Решение по гр. дело №21174/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20929
Дата: 17 ноември 2025 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110121174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20929
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110121174 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по предявен от Н. Т. М. срещу С. В. В. иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на следните съсобствени недвижими имоти, а
именно:
1/ АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се в град София, район ***, ****
/седми/, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 43,31 кв.м, при съседи: коридор, Е.П.П., двор, П.М.Г., заедно с
избено помещение № 28 с площ от 14,20 кв.м., при съседи: коридор, Е.П.П.,
П.М.Г., заедно с 0.998% идеални части от общите части на сградата, както и
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 68134.1106.256.3.135, адрес на имота в град София, Столична
община – район ***, *** (шестдесет и пети), вход В, етаж 7 (седми),
апартамент № 28 (двадесет и осми), който самостоятелен обект се намира на
етаж 7 (седми) в сграда с идентификатор 68134.1106.256.3, с предназначение –
жилищна сграда-многофамилна, последната разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.256, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ:
43,31 кв.м., прилежащи части: мазе № 28 от 14,20 кв.м., както и 0.998%
идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор – няма,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1106.256.3.134, 68134.1106.256.3.136, под обекта: 68134.1106.256.3.130,
над обекта: 68134.1106.256.3.140.; и
1
2/ АПАРТАМЕНТ № 102, находящ се в гр. София, ж.к. „***, ***,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 85,87 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 11 с
полезна площ 4,56 кв.м., с припадащите се идеални част от общите части на
сградата и 0,741% ид.ч. от правото на строеж върху земята, при съседи на
жилището: изток: апартамент на М., запад – стълбище, север – улица, юг –
зелени площи, от горе – апартамент на К. и Т., от долу – мазета и при съседи
на избеното помещение: изток – м. 12, П., запад – аб.станция, север –
свх.стълбище, югпр.пространство, който имот, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.96.3.102, с адрес
на имота в град София, Столична община – район ***, ж.к. „***-1“, ***,
апартамент № 102, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 (седми) в
сграда с идентификатор 68134.1108.96.3, с предназначение – жилищна сграда-
многофамилна, последната разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1108.96, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 85,87 кв.м.,
прилежащи части: мазе № 11 от 4,56 кв.м., както и съответни идеални части от
общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1108.96.3.87, под обекта: няма, над
обекта: 68134.1108.96.3.105, 68134.1108.96.3.104,
при квоти както следва:
1/ за Н. Т. М. – 1/2 ид.част
2/ за С. В. В. – 1/2 ид.част.
Сочи се в исковата молба, че съсобствеността между страните върху
описаните по-горе недвижими имоти има смесен характер, като възниква от
настъпило наследствено правоприемство и последваща разпоредителна
сделка.
Твърди се, че правото на собственост върху имотите по отношение на
ответника С. В. и праводателя на ищцата - А. В. М., е възникнала по силата
на наследствено правоприемство – след смъртта на В. М. М., починал на
30.04.2021 г. /баща на А. М. и дядо на ответника/, и на З.А.Ц., починала на
11.10.2019г. /майка на А. М. и баба на ответника/.
Сочи се, че по силата на сключен договор за дарение от 15.03.2024г.,
обективиран в нотариален акт № 32, том ІІ, рег. № 2771, дело № 204 от
15.03.2024г., А. В. М. прехвърлил на ищцата Н. Т. М. наследените от него по ½
идеални части от гореописаните два недвижими имота, като по този начин
между страните по спора възникнала съсобственост върху имотите при равни
квоти.
Твърди се в исковата молба, че недвижимият имот АПАРТАМЕНТ №
102 с площ от 85.87 кв.м. се ползва само от ответника С. В., а другият
апартамент - АПАРТАМЕНТ № 28 с площ от 43.31 кв. се ползва от ищцата.
Сочи се, че е лишена от възможността да ползва апартамент № 102 съобразно
2
притежавания от нея дял в съсобствеността, поради което, с настоящата
искова молба отправя покана по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
С оглед гореизложеното, ищцата моли за уважаване на предявения иск
и допускане на съдебна делба на описаните апартаменти при равни квоти,
както и за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК чрез реално разпределение на ползването на имотите и присъждане в
полза на ищцата на обезщетение за лишаване от правото й да ползва
процесния имот - АПАРТАМЕНТ № 102 съобразно дела си, считано от
датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното приключване на делбеното производство.
Претендира разноски.
В срок по чл. 131 ГПК ответника С. В. В., чрез назначения от съда
особен представител адв. Н. К., подава отговор на исковата молба, в който
сочи, че не оспорва предявения иск за делба при сочените от ищеца квоти в
съсобствеността.
Оспорва искането за определяне на привременни мерки, поради
недоказаност на обстоятелството относно реалното ползване на имота.
В проведеното първо по делото открито съдебно заседание прави
искане по реда на чл. 344 ГПК за определяне на привременни мерки и
осъждане ищеца да заплаща на ответника обезщетение за лишаването му от
възможността да ползва процесния апартамент № 28.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с иск за делба на наследствен недвижим имот, както и
с искане за определяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на привременни мерки
досежно ползването му.
По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по
отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.
По предявените по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК претенции за определяне
на привременни мерки в тежест на страната, направила искането, е да докаже
твърдението си, че съответният имот се ползва изцяло от насрещната страна,
по такъв начин, че се възпрепятства молителят да ползва част от имота,
отговаряща на дела му в съсобствеността, както и размера на претенцията си
/съизмерим със средния пазарен наем на имота/.
В тежест на ответниците по искането е да докажат, че молителят
разполага с достъп и реална възможност да ползва съответния имот,
съобразно дела си.
В конкретния случай липсва спор между страните относно
обстоятелството, че процесните имоти се притежават в съсобственост между
тях при равни квоти от по 1/2 ид.част, като изводът се подкрепя и от събраните
по делото писмени доказателства.
Установява се от представения по делото Договор за продажба на
3
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имот от
11.12.1985 г., че В. М. М. и З.А. М.а са придобили по време на брака си
/сключен на 29.09.1968 г./ правото на собственост върху процесния
апартамент № 102, ведно с избено помещение № 11, съответните идеални
части от общите части на сградата и с 0.7411% ид.части от правото на строеж
върху мястото.
Установява се, че по силата на решение № 198/14.07.2003 г. на СРС,
бракът между купувачите е прекратен с развод, като по силата на утвърденото
от съда споразумение, процесният апартамент № 102 остава в обикновена
съсобственост между В. М. и З. М.а /след развода – Ц./ при квоти от по ½
ид.част.
Установява се, че по силата на сключен договор за замяна от 04.06.2010
г., обективиран в нотариален акт № 61, том 1, рег. № 1277, дело № 54/2010 г.,
З.А.Ц. е придобила собствеността върху процесния апартамент № 28, заедно с
избено помещение № 28, заедно с 0.996% ид.части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото.
От представеното по делото удостоверение за наследници на З.А.Ц., се
установява, че същата е починала на 11.10.2019 г., като е оставила за
наследници по закон сина си А. В. М. и, по право на заместване, внука си С. В.
В. /син на починалата преди наследодателя нейна дъщеря И. М.а/. По силата
на наследственото правоприемство, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1
ЗН, А. М. и С. В. са получили по ½ ид.част от собствените на наследодателя
имоти, т.е. – по ½ от ап. 28 и по ¼ от ап. 102.
От представеното по делото удостоверение за наследници на В. М. М.,
се установява, че същият е починал на 30.04.2021 г., като е оставил за
наследници по закон сина си А. В. М. и, по право на заместване, внука си С. В.
В. /син на починалата преди наследодателя негова дъщеря И. М.а/.
По силата на наследственото правоприемство, на основание чл. 5, ал. 1 и чл.
10, ал. 1 ЗН, А. М. и С. В. са получили по ½ ид.част от собствените на
наследодателя имоти, т.е. –по още ¼ от ап. 102.
Така, в резултат на универсалните правоприемства, след смъртта на
общите наследодатели, А. М. и С. В. са притежавали в обикновена
съсобственост при квоти от по ½ ид.част и двата недвижими имота, предмет
на настоящото производство.
Установява се на следващо място, че по силата на Договор за дарение
от 15.03.2024г., обективиран в нотариален акт № 32, том ІІ, рег. № 2771, дело
№ 204 от 15.03.2024г., А. В. М. е прехвърлил на ищцата Н. Т. М. наследените
от него по ½ идеални части от гореописаните два недвижими имота.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че страните
по спора Н. М. и С. В. са съсобственици на процесните недвижими имоти при
равни квоти, поради което искът за делба се явява основателен, като делбата
следва да бъде допусната между страните по спора при квоти от по ½ идеални
части за всеки.
По претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
4
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които
следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК акт в сила (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1773/2014 г., ІV Г. О., ВКС). Касае се за привременна мярка, при която законът
изхожда както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на
съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ "съразмерно с частта
си", така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага, когато имотите се
ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не
съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури
ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички
съделители докато трае дългото делбено производство.
Същевременно обаче с това определение не следва да се постига
ефекта на неоснователно разместване на имуществени блага, защото с делбата
страните следва да приключат всички отношения във връзка със
собствеността. С оглед на това, независимо от обстоятелството, че в дадена
хипотеза /каквато е и процесната/ броят на имотите отговаря на броя на
съделителите, съдът следва да присъди и обезщетение за лишаване от
ползването, в случай, че имотите не са равностойни, или съделителите ги
ползват по начин, несъответстващ на квотата им. Основанието за определяне
на такова обезщетение е постановеното разпределение от съда, но тъй като не
следва съдебният акт да е източник на неоснователно разместване на
имуществени блага, съдът следва, разпределяйки ползването на имотите
между съделителите, да присъди и обезщетение, което да съответства на
правата на съделителите. /В този смисъл - Определение № 122 от 8.03.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 52/2013 г., I г. о., ГК/.
За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК е необходимо да бъдат
установени следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта;
лично ползване на общата вещ само от един или няколко от съсобствениците
5
или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността;
невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно ползването
на общата вещ.
Трябва да бъде подчертано, че приложното поле на хипотезата на чл.
344 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си служи с вещта
лично, тоест, когато 1. ползващият съсобственик или член на неговото
семейство пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ съобразно
предназначението й за задоволяване на свои (лични или на семейството си)
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2. той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея (например като държи ключа); 3. ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. /Така
в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г.,
ОСГК, ВКС/. Т. е. лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. чл. 344,
ал. 2 ГПК е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В съответствие с приетото в цитираното тълкувателно решение
становище, в съдебната практика се приема, че фактическият състав на
обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 344, ал. 2 ГПК не изисква
неползващият съсобственик да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ. Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по
себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на
обезщетение, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта
поради действията на другия съсобственик. Причина за разместването на
блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на
изразена от другия съсобственик воля да ползва реално вещта според правата
си. Поради това не е необходимо неползващият вещта да изяви желание за
личното й ползване, за да може да претендира обезщетение /вж. Решение №
26 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г., ІІ Г. О., ВКС, Решение № 269 от
18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ІІ Г. О., ВКС/.
Не е необходимо да има и противоправно действие от страна на
ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем,
който надвишава неговите собствени права върху нея, за да възникне за
другия съсобственик право на обезщетение. Съгласно приетото в цитираното
по-горе тълкувателно решение, обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствената вещ не се дължи само когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му, или отказва дадената му възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение – средно-месечното за такава вещ
6
(движима или недвижима), тъй като това е реалната стойност на ползата, от
която неползващият съсобственик е лишен, при съобразяване обема, за който
ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
В конкретния случай, между страните липсва спор, а и се установява от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Л., че целият апартамент № 28 се ползва единствено от ищцата, а
целият апартамент № 102 се ползва единствено от ответника.
Предвид изложеното, доколкото страните не аргументират
необходимост от промяна във фактическото състояние, съдът намира, че по
реда на чл. 344 ГПК ползването на апартамент № 28 следва да бъде
разпределено в полза на ищеца, а ползването на апартамент № 102 – в полза
на ответника.
Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплаща месечно на
другата страна сума, съответстваща на половината от средния пазарен наем за
имота.
За определянето на размера й настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде взето предвид заключението по съдебно-оценителната
експертиза. Според вещото лице средният месечен пазарен наем за процесния
недвижим имот – ап. 102 възлиза на 898.45 лева, а за 1/2 идеална част, колкото
е делът на ищцата в съсобствеността, възлиза на сумата от 449.23 лева. Тоест,
срещу ползването на процесния апартамент, ответникът следва да бъде осъден
да заплаща на ищеца месечно сумата от 449.23 лева, съответстваща на дела на
М. в съсобсъвеността.
За определяне стойността, която ищцата следва да заплаща на
ответника срещу ползването на ап. 28, съдът съобрази разясненията на вещото
лице, дадените в рамките на изслушването по чл. 200 ГПК, съгласно които
средният пазарен наем и за този имот следва да се определи на сумата от 5.35
евро /т.е. 10.46 лева/ на кв.метър, т.е. месечната наемната цена за ап. 28
възлиза на сумата от 453.18 лева, като съразмерно на дела на ответника,
ищцата следва да му заплаща сумата от 226.59 лева.
С оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на
настоящото съдебно решение двете вземания не са ликвидни /доколкото
съдебният акт подлежи на инстанционен контрол/, както и предвид факта, че
изявленията за прихващане са отправени към съда, а не към насрещната
страна /както изисква самият институт на прихващането/, съдът намира, че не
са налице предпоставки вземането на ответника да бъде намалено чрез
прихващане с размера на вземането на ищеца към него.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на делбеното производство, насочено към
установяване наличието на съсобствено имущество и на правата на страните в
съсобствеността, всяка страна има качеството на ищец и ответник, поради
което сторените от страните разноските в първата фаза на делбата, досежно
иска за делба, не подлежат на разпределяне по реда на чл. 78 ГПК.
7
В делбеното производство намира приложение и специалната
разпоредба на чл. 355 от ГПК, съгласно която всички разноски по делото,
направени по повод допускането и извършването на съдебната делба
(включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК ), се
заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените по
повод присъединените искове в делбеното производство (включително по
повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат също
съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, т. е. - съобразно крайния изход по
съответния присъединен иск (съответната претенция по сметките) – В този
смисъл изрично Определение № 572 от 17.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1773/2014 г., IV г. о., ГК.
Предвид изложеното, направените от ищеца разноски, касаещи
определянето на привременни мерки, не подлежат на присъждане с
настоящото решение по допускане на делбата, а следва да бъдат разпределени
с решението по извършването й – съобразно дяловете на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба
между Н. Т. М., ЕГН **********, срещу С. В. В., ЕГН **********, на
следните съсобствени недвижими имоти, а именно:
1/ АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се в град София, район ***, ****
/седми/, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 43,31 кв.м, при съседи: коридор, Е.П.П., двор, П.М.Г., заедно с
избено помещение № 28 с площ от 14,20 кв.м., при съседи: коридор, Е.П.П.,
П.М.Г., заедно с 0.998% идеални части от общите части на сградата, както и
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 68134.1106.256.3.135, адрес на имота в град София, Столична
община – район ***, *** (шестдесет и пети), вход В, етаж 7 (седми),
апартамент № 28 (двадесет и осми), който самостоятелен обект се намира на
етаж 7 (седми) в сграда с идентификатор 68134.1106.256.3, с предназначение –
жилищна сграда-многофамилна, последната разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.256, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ:
43,31 кв.м., прилежащи части: мазе № 28 от 14,20 кв.м., както и 0.998%
идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор – няма,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
8
68134.1106.256.3.134, 68134.1106.256.3.136, под обекта: 68134.1106.256.3.130,
над обекта: 68134.1106.256.3.140.; и
2/ АПАРТАМЕНТ № 102, находящ се в гр. София, ж.к. „***, ***,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 85,87 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 11 с
полезна площ 4,56 кв.м., с припадащите се идеални част от общите части на
сградата и 0,741% ид.ч. от правото на строеж върху земята, при съседи на
жилището: изток: апартамент на М., запад – стълбище, север – улица, юг –
зелени площи, от горе – апартамент на К. и Т., от долу – мазета и при съседи
на избеното помещение: изток – м. 12, П., запад – аб.станция, север –
стълбище, юг- пр.пространство, който имот, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.96.3.102, с адрес
на имота в град София, Столична община – район ***, ж.к. „***-1“, ***,
апартамент № 102, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 (седми) в
сграда с идентификатор 68134.1108.96.3, с предназначение – жилищна сграда-
многофамилна, последната разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1108.96, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 85,87 кв.м.,
прилежащи части: мазе № 11 от 4,56 кв.м., както и съответни идеални части от
общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1108.96.3.87, под обекта: няма, над
обекта: 68134.1108.96.3.105, 68134.1108.96.3.104,
при квоти както следва:
1/ за Н. Т. М., ЕГН ********** – 1/2 ид.част
2/ за С. В. В., ЕГН ********** – 1/2 ид.част.

РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, на Н. Т. М., ЕГН
**********, ползването на АПАРТАМЕНТ № 28 с идентификатор
68134.1106.256.3.135, находящ се в град София, район ***, **** /седми/, ведно
с прилежащото му мазе, считано от влизане на настоящото решение в сила
до окончателното извършване на делбата, КАТО
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.
344, ал. 2 ГПК на С. В. В., ЕГН **********, сумата от 226.59 лева/месечно
обезщетение за ползването на притежаваните от С. В. 1/2 ид.части от
делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 28 с
идентификатор 68134.1106.256.3.135, находящ се в град София, район ***,
**** /седми/, считано от влизане на настоящото решение в сила до
окончателното извършване на делбата.

РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, на С. В. В., ЕГН
**********, ползването на АПАРТАМЕНТ № 102 сграда с идентификатор
9
68134.1108.96.3.102, находящ се в гр. София, ж.к. „***, ***, ведно с
прилежащото му мазе, считано от влизане на настоящото решение в сила до
окончателното извършване на делбата, КАТО
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.
344, ал. 2 ГПК на Н. Т. М., ЕГН **********, сумата от 449.23 лева/месечно
обезщетение за ползването на притежаваните от Н. М. 1/2 ид.части от
делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 102 сграда с
идентификатор 68134.1108.96.3.102, находящ се в гр. София, ж.к. „***, ***,
считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното
извършване на делбата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която са
определени привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК – с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10