Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 01.04.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
09.03. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 282 2021
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - СВ. ИВАН
РИЛСКИ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от МАРИЯ ИВАНОВА ЖАЙГАРОВА –
прокурист чрез адв. В.Т. ***, съдебен адрес:***, aп. 1 срещу Р.Л.Н. с ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищецът твърди, че по ч. гр. дело № 2166/2020г. по
описа на РС – Дупница по негово заявление е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника по делото за сумата от 544,
29 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, срещу която заповед за заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ответникът възразил, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на исковете – предмет на
настоящото производство, като твърди, че ответницата е бивш служител на МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕООД и трудовото й правоотношение е било прекратено със
Заповед № 39 от
06.07.2020 г., като със заповедта за прекратяване е било определено да й бъде
заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2020 г. При връчването на заповедта, ответницата е заявила претенции за
заплащане на неизползван отпуск от 2017 г., което й било отказано, доколкото
същият към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е погасил по
давност и тя подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кюстендил, а
с предписанията, дадени с Протокол ПР 2029552/13.10.2020 г., вследствие на
проверката на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, е било указано да се заплата на Р.Н.
обезщетение за неизползван годишен отпуск за предходните години. С Решение от
09.11.2020 г. Изпълнителният директор на ИД „ГИ“ отменя дадените с цитирания
протокол предписания, но преди произнасянето на Решението на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, доколкото дадените предписания са с незабавно изпълнение
(чл. 405 КТ), на 03.11.2020 г. на Р.Н. е била преведена сума в размер
на 544, 29 лв., представляваща посоченото в Протокола на Инспекция по труда -
гр. Кюстендил обезщетение. Намира, че след решението на Изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“, с което се отменят дадените предписания, платената на 03.11.2020
г. сума се явява получена на отпаднало основание, поради което на основание чл.
55, ал. 1. предл. трето ЗЗД следва да бъде върната. Сочи, че с писмо с обратна
разписка, връчено лично на 18.11.2020 г., ответницата Р.Н. била поканена
доброволно да възстанови получената на отпаднало основание сума в размер на
544, 29 лв. в седемдневен срок от получаването на поканата, което тя не е
сторила, поради което на 18.12.2020 г. било подадено заявлението по чл. 410 ГПК. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца посочената сума,
получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. -
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата
молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция
по посочените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност,
ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед
№ 39 от 06.07.2020 г., трудовото правоотношение на ответницата Р.Н. с
работодателя МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – ищец в настоящото производство е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, като на основание чл.
224, ал.1 от КТ на лицето е било наредено да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск – 14 дни за 2020 г.
Видно от
Протокол ПР 2029552 от 29.09.2020 г. е била извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, като е предписано на ищеца МБАЛ „Св. Иван
Рилски” ЕООД да изплати на Р.Н.,
работила до 06.07.2020 г. в ищцовата болница като „медицинска сестра” в
Отделение „Психиатрия” обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 12 дни за 2017 г. и 1 ден за 2019 г. съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ.
Видно от платежно
нареждане от 03.11.2020 г., на ответницата е била изплатена сумата от 544, 29
лв., като в основанието е посочено обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 КТ.
С Решение от
09.11.2020 г. Изпълнителният директор на ИД „ГИТ” е отменил дадените
предписания № 1 и № 2 с Протокол ПР 2029552, издаден от Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Кюстендил.
С писмо с
изх. № 3904/16.11.2020 г., изходящо от ищеца в настоящото производство изпратено
с обратно разписка, видно от която съобщението е получено на 18.11.2020 г.,
ответницата е поканена в седемдневен срок от получаването на съобщението да
възстанови на касата на ищеца получената сума – процесната такава.
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2166/2020 г. и двете по описа на ДнРС
се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
21.12.2020г. по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответницата в настоящия
процес за сума в размер на 544, 29 лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като същата е връчена
на длъжника и по реда на чл. 414 от ГПК, ответницата Р.Н. е подала възражение.
По делото е приложено ЛТД на ответницата, от което се
установява, че с молба от 01.09.2017 г. е поискала да й бъде разрешен ползването
на 10- дневен платен отпуск - със Заповед № 458/01.09.2017 г. на
ответницата й е разрешено да ползва платен отпуск в размер на 10 работни дни,
полагащ й се за 2017 г., считано от 04.09.2017 г. до 18.09.2017 г.; с молба от
26.03.2018 г. е поискала да й бъде разрешен ползването на 28 - дневен платен
отпуск - със Заповед № 207/28.03.2018 г. на ответницата й е разрешено да
ползва платен отпуск в размер на 16 работни дни, считано от 26.03.2018 г., а
със Заповед № 208/28.03.2018г. й
е разрешено да ползва платен отпуск в размер на 12 работни дни, считано от
19.04.2018 г.; със Заповед № 68/16.04.2018г. е прекъснато ползването на
разрешение платен годишен отпуск на ответницата, считано от 12.04.2018г.; с молба
от 06.08.2018 г. е поискала да й бъде разрешен ползването на 10- дневен платен
годишен отпуск - със Заповед № 623/06.08.2018 г. й е разрешено да ползва
платен отпуск в размер на 10 дни, полагащ й се за 2018 г., считано от
08.08.2018 г. до 21.08.2018 г.; с молба от 27.09.2018 г. е поискала да й бъде
разрешен ползването на 5- дневен платен годишен отпуск - със Заповед №
843/27.09.2018 г. на ответницата й е разрешено да ползва платен отпуск в
размер на 5 дни, полагащ й се за 2018 г., считано от 01.10.2018 г. до
05.10.2018 г.; с молба от 03.10.2018 г. е поискала от да й бъде разрешен
ползването на 5- дневен платен годишен отпуск - със Заповед № 875/03.10.2018
г. й е разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 5 дни, полагащ
й се за 2018 г., считано от 08.10.2018 г. до 12.10.2018 г.; с молба от
02.11.2018 г. Р. Михайлова е поискала да й бъде разрешен ползването на 10-
дневен платен годишен отпуск - със Заповед № 1030/02.11.2018 г. й е
разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 8 дни, полагащ й се за
2018 г., считано от 05.11.2018 г. до 14.11.2018 г., като със Заповед №
1031/02.11.2018 г. на основание чл. 156а КТ на Р. Михайлова й е разрешен
допълнителен платен отпуск в размер на 2 дни, полагащ й се за 2018 г., считано
от 15.11.2018 г. до 16.11.2018 г.; с молба от 07.12.2018 г. е поискала да й
бъде разрешен ползването на 5- дневен платен годишен отпуск - със Заповед №
1178/10.12.2018 г. й е разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер
на 5 дни, полагащ й се както следва: за
2017 г. – 4 дни, за 2018 г. – 1 ден, считано от 10.12.2018 г. до 14.12.2018 г.;
с молба от 17.01.2019 г. е поискала да й бъде разрешен ползването на 7- дневен
платен отпуск - със Заповед № 38/17.01.2019 г. й е разрешено да ползва
платен годишен отпуск в размер на 7 дни, полагащ й се за 2019 г., считано от 17.01.2019
г. до 25.01.2019 г.
С Уведомление за право на платен отпуск, издадено на
31.01.2019 г. от ищеца – работодател ответницата Р. Михайлова е уведомена, че
към 01.01.2019 г. има право на основен платен отпуск - 12 дни за 2017 г. и 28 дни за 2019 г.
С молба от 01.02.2019 г. ответницата Р. Михайлова е
поискала да й бъде разрешен ползването на 10- дневен платен отпуск - със Заповед № 83/01.02.2019 г. на
ответницата й е разрешено да ползва платен отпуск в размер на 10 дни, полагащ й
се за 2019 г., считано от 11.02.2019 г. до 22.02.2019 г.; с молба от 25.06.2019
г. е поискала от да й бъде разрешен ползването на 5- дневен платен отпуск - със Заповед № 451/27.06.2019 г. й е
разрешено да ползва платен отпуск в размер на 5 дни, полагащ й се за 2019 г.,
считано от 01.07.2019 г. до 05.07.2019 г.; с молба от 08.08.2019 г. е поискала
от да й бъде разрешен ползването на 5- дневен платен отпуск - със Заповед № 620/08.08.2019 г. на
ответницата й е разрешено да ползва платен отпуск в размер на 5 дни, полагащ й
се за 2019 г., считано от 26.08.2019 г. до 30.08.2019 г.
От Епикриза ИЗ-TH-1-1.2-V5 издадена от Болница „Токуда”
се установява, че ответницата е постъпила в лечебното заведение на 04.09.2019
г. за оперативно лечение.
От приетото копие на личната амбулаторна карта на
ищцата, се установява, че ищцата Р. Михайлова е била в отпуск, поради временна
неработоспособност за времето от 04.09.2019 г. до 28.05.2020 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2166/2020 г. по описа
на ДнРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника, а исковете по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
докаже предаване, съответно получаване
на процесната сума при отпаднало основание, т.е да е отпаднало основанието за
плащане на тази сума на ответницата.
Ответникът от своя страна следва да докаже наличието
на правно основание за получаване на процесната сума и да докаже възраженията
си – правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе се правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.
55 ал. 1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична
сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от
друго лице; отпадане на основанието за разместване на благата в правната сфера
на даващия и на получаващия. За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да
докаже, че е извършил плащане на паричната сума, а в тежест на ответника е да
установи, че за даването и получаването на имущественото благо не е отпаднало
основанието, т.е. че съществува правно призната причина за разместване на
благата, по силата на която има право да задържи полученото. В настоящият казус
от събраните писмени доказателствата по делото се установява, че ищецът е
заплатил на ответницата сумата от 544, 29 лв., която е получена на основание правото
й на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2017 г. при прекратяване на трудовото
правоотношение, съществувало между страните.
Съдът намира, че работодателят искайки връщане на
процесната сума от ответницата по силата на образуваното по негова воля
заповедно производство – гр.дело № 2166/2020г. по описа на ДнРС неправилно е приложил
разпоредбите на чл. 176а, ал. 2 от КТ и чл. 38 от Наредба за работното време, почивките и отпуските –
съгласно разпоредбата на чл. чл. 176а, ал. 2 КТ когато платеният годишен отпуск
е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя
на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на
годината, в която е отпаднала причината за неползването му, а съгласно чл. 38
от НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава
писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен
отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва
друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на
ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е
необходимо. Отлагането става автоматично по силата на закона след представяне
на болничният лист – в случая. Следователно предвид признатото от ищеца –
работодател в посоченото по – горе уведомление обстоятелството, че към
01.01.2019г. ответницата е имала неползван платен годишен отпуск за 2017 г. в
размер на 12 дни и обстоятелството, че тя е била в продължителен отпуск заради
временна нетрудоспособност от 04.09.2019 г. до 28.05.2020 г. (т.е. двегодишният
давностен срок за ползване на платения й годишен отпуск за 2017г. е бил
прекъснат на 04.09.2019г.) води до извода, че е била налице хипотезата на чл. 176а,
ал. 2 КТ. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че
ответницата се е върнала на работа от 29.05.2020 г., с оглед на което същата е
имала право да ползва отложеният отпуск за 2017 г. до 31.12.2022 г. съобразно
разпоредбата на чл. 176а КТ, но доколкото трудовото правоотношение между
страните е прекратено в по-ранен момент – на 06.07.2020 г., на която дата
отпускът не е бил погасен по давност, правото на ползване на същия се
трансформира в право на ответницата да получи обезщетение по чл. 224 КТ.
При тези изводи на съда, исковете се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят - получаването на имущественото благо от
ответникът не е на отпаднало основание,
като същото му се полага по право. Не се установява неоснователно разместване
на имуществени блага, поради което получената от ответницата сума в размер на
544, 29 лв. не подлежи на връщане. Предвид този извод на
съда, ненужно е да се обсъжда възражението на ответника в отговора на исковата
молба с правно основание чл. 271 КТ. Предвид неоснователността на главния иск,
следва да се отхвърли и акцесорния такъв за законна лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника се дължат направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска. На
основание чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения сумата в размер на 300, 00 лева следва да се присъди в полза на
ответницата. Разноските в заповедното производство остават така както са
направени от ищеца с оглед отхвърлянето на установителните искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – СВ. ИВАН
РИЛСКИ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Мария Иванова Жайгарова -
прокурист против Р.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2166/2020 г. по описа на
ДнРС за сума в размер на 544, 29 лв., подлежаща на връщане на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като получена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – СВ. ИВАН РИЛСКИ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Мария
Иванова Жайгарова- прокурист на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на Р.Л.Н. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300, 00 лева, представляваща
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд- Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: