№ 131
гр. Плевен, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20224400200524 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Германия,Федерална служба „Правосъдие“
за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови
санкции.
Към искането е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на
решение от 19.11.2021г., влязло в сила на 08.02.2022г., постановено от
Amtsgericht –Strafrichter-Mainz, адрес Dieter von Isenburg Strabe 1 55116 Mainz,
рег.№ 408 Cs 2050 Js 63732/21,с коeто е наложена финансова санкция в общ
размер от 1757,50 евро на ВЛ. Х.и, родена на **********г. ,в гр.Червен бряг,
адрес-******
1
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна и следва да
се признае финансовата санкция. Счита, че са налице основанията за това и
липсват данни за частично плащане.
Защитникът на засегнаото лице адвокат Т.Т. от АК – Плевен излага
доводи, че действително подзащитната му е била в Германия до 2018 година.
2018 година е напуснала и твърди, че е уведомила устно, а по-късно и
писмено, германските власти, тамошно бюро по труда, което било длъжно да
уведомява съответните други институции. Твърди, че в момента по сметката
на подзащитната му се намира тази сума, която е посочена в решението на
германските власти. За твърденията не се представят доказателства. Сочи, че
подзащитната му към момента няма трудови доходи.
Засегнатото лице В.И. Х.и в унисон с твърденията на защитника си
също твърди, че била уведомила германксите власти. Към настоящия момент
се грижи за четири деца. Твърди, че е получавала някакви известия от
немските власти, но не представя никакви доказателства за твърденията си.
Заявява, че било получено в социалните служби в България някакво писмо,
което било на английски, като същото не се представя в съдебното заседание.
Признава решението на германските власти и заявява, че ще върне парите.
Съдът, след като се запозна и прецени материалите по ЧНД №524/2022
година по описа на Окръжен съд – Плевен намира за установено следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции е представено за признаване решение от 19.11.2021г.,
влязло в сила на 08.02.2022г., постановено от Amtsgericht –Strafrichter-Mainz,
адрес Dieter von Isenburg Strabe 1 55116 Mainz, рег.№ 408 Cs 2050 Js
63732/21,с коeто на българската гражданка ВЛ. Х.и е наложена финансова
санкция.
Видно от съдържанието на удостоверението е, че на ВЛ. Х.и е наложена
финансова санкция с решение на съд, за извършено престъпление за това, че е
получавала в периода от юли 2018 година до август 2019 година от
Семейната каса Rheinland-Pfalz–Saarland, филилиал Mainz, детски надбавки за
2
децата си Н., роден на 06.04.2005 година и Елеонора, родена на 07.07.2007
година.
Въпреки, че е знаела, че е длъжна да съдейства, тя не съобщава на
Семейната каса, че от 27.06.2018 година, тя не работи повече в Германия и от
19.10.2018 година, не живее в Германия.
В обобщеното представяне на фактическото положение, в
представеното удостоверение от германските власти, е посочено, че затова,
че не работи и не живее в Германия, не се полагат немски детски надбавки
за месеците юли 2018 година до август 2019 година.
Поради неизпълненото информационно задължение, същата през
посочения период се сдобива неправомерно с данъчно преимущество под
формата на детски надбавки в размер на 5 472 евро.
Приложим закон, въз основа, на който е постановено решението и
правната квалификация на това престъпление е съгласно §§ 369, ал.1, т.1, 370,
ал.1, т.2 АО (Данъчен кодекс) в съчетание с § 68, ал.1 EStG (Закон за
доходите).
В удостоверението, в точка 4, е описано в какво се състои
изпълнителното деяние по §370 от Данъчния кодекс на Германия – укриване
на данъци, наказуемо с лишаване от свобода до пет години и с парична глоба,
за този който, въпреки задължението си, остави в невидение финансовите
служиби относно данъчно значими факти и по този начин намали данъци или
данъчно облагодетелства себе си или трето лице неправомерно. В §369 е
посочено, че това касае данъчно престъпление за деяние, наказуемо по
данъчните закони, а в §68 – че се касае за специални задължения за
съдействие и получаване на информация, като изпълнителното деяние се
състои в това, че който подаде молба или получава детски надбавки е длъжен
да съобщи незабавно на съответната Семейна каса промени в своята житейска
ситуация, които са важни за тази придобивка или промени декларираните
факти, свързани с придобивката.
Съобразно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на издаващата
държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на съдебен
орган за извършено престъпление.
Извършеното деяние в издаващата държава-ФРГ, касае неправомерно
3
получени детски надбавки за м.юли-август 2019г., тъй като същата за този
период не е била в Германия. Съпоставимо е с деянието наказуемо за
престъпление „измама“ по чл.209, ал.2 от НК, тъй като след като не е
уведомила германските власти по същество е поддържала заблуждение, че се
намира на територията на Германия и съответно използвала това
заблуждение, за да получава и получила облага-неследващи се детски
надбавки за периода, посочен в удостоверението.
Съдът не прие за основателни доводите на защитата, както и на
засегнатото лице ВЛ. Х.и, че е уведомила германските власти, след
напускането си фактически на Германия и заживяването на територията на
Република България. В днешното съдебно заседание не се представят
доказателства за тези твърдения, а и от казаното от засегнатото лице може да
се направи извод, че тя е информирана за действията на германските власти
по отношение на получаваните от нея детски надбавки. Не намират упора
твърденията на защитата и засегнатото лице и с оглед датата на
постановяване на решението и влизането му в сила, а именно постановено на
19.11.2021 година и влязло в сила на 08.02.2022 година. Следователно в този
период не може да се приемат за достоверни твърденията на защитата и
засегнатото лице, че са били вече уведомили немските власти.
Решението е относимо към престъплението мошеничество /измама по
българското законодателство, за което на основание чл.30 ал.2, вр. с чл.14,
ал.2, т.20 от ЗПИИРКОРНФС, двойната му наказуемост не се изисква.
Постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателства
носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението. Решението е било писмено и ВЛ. Х.и е била
уведомена съгласно законодателството на решаващата държава, лично или
чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, което
обстоятелство е отразено в удостоверението на германските власти в буква
„з“, точка 2. Видно от удостоверението не е налице частично плащане на
наложената финансова санкция.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Р.България или друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решението за
4
налагане на финансова санкция. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Същото се отнася до деяния, извършено във Ф.Р.Германия,
нарушаващо разпоредбите на данъчния кодекс и Закона за данъка върху
доходите.
ВЛ. Х.и, с ЕГН: **********, българска гражданка, с настоящ адрес -
****** и постоянно местоживеене в ******, поради което е налице и една от
предпоставките на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Съобразно чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи
равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на
решението 19.11.2021г., която за 1 евро е 1,95583 лева.Наложената финансова
санкция в размер на 1680,00 евро за извършеното престъпление е с левова
равностойност 3285,79, а в размер на 77,50 евро за разходите по
административното производство е с левова равностойност 151,58 лева или
общо 1757,50 евро, с левова равностойност 3437,37 лева.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, вр. с чл.16, ал.7,
т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение от
19.11.2021г.влязло в сила на 08.02.2022г., постановено от съдебен орган-
Amtsgericht –Strafrichter-Mainz, адрес Dieter von Isenburg Strabe 1 55116 Mainz,
по дело рег.№ 408 Cs 2050 Js 63732/21, с което на българската гражданка В.И.
Х.и, с ЕГН: **********, с настоящ адрес - ******, с постоянен адрес - ******,
е наложена финансова санкция, за престъпление по §§ 369, ал.1, т.1, 370, ал.1,
т.2 АО (Данъчен кодекс) в съчетание с § 68, ал.1 EStG (Закон за доходите на
издаващата държава-ФРГ, в размер на 1680,00 евро с левова равностойност
3285,79, и в размер на 77,50 евро за разходите по административното
производство с левова равностойност 151,58 лева или общо 1757,50 евро, с
5
левова равностойност 3437,37 лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ТД-НАП-гр.Плевен,за
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване и/или протест, пред Апелативен съд-
гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, като
обжалването не спира изпълнението на решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава - Германия.
Копие от уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗПИКОНФС да се изпрати
на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно чл.38,
ал.2 от същия закон.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6