Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септеМ.и и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №827 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: ***44 срещу
ГД „Г. П. ” при М. гр. С. иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМ. да бъде осъден ответникът да заплати сумата /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 16.09.2020г./ в размер на 1241,67лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност полицай в ГПУ-В.. В периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г. е
работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил
общо 1376часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният
труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 197часа
извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота
в специалния ЗМ., то приложение следва да намерят специалните закони и в
частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата
е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Оспорва доводите, че
в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в
дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно
приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМ. касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите
наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово
законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМ. се сочи да са разписани 8часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв
вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, а ответникът чрез
нарочна молба поддържа отговора.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ..
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г.
е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер
на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане
на допълнителното възнаграждение за труда. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание
чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по следните факти: че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г., по който ищецът е заемал
длъжност полицай в ГПУ-В..
Спор
между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е
изцяло правен и той се свежда до
това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в М. регламентиран от специалния закон- ЗМ. и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите
разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМ. е разписано, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМ. в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМ. е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период
01.01.2017г.- 31.11.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3
изр. 1 ЗМ. ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМ.
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на М. се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМ.
и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМ.
е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМ. с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер - с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от М..
В чл. 187, ал. 9 ЗМ. е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за
процесния период от 01.01.2017г.- 31.11.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г.
няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство.
Приемането на обратното би означавало служителите на М. да бъдат поставени в
това отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците
полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като
аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от М. им се
следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМ., доколкото те се следват
именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на
размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищцата в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент
1,143 от 176часа възлиза на сумата от 1241,67лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на ползвани
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца,
съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС.
По отделните периоди същото е, както следва: 134,30лева за периода 01.01-31.03.2017г.;
116лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 103.79лева за периода
01.07-30.09.2017г.; 36,63лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 124,27лева за
периода 01.01-31.03.2018г.; 124,27лева за периода 01.04-30.06.2018г.;
116,96лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 131,58лева за периода 01.10-31.12.2018г.;
160,85лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 193,02лева за периода 01.04-
30.06.2019г., 128,68лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и 48,25лева за периода
01.10-30.11.2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в
който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, така както е било
поискано.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Видно от
протоколно определение от 16.09.2020г. и на осн. чл.214 ал.1 ГПК съдът е
допуснал изменение в размера на предявените иск чрез намаляване размера на
исковата претенция, като за разликата над 1241,67лева е прекратил
производството, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от предявения иск над
този размер. Ето защо съдът приема, че действително ответникът има право да
иска присъждане на разноските досежно прекратената част на иска, така както е
поискал с молба до съда. В настоящото производство ответникът „Г. П. ” при М.
гр. С. е представляван от юрисконсулт Красимира Иванова, видно от депозирания
отговор на исковата молба и приложеното към същия пълномощно. С допълнителна
молба е направено изрично искане за присъждане на разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид посоченото, съдът приема, че от общо
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, в полза
на ответника следва да бъде присъдена сумата 21,21лв., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената
част от първоначално предявения иск.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен
от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството
разноски за ДТ от 49,67лева и 150депозит за вещо лице, общо в размер от 199,67лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са 500лева платено адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020г. Същото определено по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения възлиза на 317лева. Предвид на изложеното и като взе предвид пр.
активност на защитата и че по делото са проведени общо две заседания, съдът
счете, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350лева за платено адв.
възнаграждение, поради което прие възражението за прекомерност на ответника за
основателно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Г. П. ” при М. гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: *** 44 сумата от 1241,67лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г от 176часа,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
формирана по отчетни периоди, както следва: 134,30лева
за периода 01.01-31.03.2017г.; 116лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
103.79лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 36,63лева за периода
01.10-30.12.2017г.; 124,27лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 124,27лева за
периода 01.04-30.06.2018г.; 116,96лева за периода 01.07-30.09.2018г.;
131,58лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 160,85лева за периода 01.01-
31.03.2019г.; 193,02лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 128,68лева за периода
01.07- 30.09.2019г. и 48,25лева за периода 01.10-30.11.2019г, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМ..
ОСЪЖДА ГД „Г. П. ” при М. гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд В.
в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 199,67лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Г. П. ” при М. гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Г., ЕГН
********** сумата от 350лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за
платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН
********** ДА
ЗАПЛАТИ на ГД „Г. П. ” при М. гр. С.
сумата от 21,21лв,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с прекратената част от първоначално предявения иск, на осн. чл.78,
ал.4 вр. ал.8 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: