Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря М.
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 17 167 по описа
на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание
чл. 482 ал.4 от ГПК.
Ищците О.К. и Н.К.– К. излагат в
исковата молба, че на 11.08.2005 г., като изпълнители, сключили договор за
изработка с възложител „Е.Х.“ АД. Съгласно договора, ищците се задължили да
изработят на свой риск и със свои материали 246 картини, от които 245 живопис и
една графика, три стенописа с обща квадратура 48 кв.м., ръчно позлатяване с
шлам метал на рецепцията и прилежащ цокъл към тавана на фоайето на Гранд-хотел „Приморско“, както и
дизайн и предпечат на имената на лоби бар, сладкарници и ресторанти, прилежащи
към фоайето, цялостна концепция на стаите на хотела, изпълнение на всички
табели на хотела. Възложителят се задължил да приеме на свой ред работата с
приемо-предавателен протокол като заплати възнаграждение в размер на
67 850 лв. без ДДС. В договора бил уговорен начин на преминаване на
собствеността върху картините, който включвал заплащане на възнаграждението.
Твърди се в исковата молба, че такова не е извършено. Изложени са твърдения, че
работата била приета без възражение от възложителя, а впоследствие и поради
затрудненото му финансово положение, на 01.11.2007 г. страните сключили
спогодба, съгласно която вместо плащане на уговорената цена, възложителят се
задължил да прехвърли на ищците свой недвижим имот. Изложени са твърдения, че
тази уговорка била нищожна поради липса на форма, както и твърдения, че самата
спогодба е нищожна респ. ищците не получили изпълнение. Твърди се в исковата
молба, че междувременно „Е.Х.“ АД сключило на 05.07.2007 г. договор за особен
залог върху търговското си предприятие със заложен кредитор „С.“ АД, който бил
вписан в ТР на 21.05.2008 г. Впоследствие бил сключен договор за
покупко-продажба по реда на чл. 37 от ЗОЗ на съвкупност от движими вещи, част
от търговското предприятие на длъжника. Купувач по този договор бил „Управление
на активи за продажба 2“ ЕООД /със сег. наим. „ОББ Ц.М.“ ЕООД/, което към
датата на сключване на договора било собственост на „С.“ АД т.е. свързани лица
по смисъла на §1 от ДРТЗ. Твърди се, че Гранд-хотел „Приморско“ е собственост и
се стопанисва от „Х.К.Т.“ ЕООД, към който ищците изпратили нотариална покана за
предаване на владението на процесните картини. Твърди се, че с оглед продажбата
на картините по реда на ЗОЗ и съгласно разпоредбите на чл. 482 от ГПК
предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по
разпределението. Твърди се, че в договора, сключен по ЗОЗ, цената на процесните
картини е 7 018 лв., която противоречала на здравия разум и добрите нрави.
Твърди се недобросъвестност на заложния кредитор. При тези твърдения е
мотивиран правен интерес от исковете и са сезирали съдът с искане да осъди
ответника „ОББ“ АД, като правоприемник на „С.“ ЕАД да им заплати сумата от 113
909 лв., представляваща претърпени вреди вследствие недобросъвестното поведение
на „С.“ ЕАД като заложен кредитор, чийто
правоприемник е соченият ответник, изразяващо се в продажба на 246 картини,
които не са били собственост на залогодателя. Претендира се законна лихва и
сторените по делото разноски.
Ответникът
„ОББ“ АД, редовно уведомен, оспорва исковете по подробни съображения, заявени в
писмен отговор, които се поддържат в хода на съдебното производство.
Депозирани
са допълнителна искова молба и допълнителен отговор към същата, в който е
заявено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявените
искове.
Исковете
се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..
Възраженията
на ответника се поддържат от юрк. Д..
С
влязло в сила, на 24.04.2019 г., определение 29936/28.12.2018 г. е прекратено
производството по делото в частта на исковете по чл. 108 от ЗС като процесуално
недопустими, заявени като главни, поради което съдът в решаващия му състав
намира, че не дължи произнасяне по твърденията на страните, касаещи тези искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за изработка, сключен на 11.08.2005 г. между
„Е.Х.“ АД, като възложител, и О.К. и Н.К.– К., като изпълнители. Съгласно
същият, възложителят е възложил на изпълнители, а те са се съгласили да
изработят на свой риск и със свои материали произведения на изкуството,
съгласно спецификация – Приложение 1 към договора, предназначени за трайно
експониране в Гранд хотел „Приморско“. Уговорено е предаването респ. приемането
на произведенията да се извърши с приемо-предавателен протокол. Страните са се
съгласили, че собствеността върху произведенията, имуществените права по ЗАПСП
и съответно риска от погиване преминават върху възложитнеля след подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол и след заплащане на уговореното
възнаграждение. Уговорено е, че при незаплащане на цената в срок, собствеността
върху произведенията остават за изпълнителите, а възложителят е само техен
ползвател /т.4 от договора/. Уговореното възнаграждение е в размер на
67 850 лв. без ДДС /т.7/, платимо в 14-дневен срок от датата на
окончателното предаване на произведенията на възложителя /т.8/.
Представена е и спецификацията по договора, установяваща предмета на
договора за изработка - 246 картини, от които 245 живопис и една
графика, три стенописа с обща квадратура 48 кв.м., ръчно позлатяване с шлам
метал на рецепцията и прилежащ цокъл към тавана на фоайето на Гранд хотел „Приморско“, както и
дизайн и предпечат на имената на лоби бар, сладкарници и ресторанти, прилежащи
към фоайето, цялостна концепция на стаите на хотела, изпълнение на всички табели
на хотела.
По делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен прокотол от
17.04.2007 г., от който се установява, че изпълнителите по договора за
изработка са предали на възложителя 246 картини – 245 картини живопис и една
графика, който ги е приел без претенции по количествата и качеството на
изпълнение.
По делото е представена спогодба от 01.11.2007 г., сключена от „Е.Х.“ АД
като възложител, О.К. и Н.К.– К. като изпълнители и М.Ф.К. като купувач.
Съгласно договора за спогодба, страните са постигнали съгласие вместо плащане
на възнаграждение по договор за изработка от 11.08.2005 г. възложителят е
предложил на изпълнителите да прехвърли на тях или на трето лице, посочено от
тях, свой собствен недвижим имот, съставляващ апартамент Д 2-9, разположен на
втория етаж от сграда „Д“ в хотелски комплекс „Сън Сендс Сити“ в УПИ ХII-32, ХI-31, 133, 763 в кв. 29 по плана на гр.
Приморско, обл. Бургас с площ от 71,70 кв.м. като стойността на имота се определя
от възложителя на 45 000 лв. с включен ДДС. Съгласно спогодбата
изпълнителите са се съгласили с отправеното им предложение, както и са се
съгласили да считат вземането си за погасено. Съобразно т. 3 от спогодбата
изпълнителите са се съгласили изрично да посочат купувача като трето лице, към
което да бъде изпълнено задължението, както и че с подписването на спогодбата
задължението за плащане по договора за покупко-продажба на недвижим имот ще се
счита окончателно и изцяло изпълнено. В т.5 от договора за спогодба
изпълнителите и купувача са опростили на възложителя сумата от 22 850 лв.,
съставляваща нетен остатък от задължението му за плащане на възнаграждението по
договора за изработка, ако имотът, предмет на предварителния договор бъде
предаден на купувача с валидно разрешение за ползване не по-късно от 31.05.2008
г.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот във ваканционен комплекс „Сън Сендс Сити“ – Приморско, сключен на
05.11.2007 г. между М.Ф.К., като купувач, и „Е.Х.“ АД, като продавач. Съгласно
договора, продавачът се е задължил да продаде на купувача следния недвижим имот
апартамент Д 2-9, разположен на втория етаж от сграда „Д“, състоящ се от дневна
с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и два балкона с обща площ от 71, 70
кв.м.в хотелски комплекс „Сън Сендс Сити“ в УПИ ХII-32, ХI-31, 133, 763 в кв. 29 по плана на гр. Приморско, обл. Бургас като цената
на имота е в размер на 45 000 лв, платима както следва – 90% в срок до 20
дни от датата на подписване на договора и 10% при нотариалното оформяне на
договора.
С влязло в сила на 17.11.2011 г. решение № 315/19.10.2011 г. на ОС – Бургас
по гр.д. 605/11 г. предварителният договор е обявен за окончателен на основание
чл. 19 ал.3 от ЗЗД.
По делото е представен договор за учредяване на особен залог върху
търговско предприятие, сключен на 05.07.2007 г. между „С.“ АД, като заложен
кредитор, и „Е.Х.“ АД, като залогодател, с което се обезпечава вземането на
заложния кредитор по договор за банков кредит в размер на 9 300 000 евро.
Представено е и извлечение от ТР, установяващо вписване на залога.
Представен е договор за покупко-продажба по реда на ЗОЗ от 25.02.2014 г.,
сключен между „С.“ ЕАД, като продавач, и „УПРАВЛЕНИЕ НА АКТИВИ ЗА ПРОДАЖБА 2“
ЕООД, като купувач с предмет съвкупност от движими вещи, представляващи
хотелско оборудване, част от търговското предприятие на „Е.Х.“ АД, подробно
индивидуализирани в приложение 1, неразделна част от договора при цена от
528 074 лв. без ДДС.
В производство по реда на чл. 207 от ГПК, проведено пред РС – Царево по
гр.д. 71/2017 г. е допуснато и прието заключение на съдебно оценителна
експертиза, съгласно която в „Гранд-хотел Приморско“ са установени 179 картини
като сумарната им стойност възлиза на сумата от 81 370 лв.
По делото е представено писмо 7716/23.02.2016 г. от О.К. и Н.К. до „С.“ АД.
В рамките на настоящото производство е допуснато и изслушано заключение на
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.Х.С. – Т.. В
заключението си вещото лице е посочило, че стойността на 246 картини възлиза на
сумата от 113 909 лв.
По делото е допусната и изслушана и повторна съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице доц. д.изк. Б.И.И. – Ц... В заключението си вещото
лице е посочило, че наличните произведения са 167 като е дала стойност на
произведенията, включително и оценените по аналогия в размер на 104 100
лв.
При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Възражението за нередовност на исковата молба с оглед неиндивидуализиране
на всяка една от процесните картини е неоснователно с оглед дадените
задължителни указания с определение 2695/06.08.2019 г. на САС по ч.гр.д.
3834/2019 г.
Съобразно вида на търсената съдебна защита, съгласно разпоредбата на чл.
482 ал. 3 и 4 от ГПК и правилата, установени в нормата на чл. 154 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест между страните, в тежест на ищеца е да установи, че е бил собственик на
процесните движими вещи към датата на проданта, факта на недобросъвестност на
взискателя, причинени вреди, причинно следствена връзка между поведението на
взискателя и вредите, вида и техния размер.
В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу
претенцията на ищеца или нейната изискуемост.
Ищците твърдят, че са били действителните собственици на
процесните движими вещи – картини, към датата на тяхната продан по реда на ЗОЗ,
на основание авторство на същите респ. незаплащане на уговорено възнаграждение
по сключен договор за изработка, което обстоятелство е препятствие досежно
преминаване на правото на собственост в патримониума на възложителя.
Не е формиран спор по делото, че ищците са били в
облигационна връзка с дружество „Е.Х.“ АД по повод сключен договор от
11.08.2005 г., разкриващ характерните белези на договор за изработка по смисъла
на чл. 258 от ЗЗД.
Не е част от спорния предмет на делото и обстоятелството,
че изработването на процесните картини е предмет на този договор. Съобразно
уговорките между страните по този договор правото на собственост и
имуществените права по ЗАПСП върху изработеното преминава в патримониума на
възложителя при сбъдване на две условия в съотношение на кумулативност:
подписване на двустранен приемо-предавателен протокол и заплащане на
уговореното възнаграждение /т.4 от договора/, която уговорка не противоречи на
разпоредбата на чл. 42 ал.1 от ЗАПСП, уреждаща правна възможност страните да
уговорят нещо различно от установеното в цитираната правна норма.
Фактът на предаване на картините на възложителя от страна
на изпълнителите по договора е обективиран в нарочен двустранен
приемо-предавателен протокол, представен по делото и установява първата от
предпоставките, посочени по-горе.
Спорът между страните е концентриран върху втората
кумулативна предпоставка, а именно заплащане на възнаграждението по чл. 266 от ЗЗД от страна на възложителя. Заплащане на парична сума като възнаграждение по
договора не се твърди да е реализирано от страна на възложителя. В исковата
молба са наведени твърдения, че досежно същото и с оглед нестабилното финансово
състояние на възложителя, страните по договора за изработка са уредили
отношенията си по повод заплащане на възнаграждението с последващ договор –
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Видно от текста на спогодбата, тълкуван
с оглед правилата на чл. 20 от ЗЗД, ищците по делото са приели предложението на
възложителя по договора за изработка да им прехвърли, на тях или на трето,
посочено от тях лице, собствеността на недвижим имот, индивидуализиран в
спогодбата като с подписването на спогодбата са се съгласили, че задължението
за плащане на договора по договора за покупко-продажба ще се счита окончателно
и изцяло изпълнено. По естеството си така постигнатата уговорка представлява datio in solutum и е допустим и
правомерен способ за погасяване на парични задължения по смисъла на чл. 65 ал.1
от ЗЗД предвид обективираното съгласие на кредитора /ищците по делото/. Нещо повече,
съгласно правилото
на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да
изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Постигнатото съгласие с оглед чл. 9 от ЗЗД обвързва страните, но тази обвързаност не е неотменна.
Надлежното изпълнение е един от начините страните да се освободят от
обвързаност, те могат да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било
като прекратят, развалят или отменят сключения договор, било като уговорят други
(различни) насрещни права и задължения, което
страните са сторили сключвайки последващия договор за спогодба / в този смисъл
решение 149/16.04.2015 г. по гр.д. 5105/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав не може да сподели възраженията,
изложени в исковата молба за нищожност на спогодбата поради липса на спазена
форма за действителност, а именно нотариалната форма по чл. 18 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на спогодбата, със същата страните
са уредили свои съществуващи облигационни отношения като са се съгласили
длъжникът да престира недвижима вещ вместо съществуващото му парично
задължение. От текста на спогодбата, при буквален прочит, по пътя на
тълкуването или чрез индиции, не може да се извлече извод, че с факта на
нейното сключване е транслирано вещно право на собственост, за да е необходима
нотариална форма за действителност, липсата на която да води до нищожност на
договора. В изпълнение на уговорките по спогодбата, видно от данните по делото,
е сключен последващ предварителен договор между длъжника-възложител /продавач
по предварителния договор/ и трето, посочено от кредиторите-изпълнители, лице,
което също е страна по спогодбата. Отново видно от данните по делото, този
предварителен договор, е обявен по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД за окончателен.
Конститутивното съдебно решение по чл. 19 ал.3 от ЗЗД е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС с оглед задължителните указания, дадени с
ППВС 6/1974 г. При съвкупен анализ на тези доказателства по делото, намира, че
уговорките постигнати от страните по договора за спогодба от 01.11.2007 г. са
изпълнени. С факта на изпълнение на задълженията по спогодбата е погасено
задължението за заплащане на възнаграждението по договора за изработка от 2005
г. Основанието на новият договор /спогодбата/ е
погасяване на старото задължение чрез престиране на правни действия вместо
пари. Даването вместо изпълнение погасява старото задължение / в този смисъл решение 148/15.04.2004 г. по гр.д.
1046/2003 г. на Второ ГО на ВКС/респ. са осъществени
двете кумулативни предпоставки, уговорени от страните, досежно преминаване
правото на собственост върху изработеното в патримониума на възложителя.
Не могат да бъдат споделени изложените твърдения в
допълнителната искова молба, че представения по делото предварителен договор не
може да се свърже с договора за спогодба.
Предметът на предварителния договор е идентичен като индивидуализация с този,
посочен в спогодбата. Същият е сключен непосредствено след датата на договора
за спогодба. Купувач по предварителния договор е третото, посочено от
настоящите ищци лице, страна и в договора за спогодба. Доказателства,
установяващи твърденията в допълнителната искова молба, че прехвърлянето на
правото на собственост не било безвъзмездно, а купувачът престирал пари не са ангажирани. Самите твърдения се
опровергават от съдържанието на писмо от 23.02.2016 г., изходящо от настоящите
ищци /стр.117 в делото/, неоспорено от същите, в което се съдържа изрично
признание, че предварителният договор е сключен именно с оглед изпълнение на
договора за спогодба и вещните и облигационни отношения между ищците и
праводателя им /възложител/ са уредени. По естеството си това обективирано
волеизявление съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,
което е годно доказателствено средство на общо основание като извънсъдебното признание може да
бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го
материализира /в този смисъл решение
№ 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., Трето
ГО на ВКС/.
При тези ангажирани от страните
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена тежест
на ищците, същите не са установили, че са били собственици на процесните вещи
към датата на проданта по ЗОЗ, което е първата предпоставка на фактическия състав,
обективиран по-горе в решението, поради което е без правно значение за спора да
бъдат обсъждани останалите.
Възражението на ответника за придобиване на
право на собственост на основание давностно владение е заявено едва в писмените
бележки и като такова е преклудирано, поради което настоящият съдебен състав не
следва да обсъжда.
Възражението за изтекла погасителна давност
за предявяване на иска с оглед датата на провеждане на проданта по ЗОЗ респ.
датата на депозиране на исковата молба в съда е неоснователно. Възражение за
изтекла давност по отношение задължението за плащане по договора от 2005 г. не
е релевирано от страните и не може да се повдига служебно от съда.
Изложените съображения в писмените бележки на
ищците касаят иска по чл. 108 от ЗС, в която част производството е прекратено с
влязло в сила определение, поради което също не подлежат на обсъждане.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответника се следва сумата от 2 851 лв. – съдебни разноски.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.К.,
ЕГН ********** и Н.К.– К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***,
офис 4 – кантора „Ю..“ искове с правно основание чл. 482 ал.4 от ГПК срещу „О.Б.Б.“
АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** за заплащане на сумата от 113 909 лв.,
представляваща претърпени вреди вследствие недобросъвестното поведение на
заложен кредитор, изразяващо се в продажба на 246 картини като неоснователен.
ОСЪЖДА О.К., ЕГН ********** и Н.К.– К., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес:***, офис 4 – кантора „Ю..“ да заплатят на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** сумата от 2 851 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
до страните за неговото изготвяне.
Съдия: