ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2470
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110209313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 184393/28.06.2023г., депозирана общо от
непълнолетния пострадал М. С. А. (на 17 години), действащ лично и със
съгласието на своя родител С. И. А., и от малолетния пострадал А. С. А. (на
12 години), действащ чрез законния си представител негов родител М. С. А.
срещу Постановление на прокурор от СРП от 11.05.2023г., с което е
прекратено досъдебното производство (ДП) № ******** ЗМК –
********/2019г. по описа на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № *******/2019г. по
описа на СРП за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В жалбата на двете пострадали лица М. С. А. (на 17 години) и А. С. А.
(на 12 години) се инвокират подробни и изчерпателни съображения, въз
основа на които се релевира искане да бъде отменено обжалваното
постановление на СРП, тъй като е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени
и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
I. Жалбата с вх. № 184393/28.06.2023г., депозирана общо от
непълнолетния пострадал М. С. А. (на 17 години), действащ лично и със
съгласието на своя родител С. И. А., и от малолетния пострадал А. С. А. (на
12 години), действащ чрез законния си представител негов родител М. С. А., е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена на 28.06.2023г. в
законоустановения преклузивен срок след връчването на постановлението на
СРП на 22.06.2023 г., от активно процесуално и материално легитимирани
субекти (пострадали) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и
функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който
1
подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.243,
ал.5 от НПК.
Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да се остави без уважение.
II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
С постановление на прокурор от СРП от 11.05.2023г. е прекратено
досъдебното производство (ДП) № ******** ЗМК – *******/2019г. по описа
на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № *******/2019г. по описа на СРП за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК. За да прекрати ДП прокурорът е приел, че липсва
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като размерът на
дължимата издръжка от 01.01.2019г. до 31.03.2022г. за сумата от 9 945.00
лева (при месечна вноска от по 127.50 лева за всяко от двете пострадали деца)
е бил заплатен от задълженото лице А. Г. Г.
Решаващата инстанция на СРС установява, че 28.08.2019 г. е било
образувано досъдебното производство (ДП) № ********ЗМК – ******/2019г.
по описа на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № *******/2019г. по описа на СРП за
разследване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Предметът на разследването по ДП обхващал инкриминиран период с
начало от 01.01.2019г., за това, че родителят А. Г. Г. не е изплащала от тази
дата повече от две месечни вноски за присъдена от 23.01.2018 г. (като
привременни мерки) на основание Определение от 23.01.2018г. по гр.д. №
82106/2017г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав на двете й деца А. С. А. и
М. С. А. чрез техния баща С. И. А. парична издръжка (при месечна вноска от
по 127.50 лева за всяко от двете пострадали деца).
Въз основа на Определение от 23.01.2018г. по гр.д. № 82106/2017г. по
описа на СРС, III ГО, 83 състав били издадени изпълнителни листи на
12.11.2018г. Пред държавен съдебен изпълнител при СРС било образувано
изпълнително дело № 1398/2018г. По това изпълнително дело постъпвали
парични суми във връзка с присъдените в тежест на родителя Г. месечни
задължения за издръжки на двете й деца. Така например за периода
01.01.2019г. до 31.07.2019г. била събрана общо сумата 2805.00 лева,
разпределена от съдебния изпълнител по равно на всяко от двете деца. Също
така например за периода от 23.01.2018 г. (датата на привременните мерки за
присъдените издръжки) до 29.08.2022 г. съдебният изпълнител при СРС
събрал сума в размер от 15 454.66 лева от приложените способи на
принудително изпълнение спрямо задълженото лице за издръжката –
родителят А. Г. Г. (Тези данни са изведени като справка от изпълнена ССчЕ
по изпълнителното дело, приложена на л.224 – л.230, том 1 ДП).
Съгласно влязло в сила към 18.04.2022г. Решение № 105916 от
02.04.2019г. по гр.д. № 82106/2017г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав
родителят А. Г. Г. била осъдена да заплаща ежемесечно и поотделно на всяко
от своите низходящи (деца) А. С. А. и М. С. А. чрез техния баща свидетелят
С. И. А. парична издръжка в размер от по 140.00 лева. Тази присъдена сума на
месечната издръжка от по 140.00 лева била предмет на издаден изпълнителен
2
лист от 18.04.2022г. (която дата е извън инкриминирания период на основание
изпълнителен лист – вж. л.26, том 2 от ДП).
Т.е. размерът на месечна вноска за издръжка за периода от
01.01.2019г. до 31.03.2022г. възлизал общо на 127.50 лева за всяко дете
или общо 255.00 лева за двете деца.
Съгласно първите заключения на изпълнените в ДП съдебно
оценителни експертизи, към 03.09.2022г. родителят А. Г. Г. е заплатила от
01.01.2019 г. до 31.03.2022г. сума в общ размер 3310.00 за всяко дете или
общо платените месечни издръжки за двете деца възлизали в размер от
6620.00 лева.
Размерът на неплатената издръжка за всяко от децата в периода от
01.01.2019г. до 31.03.2022г. оставал да е дължим за от по сумите от 1662.50
лева или общо 3 325.00 лева .
На 18.10.2022г. родителят А. Г. Г. била привлечена като обвиняема с две
обвинения за престъпления по чл.183, ал.1 от НК, извършени в периода от
01.03.2021г. до 31.03.2022г. спрямо всяко от своите низходящи (деца) А. С.
А. и М. С. А.. В рамките на този период от 01.03.2021г. до 31.03.2022г.
прокурорът се е позовал на изпълнените съдебно-оценителни експертизи и е
приел, че размера на неплатената издръжка за всяко от децата в очертания
период възлизал от по сумите от 1662.50 лева или общо 3 325.00 лева .
Съгласно заключението на последната допълнителна СОЕ към
19.04.2023г. обвиняемата Г. е заплатила за периода от 01.01.2019г. до
31.03.2022г. (обхващащ общо 39 месеца с месечна издръжка за сумата от
127.50 лева) спрямо всяко от своите низходящи (деца) А. С. А. и М. С. А. чрез
техния баща свидетелят С. И. А. пълният размер на присъдените им издръжки
от по 4 972.50 лева за 39 месеца или общо сумата от 9 945.00 лева.
III. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
образуваното ДП и след извършеният от съда доказателствен анализ на
събраните в наказателното производство на СРП по реда и способите на НПК
доказателства, доказателствени средства и изпълнените експертизи, съдът
излага от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
следното:
Родителят А. Г. Г. е обвинена от СРП за две престъпления по чл.183, ал.1
от НК, извършени в съвкупност, спрямо своите низходящи (деца) А. С. А. и
М.С. А.. Представителят на обвинението е възвел инкриминиран период за
всяко от двете престъпления по чл.183, ал.1 от НК в по-тясна рамка от
01.03.2021г. до 31.03.2022г., от разследваната такава с начало на периода
от 01.01.2019г.
В този период от 01.03.2021г. до 31.03.2022г. се дири обективно и реално
наказателната отговорност на обвиняемата Г. Този инкриминиран период от
01.03.2021г. до 31.03.2022г. формира и умисъла на обвиняемата Георгиева и
тя принципно отговаря само за тези вменени й факти по силата на
обвинението на прокурора като негово изключително конституционно
3
правомощие да преценява срещу кого да повдига обвинение, за какво по вид
престъпление и при какви факти, респективно за какъв период на
деянието/деянията.
Обвиненото лице Г. не е наказателно преследвана за по-широкия период
на деянията си в рамките на проведеното разследване от 01.01.2019 г. до
28.02.2021г., тъй като за този подпериод от основания период на
разследването от 01.01.2019г. до 31.03.2022г. издръжката в пълния й
присъден размер е била заплатена на децата й. Респективно липсват
престъпления по чл.183, ал.1 от НК спрямо всяко от децата за подпериода от
01.01.2019 г. до 28.02.2021г. Липсват престъпления по чл.183, ал.1 от НК и за
останалия подпериод от 01.03.2021г. до 31.03.2022г.
Съдът отчита, че пълният размер на заплатената издръжка за всяко от
двете деца в общ размер на 9945.00 лева или от по сумите от 4 972.50 лева за
целия разследван период от 01.01.2019г. до 31.03.2022г. е заплатен изцяло от
обвиняемата Г. Заплатените суми от по 4 972.50 лева, обхващащи 39 месечни
вноски за всяко от двете деца е напълно достатъчен да покрие и размерите на
дължимите суми от по 1662.50 лева или общо 3325.00 лева за периода
01.03.2021г. до 31.03.2022г. (съгласно рамката на възведените факти от
фактическа и правна страна в постановлението за привличане на обвиняем,
към които съдът се придържа и в рамките на които, обвиняемата Георгиева е
наказателно преследвана да отговаря за двете престъпления по чл.183, ал.1 от
НК).
Решаващата инстанция на СРС приема, че в правилно приложение на
материалния и процесуалния закон прокурорът е приел, че обвиняемата Г. не
е извършила престъпления и за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2022г. по
състава на чл.183, ал.1 от НК спрямо всяко от двете й низходящи деца.
Издръжката е била заплатена в пълния й размер и за този подпериод, за който
е обвинена спрямо своите низходящи (деца) А. С. А. и М. С. А. чрез техния
баща свидетелят С. И. А..
Настоящият съдебен състав намира, че задълженията на обвиняемата Г. за
издръжка по смисъла на чл.183, ал.1 от НК не възникват от датата на
постановяване на решението на гражданския съд (или от датата на съдебния
му акт по постановените привременни мерки за временното присъждане на
издръжка до постановяване на крайния съдебния акт), а от влизането му в
сила, при условие, че се повдигне обвинение от датата на влизане в сила на
решението за присъдената издръжка (В случая това не е сторено от
прокурора, тъй като той е очертал начало на периода да започва от
01.03.2021г. до 31.03.2022г. със своето обвинение).
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК дефинира, че наказателната
отговорност възниква само за неплащане на задължения за издръжка,
установени с влязло в сила решение на съд. В този смисъл обвиняемата Г. не
може да бъде държана наказателно отговорна за неплащане на задълженията
за издръжка на двете си деца, възникнали преди влизане в сила на съдебното
решение за присъдената издръжка, като за тях тя носи само гражданска
отговорност. Не може да се дири наказателната й отговорност и за
4
период/подпериод, който не й е вменен изрично от прокурора с обвиненията
спрямо нея по състава на чл.183, ал.1 от НК. Не може да се дири отговорност
за неплащане на издръжка за период, който е извън рамката на периода,
посочен в обвиненията на прокурора по чл.183, ал.1 от НК срещу
обвиняемата Г. В тази насока е и Решение № 167/19.01.2021г. на ВКС, Трето
НО по КНОХД № 663/2020г.
Съгласно Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н.О., „за да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а
само гражданска такава.“
От друга страна, изпълнението на задълженията за издръжка не може да
бъде обвързвано с гражданските последици от неизпълнението на предходни
имуществени задължения, възникнали преди инкриминирания период, в
какъвто смисъл са повдигнатите две обвинения спрямо родителя Г. за
периода от 01.03.2021г. до 31.03.2022г.
Съгласно съдебното решение, обвиняемата Г. е имала задълженията да
заплаща ежемесечна издръжка в полза на своите две деца, които за процесния
период, за който е обвинена от прокурора с постановлението за привличане
на обвиняем, тя е изпълнила издръжката спрямо двете й деца съобразно
обективната възможност, с която е разполагала, в зависимост от
получаваните доходи.
В тази насока съдът се позова на заключението на допълнителната СОЕ на
вещото лице М., изготвено към 19.04.2023г. По изпълнителното дело срещу
обвиняемата Г. са постъпвали ежемесечни плащания на основание дължимите
издръжки, в полза на децата й до размера, установен с влязъл в сила съдебен
акт.
При тези данни обвиняемата Г. не е осъществила състава на
престъпленията по чл.183, ал.1 от НК от обективна и субективна страна за
очертания период от 01.03.2021г. до 31.03.2022г.. От обективна страна, през
процесния период обвиняемата Г. е заплащала сумите за издръжка
ежемесечно, като не се установява да са пропускани месечни вноски.
По отношение на задълженията за предходен период, същите е следвало
да се приспадат от остатъка от сумата след плащане на издръжката за
съответния месец. Недопустимо е да се разширява обвинението за период
извън инкриминирания, вменен в отговорност на обвиняемата Г. и за времето,
през което не е било постановено влязло в сила решение на съд или
издръжката е била заплащана на двете деца, респективно когато е имало
изпълнение. Предварителното изпълнение на решението или съдебния акт за
присъдена издръжка като привременна мярка има само граждански
последици и не следва да ангажира наказателната отговорност на дееца,
поради липса на съставомерен елемент на чл.183, ал.1 от НК, а именно,
5
осъждане с влязло в сила решение на съд. Обвинението не може да бъде
разширявано извън този период или извън инкриминирания такъв от
01.03.2021г. до 31.03.2022г., като в тях се включват и задължения за издръжка
за предходен период, който не е предмет на обвинението. Включително,
недопустимо е при извършено месечно плащане на дължима издръжка, то да
се ползва за погасяване на предходни задължения на обвиняемата Г. и така на
практика тя да бъде държана наказателно отговорен за неплащането на
задължения извън инкриминираните от обвинението времеви рамки. При
извършено от обвиняемата Г. плащане на дължимата издръжка за процесния
инкриминиран период, тя не може да носи наказателна отговорност за
неизпълнение на задълженията си, по съображения, че по образуваното срещу
нея изпълнително дело са приспаднати от съдебния изпълнител например
задължения за разноски, такси, лихви и главници, дължими за предходен
период, единствено поради правилата за погасяване на задължения по
изпълнително производство, по смисъла на гражданското право.
Наказателната отговорност на дееца за престъплението по чл.183, ал.1 от НК
възниква единствено при съзнателно неплащане на дължимите алименти, в
размер на две или повече месечни вноски, като е недопустимо при направено
своевременно плащане в дължимия размер, от него да се приспадат други
неплатени задължения, включително и за разноски, такси, лихви или
главници за предходен период, дължими по изпълнителното дело, тъй като
целта на закона е защита на обезпечаването на месечните нужди на лицата, в
полза на които е присъдена издръжката, а не санкциониране на дееца за
неизпълнени парични задължения. ( В тази насока е Р №135/2016 г. на 1-во
НО на ВКС).
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.1 от НПК
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, СРС, НО, 9-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРОКУРОР ОТ СРП от 11.05.2023г., с което е
прекратено досъдебното производство (ДП) № ******* ЗМК –
********/2019г. по описа на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № ********/2019г. по
описа на СРП за престъпление по чл.183, ал.1 от НК..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
СГС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6