изблъскан  от пътното платно от друг автомобил движещ се с по-висока скорост.

В с.з.жалбоподателят,   редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата. 

Възвиваемата страна редовно призована ,не изпраща представител . В писмото  изпращащо преписката в съда иска  потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата  е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН бл. №171617-50/20.02.2020 г. съставен против В.Д.А. ***, за това, че на 20.02.2020 г. около 13.00 ч. в Община-Мездра  на път  І-1 км. 159.600, посока Мездра-Враца,  управлявал л.а. марка “Хюндай Акцент“ с рег. № ВР 7303 ВК, лична собственост, като следствие движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър път/ и интензивността на движението  губи контрол на МПС  и се  блъска в дясно по посока на движението си извън пътното платно  , като по този начин реализира ПТП с материални щети.

Нарушението е квалифицирано по чл. 20 ал.2 ЗдвП.

Въз основа на  съставения АУАН  било издадено атакуваното НП.

Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от  установилите  нарушението служители на МВР З.Н. и Д.Г..

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е неоснователна .

За нарушението по чл. 20 ал.2 ЗДвП АУАН се явява законосъобразен и носи  всички реквизити по ЗАНН.  Съставен е в присъствие на служителите на МВР установили нарушението Н. и Г., като описанието на нарушението съответства на възведената правна квалификация  и съответно относимата за нея санкционна разпоредба отразена в НП. Съдът установява и компетентност на актосъставителя и  наказващия орган съобразно т.1.3 за първият  и т.2.9  от приложената Заповед №  8121з-515/14.05.18 година на  Министъра на  вътрешните работи издадена във връзка с чл. 189 ал.1  и ал.12 от ЗДвП  и чл. 47 ал.2  ЗАНН за наказващия  орган  при права  за това по делегиращата компетентност  на чл. 189 ал.12  ЗДвП и чл.  37 ал.1  б. “б” ЗАНН за актосъставителя. Описанието на нарушението  съответства на правната квалификация и правилно е приложена санкционната норма, поради което са спазени разпоредбите на  чл. 42  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 ЗАНН за НП. АУАН е съставен  от служител на МВР установил нарушението на място заедно с негов колега, който е вписан като свидетел. Практиката е категорична, че при такава хипотеза  не е налице нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, т.е. порок в тази насока съдът не установява.

Нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП предмет на обжалване  касае   извършено деяние от лице, като водач на МПС движещо се с несъобразена скорост е причинил ПТП с материални щети .  В този смисъл всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,  да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 21 ЗДвП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.  Не се спори по същество за наличие на ПТП.

Показанията на озовалите се на място служители на МВР З.Н. и  Д.Г. потвърждават обстоятелството , че на 20.02.2020 година около 13.00 ч. посетили сигнал за ПТП на км. 159.600  с посока на движение Мездра-Враца по Главен път Е 79 и установили жалбоподателя , като водач на  автомобил „Хюндай Акцент“ с № Вр 7303 ВК, който бил претърпял ПТП, като намерили автомобила встрани  - вдясно извън пътното платно , който бил в тревиста част с храсти  и личал удар в храстите , при което автомобила преминал през естествена канавка и следите  му сочели , че се  върнал   в близост до пътното платно.   На място водача А. обяснил на полицейските служители , че се движел с нормална скорост, като споменал, че трафика бил голям и в този момент от ляво са го изпреварили  автомобили с висока скорост и за да не се блъсне в тях напуснал пътното платно.  Свидетелите установяват, че пътя е еднопосочен, с  по две  ленти за движение  във всяка посока, участъка от пътя бил прав,  без наклон , като настилката била мокра след паднал дъжд. Сочат също, че пред тях  жалбоподателя твърди, че не е имал съприкосновение с друго МПС.   На място полицейския служител З.Н. съставил протокол за ПТП , който бил подписан от св. Г.  и от водача на автомобила В.А. без възражения. Протокола за ПТП приложен на л. 33 от делото били отразени обстоятелствата за които  свидетелстват разпитаните полицейски служители.  Установени са и  щети по автомобила на жалбоподателя, за които  свидетелстват както полицейските служители, така и данните  в протокола за ПТП. Щетите били по предната дясна  част на автомобила . Показанията на тези свидетели съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. От тях се извеждат обстоятелства около механизма на ПТП, като не са установени други външни фактори водещи до настъпилото произшествие.На място  полицейските служители съставили протокол за ПТП и АУАН  на водача В.  А.  за нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП.  Протокола за ПТП и Акта бил подписан без възражение от жалбоподателя  .

 Съвкупността на доказателствата изразени  в  показанията на полицейските служители относно заявеното  от жалбоподателя и установеното на място ПТП налагат  извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, което е извършено по непредпазливост  от водача на автомобила  „Хюндай Акцент“ В.А., като причината за ПТП е несъобразена скорост  с пътните условия.  Не се споделят доводите в жалбата  за  липса на установена  скорост на движение на автомобила и  обвързването и с със необходимата съобразена в конкретният пътен участък . Липсват каквито и да са доказателства за наличие на друг автомобил, който е допринесъл за крайния противоправен резултат. В самия протокол за ПТП  е отразена  схема на неговия механизъм , като не се установяват  външни фактори допринесли за станалото произшествие.   Наличието на несъобразената скорост  се извежда от настъпилия противоправен резултат и установената фактическа обстановка. По-горе съдът посочи  ТР. № 28/1984 година  по н.д. № 10/84 г.- ОСНК на ВС, при което установяването на същата  не е обвързана с конкретна скорост на движение.  В случая не може  и да се установи с каква скорост се е движел жалбоподателя, но несъмнено  доказателствата сочат, че тя е била в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат относно извършеното нарушение  на чл. 20 ал.2  ЗДвП.Предвид изложеното, скоростта на  жалбоподателя А. се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на конкретните пътни  условия и на другите обективно посочени в чл. 20  ал.2 от ЗДвП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  причиняване на материални щети. 

При тези доводи, съдът намира  нарушението  за несъмнено   установено  при наличието на всички съставомерни признаци изискуеми в текста на чл. 20 ал.2 ЗДвП.    Водачът на автомобила А. не  е изпълнил  задължението си  при избиране скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението в пътния участък , при което се напуснал пътното платно в дясно и се блъснал в намиращата се там канавка и храсти в резултат на което  сам и без наличие на друг допринасящ фактор е причинил ПТП с материали щети.  За това нарушение  материалния закон е   приложен правилно със относимата санкционна норма по чл. 179 ал.2 пр.1  ЗДвП  в размер на 200.00 лева. В случая наказанието е фиксирано  в минималния размер, поради което  съдът не може  да слиза под този праг при наличие на забраната  на чл. 27 ал.5 ЗАНН, а от друга страна при  константна санкция  е безпредметно обсъждане на отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства.

Мотивиран при изложените доводи  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав  

 

                           

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление №20-0300-000048/12.03.2020 г. на началник Група  при ОД МВР- Враца, РУ-Мездра, с което на основание чл. 179 ал.2  пр.1 ЗДвП на  В.Д.А. ***  е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 ГПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                 Районен съдия: