Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от Д. И. Д. от гр. Русе. Жалбата е насочена против решение №2153-17-16 от 07.02.2024г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане №53 /протокол №Р01045/27.10.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе. С разпореждането, на основание чл.96 от Кодекса за социално осигуряване, на Д. е прекратена лична пенсия за инвалидност трудова злополука и професионална болест. Тази пенсия била отпусната по подадено от Д. заявление, вх. №2112-17-541 от 17.11.202г. поради доказана към него момент от заявителката трудова злополука, съгласно приложено към заявлението експертно решение (ЕР) №92452 от 25.10.2022г. и определени в него 50% ТНР (трайно намалена работоспособност).

В жалбата, в съдебно заседание и в допълнителни писмени бележки към спора от жалбоподателката и нейният адвокат се релевират доводи, че пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и неправилно, в нарушение на закона и при несъответствие с целта на закона са приели, че са налице основанията, разписани в КСО за прекратяването на отпусната лична пенсия за инвалидност. Сочи се, че от АО са нарушени принципа на служебното начало, разписан в чл. 9, ал. 2 от АПК, принципите на съразмерност по чл. 6, ал. 5 и на достъпност и прозрачност по чл. 12, ал. 1 от АПК. Твърди се, че Д. Д. не била загубила към 01.10.2023г. правото си на пенсия за инвалидност, тъй като тя е осигурено лице, с влязъл в сила акт на орган на медицинската експертиза – новото ЕР 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК, с определена оценка на работоспособността 52 % ТНР, в сила от 17.10.2023г. Аргумент в подкрепа на това становище е и факта, че ЕР е издадено в условията на преосвидетелстване, като са спазени сроковете за тази процедура пред ТЕЛК, органа на медицинската експертиза. Предвид на това адв. Б., процесуален представител на жалбоподателката твърди още, че Д. отговаря на кумулативните изисквания за получаване на пенсия за инвалидност към 01.10.2023г. /датата, първо число на месеца след датата на преосвидетелстване, при която съгласно чл.30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж – НПОС, АО е прекратил личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на Д./. Съответно администрацията на НОИ, ТП-Русе не е имала право да прекрати нейната пенсия, по причина полученото експертно решение № 91966/28.09.2023г., от което се променя % ТНР на Д. от трудова злополука на 46%, с дата на инвалидизиране - 18.10.2022г., а 30% са й дадени в ЕР поради общо заболяване, или общо е получила по новото ЕР 52% ТНР, а само да трансформира вида на пенсията във инвалидна, но поради общо заболяване.

Иска се от Административния съд да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразни актове, и да се върне преписката на административният орган за решаване по същество. Претендират се направените разноски по представен в съдебно заседание списък.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Р. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактически и правни съображения:

Със заявление, заведено с вх. №2112-17-541 от 17.11.202г. (л.10 и сл. от адм. преписка) Д. Д. е поискала от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе отпускане на лична пенсия за инвалидност, като приложила ЕР №92452 от 25.10.2022г. (л.28 и сл. от адм. преписка) Същото е издадено от ТЕЛК, II състав при УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, след като преди това е издадено и ЕР №92399 от 18.10.2022г. на същия състав. От ЕР №92452 е видно, че на Д. са определени 50% трайно намалена работоспособност, като датата на инвалидизиране е 18.10.2022 г., а срокът – една година, до 01.10.2023 г. На 18.11.2022г. медицинска комисия при ТП на НОИ-Русе приема изцяло ЕР №92452 от 25.10.2022г. с решение №1770 от заседание №032 (л.31 от адм. преписка).

След извършена справка и събрана служебна информация за заявителя (л.12 и сл. от адм. преписка), на 04.01.2023 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе издава разпореждане № 40 /протокол №011001/, на л.33 от адм. преписка, което е видно и с №**********. С него по депозираното от Д. Д. заявление е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, в минимален размер съгласно посочен чл. 79, ал.2 от КСО /вероятно ПО е имал предвид новият чл.79, ал.3, предишна ал.2, защото ал.2 на чл.79 е отменена още през 2019г./. Същото разпореждане се твърди от АО, че е било получено от Д., а обратно, тя твърди че не го е получавала. Всъщност, в адм. преписка е налице известие за доставяне, от което е видно, че разпореждането е получено едва на 04.01.2024г. В последствие е определен действителният размер на личната пенсия на Д. за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

На 28.09.2023г. е постановено ново експертно решение № 91966/28.09.2023г. (л.44 и сл. от адм. преписка) от ТЕЛК II състав при „УМБАЛ „КАНЕВ" АД Русе с адресат Д. Д.. Спазена е процедурата и сроковете за преосвидетелстване. В новото ЕР № 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК е определена оценка на работоспособността на Д. на 52 % ТНР, от които 46,00% от трудова злополука и 30% от общо заболяване. Срокът на ТНР е до 01.09.2025г. В т.12 на ЕР е посочено, че %ТНР от общо заболяване е 30%, дата на инвалидизиране-08.08.2023г., %ТНР от трудова злополука – 46%, дата на инвалидизиране – 18.10.2022г. Потвърдено е с решение №1775 от 25.10.2023г. на медицинска комисия при ТП на НОИ-Русе.

След получаване на ЕР № 91966/28.09.2023г., пенсионният орган в ТП на НОИ-Русе приема, че Д. И. Д. вече няма право на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, тъй като %ТНР - е 46%, а съгласно разпоредбата на чл.78 от КСО само осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Така било издадено разпореждане №53 /протокол №Р01045/27.10.2023г. или №********** на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе. С разпореждането, на основание чл.96 от Кодекса за социално осигуряване, на Д. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, поради получен в ЕР № 91966/28.09.2023г. %ТНР от трудова злополука – 46%. Тази пенсия е прекратена, считано от 01.10.2023г. - първо число на месеца след датата на преосвидетелстване.

Срещу това разпореждане е подадена жалба от 09.01.2024г. (л.4, 5 от адм. преписка), в която Д. е заявила, че не е съгласна с прекратяване на пенсията й. Счита, че има право на лична пенсия за инвалидност и при новото ЕР № 91966/28.09.2023г. Твърди още, че е правила много опити да се свърже с отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Русе, а на националния телефон на НОИ за консултации се свързала със служител, който й казал, че не е необходимо да предприема какво и да е, защото била спазила процедурата.

По жалбата на Д., на 07.02.2024г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение №2153-17-16 от 07.02.2024г., потвърждаващо разпореждане №53 /протокол №Р01045/27.10.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе. Мотивите му са в смисъл, че съгласно разпоредбата на чл.78 от КСО осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж. При получени в ЕР № 91966/28.09.2023г. %ТНР от трудова злополука – 46%, Д. вече не отговаряла на тези изисквания и затова горестоящият АО също приема, че правилно на основание чл.96 от КСО личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на Д. е прекратена от 01.10.2023г.

Недоволна от така постановеното решение и от прекратената й пенсия, Д. депозира жалба до съда. Твърди незаконосъобразност на административния акт, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, нарушение на закона и несъответствие с целта на закона. Сочат се като нарушени и основани принципи в процеса, а именно - принципа на служебното начало, разписан в чл. 9, ал. 2 от АПК, принципите на съразмерност по чл. 6, ал. 5 и на достъпност и прозрачност по чл. 12, ал. 1 от АПК. Иска се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразни актове, и да върне преписката на административният орган за решаване по същество.

В съдебното производство съдът събра като доказателства и запис на проведените разговори между Д. и служител от националния номер за връзка с НОИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане №53 /протокол №Р01045/ от 27.10.2023г. и потвърдилото го решение №2153-17-16 от 07.02.2024г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

При постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противно на твърдението в жалбата до съда. Фактът на невръчване, или забавено връчване на един АА не влече след себе си такова нарушение. Макар че тук е спорно дали не е налице такова нарушение, защото невръчването в срок е могло да попречи на подаване от заинтересованото лице Д. в законоустановения срок на ново заявление, съответно, да промени момента, от който ще бъде отпусната новия вид пенсия.

Но предвид на това, че според съда за Д. не е било необходимо подаване на ново заявление, то това нарушение не следва да се приеме за съществено.

Описаните по-горе актове са постановени в нарушение на материалния закон-КСО, НПОС и в противоречие с целта на закона. Като такива те подлежат на отмяна.

По делото спорът е изцяло правен.

Свързан е с приложимото материално право – правото на осигурените лица за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и/или поради трудова злополука и професионална болест, по реда на Раздел II от КСО „Пенсии за инвалидност“, съгласно разпоредбите на чл.71 и сл. от КСО.

Законодателят в нормата на чл.71 от КСО е посочил, че „Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време“.

С разпоредбите на чл.74-78 от КСО са разписани правилата за право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, условия, размер и т.н.

В чл.78 – 79 от КСО са въведени правилата за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

Никъде в КСО, нито пък в НПОС не е поставено условие при подаване на заявление от лице, което иска отпускане на лична пенсия за инвалидност, да посочи кой вид иска. Това е видно и от образеца на заявление в ТП на НОИ ( https://www.nssi.bg/wp-content/uploads/UP1_final.pdf).

Със заявлението, което е подадено от Д. с вх. №2112-17-541 от 17.11.202г., тя е поискала от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе отпускане на лична пенсия за инвалидност, като е приложила ЕР №92452 от 25.10.2022г. Съобразявайки това ЕР, в което на Д. са определени 50% трайно намалена работоспособност, като датата на инвалидизиране е 18.10.2022 г., а срокът – една година, до 01.10.2023 г., ПО е приел, че тя има право на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Такава е и отпусната.

Преосвидетелстването с ЕР № 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК, с което е определена оценка на работоспособността на Д. на 52 % ТНР, от които 46,00% от трудова злополука и 30% от общо заболяване сочи, че Д. не може да получава вече лична пенсия за инвалидност, отпусната поради трудова злополука и професионална болест, но тя има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това следва и от разпоредбата на чл.28, ал.3, изр. 2-ро от НПОС, според която „В случаите по чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. Ако в тези случаи е определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради трудова злополука и/или професионална болест, гражданска или военна инвалидност под 50 на сто, но заедно с процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане поради общо заболяване крайният процент е над 50 на сто, пенсията се отпуска при условията и в размерите на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно крайния процент“.

Именно тази разпоредба е следвало да съобрази и ПО. Разбира се, следва в този случай да съобрази и условията, посочени в новото ЕР № 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК, съгласно което е определена оценка на работоспособността 52 % ТНР, от които 46,00% от трудова злополука и 30% от общо заболяване, а срокът е до 01.09.2025г., съответно и че %ТНР от общо заболяване е 30%, с дата на инвалидизиране-08.08.2023г., а %ТНР от трудова злополука – 46%, с дата на инвалидизиране – 18.10.2022г.

И не е било и необходимо Д. да подава ново заявление. По така подаденото от нея са налице промяна на обстоятелствата, които водят до прекратяване на личната пенсия на Д. за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и едновременно с това – отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ПО е следвало не само да прекрати личната пенсия за инвалидност, отпусната на Д. поради трудова злополука и професионална болест, но и същевременно да извърши преценката по цитираната разпоредба на чл.28, ал.3 от НПОС. Съответно да промени личната и пенсия за инвалидност на Д. от такава, отпусната поради трудова злополука и професионална болест, на лична пенсия за инвалидност, която да отпусне поради наличие на условията на чл.74 и сл. от КСО, т.е. пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Затова, издавайки разпореждане №53 /протокол №Р01045/ от 27.10.2023г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ-Русе, с което на основание чл.96 от КСО само е прекратил на Д. личната й пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, без да съобрази, че тя има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е нарушил материалния закон, чл.28, ал.3 от НПОС, и целта на закона.

Потвърждавайки това разпореждане, директорът на ТП на НОИ Русе със своето решение също е в нарушение на материалния закон и целта на закона.

Като такива те следва да бъдат отменени, а преписката-върната на административният орган за решаване по същество, съобразно изложените в настоящото решение мотиви. Жалбата-като основателна - да се уважи.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на оспорващата страна следва да бъда присъдени направените и доказани по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното, на основание чл.172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на Д. И. Д. от гр. Русе разпореждане №53 /протокол №Р01045/27.10.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и потвърдилото го решение №2153-17-16 от 07.02.2024г. на директора на ТП на НОИ Русе.

Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на Д. И. Д. от гр. Русе, [ЕГН] направените по делото разноски в размер от 500 (Петстотин) лева, за заплатено възнаграждение за ползван адвокат по договор за правна защита и съдействие.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.