Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 9683 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск от Д.Й.С., в качеството на наследник по закон, низходящ на Д.С.Г., поч. на 25.04.20г. – в хода на процеса, срещу ЗК „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата 100000.00лв., като част от общо дължимата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на 04.03.2019г., по АМ „Тракия“, в посока от гр.Пловдив към гр.София, в района на 1-ви км, причинено виновно от Г.Р.Ш., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, при което загубил контрол над лекият автомобил и самокатастрофирал, вследствие което причинил смъртта на И.Й.С. – пътник на предна, дясна седалка, внук на Д.С.Г., чиято отговорност била застрахована в ЗК „Л.И.“ АД, с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018г до 24.04.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане

Твърди, че за ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица.

Твърди и, че предявил извънсъдебна претенция пред ЗК „Л.И.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова не му било изплатено.

При предявяване на иска Д.С.Г. твърди, че между него и внука му съществувала необичайно близка и изключително интензивна емоционално връзка, наподобяваща родител дете. Причина за това била и скорошната смърт на синът му – баща на И.Й.С.. Двамата живеели в едно домакинство в семейната им къща в с.Казичане, при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду си. Били си опора в добро и лошо. Поради спецификата на тази връзка внезапната смърт на внукът му го разтърсила и засегнала дълбоко. Страдал от безсъние, мисълта за загубата не му давала миг покой, непрекъснато говорел за него.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ******, валидно към датата на ПТП.

Възразява, че ищецът не е сред кръга на тези, които имат право на обезщетение поради смъртта на И.Й.С., респ. възразява, че между тях не е имало отношения на силна привързаност, като между баща и син, както и, че са живели при взаимопомощ и разбирателство, респ., че между тях е била налице трайна, дълбока емоционална връзка.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът Г.Р.Ш. не е виновен за настъпването му.

В отношение на евентуалност  възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия И.Й.С., който пътувал на предна, дясна седалка без поставен обезопасителен колан.

Оспорва и наличието на причинна вързка между ПТП, настъпилата смърт и твръдяните като търпяни от ищеца Д.С.Г. вреди.

Оспорва претенцията по размер, както и тази за законна лихва с възражението, че не е изпаднал в забава, т.к. при предявяване на извънсъдебната претенция ищеца Д.С.Г. не е представил банкова сметка ***.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото САТЕ, СМЕ и КСМАТЕ се установява следното:

На 04.03.2019г., по АМ „Тракия“, в посока от гр.Пловдив към гр.София, в района на 1-ви км настъпило ПТП, при което движещият се с около 153км/ч в средната от трите активни пътни ленти за движение в неговата посока Г.Р.Ш., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ******, предприел изпреварване навлизайки върху лявата пътна лента, вероятно с рязко движение на волана, което довело до изгубване на контрола над движението на автомобила и довело до първият удар в еластичната ограда. След първият удар с предна, лява зона и  завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка, автомобилът навлязъл с предна дясна зона под еластичната ограда, деформирайки и късайки я, продължавал движението си между двете мантинели и се установил на мястото, където е намерен при огледа. В резултат на ПТП е реализирана тежката съчетана травма /черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна/ на И.Й.С..

До мигновена смърт на И.Й.С. е довела тежката съчетана травма  - черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна. Водеща причина за настъпването на смъртта е претърпяната крайно тежка черепно-мозъчна травма: „Декапитация и разчленяване на главата от тялото. Разкъсване на трахеята в горнат и част. Разкъсване на хранопровода. Разкъсване на двете сънни артерии и яремните вени. Разкъсване на щитовидната жлеза.“ Всички увреждания са получени вътре в купето на автомобила, под въздействието на удари в твърди, тъпи и ръбести /режещи/ предмети, включително лентата на металната мантинела, която заедно с металните деформации от предната част на автомобилното купе е проникнала навътре в посока на дясна седалка, на която е пътувал пострадалия.

Съгласно заключението водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ****** е могъл да предотврати ПТП в случай, че се е движел с разрешената на място скорост на автомобила до 80км/ч. При такова движение би могъл с плавни движения да извърши изпреварване без да губи напречна устойчивост.

Съгласно заключението при огледа на място след ПТП е установено, че починалият е бил с поставен обезопасителен колан. При произшествия с механизъм като процесното предпазния колан няма превантивно действие – напротив, вследствие на действащите върху тялото инерционни сили, настъпва разкъсване на вътрешни органи от предпазния колан. Т.е. независимо при кави условия е пътувал починалият, той пак щеше да получи смъртоносни увреждания от навлязлата вътре в предната част на купето като „гилотина“ разкъсана мантинела.

От показанията на свидетеля Й.А.Й. се установява, че е съсед на починалия И.Й.С. и дядо му Д.С.Г. и приятел от детинство и съученик на първия. Двамата – дядо и внук били много близки. Взаимно си помагали и много се обичали. И.все се въртял около дядо си. Дядо му го отгледал. Давал му съвети. След училище или като отивал някъде И.все звънял на дядо си да му каже къде е или да види как е. След смъртта му дядото бил тотално съкрушен. Бил на деветдесет и няколко години и преди това излизал и ходел до магазина, срещал се с хора, работел. След смъртта на внука погледът му се изпразнил. Спрял да излиза. За година излязъл два три пъти и така до смъртта си. Преди това като по млада загубил дъщеря си и после синът си – баща на И., но загубата на последния го съкрушила, защото бил негов любимец. И.бил за няколко месеца в Англия да работи. Имал и приятелка дълги години, даже заедно живели известно време, но нещата не потръгнали.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със  ЗК „Л.И.“ АД, с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018г до 24.04.2019г.

Въз основа заключението по САТЕ, СМЕ и КСМАТЕ, които намира за обективно и компетентно дадени и кредитира изцяло, и останалите доказателства по делото съдът приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от Г.Р.Ш., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ******, виновно и противоправно, на 04.03.2019г., по АМ „Тракия“, в посока от гр.Пловдив към гр.София, където в района на 1-ви км, движейки се с около 153км/ч в средната от трите активни пътни ленти за движение в неговата посока, предприел изпреварване навлизайки върху лявата пътна лента, вероятно с рязко движение на волана, при което изгубил контрол над движението на автомобила и се блъснал в еластичната ограда с предна, лява зона, след което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и навлязъл с предна дясна зона под еластичната ограда, деформирайки и късайки я, продължил движението си между двете мантинели и се установил на мястото, където е намерен при огледа. В резултат на ПТП настъпила тежка, съчетана травма /черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна/ на И.Й.С. – пътник в л.а. на предна, дясна седалка, довела до мигновената му смърт, с водеща причина за настъпването и - претърпяната крайно тежка черепно-мозъчна травма: „Декапитация и разчленяване на главата от тялото. Разкъсване на трахеята в горнат и част. Разкъсване на хранопровода. Разкъсване на двете сънни артерии и яремните вени. Разкъсване на щитовидната жлеза.“.

Възражението за съпричиняване е останало недоказано. Това е така, т.к. въз основа заключенията съдът приема, че починалият е бил с поставен обезопасителен колан. Независимо от установеното въз основа заключенията приема и, че смъртоносните увреждания за починалия биха настъпили и ако е пътувал без обезопасителен колан, от навлязлата вътре в предната част на купето като „гилотина“ разкъсана мантинела.

Съдът намира показанията на свидетеля Й.А.Й. за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема, че между Д.С.Г. и внукът му И.Й.С. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Тя е резултат и от преждевременната, настъпила преди смъртта на на внука смърт на баща му, след която между внук и дядо са установени взаимоотношения подобни на тези родител – дете, изпълнени с доверие, обич и взаимопомощ. Д.С.Г. е търпял от внезапната смърт на внука си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Поради изложеното съдът приема, че Д.С.Г. макар и извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, е правоимащ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като е претърпял болки и страдания вследствие смъртта на своя внук, с който е имал изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата 60000.00лв.

За сумата 40000.00лв. представляваща горница над претендираните 100000.00лв., частично от 200000.00лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 95 години към датата, на която е починал внукът му, сам починал в хода на настоящият процес. Между ищеца Д.С.Г. и починалият му внек е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата са били често заедно, помагали са си и са имали взаимоотношения подобни на тези родител - дете. От значение е и тежкото емоционално състояние на Д.С.Г.  след ПТП, който много тежко е приел смъртта на внука си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на низходящ, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, неоценима в пари.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от Д.С.Г., вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Обезщетението съобразно направеното искане следва да бъде присъдено ведно със законната лихва считано от 04.04.2019г. – датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 4236,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар с включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА.

Ответникът е направил разноски в размер на 900.00лв. за хонорар за защита от юрисконсулт и депозит за КСМАТЕ.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата 2542,00лв., представляващи хонорар за осъществената защита с включен ДДС на основание чл. 38 ЗА, а ищецът на ответника сумата 360,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400,00лв., както и сумата от 840,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, представлявано от М.М.С.-Г.и П.В.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.С., ЕГН **********, в качеството на наследник по закон, низходящ на Д.С.Г., поч. на 25.04.20г., със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Ч. - САК, сумата 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., частично от 200000.00 /двеста хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 04.03.2019г., по АМ „Тракия“, в посока от гр.Пловдив към гр.София, в района на 1-ви км, причинено виновно от Г.Р.Ш., при управление на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц250“, с рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, при което загубил контрол над лекият автомобил и самокатастрофирал, вследствие което причинил смъртта на И.Й.С. – пътник на предна, дясна седалка, внук на Д.С.Г., поч. на 25.04.20г., чиято отговорност била застрахована в ЗК „Л.И.“ АД, с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018г до 24.04.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2019г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 40000.00 /четирдесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 60000,00 /шестдесет хиляди/лв.  до общо претендираните 100000.00 /сто хиляди/лв., частично от 200000.00 /двеста хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, представлявано от М.М.С.-Г.и П.В.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ч. – САК, в качеството на процесуален представител на Д.Й.С., ЕГН ********** - наследник по закон, низходящ на Д.С.Г., поч. на 25.04.20г., със съдебен адрес:***, сумата 2542.00 /две хиляди петстотин четирдесет и два/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат с включен ДДС, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН **********, в качеството на наследник по закон, низходящ на Д.С.Г., поч. на 25.04.20г., със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Ч. - САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, представлявано от М.М.С.-Г.и П.В.Д.– изп.директори, сумата 360,00 /триста и шестдесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от юрисконсулт и хонорар за КСМАТЕ, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „******, представлявано от М.М.С.-Г.и П.В.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 2400,00 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 840,00 /осемстотин и четирдесет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, събразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: