№ 157
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223100600308 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба на подс.Т. СТ. М. ЕГН: ********** чрез
адв.Ж. против присъда №260108 постановена по НОХД № 5677/2017 год. на
17.05.2021 год. от Варненски районен съд РС, 41 наказателен състав.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по смисъла на чл.213а ал.1 от НК, затова, че
на 04.06.2015 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго – СТ. В. ИЛ. да се
разпореди с вещ – парична сума в размер на 150 000 лева (сто и петдесет
хиляди) в полза на П.В.П., го заплашил чрез разговор със съпругата му – К.
И.а, с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него с
репликата „Аз съм от тези хора, които могат да хванат Вашия съпруг, да го
закарат в гората и да му начупят ръцете и краката. Даже и свирка ще ми
направи!“, поради което и на осн. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, както и му е наложил наказание глоба в размер на
1000лева.
1
Със същата присъда е признал подсъдимчия М. за невиновен в това, в
периода от 22.05.2015 г. до 03.06.2015 г. (на дати 22.05.2015 г. и на 25.05.2015
г.) в условията на продължавано престъпление с цел да принуди другиго –
СТ. В. ИЛ. да се разпореди с вещ – парична сума в размер на 150 000 лева (сто
и петдесет хиляди) в полза на П.В.П. да его е заплашил в личен разговор с
насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него и
неговите ближни – двете му деца с репликата „знаеш какво става по
училищата“, „измислете как ще връщате парите, защото ще пострадат
децата“, като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.
На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК РС-Варна е привел в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години,
наложено на подсъдимия Тихомир М. по НОХД № 594 по описа за 2011 г. на
Районен съд – Сливен, което наказание е постановил да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Със същата присъда съдът е осъдил другия подсъдими по делото ХР.
СТ. АТ. в извършване на престъпление наказуемо по чл.290 ал.1 от НК вр.
чл.26 ал.1 от НК затова, че в периода 20.08.2015 г. – 06.10.2015 г. в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на
властта – разследващ полицай В.Б., при Първо РУП на МВР Варна, като
свидетел по досъдебно производство № 1849/2015 г. по описа на Първо РУП
Варна устно, съзнателно, потвърдил неистина в подписани от него протокол
за разпит на свидетел от 20.08.2015 г., протокол за очна ставка от 06.10.2015
г. в качеството му на свидетел проведена с друг свидетел – К. И.а и протокол
за очна ставка от 06.10.2015 г. в качеството му на свидетел проведена с друг
свидетел – С.И., като в тези процесуално – следствени действия заявил, че в
качеството си на управител на „Бул Форс Груп“ ЕООД, през 2015 г. на
определени дати, които не си спомня, се е срещнал с К. И.а (която не сочи по
имена) пред дома й в „цветния квартал“, и в следващ ден със съпругът й –
С.И. на бензиностанция ОМВ до ж.п. гара Варна, с цел да уреди събиране на
вземане по дълг на последния в размер от 150 000 лв. към Продан П. , поради
което и на основание чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от
НК му е наложил наказание“ „лишаване от свобода,, за срок от шест месеца,
чието изпълнение, на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
с изпитателен срок от три години.
С присъдата си съдът е осъдил подс. Т. СТ. М. да заплати на
2
гражданския ищец СТ. В. ИЛ. парична сума в размер на 1000 лева (хиляда
лева) представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
в резултат на престъпното деяние по чл. 213а, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата 04.06.2015 г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 1000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Във въззивната жалба по същество се навеждат доводи за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че подсъдимият М. не е
извършил деянието, за което има обвинение. Излага се, че съдебната практика
е категорична, че за да е осъществен състава на престъпление по чл.213а от
НК съществено значение има преценката за волята на пострадалия, а именно
нежеланието му да поеме имуществено задължение, както и нежеланието му
да предприеме разпореждане със своя вещ или свое право против волята си.
Излага се, че в този смисъл пострадалия не отрича задължението си и желае
да го погаси. Излага се, че не е изследван и друг съществен субективен
елемент, а именно волата на извършителя. Твърди се, че в тази насока има
безспорна съдебна практика на ВКС. От друга страна се излага, че присъдата
е постановена само въз основа на показанията на един свидетел, а именно К.
И.а, които от своя страна са противаречиви.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия М. поддържа жалбата и
излага и допълнителни доводи, като по съществно моли за оправдаване на
подзащитния му. Алтернативно излага, че ако има извършено престъпление,
то не е по чл.213а от НК, а такова наказуемо по чл.143 от НК или чл.144 от
НК, като излага аргументи за това свое виждане. Моли също, ака
подзащитният му бъде признат за виновен по някое от тези състави на НК, то
съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и му бъде наложено наказание
пробация- основно с оглед големият период от време изминал от извършване
на деянието до настоящия момент, а именно 7 /седем/ години, през който
подсъдимия М. е имал добро поведение , създал е семейство и е станал баща
на две деца.
Подсъдимият А. не се пресъединява към жалбата, още повече, че
деянията не са в съучастие с другия подсъдим.
В последната си дума подсъдимия М. моли да бъде признат за
невиновен.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на
3
въззивната жалба, като излага, че предвид изминалия продължижелен период
от време следва присъдата по отношение на подс.М. да бъде коригирана, а
именно да му бъде наложено наказание с приложение на разпоредбата на
чл.66 от НК или да му бъде наложено наказание пробация.
В молба депозирана пред ВОС и в съдебно заседание частния
обвинител и граждански ищец С.И. излага, че присъдата спрямо двамата
подсъдими следва да бъде условна, предвид големият период от време , а
иминно 7 /седем/ години изминали от извършването на деянието до
настоящия момент. Излага също, че желае да се оттегли от процеса в
качеството си на граждански ищец и частен обвинител, като не желае
обезщетения и не поддържа обвиненията спрямо подсъдимите.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 и ал.2 от
НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява и
като основателна.
Наведените основания в нея представляват въззивни основания за
изменяване на присъдата по смисъла на чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
От фактическа страна първостепенният съд, в съответствие с всички
релевантни по делото доказателства, е приел за установено следното:
СТ. В. ИЛ. имал финансово задължение към св. П.В.П. в размер на 150
000 лева, като св. П. получил заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 05.01.2015 г. по
ч. гр. дело № 16534 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд и бил
издаден изпълнителен лист в негова полза за сумата в размер от 150 000
лева.
СТ. В. ИЛ. не оспорвал финансовото си задължение и неговия
конкретен размер, но така и не го погасявал.
Поради тази причина св. П. се обърнал към дружество, предоставящо
колекторски услуги с цел евентуално дружеството да му помогне да събере
вземането си от частния обвинител и граждански ищец СТ. В. ИЛ.
На 11.05.2015 г. в гр. Варна бил подписан договор между св. П.В.П. в
4
качеството на възложител и дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Петко
Каравелов“ № 3, офис № 1, в качеството на изпълнител, по силата на който
дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД, поело задължение да извърши действия
по събиране на вземането срещу съответно заплащане.
Собственик на капитала на дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД и негов
управител бил подс. ХР. СТ. АТ. и именно той парафирал от името на
дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД договора от 11.05.2015 г. със св. П..
Макар, че не се намирал нито в трудови, нито в граждански
правоотношения с дружеството „Бул Форс Груп“ ЕООД, подс. Т. СТ. М.
подпомагал дружествената дейност.
На 22.05.2015 г. подс. М. с неустановено по делото лице отишли пред
дома на майката на частния обвинител и граждански ищец СТ. В. ИЛ.,
находяща се на ул. „Острава“ № 5 в гр. Варна, където се срещнали със св. К.
С. И.а и я предупредили, че съпругът й трябва да изплати финансовото си
задължение към св. П., като подс. М. дал на св. И.а малък лист хартия, върху
който било изписано името „Николай“ и бил посочен телефонен номер, като
подс. М. поискал частния СТ. В. ИЛ. да му се обади по телефона.
В един от следващите дни частният СТ. В. ИЛ. се обадил на телефонния
номер, предоставен от подс. М., като СТ. В. ИЛ. и подс. М. си уговорили
среща на бензиностанция OMV (“ОМВ“), находяща се в непосредствена
близост до ЖП гара Варна.
Самата среща се провела на 25.05.2015 г. на една от масите,
разположени на територията на търговския обект, като подс. М. приканил С.
И. да погаси финансовото си задължение към св. П., а И. неколкократно
заявил на подс. М. да не се меси в техните взаимоотношения, понеже св. П.
му бил близък личен приятел.
На 04.06.2015 г. св. К. С. И.а /съпруга на С.И./ се намирала на
територията на бензиностанция „ОМВ“, находяща се в непосредствена
близост до ЖП гара Варна, като зареждала с гориво превозното средство,
което управлявала.
В този момент към нея се приближил подс. М. и заявил: „Вие няма ли да
връщате парите?, като след това отправил заплаха към частния тъжител и
граждански ищец И. с думите: „Аз съм от тези хора, които могат да хванат
Вашия съпруг, да го закарат в гората и да му начупят ръцете и краката. Даже
5
и свирка ще ми направи!“
Св. К. С. И.а много се уплашила от заплахите и агресивното поведение
на подс. М., като се обадила на съпруга си и го уведомила за срещата си с
подс. М., след което С.И. депозирал жалба в ОД на МВР – гр. Варна срещу
поведението и действията на подс. Тихомир М..
На 28.07.2015 г. с постановление на прокурор от Районна прокуратура
Варна било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването по цитираното досъдебно производство бил
разпитан в качеството на свидетел подс. ХР. СТ. АТ., който въпреки, че бил
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, заявил пред разследващ
полицай В.Б. от Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, че именно той е
лицето в качеството му на представител на „Бул Форс Груп“ ЕООД, което се е
срещало на определени дати със св. И.а пред дома й на ул. „Острава“ в гр.
Варна и със съпруга й СТ. В. ИЛ. на територията на бензиностанция „ОМВ“,
находяща се до ЖП гара Варна, с цел да уреди събирането на финансовото
задължение на частния обвинител и граждански ищец И. към св. П.В.П..
Подс. А. общо на три пъти в периода 20.08.2015 г. – 06.10.2015г. заявил
пред разследващ полицай В.Б. от Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна
посочената неистина, в протокола си за разпит в качеството си на свидетел от
20.08.2015 г., в протокола за проведена очна ставка, проведена с друг
свидетел К. С. И.а от 06.10.2015 г. и в протокола за проведена очна ставка,
проведена със СТ. В. ИЛ. от 06.10.2015 г., изготвени по досъдебно
производство № 53 по описа за 2016 г. на Окръжен следствен отдел към
Окръжна прокуратура – Варна.
Фактическата обстановка е била установена от ВРС, като правилно са
кредитирани показанията на свидетелите С.И., К. И.а, които се
последователни, логични и взаимно допълващи се, като правилно въз основа
на тези техни показания първоинстанционния съд е стигнал до извод, че
подсъдимия М. е извършил престъпление. Първоинстанционния съд много
подробно е обсъдил показанията, както на свидетелката И.а, така и на
свидетеля И., като правилно им е им е дал вяра, поради което и настоящия
съдебен състав не намира за нужно да преповтаря изводите до които е стигнал
районния съд относно кредитирането на тези техни показания.
От доказателствата, преценени в своята съвкупност по категоричен
начин може да се направи извод, че автор на престъпление наказуемо по НК
6
е именно подсъдимия М..
Настоящият състав на съда намира, че по безспорен начин се
установява както извършването на престъпление от страна на подс.М., така и
авторството му и този направен извод от страна на първоинстанционния съд е
правилен и законосъобразен.
По отношение на оправдателната част на присъдата настоящия съдебен
състав намира, че предвид на събраните по делото доказателства, правилно
районния съд е преценил, че подс.М. следва да бъде оправдан- още повече, че
в тази част няма съответен протест от страна на прокуратурата, както и
надлежна жалба /оттеглена/ от страна на частното обвинение.
Правилно обясненията на подсъдимия М. са били само частично
кредитирани и са приети от районния съд ката защитна негова теза.
В съответствие с установената фактическа обстановка, и съобразно
инкриминирани действия на подсъдимия М., които съставляват престъпното
му деяние, първостепенният съд обаче е достигнал до погрешни правни
изводи, а именно, че с извършеното М. да е осъществил състав на
престъпление по чл.213а ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд, за разлика от ВРС, намира, че с
действията си подс.М. е осъществил състава на чл.143 ал.1 от НК.
Това е така, тъй като, невярно е и приетото, че собствеността
/владение или държането на вещта/ е ирелевантно за обективния състав на
престъплението по чл. 213а НК, защото следващият предмет от изброените в
текста е "свое право" което сочи на релевантност на обстоятелството, с чия
вещ пострадалият е "принуден" да се разпореди.
Целта на дееца при престъплението по чл. 213 а НК е да накара
пострадалия да извърши действие с правно значение, а именно да се
разпореди със своя вещ или право, да поеме имуществено задължение и др.,
което пострадалия не желае, а именно против неговата валя и което от своя
страна води до промяна в патримониума му.
Установено по делото е, и не се спори, че подсъдимия М. не е целял
облага за себе си и имотна вреда за свидетеля И.. Напротив, принудата по
отношение личността на свидетеля И., е само с оглед връщането на сумата
която същият е имал като задължение за връщане и което обстоятелство не се
оспорва от негова страна т.е. действията на подс.М. са с били с цел
мотивиране на пострадалия да върне парите, което той бил взел като кредит
7
от св.П..
Престъпление по чл. 213а НК ще е осъществено тогава, когато
пострадалият в резултат на принудата се разпореди със своя вещ ( пари)
против волята си, а не както е в случая, пострадалият е обещавал да върне
получената като заем сума, което не сторил. Действията на подсъдимия М. са
насочени към личността на пострадалия, а не към имуществото му. Известно
е, че престъплението по чл. 213а НК е такова, охраняващо собствеността и
имуществени права на пострадалия.
С оглед но горното настоящият съдебен състав приема, че деянието
на подсъдимия М. следва да бъде квалифицирано като принуда по смисъла
на чл. 143 НК, тъй като действията на подсъдимия и от обективна и
субективна страна са насочени към личността на пострадалия П., а не към
имуществото му. В този смисъл Решение № 138 от 8.06.2015 г. на ВКС по н.
д. № 234/2015 г., I н. о., НК
Предвид и на гореизложеното първоинстанционната присъда следва да
бъде изменена като въззивникът М. бъде признат за виновен в извършване на
престъпление наказуемо по чл. 143 ал.1 от НК
По отношение на размера и вида на наложеното наказание:
Въззивният съд намира, че по делото не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В същото време е налице едно според настоящият състав изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия М., а
именно продължителният период от време от извършване на престъплението
до настоящия момент, а именно седем години, през които период същият е
нямал други противообществени прояви, създал е семейство и е станал баща
на две деца.
Предвид на това изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът намира, че наложеното наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.143 ал.1 от НК следва да бъде при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно, че следва да му бъде наложено наказание
ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез приложението на следните
пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
8
него длъжностно лице 2 пъти седмично;
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от
една година.
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за срок
от 1 година;
Настоящия състав намира, че наложеното в посочения вид и размер
наказание ще изпълни целите на специалната и генералната превенция
визирана в НК, като в пълна степен ще изиграе своята превантивна роля както
по отношение на подс.М., така и по отношение на останалите неустойчиви
членове на общаството..
По отношение на уважения граждански иск, с оглед изразеното от
С.И. в съдебно заседание, че се оттегля от процеса като граждански ищец и
частен обвинител и не желае да получава суми по делото настоящият съдебен
състав намира, че присъдата в нейната уважена гражданско осъдителна част
следва да бъде отменена, като производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да водят до
отмяна на присъдата.
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна
инстанция
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №260108 постановена по НОХД № 5677/2017 год.
на 17.05.2021 год. от Варненски районен съд РС, 41 наказателен състав, като
преквалифицира извършеното от подс.Т. СТ. М. ЕГН: ********** на
04.06.2015 г. в гр. Варна, като престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК като налага на подсъдими Т.М. наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2 б. "Б" НК –ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез приложението на
следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
9
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице 2 пъти седмично;
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от
една година.
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за срок
от 1 година;
ОТМЕНЯ присъдата в частта й в която подс.Т.М. е осъден да заплати на
СТ. В. ИЛ. сумата в размер на 1000лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като прекратява производството в тази му
част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10