Определение по дело №984/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ю. И. Г. ,подадена Ч. пълномощника му А.И. А. против решение №1540/29.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№1263/2012г.,с което са отхвърлени предявените от него искове против ОУ”. Я. –с.Г. К. ,Община Б. по чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 КТ и по чл.59 КТ.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение на РРС .Твърди се ,че първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон –чл.68 ал.3 и 5 КТ и е направил незаконосъобразни и необосновани изводи за неоснователност на предявените искове.Според жалбоподателя сключените допълнителни споразумения не водели до трансформиране на безсрочния му трудов договор в срочен,запазвал се безсрочния характер на трудовото правоотношение , поради което работодателят не е имал право да го прекрати на основанията,приложими за срочен трудов договор.Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по съществото на спора,с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна ,в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

С определението си по чл.267 ГПК въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата.Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в горепосоченото определение извод за процесуална допустимост на въззивната жалба.

Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно ,но частично недопустимо в частта,в която РС е разгледал по същество и е отхвърлил предявения на основание чл.59 КТ иск да се задължи Д. на училището-ответник да назначи ищеца на длъжността „възпитател в начален етап” .Този иск е недопустим и вместо да констатира това РС го е разгледал по същество , поради което обжалваното решение в тази му част е недопустимо като постановено по недопустим иск.За неизпълнение на КТД може да се предявят искове както от страните по него,така и от всеки работник или служител ,спрямо които е приложим ,и да се търси отговорност за неизпълнение в рамките на установената със закона договорна отговорност.Не може обаче да се иска да бъде задължен работодателят да сключи договор за конкретна длъжност ,защото това би означавало да му се вмени задължението да изрази воля за сключване на трудов договор в противоречие с установените от КТ правила-чл.61 и сл КТ. Възможността да се иска реално изпълнение на КТД не дава право на работник или служител ,спрямо когото се прилага КТД да иска индивидуална промяна по собственото си трудово правоотношение .Реално изпълнение на КТД може да са се търси не за всички задължения на работодателя по него ,а само за такива,за които това е допустимо –напр.за заплащане на обезщетения или възнаграждения в размер,определен с КТД ,за изпълнение на задължения по осигуряване на договорените в КТД социално-битови придобивки и пр./в този смисъл е решение №2121/14.07.2003г. на ВКС по Г.д.№2476/2001г. –ІІІ г.о. /С предявения в настоящия случай иск по чл.59 КТ се цели постигане на правна промяна по индивидуалния трудовоправен статут на ищеца,т.е. искът е конститутивен .С конститутивен иск ищецът може да си служи само в случаите предвидени изрично в закона.Тъй като в случая на разположение на ищеца не е предвиден конститутивен иск ,с който да предизвика исканата промяна в трудовото му правоотношение ,искът е недопустим и обжалваното решение следва да се обезсили в частта,в която искът по чл.59 КТ е разгледан по същество.

В останалата обжалвана част решението е допустимо, но по същество-неправилно по следните съображения:

За да отхвърли главния иск по чл.344 ал. 1 т.1 КТ- за признаване уволнението на ищеца по заповед №339/04.09.2012г. на Д. на ответното учебно заведение за незаконно,РС е приел,че трудовото правоотношение на ищеца е било трансформирано в срочно и с изтичането на срока е настъпил фактът на прекратяването му на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ.За неоснователен е счетен доводът на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл.68 ал. КТ .

След самостоятелна преценка на събраните доказателства въззивният съд намира,че установените факти и обстоятелства по трудовото правоотношение на ищеца обосновават извод за задължително приложение на чл.68 ал.5 КТ.От приобщеното към доказателствения материал трудово досие на въззивника се установява,че от 15.09.2008г. е заемал различни длъжности в ответното училище по допълнителни споразумения към трудовия му договор за определен срок.Първоначалният трудов договор на ищеца №48/15.09.1997г. /на л.32 от личното му трудово досие / е бил сключен като срочен –по чл.68 ал.1 т.1 КТ за длъжността „учител по френски и руски езици” .С допълнително споразумение №323/0101.2000г. трудовия му договор е трансформиран в безсрочен за пълно работно време за длъжността „учител по френски език”.С допълнително споразумение №454/18.07.2008г. при условията на чл.119 КТ трудовото правоотношение на ищеца е изменено относно заеманата длъжност като е преназначен от длъжност „учител по френски език” на длъжността „учител в прогимназиален етап” по безсрочен тр.договор и пълно работно време.Този статут на трудовото му правоотношение е продължил до сключването на ново допълнително споразумение от 15.09.2008г. /на л.118 от ЛТД/ ,с което при действието на изменените разпоредби на чл.68 ал.3-5 КТ /ДВ бр.48/2006г./ по реда на чл.119 КТ условията на трудовия договор са съществено изменени – ищецът е преминал на длъжност „учител по френски език,физическа култура ,спорт и физика” за определен срок –до 15.09.2009г. /т.е. за 1г./ на 0,5 щат –непълно работно време.С друго допълнително споразумение /на л.132 ЛТД/ считано от 15.09.2009г. със срок до 15.09.2010г. ищецът е преминал на длъжност „учител по физика и физическо възпитание и спорт” също при непълно работно време-на 0.5 щат.По още няколко допълнителни споразумения все за определен срок е преназначаван на различни длъжности ,като с последното споразумение /л.165 ЛТД/ ,по което е съществувало трудовото му правоотношение към момента на уволнението ,е за длъжността „ст.учител по физкултура” -0.5 щат ,сключено на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ със срок до 31.08.2012г. Изводът ,който се налага от фактическите констатации за развитието на трудовото правоотношение на ищеца е ,че работодателят драстично е нарушавал трудовото законодателство, сключвайки последователно и многократно допълнителни споразумения към трудовия му договор на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ за длъжности ,за които посочената разпоредба е била неприложима ,съгласно императивната норма на чл.68 ал.3 КТ.С последната е регламентирана възможност за сключване на срочен трудов договор само за изпълнение на временни,сезонни или краткотрайни работи и дейности,както и с новопостъпващи работници и служители.Заеманите от ищеца длъжности по описаните по-горе срочни допълнителни споразумения към трудовия му договор не са от категорията на посочените в чл.68 ал.3 КТ,нито ищецът е новопостъпил служител, а не е било налице и изключението визирано в чл.68 ал.4 КТ. Конкретно - последното допълнително споразумение към момента на уволнението за длъжността „ст.учител по физкултура” -0.5 щат ,сключено на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ със срок до 31.08.2012г. е в драстично противоречие с разпоредбата на чл.68 ал.4 КТ във вр. с §1 т.8 от ДР на КТ ,което обуславя приложимостта на чл.68 ал.5 от КТ.В решение №104/23.02.2010г. на ВКС-ГК-ІІІ г.о. по Г.д.№453/2009г. постановено в производство по чл.290 ГПК и представляващо задължителна съд.практика е прието,че поради императивния характер на разпоредбата на чл.68 КТ задължително е изискването на §1 т.8 ДР на КТ щото обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани и конкретно да са посочени в него. Допълнителното споразумение на въззивника от 09.09.2011г. за длъжността „ст.учител по физкултура” -0.5 щат ,сключено на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ със срок до 31.08.2012г. не е съобразено с посочените по-горе императивни норми на КТ ,поради което трудовия му договор съгласно чл.68 ал.5 КТ за посочената длъжност се счита сключен за неопределено време.След като трудовото правоотношение се е превърнало в безсрочно, работодателят не е имал право да го прекратява на основанията предвидени за срочното,което обуславя незаконността на извършеното с атакуваната заповед уволнение . В такава насока са и определения №848/28.06.2011г. на ВКС-ГК-ІІІ г.о. по Г.д.№231/2011г.;определение №847/20.06.2011г. на ВКС-ГК-ІV г.о. по Г.д.№1378/2010г. и определение №1238/03.10.2011г. на ВКС-ГК-ІV г.о. по Г.д.№954/2011г. За пълнота следва да се отбележи,че освен горепосочените нарушения на чл.68 ал.3 и 4 КТ допълнителното споразумение от 09.09.2011г. ,по което ищецът е преназначен на длъжността „ст.учител по физическо възпитание и спорт” със срок до 31.08.2012г. е сключено при отсъствие на съгласие за такова изменение на трудовия му договор .В заявление В.№378/23.08.2011г. ищецът е изразил воля и желание да бъде преназначен на длъжността „учител по физическо възпитание и спорт” без да има изразено съгласие за срочно трудово правоотношение.На това заявление стои резолюция на Д. за преназначаване на ищеца на посочената длъжност на основание чл.119 от КТ и чл.68 ал.1 т.1 КТ за срок до 31.08.2012г. на 0.5 щат.Няма съвпадение на насрещните волеизявления по условията на допълнителното споразумение,въпреки че е подписано от ищеца.Това на свой ред обуславя незаконосъобразността на изменението на трудовото правоотношение на ищеца по допълнителното споразумение от 09.09.2011г., макар това съображение да не е водещо при постановяване на настоящето решение доколкото ищецът не е навел фактически обстоятелства в горната насока.

Основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ обуславя основателност на иска за възстановяване на заеманата до уволнението работа. Основателен е и искът за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ .Доказването на релевантните за този иск факти и обстоятелства – оставане без работа за процесния период от 6 м. след уволнението и размера на дължимото обезщетение ,е възложено в тежест на ищеца.Оставането си без работа ищецът може да доказва с всички допустими доказателства,вкл. гласни.В случая този отрицателен факт е установен със справка от ТД на НОИ –Г.София за актуалното състояние на всички трудови договори на ищеца за периода от 05.09.2012г. до датата на издаване на справката 17.01.2013г. ,от която е видно,че нов трудов договор не е регистриран нито при същия ,нито при друг работодател.С представеното удостоверение изд. от работодателя-ответник –изх.№69/12.11.2012г. се установява ,че за месеца преди уволнението по атакуваната заповед –м.август 2012г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 260,20лв. На база доказаните релевантни за иска обстоятелства и на основание чл.228 ал.1 КТ обезщетението по чл.225 ал.1 КТ възлиза на 1561,20лв ,но тъй като е претендирано в размер на 1446лв и не е направено искане за изменение на иска Ч. увеличението му до приключване на съдебното дирене в първата инстанция следва да се присъди в претендирания размер .

По отношение на съдебно -деловодните разноски:

Ищецът е направил своевременно-още с исковата молба искане за присъждане на разноските по делото.При постановения от въззивния съд резултат на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции по същество ,които възлизат на 390лв ,от които 350лв-за платеното А.възнаграждение и 40лв-заплатени разноски за призоваване на свидетели по приложените на л.81 и л.83 вн.бележки.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК ,чл.270 ал.3 предл.първо ГПК и чл.78 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1540/29.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№1265/2012г. в частта,в която съдът е отхвърлил като неоснователен разгледания по същество недопустим иск с правно основание чл.59 КТ във вр. с чл.12 ал.2 от КТД предявен от Ю. И. Г. с ЕГН * с адрес:с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска О. против Основно училище “. Я. с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска област за постановяване на решение,с което съдът да задължи Д. на посоченото училище да назначи ищеца Г. на длъжността „възпитател в начален етап”,и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск поради недопустимост.

ОТМЕНЯ решение №1540/29.03.2013г. на РС-Р. по Г.д.№1265/2012г. в останалата му част и ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Ю. И. Г. с ЕГН * с адрес:с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска О.,извършено със заповед №339/04.09.2012г. на Д. на Основно училище “. Я. с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска област и ОТМЕНЯ посочената заповед като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. И. Г. с ЕГН * с адрес:с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска О. на заеманата работа преди уволнението му със заповед №339/04.09.2012г. на Д. на Основно училище “. Я. с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска област - „старши учител по физическо възпитание и спорт” по безсрочно трудово правоотношение .

ОСЪЖДА Основно училище „Пейо Я. с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска област да заплати на Ю. И. Г. с ЕГН * с адрес:с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска О. сумата 1446 лева/хиляда четиристотин четиридесет и шест лева/ -обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение по заповед №339/04.09.2012г. на Д. на Основно училище “. Я. с.Г. К. ,Община Б.за период от 6 месеца след уволнението ,ведно със законната лихва върху посочената главница ,считано от датата на предявяване на исковата молба-05.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата,както и да му заплати сумата 390лв/триста и деветдесет лева/ за направените деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА Основно училище “. Я. с.Г. К. ,Община Б.Благоевградска област да заплати по сметка на Окръжен съд –Б. държавна такса по уважените искове в общ размер 157,84лв /сто петдесет и седем лева и 84 ст./ ,както и 5.00лв-за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: