Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр. София, 22.06.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси М.
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 2217 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 212036/09.09.2019
г., на СРС, 52 с - в, по гр. д. № 75127/2015 г. е признато за установено, по
искове с правно основание чл.
422, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.М.И., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН **********, дължат на „Т.С."
ЕАД ЕИК *****, всеки от тях по отделно, следните суми (съставляващи по 1/2 ид.
част от общия размер на претенциите), а именно : сумата от по 705. 95 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г.
до м. 05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
06.08.2015 г., до окончателното изплащане и сумата от по 123.
90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.02.2013 г. до 26.06.2015 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.09.2015 г. по
гр. д. № 46876/2015 г. на СРС, 52 с-в, като исковете са отхвърлени за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 762. 14 лв. за
главницата и за периода от м. 12.2012 г. до м. 05.2013г., а за лихвата по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 175. 91
лв. Ответниците са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Ответниците Е.М.И. и И.М.И. са
оспорили решението в уважителната част с множество съображения, че е неправилно и незаконосъобразно в тази част,
постановено при нарушения на материалния и процесуален закон. Изложили са доводи,
че съдът е разгледал делото без да събере дължимите такси по исковете.
Неправилно СРС е присъдил лихви без по делото да са представени доказателства
за публикуване на фактурите на интернет сайта на дружеството. Ответниците се
позовават и на отмяната на Методиката за дялово разпределение от страна на ВАС.
Съдът е постановил решение без да събере всички относими към спора
доказателства. Поддържат още, че не е подавана молба - декларация за откриване
на партида на името на ответниците, като не е достатъчно да се приеме, че
ответникът е собственик на имота, за да е налице договорно правоотношение с
ищеца. При съществуване на вещен - ползвател в имота, задължението за ТЕ е
негово. Според ответниците съдът
неоснователно е възприел заключението на експертизите, които са изготвени въз
основа на документи, които не са представени по делото. Твърдят, че вземането не
е основано на реален отчет на уредите за дялово разпределение, а в случая е
извършено служебно начисляване на суми, което не следва да се съобразява при
определяне размера на задълженията. Според ответниците, СТЕ е изготвена
единствено въз основа на документите, издадени от ищеца и липсват независимо
доказателства за установяване размерите на задълженията, както и за
изправността на уредите за дялово разпределение. Последното препятства
възможността за точно определяне количеството на ползваната ТЕ и от там - на
задълженията на потребителите. По тези и допълнителни съображения, молят да се
отмени решението в оспорените части, като исковете се отхвърлят изцяло. Претендират
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор по реда на чл. 263 ГПК. В молба от
24.03.2021 г., депозирана преди съдебно заседание, ищецът е оспорил жалбата без да излага
конкретни съображения. Моли да се отхвърли жалбата, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските
на ответниците за адвокат.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното от фактическа
и правна страна :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Въззивният съд
проверява служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Производството се развива след постъпване
на възражения по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД
от длъжниците Е.М.И. и И.М.И.. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне
само по доводите по въззивната жалба, които са вече въведени в производството.
Във връзка с довода, че
съдът неправилно е приел ответниците за потребители на ТЕ в процесния период,
настоящият състав, в допълнение към изложеното от СРС намира, че съгласно чл.
153 ЗЕ, „потребители“, респективно „клиенти“ на ТЕ (съобразно различните редакции на текста в
различните части от исковият период) са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалните дефиниции, дадени в пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (в реакцията за част от периода), респ. в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (за останалата част от
периода), според които „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди“ е всяко лице - собственик или
титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си”, респективно - всяко лице, краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по
изрично разпореждане на ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот - потребител (клиент)
на топлинна
енергия е неговият собственик, както и физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване.
В случая, при постановяване на решението СРС е съобразил, че от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49,
том II, per. № 2299, нот. дело № 237/2013 г. се установява, че апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, ж. к. Красно поляна, ул. *****, е бил собствен на
ответниците Е.М.И. и И.М.И. до 06.06.2013 г., след което те са го прехвърлили,
чрез договор за покупко – продажба, на С.К.Р.. Следователно, ответниците са
били собственици на имота през процесния период м. 12.2012 г. – м. 05.2013 г. и
като такива са потребители на доставената за жилището топлинна енергия по облигационното правоотношение
с „Т.С." ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Според
законодателната уредба, през процесния период между страните е налице
облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди
при действието на Общите условия на ищцовото дружество. За валидността на
правоотношението не е необходима писмена форма. Приемането на ОУ от абоната
става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни по делото
ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи условия, поради
което съдът приема, че страните са обвързани от валидно договорно
правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна енергия за битови нужди.
Възраженията в обратния смисъл в жалбата са
неоснователни.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Законодателят е предвидил заплащането на топлинна
енергия като многокомпонентно задължение. То включва в себе си задължението за
топлинна енергия за сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия, вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата е възложено от етажните
собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Основателно СРС е приел, че размерът на потребеното количество топлинна
енергия и съответно на дължимите суми за процесния период следва да се
определят съгласно заключението на съдебно - техническа експертиза, която е
съобразила реалното количество използвана в имота топлинна енергия за процесния
период, съгласно отчетите на фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че разпределението на топлинната енергия от ФДР е извършено съобразно
приложимата методика към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
както и че от общото количество на отчетената от топломера топлинна енергия за
периода са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че съдът не е съобразил реалното потребление в имота и е приел за
установени задълженията само въз основа на документи, представени от ищеца. При
определяне реалния размер на задълженията за ТЕ за имота в процесния период СРС
е взел предвид както приетата по делото СТЕ, така и доказателствата представени
от третото лице помагач, в това число - документите за главен отчет на уредите
в процесния период, които са подписани от потребител.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително
разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след
прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил
факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
Неоснователно
ответниците се позовават на отмяната на Методиката за дялово разпределение от
страна на ВАС, ІІІ отделение, с решение № 4777/13.04.2018 г., доколкото тази
отмяна не касае исковия период, а има действие само за в бъдеще - след влизане
в сила на решението на ВАС.
Основателно съдът е определил дължимата сума за потребена топлинна енергия
за периода е в размер на 1 411, 89 лв., без предишни просрочени, неплатени
сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. В съответствие
със събраните доказателства искът е приет за основателен и доказан до
установения размер. При липса на други данни за съсобствеността на страните,
искът основателно е уважен за по 1/2 част от вземането – за по 705, 95 лв. за
всеки от длъжниците.
В частта по установените задължения за лихви за забава
– по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно
ОУ - 2008 г. на ищеца, действащи
през процесния период, купувачът е длъжен да заплати месечните суми
дължими към продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Както е
приел и СРС, с изтичането на срока за изпълнение потребителят изпада в забава
по отношение на плащането и без да е необходимо за бъде изрично канен. Неоснователно
е позоваването на ответниците на изпадането в забава, уредено съгласно ОУ на
ищеца от 2014 г., доколкото тези условия са неотносими към процесния период.
Доколкото крайните изводи на
въззивният съд съвпадат с тези на СРС по отношение изложените мотиви за дължимостта
на лихвите за забава, решението в тази част също следва да се потвърди както е
постановено - за установена дължимост на лихви в общ размер от 247, 80 лв. или
по 123, 90 лв. за всеки от ответниците.
Понеже мотивите
на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението в оспорените уважителни
части следва да се потвърди както е постановено, включително в частта по
присъдените в полза на ищеца разноски за исковото и заповедното производства,
които са съобразени с уважената част от претенцията и доказателствата за реално
направени разноски от ищеца в тези производства.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора право на разноски има ищеца, но настоящият състав не
присъжда такива, като приема, че в негова полза не е осъществявано реално процесуално
представителство във въззивното производство.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212036/09.09.2019
г., на СРС, 52 с - в, по гр. д. № 75127/2015 г., в частта, в която е признато за установено, по
искове с правно основание чл.
422, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.М.И., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН **********, дължат на „Т.С."
ЕАД ЕИК ***** - всеки от тях, следните суми, съставляващи по 1/2 ид. част от
претенцията, а именно : сумата от по 705. 95 лв., (при общ уважен размер от
1 411, 90 лв.) - цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012
г. до м. 05.2013 г., за имот : апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к.
Красно поляна, ул. „*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
06.08.2015 г., до окончателното изплащане и сумата от по 123.
90 лв. (при общ размер на претенцията 247, 80 лв.), представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до
26.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.09.2015 г. по гр. д. № 46876/2015 г.
на СРС, 52 с - в, както и в частта, в която двамата са осъдени да заплащане на
разноски в полза на ищеца, по чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в отхвърлителната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.