Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело N 387 по описа за 2020 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца З.д.Е. АД
срещу ответника Д.з.”
ЕАД за плащане на сумата от
30337,75 лв., от които 30772,75 лв. – изплатено от ищеца по
застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени
на лек автомобил
Опел Зафира с ДК № *****при ПТП,
настъпило на 20.01.2016 г.
в резултат от поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника и 15.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 4405,23 лв. – мораторна лихва върху посочената по-горе главница за периода от
14.09.2018 г- . до датата на завеждане на
исковата молба – 18.02.2020г.
Претендира се законна лихва от
датата нисковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил договор
за имуществена застраховка „каско на МПС“ по полица
№ 00500100111358 по
отношение на лек автомобил Опел
Зафира с ДК № *****,
със срок на действие от
10.06.2015г. до 09.06.2016.2016г. при
уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“ съгласно Общите условия на застраховката. На 20.01.2016 г., в срока на действие на
застраховката, на АМ Тракия, км.90 в посока гр.Пловдив е настъпило ПТП между застрахования от ищеца автомобил
и автомобил Опел Комбо с рег.№ *****, управляван от Н.Г., който в нарушение на правилата относно
спазването на дистанция съобразяване на скоростта и упражняване на постоянен контрол върху автомобила, блъснал отзад застрахования
от ищеца автомобил, с което му нанесъл имуществени
вреди. Ищецът обезщетил вредите чрез заплащане на застрахователно обезщетение на собственика в размер на 30772,75 лв. Гражданската отговорност на виновния водач
била застрахована от ответника, който
отказал да възстанови доброволно вредите и обичайните разноски за определянето
му, въпреки че бил поканен
с регресна покана, получена на 14.08.2019 г.
С отговора за исковата
молба ответникът Д.з.”
ЕАД заявява, че не оспорва
фактите, обуславящи възникването на регресната му отговорност,
но оспорва размера на вредите,
както и да е изпаднал в забава, като сочи, че
едва с исковата молба получил препис
от постановление за прекратяване на наказателното производство, което установявало вината на застрахования
при него водач.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа,
че всички релевантни за установяване
настъпването на вредите и размера им документи са
представени с регресната покана, като постановлението
за прекратяване на наказателното производство няма удостоверително или друго доказателствено значение и счита, че ответникът дължи
лихва за забава.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
По делото са безспорни между
страните предпоставките обуславящи възникване на суброгационно вземане на ищеца
срещу ответника, а именно, обстоятелствата относно сключването на договора за
застраховка каско между ищеца и собственика
на лек автомобил
Опел Зафира с ДК № *****, настъпването
на ПТП на 20.01.2016 г. в резултат от поведение
на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, както
и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 30772,75 лв., поради което и съдът не обсъжда доказателствата, относими към установяване
на безспорните факти.
Възраженията на ответника касаят
единствено размера на щетите, както и
поставянето му в забава, което обуславя за съда задължение да объди само
доказателствата, касаещи тези спорни моменти.
По делото е прието заключение на
автотехническа експертиза, което не се оспорва от страните, като съдът го
приема за обективно и обосновано, подкрепящо се и от събраните писмени
доказателства.
Съгласно заключението необходимата за възстановяване на щетите стойност на
ремонта с нови части по средни пазарни цени на труд и материали е 42756,73 лв.,
която надвишава сумата от 32325 лв., за която би могло да се закупи друг
автомобил с характеристиките на увредения при ПТП, към датата на настъпването
му. Съответно вещотот лице е установило на база опис на самия ищец запазени
части –двигател,скоростна кутия, леви врати, интериор купе, които могат да
бъдат реализирани на пазара за части втора употреба, чиято стойност, определена
съобразно експертната практика, е 4848,75 лв.
Следователно стойността на вредата, претърпяна от застрахования при ПТП на 20.01.2016
г. е 27476,25 лв., отчитаща както повредите на автомобила до степен на
нерентабилност на възстановяването ми, така и възможността определени части от
него да бъдат реализирани поради запазването и наличието на вторичен пазар на
употребявани части. Именно до този размер е било налице основание за заплащане
на обезщетение от страна на ищеца, респективно до този размер ищецът е встъпил
в правата на увредения застрахован срещу ответника.
Следователно по делото се установява
в полза на ищеца и срещу ответника да е възникнало вземане за платеното
застрахователно обезщетение от 27476,25 лв. и разноските за определянето му от
15 лв. или общо за сумата от 27491,25 лв., до който размер е основателен
главния иск, като за разликата ди пълния предявен размер от 30337,75 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
Установява се ищецът да е предявил
претенциите си извънсъдебно с регресна покана, получена от ответника на
14.08.2018 г., като към нея са представени доказателства за сключване на договора
за имуществено застраховане, за настъпване на застрахователнотот събитие, опис
и оценка на щетите, доказателства за плащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът не е поискал допълнителни документи, а е мотивирал отказа си за изплащане на обезщетение с обстоятелството, че
представените документи не доказват вината на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал. В настоящото производство ответникът не оспорва
същите тези обстоятелства и въз основа на същите доказателства, като посоченото от него постановление за
прекратяване на наказателно производство няма каквото и да било доказателствено значение относно установяване настъпването
на вредите,техния вид и размер, поради което и
след изтичане на определения в
чл.412,ал.3 КЗ срок на 13.09.2018 г. е изпаднал в забава на плащане и
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Дължимото обезщетение за периода
14.09.2018 г. до 18.02.2020 г., до която дата се претендира е в размер на 3944,19
лв., до който размер е основателен акцесорния иск.
Право на разноски при
този изход от спора имат
и двете страни, като такива е претендирал само ищецът, комуто следва да се присъди сумата
от 1619,34 лв., представляваща пропорционална на уважените искове част от
разноски в общ размер на 1789,72 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА ДЗИ – О.з.ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на
З.д.Е. АД,
*** на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 27491,25 лв., от които 27476,25 лв. – изплатено от ищеца по
застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени
на лек автомобил
Опел Зафира с ДК № *****при ПТП,
настъпило на 20.01.2016 г.
в резултат от поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника и 15.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 3944,19 лв.
– законна лихва върху главницата
за периода от 14.09.2018 г. – 18.02.2020г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1619,34 лв. – разноски
за държавни такси, депозити за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ за разликата
над 27491,25 лв. до 30337,75 лв. и иска за лихви за разликата над 3944,19 лв.
до 4405,23 лв..
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: