Присъда по дело №5386/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 56
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20212120205386
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 56
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - М.
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора Н. М. М.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - М. Наказателно дело
от общ характер № 20212120205386 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ХР. Д., ЕГН **********, роден на ***г. в град ***,
обл. Русе, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, с адрес в
***, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че за периода от месец юли 2020г. до м. юли
2021г. включително, в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление извършил
две деяния, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което се явяват от обективна и
субективна страна продължение едно на друго, както следва:
1. в периода от месец юли 2020г. до м. юли 2021г. включително, в гр. Бургас, след
като с Решение № 1274 от11.06.2020 г. по гражданско дело № 7050/2019 г. по
описа на РС-Бургас, влязло в сила на 11.06.2020г., е бил осъден да издържа свой
низходящ - сина си ХР. Р. Д., роден на 23.03.2007г., чрез неговата майка и
законен представител АЛ. АЛ. МЛ., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни
вноски, всяка в размер на 200лева /двеста лева/, равняваща се общо на сумата от
2600/две хиляди и шестстотин/ лева, платими в гр. Бургас и
2. в периода от месец юли 2020г. до м. юли 2021г. включително, в гр. Бургас, след
като с Решение № 1274 от11.06.2020 г. по гражданско дело № 7050/2019 г. по
описа на РС-Бургас, влязло в сила на 11.06.2020г., е бил осъден да издържа свой
низходящ - дъщеря си АЛ. Р. Д., родена на 04.01.2012г., чрез нейната майка и
законен представител АЛ. АЛ. МЛ., съзнателно не изпълнил задължението си в
1
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни
вноски, всяка в размер на 200 лева /двеста лева/, равняваща се общо на сумата от
2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, платими в гр. Бургас - престъпление по
чл.183, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, НК, като на основание чл.183, ал.3, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, вр. чл. 303 от НПК и тъй като до постановяване на присъдата от
първоинстанционния съд подсъдимият е изпълнил задълженията си и не са
настъпили други вредни последици, съдът НЕ ГО НАКАЗВА.

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ХР. Д., ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност, ЗА НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението, извършеното да съставлява две отделни престъпления по чл.183,
ал.1 НК, извършени при условията на съвкупност.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. ХР. Д., ЕГН: **********, с посочена по-горе
самоличност, да заплати на ХР. Р. Д. и АЛ. Р. Д. чрез тяхната майка и законен
представител АЛ. АЛ. МЛ., ЕГН: ********** разноските по делото в размер
на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева за всяко едно от децата или общо
сумата в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 56/20.04.2022 година по НОХД №5386/2021г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 431 ЗМ 243/21г. по описа на 01 РУ на МВР - Бургас, пор. №822/21г. по описа на Районна
прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Р. ХР. Д., ЕГН: **********,
роден на ***г. в град ***, обл. **, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, безработен, с адрес: гр.Бургас, ул.****, неосъждан, за това че:
1. За това, че в периода от месец юли 2020г. до месец юли 2021г. включително, в
гр.Бургас, след като с Решение № 1274 от 11.06.2020г. по гражданско дело №
7050/2019 г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 11.06.2020г., е бил осъден да
издържа свой низходящ - сина си ХР. Р. Д., роден на 23.03.2007г., чрез неговата майка
и законен представител - АЛ. АЛ. МЛ., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни вноски,
всяка в размер на 200 лева /двеста лева/, равняваща се общо на сумата от 2600 /две
хиляди и шестстотин/ лева, платими в гр.Бургас и
2. За това, че в условията на съвкупност с деянието по т.1, в периода от месец юли
2020г. до месец юли 2021г. включително, в гр.Бургас, след като с Решение № 1274 от
11.06.2020г. по гражданско дело № 7050/2019г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила
на 11.06.2020г., е бил осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си АЛ. Р. Д., родена
на 04.01.2012г., чрез нейната майка и законен представите - АЛ. АЛ. МЛ., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13
/тринадесет/ месечни вноски, всяка в размер на 200 лева /двеста лева/, равняваща се
общо на сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева, платими в гр.Бургас -
престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Повереникът - адв. М. – БАК, заявява, че обвинението е доказано, но с оглед
настъпилото в хода на производството плащане, следва да се приложи разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК и подсъдимият да не бъде наказан.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от прокурора и повереника, като
също моли да не бъде наказан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Р. ХР. Д., ЕГН: **********, е роден на ***г. в град ***, обл. **,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, безработен, с адрес:
гр.Бургас, ул.****, неосъждан.
1
На 30.09.2006г. подсъдимият Д. сключил граждански брак със свидетелката АЛ.
АЛ. МЛ.. По време на брака между двамата се родили синът им - ХР. Р. Д., роден на
23.03.2007г. с ЕГН: ********** и дъщеря им АЛ. Р. Д., родена на 04.01.2012г., с ЕГН:
**********.
С Решение № 1274 от 11.06.2020г. по гражданско дело № 7050/2019г. по описа на
PC-Бургас, влязло в сила на 11.06.2020г., бракът между Д. и М. бил прекратен, а
упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца - ХР. Р. Д. и
АЛ. Р. Д. било предоставено на майката - свидетелката АЛ. АЛ. МЛ.. Подсъдимият Р. ХР. Д.
бил осъден да издържа своите низходящи и да заплаща за тях месечна издръжка в размер на
200лв. месечно за всяко едно от децата, чрез тяхната майка и законен представител - св. АЛ.
АЛ. МЛ., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение - 11.06.2020г.
Въпреки, че съзнавал, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа своите
низходящи - сина си ХР. Р. Д. и дъщеря си АЛ. Р. Д. и че месечно дължи вноски за тяхната
издръжка в размер на по 200 лева за всяко едно от децата, след влизане в сила на посоченото
съдебно решение подсъдимият Р. ХР. Д. не заплащал дължимата издръжка съобразно
посоченото в съдебния акт на РС-Бургас.
След влизане в сила на съдебното решение, т.е. след 11.06.2020г. Д. нито веднъж не
заплатил дължимата сума за издръжка на децата си. Това продължило до месец юли 2021г.
включително и въпреки многократно проведените разговори в тази връзка от свидетелката
М. и множеството обещания от подсъдимия Д., дължимите суми не били изплатени. По този
начин, след влизане в сила на съдебното решение на 11.06.2020г., в периода от месец юли
2020г. до месец юли 2021г. включително общо неизплатената сума за издръжка на двете
деца на подсъдимия Д. била в размер на 2600,00 лева за всяко едно от тях или общо в размер
на 5200,00лв. Месечните вноски за издръжка са платими в гр.Бургас, където живеели в
процесния период ХР. Р. Д., АЛ. Р. Д. и тяхната майка АЛ. АЛ. МЛ..
На 30.03.2022г. /в хода на настоящото производство/ подсъдимият Д. заплатил на
свидетелката АЛ. АЛ. МЛ. сумата от общо 5200,00 лева, представляваща равностойността на
13 месечни вноски за издръжка и на двете деца - ХР. Р. Д. и АЛ. Р. Д., за периода от месец
юли 2020г. до месец юли 2021г. включително. В тази връзка подсъдимият представи като
доказателства пред съда платежни документи, като така направените плащания бяха
потвърдени от повереника на пострадалите и в проведеното на 20.04.2022г. съдебно
заседание по делото.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на свидетелката АЛ. АЛ. МЛ., обясненията на подсъдимия, заверен препис на Решение №
1274/11.06.2020г. по гражданско дело № 7050/2019год. по описа на Районен съд гр.Бургас;
писмо с изх.№ 19110/17.05.2021г. от ЧСИ Дилян Николов, справка от ТД на НАП Варна,
офис Русе, справка изх.№ 1013-17-1462#1/27.09.2021г. от дирекция НОИ, ТО- Русе, справка
рег.№ 10-07-01-727н1/21.09.2021г. от дирекция Бюро по труда - ***, препис извлечение от
актове за раждане на децата ХР. Р. Д. и АЛ. Р. Д., справка на Агенция по вписванията,
Служба по вписванията гр. *** с изх.№ 011-78/21.06.2021г., банково извлечение от Банка
ДСК във връзка сизвършваните по сметка на АЛ. АЛ. МЛ. транзакции, както и всички други
писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
2
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
Д. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.
Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл.183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет.
От обективна страна в конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение, с
което деецът е осъден да издържа своите низходящи - Решение № 1274 от 11.06.2020г. по
гражданско дело № 7050/2019г. по описа на PC-Бургас, влязло в сила на 11.06.2020г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие -
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Д.
не е изпълнил задължението си в размер на 13 месечни вноски за издръжка и на двете деца -
ХР. Р. Д. и АЛ. Р. Д., за периода от месец юли 2020г. до месец юли 2021г. включително. Тук
следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на
което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи
(в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на престъплението - лице, което е осъдено да издържа
свои низходящи.
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден да заплаща издръжка на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал
задължението си.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл.9, ал.2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
3
задълженията си. Напротив, към настоящия момент той е намерил начин да плати всички
вноски. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Въпреки всичко казано по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че неправилно
РП-Бургас е приела, че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете
деца в един и същи период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления,
всяко едно с правна квалификация по чл.183, ал.1 НК, извършени в условията на
съвкупност. Настоящият състав счита, че се касае за няколко деяния, които обаче се явяват
извършени в условията на продължавано престъпление, поради което и сме изправени пред
едно единно продължавано престъпление.
Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет. Действително, за да се държи наказателноотговорно дадено лице
по чл.183, ал.1 НК, законодателят въвежда като задължителен елемент от обективна страна
на състава, то да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за
възникване на задължението в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението
обаче възниква, развива се и съществува между съответните страни – задълженото лице и
лицето, носител на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му.
Законодателят е отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение
на посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака,
семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“. Оттук
следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно задължение.
Предвид това, като критерий при определяне броя на процесните деяния следва да се
отчетат възникналите правоотношения между подсъдимия и всяко от двете му деца, вместо
източника на задължението – съдебното решение. Тези отношения са двустранни и размерът
на дължимата издръжка и поведението на подсъдимия спрямо отделните задължения също
могат да бъдат различни. В случая законодателят приема за укоримо поведение не само по
себе си несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в хипотезата по чл.293а НК, а
неизпълнението на задължение към низходящ, с което отрицателно се засягат отношенията
в семейството, поставяйки като условие наличието на осъждане на дееца за неговото
изплащане.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че процесното престъпление включва
две отделни деяния по чл.183, ал.1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за
прилагане на чл.26, ал.1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата
издръжка спрямо двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния. Същевременно
тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и съща обстановка –
наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за неизпълнение и еднородност на
вината. Престъпленията против брака и семейството не са изключени с нормата на чл. 26,
ал.6 НК от тези, за които е недопустимо приложението на „продължаваното престъпление“
(такива са само престъпленията спрямо личността на различни лица). Нещо повече -
неплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице
представлява “еднородна проява” по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато
продълженото престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за
плащане на издръжка на две и повече ползващи се лице, е налице продължавано
4
престъпление по чл.26 от НК. По тези съображения е неправилно продълженото
престъпление да се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в
задължението си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един от
низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от
продължаваното престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в - Решение № 424/22.12.2014г.
по н.д. № 1345/2014г., I н.о., Решение № 704/13.02.2015г. по н.д. №438/2015г. на Окръжен
съд-гр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по ВНОХД № 174/2017г. на ОС-Перник,
Решение № 45/03.04.2013г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от 01.03.2018г.
по ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца, Присъда №454/09.03.2015 г. по НОХД №806/2015г.
на РС-Сандански, Присъда по НОХД №978/2012г. на КРС, Присъда № 45/01.09.2017г. по
НОХД № 157/2017 г. по описа на РС - Елхово, Присъда № 8/14.02.2018г. по НОХД №
302/2017г. на РС-Исперих, Присъда № 144/09.12.2010г. по НОХД № 409/2010г. на РС –
Ихтиман, Присъда по НОХД № 618/2018г. на РС-Карлово и др.
Следователно, двете деяния извършени от подсъдимия спрямо всяко от неговите
деца, представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не
множество от две отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на Д. следва
да се преквалифицира от съда като продължавано престъпление по чл.183, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Трайна е съдебната практика, че това преквалифициране на отделните две деяния
като продължавано престъпление винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза
на подсъдимия по делото и не води до влошаване на наказателноправното му положение,
поради което е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение на обвинението по
реда на чл.287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е имал възможността да се
защитава по напълно идентични факти – в обвинителния акт ясно е описано като размер и
брой на вноски, неизпълненото задължение спрямо всяко от двете му низходящи - т.е. с
присъдата не се реализирала съществено изменение в обстоятелствената част на
обвинението. Отделно от това при реалната съвкупност от престъпления (както е
квалифицирана престъпната деятелност от прокуратурата) за всяко отделно престъпление се
определя наказание, като макар на дееца да се налага само най-тежкото от тях, е възможно
да се приложи и чл.24 от НК. Докато при продължаваното престъпление се определя само
едно общо наказание, не се прилагат правилата за съвкупността и се осигурява наказване на
всички престъпления, които включва, взети в тяхната съвкупност и според причинения от
тях общ престъпен резултат – т.е. изправени сме пред по-благоприятен закон, което отново е
в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл.304 НПК следва да оправдае Д. по
обвинението – неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от децата му да е
отделно престъпление с правна квалификация по чл.183, ал.1 НК, като вместо това
квалифицира двете деяния като част от едно единно продължавано престъпление.

По наказанието:
Съдът намира, че тъй като до постановяване на присъдата, задължението в размер на
5200,00 лева е изпълнено изцяло, а освен това не са настъпили други вредни последици за
пострадалите, следва да бъде приложена поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 НК, като
подсъдимият Д. не следва да се наказва. За липсата на вредни последици като отрицателен
факт съдът заключава от липсата на доказателства в обратна посока.

По разноските:
Обвиняемият Р. ХР. Д., ЕГН: **********, беше осъден да заплати на ХР. Р. Д. и АЛ.
5
Р. Д. чрез тяхната майка и законен представител АЛ. АЛ. МЛ., ЕГН: **********, разноските
по делото в размер на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева за всяко едно от децата или
общо сумата в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева.

По делото няма приложени веществени доказателства.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6
Съобщи за изтекли лични данни