Присъда по дело №68/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 2
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20213130200068
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Провадия , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20213130200068 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Б. Х., роден на *** г. в гр. Провадия, с постоянен адрес с.
Т., община Провадия, област Варна, български гражданин, основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2021
г. в община Провадия, на бензиностанция „Мир ойл“, намираща се на път ІІІ-208,
между гр. Провадия и гр. Дългопол, без надлежно разрешително, издадено по реда на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
високорискови наркотични вещества - метамфетамин с общо нетно тегло 0.23 грама,
със съдържание на активен компонент 41.50 % на стойност 5.75 лева, включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични – списък І: „Растения и вещества с висока степен на риска
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, маловажен случай, поради което
ПРИСЪДИ:
на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му налага
наказание ГЛОБА в размер на 700 лева /седемстотин/ лева в полза на Държавата.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №68/2021г. по описа на РС
Провадия, ІV наказателен състав.
Варненската районна прокуратура e предявила обвинение и внесла
обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Д. Б. Х., роден на *** г. в гр.
Провадия, с постоянен адрес с.Т., общ. Провадия, обл.Варна, ЕГН:
********** за извършено от него престъпление наказуемо по чл. 354а, ал.5
вр. ал. 3, т.1 от НК.
Предявеното срещу подсъдимия обвинение е затова, че на 11.02.2021 г., в
общ. Провадия, на бензиностанция „Мир ойл“, намираща се на път III-208,
между гр. Провадия и гр. Дългопол, без надлежно разрешително, издадено по
реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с
общо нетно тегло 0,23 грама, със съдържание на активен компонент 41,50% на
стойност 5,75лева, включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък
I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”, маловажен случай.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителя на РП- Варна, ТО- Провадия поддържа
обвинението, като излага, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание глоба в размер на 900 лева, предвид предходно осъждане на
подсъдимия.
Защитника на подсъдимия - адв.Б. АК Варна излага, че фактическата
обстановка не се оспорва от него и от подзащитният му. Пледира
подзащитния му да бъде оправдан, като съдът приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК и приеме малозначителност на деянието, алтернативно да бъде
наложено наказание към минималния размер, а именно глоба в размер на 300
лева, като твърди, че случаят е маловажен и излага аргументи в тази насока, а
именно: малко количество и ниска стойност на наркотичното вещество - в
размер на 5.75 лева, добро процесуално поведение на подсъдимия по време на
ДП и в съдебната фаза на процеса.
В последната си дума подсъдимия изразява съжаление за извършеното
от него и моли за по- ниско наказание.
От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
На 11.02.2021 г., свидетелят С. С. Н., А.Д.М. и С.К.С. - полицейски
служители в група „криминална полиция“ при РУ Провадия, участвали в
специализирана полицейска операция по линия „Наркотици“ на територията
1
обслужвана от районното управление. В хода на операцията, около 19.00 часа
същия ден, тримата се намирали на бензиностанция „Мир ойл“, находяща се
в общ. Провадия, на път III-208, между гр. Провадия и гр. Дългопол. Тогава
на бензиностанцията дошъл подсъдимия Д. Б. Х.. Полицейските служители
извършили проверка на подсъдимия Х., при която установили самоличността
му. Попита ли го дали носи в себе си наркотични вещества. Подсъдимият Х.
отговорил утвърдително, след което предал с протокол за доброволно
предаване, намиращото се в него топче от фолио, съдържащо бяло
кристалообразно вещество, представляващо високорисково наркотично
вещество метамфетамин, с нето тегло 0,23 грама, с процентно съдържание на
активния компонент 41,50 %, на стойност 5,75 лева.
Подсъдимият Д. Б. Х. държал посоченото високорисково наркотично
вещество без да има за това надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (чл. 32 от ЗКНВП).
От заключението на вещото лице по извършената по делото СФХЕ -
Протокол №103 от 15.02.2021 г. по описа на БНТЛ при Областна дирекция на
МВР-Варна, която съдът кредитира изцяло, бяло на цвят кристално вещество,
съдържащо се в един брой прозрачно, полиетиленово пликче, запечатано чрез
затопяване.Същото увито в алуминиево фолио, под формата на топче,
предадено на 11.02.2021г. с „Протокол за доброволно предаване“ от лицето
Д.Б. Х., ЕГН **********.В състава на кристалното вещество от трите
пликчета се установи съдържание на наркотична субстанция- метамфетамин.
Нетното тегло на кристалното вещество е 0.23 грама. Съдържанието на
активен компонент метамфетамин в изследваното кристално вещество е 41.50
%.
От приложения на л. 17 по делото Протокол за оценка на наркотични
вещества стойността на държаното от подс.Х. наркотично вещество е както
следва: с нетно тегло 0,23гр - 5,75лева /пет лева и седемдесет и пет стотинки/.
Метамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба,
пазар и производство и е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
същият до настоящият момент е осъждан седем пъти, като последното му
осъждане е по НОХД №63/2020г. вл. в сила споразумение на 17.09.2020г. за
извършено деяние през 2020г., като му е наложено наказание от единадесет
месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години и глоба в размер на четиристотин лева, т.е. от
2
тази съдимост се установява, че подсъдимия е извършил настоящото деяние
преди изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание, т.е същия
се счита за осъдено лице с предходно наложено наказание лишаване от
свобода.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия на ДП, показанията на всички разпитани в хода
на досъдебното производство свидетели, които единодушно установяват
авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, както и относно
обстоятелството, че той е държал наркотичните вещества с цел лична
употреба, протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно
предаване, заключения по СФХЕ, протокол за оценка на наркотични
вещества, справка за съдимост и всички останали писмени доказателства,
като всички доказателства по делото са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си, като прие,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на на
11.02.2021 г., в общ. Провадия, на бензиностанция „Мир ойл“, намираща се
на път III-208, между гр. Провадия и гр. Дългопол, без надлежно
разрешително, издадено по реда на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични
вещества - метамфетамин с общо нетно тегло 0,23 грама, със съдържание на
активен компонент 41,50% на стойност 5,75лева, включен в Приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - Списък I: “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, маловажен случай.
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и
комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от
НК.
От значение са механизма на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, както и на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. От друга страна
количеството и стойността на предмета на престъплението също са от
съществено значение за квалификацията на деянието - с оглед преценката за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай съдът прие, че маловажността на случая се
3
обуславя от една страна от малкото количество наркотично вещество, което е
държал подсъдимия, неговото ниско съдържание на активен компонент, както
и неговата ниска стойност, а именно в размер на 5.75лв. (определена
съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), така и от
данните за личността на подсъдимия, а именно с добро процесуално
поведение по време на ДП и в съдебната фаза на процеса.
Данните по делото сочат на предназначение за лична употреба от
подсъдимия, като това обстоятелство несъмнено сочи на по- ниска степен на
засягане на правнозащитения обект- обществените отношения свързани с
опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото данни за личността на подсъдимия дават
основание за преценката за по- ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние.Подсъдимият е млад човек, критичен е към извършеното
от него, като също така с цялото си поведение е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото и установяване на престъплението. Изразеното
от него съжаление за станалото не следва да се цени като декларативно и
формално, тъй като с действията и поведението си е съдействал изцяло за
разкриване на обективната истина по делото.
При преценка - освен за маловажността на случая, съдът прецени и
обстоятелството дали наказание глоба в размер на 900 лева, каквото иска
представителя на прокуратурата би било справедливо, тъй като
справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно
право, като справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на
престъплението, а от друга страна следва да е съобразено и с обществената
опасност на дееца.
Наказанието следва да е съответно на престъплението и на личността на
дееца, като този принцип е закрепен и в разпоредбите на закона.
Престъпното деяние съставлява не само основание, но и мярка за
наказателната отговорност. В този смисъл наказанието е не само справедливо
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на
посочените от закона цели.
Съгласно разпоредбите на чл.36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната превенция, като то трябва да съответства на
престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя съотношението между
изискванията за справедливост и за целесъобразност на наказанието, а също
така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и
индивидуалната превенция.
От друга страна справедливото наказание е винаги целесъобразно, като
посредством справедливо наказание, което съответства на тежестта на
4
престъплението се постига крайната цел на наказанието, а именно - общата
превенция, като в същото време винаги задължително и с приоритет следва
да се има предвид и индивидуалната превенция по отношение на всеки един
деец, като в крайна сметка следва да се постигат целите на закона.
Изхождайки от това разбиране, прилагането на разпоредбите на закона
следва да бъдат съобразени и с общите цели на наказанието, а именно
генералната и индивидуалната превенция.
В настоящия случай прокурора прави искане по отношение на
подсъдимия да се приложи наказание към максималния размер и да не бъдат
приложени разпоредбите на чл.9, ал.2 от НК, а в обратна насока е искането на
защитника на подсъдимия, а именно да бъдат приложени тези разпоредби,
алтернативно наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 300
лева.
По делото е установено, че подсъдимия е извършил престъпление, като
след разкриването му като извършител той е съдействал изцяло на органите
на разследването и е изразил и показал искреното си съжаление за стореното,
като е обяснил действията си със своето лекомислие и наивност.Това сочи за
критичното отношението на подсъдимия към извършеното от него
престъпление.
От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че
подсъдимия е осъждан и е извършил настоящото деяние в изпитателен срок
по предходна присъда.
В този смисъл съдът намери, че деянието не следва да се определя като
не престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 НК, такова че макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна.
Съдът счете, че с наказание, такова каквото е наложено с присъдата ще
бъдат постигнати по най- добрия начин всички цели визирани в закона.
Генералната превенция не следва да се игнорира, но не тя трябва да има
приоритет при преценка какво наказание да се наложи на извършителя. В
противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява
обществото, но не поправя и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага. За
да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя
самия деец, спрямо когото се налага.
В този смисъл отделно от изложеното, касаещо маловажността на
извършеното от подсъдимия настоящият съдебен състав намери, че именно
наложеното с присъдата наказание – глоба е справедливото наказание и по
5
този начин ще бъдат осъществени целите на закона.
От субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици въз основа на фактите от обективна страна,
съдът прие, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че веществата, които
държи са наркотични такива и че същият упражнява фактическа власт върху
тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло от 0,23 грама на стойност
5,75, /включено в приложение № 1 към чл.3, т.1 от НАРЕДБА за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”/, без да е налице съответното разрешение за това.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Подсъдимият е бил наясно, че метамфетаминът е вещество под
специален режим, наясно е бил, че той няма разрешение да държи такова
вещество като умисълът му се извежда по категоричен начин от неговите
действия – след пристигане на органите на полицията е казал, че държи
такива забранени вещества.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
самопризнанието на подсъдимия още от първоначалния момент – при
проверката от органите на реда, пълното съдействие на органите на реда за
установяване на всички факти и обстоятелства по делото, проявената
критичност към извършеното, младата му възраст.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите му
характеристични данни и предходните му осъждания, както и
обстоятелството, че е извършил настоящото деяние в изпитателен срок по
предходно осъждане.
Съдът, след като съобрази всичко изложено по горе прецени, че на
6
подсъдимия с оглед извършеното от него деяние по чл.354а ал.5 вр. ал.3, т.1
от НК следва да бъде наложено наказание Глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на подсъдимия.
С присъдата си, съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението и постанови след влизане в сила на съдебния акт същия да
бъде унищожен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7