Решение по дело №384/2018 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 203
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 4 януари 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20185210200384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Велинград,

 

12,12,18г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета  година, в състав:                                                                       

                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря М. ДИМИТРОВА   , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 384/18 , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.Я. ЕГН ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №17-0367-002196/01.03.2018 г. на ВИД началник РУ Велинград, с което на жалбоподателя е наложена  на основание  чл.179, ал. 3, т.1 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято цялостна отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и настоява да се потвърди НП, вкл. на база ангажирани доказателства.

Въззиваемата страна,  редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

 На 13,11,17г.  била закупена от ПС Доспат и в 08,34ч. дневна винетка за движение по републиканските пътищата на страната за товарен автомобил КАМАЗ 55111 с peг. № *****. Стикерът обаче не бил предаден на водача и той поел управлението на автомобила без да носи със себе си както него, така и документът, доказващ заплащането на винетната такса ( системен касов бон).

Управлявайки автомобила по републикански път III-843, посока Сърница -Доспат бил спрян около 11,30 ч. в района на м. Хановете, Община Сърница от полицейските служители М. и Ц..  Те установили, че на панорамното стъкло на товарния автомобил няма винетен стикер и след съответната проверка и разговор с водача - жалбоподателя се установило, че той не разполага с документ за заплатена винетна такса.

Затова на жалбоподателя бил съставен процесния АУАН за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Актът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Против последното се правят възражения в процесуален аспект, които са изцяло неоснователни. Неоснователно се възразява, че относно описанието на нарушението „ не залепил и не заплатил винетна такса“. Всъщност описани са две отделни нарушения - „не залепил“ се отнася несъмнено до стикера, който има удостоверителна функция по отношение изпълнение на задължението за заплащане на винетна такса. Но доколкото твърдения за липса на стикер са оскъдни и по -скоро следва да се предполагат , а и преди всичко - доколкото няма наложено наказание за такова нарушение и въобще не е възприето извършването му, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила факта, че в описанието на нарушението си сочи „ не залепил винетна такса“. Нарушението, против което е било гарантирано правото на защита е „ не заплатил дължимата винетна такса“ при управление по републикански път в размера, към който препраща посочената и при описанието на нарушението норма на чл. 10, ал.1 от ЗП. Съвсем отделен и по същество е въпроса дали и какво точно нарушение е извършено.

Нарушението, което е вменено, е описано чрез достатъчни по обем и яснота обстоятелства . Възприета е съответна на описание правна квалификация . Посочен е видът и  размерът на наказанието. Така, че в хода на проверката за процесуална законосъобразност на постановлението Съдът не откри порок, който сам по себе си да е основание за отмяна на обжалвания акт.

          По същество - безспорно е установено, че водачът към момента на проверката не и имал у себе си документ, доказващ платена винетна такса за движение по път, който е част  от републиканската пътна мрежа.  Такъв документ обаче  е бил закупен - приложен по делото ( към акта, на корицата) и същият удостоверява, че в 8,34 ч.  на датата на проверката дължимата като размер по чл. 10, ал.1 от ЗП ( с оглед технически допустимата маса на автомобила, определена на база данните за марка и модел) е била платена. Затова - нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП не е извършено, тъй като вмененото с тази норма задължение е било изпълнено. Това, което не е изпълнено е изискването на чл. 100, ал.2 от ЗДвП - залепването на стикера за платената винетна такса на определеното място на панорамното стъкло и   наличието у водача на документа, удостоверяващ заплащането на таксата.  Както се посочи и горе описанието за „незалепена“ винетна такса е неясно , а и не е квалифицирано , поради което - такова нарушение не е вменено и  затова, независимо, че е извършено от водач, той няма да понесе административно-наказателна отговорност за него.  

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                                                    

Р       Е       Ш     И:

 

 ОТМЕНЯ НП  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №17-0367-002196/01.03.2018 г. на ВИД началник РУ Велинград, с което на Д.Д.Я. ЕГН ********** с адрес *** е наложена  на основание  чл.179, ал. 3, т.1 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                     

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: