№ 71
гр. Враца, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500084 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 1127 от 14.02.2023г., подадена от „У. естейт" ЕООД, ЕИК *** /с предишна
фирма „ЮБЦ" ЕООД/, чрез адв. В. Г. - САК, против решение №
286/04.11.2022г., постановено по гр. дело № 683 по описа за 2022 година на
Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен предявения от дружеството
против Е. В. С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК, за сумата 159.93 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер *** от 03.05.2017г., сключен
между ответницата и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ***, представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за която
сума е издадена фактура № **********/09.11.2018 г., за периода от
09.10.2018 г. до 08.11.2018 г., и е осъдено да заплати на ответницата
направените в исковото производство разноски от 300 лева - адвокатско
възнаграждение, както и в заповедното производство по ч.гр.д. № 1413/2021г.
по описа на Козлодуйски районен съд разноски от 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил иска по чл.422 ГПК поради
1
погасяване на вземането му по процесната фактура № **********/09.11.2018
г., за периода от 09.10.2018 г. до 08.11.2018 г. по давност, тъй като погрешно е
възприел фактическата обстановка и не се е съобразил със задължителната
съдебна практика на ВКС по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.). Посочва, че в случая с издаването на самата фактура вземането
е конкретизирано по основание и размер, същото е възникнало и съответно
носимо, но изискуемостта на същото възниква след изтичане на 28-дневен
срок от датата на фактурирането; до изтичане на този срок вземането е
възникнало, но не е изискуемо. Изтъква, че при съобразяване на нормите на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от
14.05.2020 г.), се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностните
срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са текли до 20.05.2020 г.
включително. Ето защо към тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД следва
да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). С
оглед на гореизложеното счита, че за задължението по фактура №
**********/09.11.2018 г. с падеж на плащане 25.11.2018 г. давностният срок
изтича на 02.02.2022 г., а заявлението за издаване на процесната заповед за
изпълнение е подадено на 15.12.2021 г. Моли съда да отмени обжалваното
решение на PC Козлодуй, като неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, и му присъди направените в заповедното и
исковото производство на PC Козлодуй разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер 480 лева /с
ДДС/ и 25 лева заплатена държавна такса пред ОС Враца. Прави също така, в
условията на евентуалност, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
От въззиваемата страна Е. В. С., чрез адв. М. С. от АК-Враца, е
постъпил писмен отговор (извън срока по чл.263 от ГПК), с който оспорва
като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение за
законосъобразно и правилно постановено. Твърди, че първоинстанционния
съд правилно и законосъобразно е приел, че давността за вземането на
ищцовото дружество за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
фактура № **********/09.11.2018г. е започнала да тече от 25.11.2018г. и е
изтекла на 25.11.2021г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в PC -
Козлодуй на 15.12.2021г., т.е. след изтичане на давността. Не споделя
становището на жалбоподателя, че давността за вземането по процесната
фактура следва да се удължи с 69 дни и че не е изтекла към датата на
подаване на заявлението, тъй като в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл.4, т.1 от ЗМДВИП, че давностния срок е
изтекъл на 25.11.2021 г., а не в периода по време на извънредното положение,
поради което няма основание да бъде продължен. Моли съда да постанови
2
решение с което потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното
решение на PC - Козлодуй и й присъди разноските в производството пред ОС
- Враца.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. За да
се произнесе по неговата правилност, въззивният съд съобрази следното:
Районен съд – Козлодуй е бил сезиран с положителен установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
С исковата молба ищецът „У. естейт" ЕООД, ЕИК *** /с предишно
наименование „ЮБЦ" ЕООД/ е искал да бъде установено по отношение на
ответницата Е. В. С., ЕГН ********** съществуване на изискуемо вземане в
размер 159.93 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от 03.05.2017г., сключен между ответницата и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/09.11.2018 г. за периода от 09.10.2018 г. до 08.11.2018 г.
С отговора на исковата молба ответницата Е. В. С. е оспорила
предявения иск като неоснователен с твърдения, че претендираното вземане е
погасено по давност.
Установява се по делото, че между ответницата Е. В. С., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *** е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** от 03.05.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при
условията на тарифен план V1VACOM i-Traffic XXL с месечна абонаментна
такса 39.99 лева /С ДДС/, както и мобилна услуга за номер *** при условията
на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /С ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 03.05.2019г.
По делото са приложени Общите условия на мобилния оператор, в
3
които в чл. 29 е регламентирано, че предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им; периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца.
Безспорно е по делото, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответницата е ползвала предоставяните й от оператора мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Установи се също, че въз основа на сключения договор за предоставяне на
мобилни услуги операторът е издал фактури за потребените от абоната
електронни съобщителни услуги за период на потребление до дата
08.10.2018г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение -
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Тъй като абонатът не е
заплатил потребените мобилни услуги процесния абонамент е деактивиран на
10.10.2018 г.
По делото е приложена също и месечна сметка /фактура/ № **********
от 09.11.2018г. за сума в общ размер 360, 85 лв., от която 263, 22 лв.
неустойки за предсрочно прекратяване на договор, в която е посочен краен
срок за плащане 25.11.2018г.
Установи се също, че въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК ***, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, са прехвърлени вземания на оператора спрямо физически и
юридически лица, сред които и вземането към ответницата по процесния
договор от от 03.05.2017г., подробно описани в Приложение № 1 от договора,
към ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *** (сега с фирма „У. естейт" ЕООД).
Безспорно е също, че ответницата-длъжник е била уведомена за
извършените цесии, чрез връчване на уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба.
Установи се също, че въз основа на подадено от „ЮБЦ” ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.12.2021г.
(дата на п.к. 13.12.2021г.), е образувано ч.гр.д. № 1413/2021г. на РС-Козлодуй.
Със заявлението заявителят е претендирал сумата 159,93 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *** от 03.05.2017г., сключен между длъжника Е. В. С. от
гр.Козлодуй и „БТК” ЕАД, за което е издадена фактура № ********** от
09.11.2018г. за периода от 09.11.2018г. до 08.11.2018г., което вземане е
прехвърлено с два договора за цесия. По заявлението съдът е издал заповед №
530 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2021г., с
която е осъдил Е. В. С. от гр.Козлодуй да заплати на заявителя сумата 159,93
лева, представляваща главница за период от 17.12.2021г., ведно със законна
4
лихва от 15.12.2021г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер 180,00 лева. Срещу
издадената заповед длъжницата е подала възражение по чл.414 ГПК, поради
което, в изпълнение на указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят
е предявил настоящият иск за установяване на вземането си.
За заплащане на сумата по фактурата по делото не са представени
никакви доказателства от ответната страна.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да стигне до този резултат
съдът е приел, че страните са се намирали в договорни отношения по сключен
между тях договор и допълнителни споразумения, че операторът е
предоставил на абоната услуги, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и вноски, че ответницата не е
ангажирала писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите,
като липсата на доказано изпълнение от нейна страна е предпоставка за
осъждането й да заплати ползваните услуги.
По направеното от ответницата перемпторно възражение за изтекла
погасителна давност първоинстанционният съд е приел, че вземането на
ищеца има периодичен характер по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и като
такова се погасява с кратката тригодишна давност, че падежът му е настъпил
на 25.11.2018г. и давността е изтекла на 25.11.2021г., т.е. преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 15.12.2021г., т.е почти месец по-късно.
Съдът не е споделил разбирането на ищеца, че срока не е изтекъл, тъй като е
продължен по време на извънредното положение, като е приел, че периода на
извънредното положение би имал значение, ако срока за плащане на
фактурата е изтекъл в този период от месец и половина, т.е от месец март до
15.05.2020г., но доколкото давността е изтекла на 25.11.2021г., то същата не
следва да се увеличава с този срок от почти два месеца по време на
извънредното положение.
С оглед и обоснованите оплаквания на ищеца в подадената въззивна
жалба, спорният между страните въпрос, пренесен във въззивното
производство, се свежда единствено до правилното изчисляване на
давностните срокове с оглед приложимите за част от процесния период
специални законови разрешения.
Разрешението на този въпрос от първоинстанционният съд въззивният
съд намира за неправилно, тъй като е в явно противоречие с императивни
законови разпоредби, приложими при изчисляването на сроковете за
погасителна давност.
За да бъде извършена правилна преценка на въпроса кога изтича
тригодишния давностен срок за процесното вземане, следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
5
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), съгласно която за срока от 13 март 2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната
давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните
субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат
от обявеното извънредно положение.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. и на 20 май 2020 г. са изтекли
седемте дни от обнародването му.
При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага
извода, че считано от 13.03.2020 г. давностните срокове по чл. 110 и чл. 111
от ЗЗД са спрели и не са текли до 20.05.2020 г., включително, и считано от 21
май 2020 г. тези срокове продължават да текат. Или спирането на течението
на давността е за 2 месеца и седем дни (или 69 дни).
И тъй като в настоящия случай падежа на процесното вземане за
неустойка е настъпил на 25.11.2018г., този период от 69 дни (от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г.) попада в периода на течение на давността за вземането,
поради което трябва да се изключи от него. Или тези 69 дни следва да се
добавят към датата, на която изтича тригодишния давностен срок за
вземането и последната дата след добавянето е датата на която изтича 3-
годишния давностен срок за предявяването на иска, респ. за подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая към 3-годишния
срок от падежа на вземането на сумата по процесната фактура (25.11.2018г.),
който е изтекъл на 25.11.2021г., следва да се добавят тези 69 дни, поради
което давностният срок е изтекъл на 02.02.2022г.
Предявяването на процесното вземане пред съда е станало на 13.12.2021
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
откогато се смята предявен искът за съществуване на вземането (чл. 422, ал. 1
от ГПК), поради което обосновано следва да се заключи, че към тази дата не е
изтекъл тригодишния давностен срок по отношение просроченото и
неплатено на падеж задължение за неустойка и същото не е погасено по
давност, тъй като давността е била прекъсната с подаването на заявлението.
Не може да бъде споделено възражението на въззиваемата страна, че в
настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.4, т.1 от
ЗМДВИП, тъй като същата урежда удължаването на срокове, извън тези по
6
чл.3, които изтичат по време на извънредното положение, а в настоящия
случай срокът не е изтичал по време на извънредното положение.
Неправилното приложение на закона от страна на първоинстанционния
съд е довело до незаконосъобразност и неправилност на постановеното от
него решение, с което е отхвърлил предявения иск. Ето защо същото следва
да бъде отменено от въззивния съд като иска се уважи в цялост.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
основателна.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата в първоинстанционното производство – настоящ въззиваем
следва да бъде осъдена да репарира на ищеца – въззивник сторените разноски
за съдебното производство (заповедно и исково) в цялост. Същите са
надлежно установени по основание и размер в представения списък по чл. 80
ГПК и представените по делото доказателства и следва да се присъдят в
пълния им размер от 410, 00 лева. Този общ размер включва разноските в
заповедното производство - 25, 00 лв. платената държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение, и разноските за първоинстанционното
производство – 25, 00 лв. платената държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед основателността на въззивната жалба на въззивното дружество
се следват и разноските за въззивното производство. Така, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивното дружество следва
да се присъди сумата 480, 00 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и платената държавна такса от 25,00 лева за въззивната
инстанция.
Неоснователно е възражението на въззиваемата, направено със
становището на процесуалния й представител от 22.03.2023г., на основание
чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на въззивника, тъй като определеният с договора за правна защита и
съдействие от 23.11.2022г. между въззивника и адвоката му размер на
адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС, не е прекомерен и е в
минимума, съгласно чл. 7, ал.2, т.1 вр. с §2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 286/04.11.2022г., постановено по гр. дело № 683
по описа за 2022 година на Районен съд - Козлодуй, като вместо него
7
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. С., ЕГН
**********, с адрес ***, съществуването на вземане на „У. естейт" ЕООД,
ЕИК *** /с предишна фирма „ЮБЦ" ЕООД/, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М. У., за сумата 159.93 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от 03.05.2017г.,
сключен между Е. В. С. и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за която сума е издадена фактура №
**********/09.11.2018 г., за периода от 09.10.2018 г. до 08.11.2018 г., за което
парично вземане е издадена заповед № 530/20.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1413/2021г. по описа на
Козлодуйски районен съд.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „У.
естейт" ЕООД, ЕИК *** /с предишна фирма „ЮБЦ" ЕООД/, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. У., разноски за
първоинстанционното производство от 410, 00 лева, както и за въззивната
инстанция от 505, 00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8