Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………/………2020 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КАНД № 1290/2020 година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63, ал.1, предл.2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, депозирана чрез старши юрисконсулт Б. Л. Н. срещу Решение № 567/
09.04.2020г., постановено по НАХД №5847/2019г. на Районен съд – Варна, V – ти
състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 03-012060/ 23.10.2019г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна , с което на „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева на основание чл.416,ал.5, във вр.
с чл.414,ал.3 от Кодекса на труда КТ/ за допуснато нарушение на чл.62,ал.1 от КТ вр. с чл.1,ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ. С
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Счита,
че от събраните доказателства се установява обективната съставомерност на
санкционираното с наказателното постановление деяние. Сочи се, че според
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда и чл. 61, ал. 2 от с.з., постъпването на работа на работника/
служителя трябва да бъде предшествано от сключване на трудов договор в писмена
форма, като императивно правило при предоставяне на работна сила. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание се представлява от старши
юрисконсулт Н., който поддържа касационната жалба. Претендира разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „Н. Т. Г. Инвест“ ЕООД оспорва
жалбата чрез процесуален представител. Счита, че събраните в хода на АНП
доказателства не установяват елементите на трудово правоотношение с Р. И. Р.. Моли
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
С. И. изразява
становище за неоснователност на касационната жалбата и моли решението на
Районен съд-Варна да се остави в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите,
изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от
надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Наведените доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна , при следните съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Н. Т. Г. Инвест“ ЕООД срещу
Решение № 567/ 09.04.2020г., постановено по НАХД
№5847/2019г. на Районен съд – Варна, V – ти състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03 -012060/ 23.10.2019г., с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева на
основание чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.3 от Кодекса на труда КТ/ за
допуснато нарушение на чл.62,ал.1 от КТ вр. с чл.1,ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
Възприетото
от въззивния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства е, че
на 30.09.2019г. в 15:30 ч. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна Е.Д.Н. и Н. И.И. извършили проверка в строителен
обект – жилищна сграда, намираща се в
гр. Варна УПИ XXIV – 1901, кв. 238 по плана на квартал
Изгрев, изпълняван от „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД. По време
на проверката установили, че лицето Р. И.Р., което извършвало трудова дейност
като зидар, е постъпило на работа без сключен преди това трудов договор в
писмена форма. По време на проверката е съставен Констативен протокол, в който не е отразена липсата на трудов договор с Р. И. Р.. Въз основа
на протокола е съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя . Въз основа на
АУАН е издадено наказателното постановление.
От
правна страна Районен съд- Варна е приел, че НП е издадено при отсъствие на
допуснати съществени процесуални нарушения , но при нарушения на материалния
закон.
Изложил е
доводи, че административнонаказващият орган неправилно е определил правоотношенията
между търговското дружество „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД и Р. И. Р. като
трудовоправни. Приел е, че при издаването на НП не е взет предвид сключения граждански
договор за извършена работа № 001, който установява , че
правоотношенията между страните не са трудови, а облигационни.
Решението на Районен съд – Варна е валидно и
допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Въззивният съд е установил правилно фактическата
обстановка, събрал е относими писмени и гласни доказателства, но е направил
неправилни правни изводи. Настоящият касационен състав не споделя извода на въззивния съд, че правоотношенията
между дружеството и Р. И. Р. не са трудови. За да възникне
трудово правоотношение между две страни е необходимо да се споразумеят относно три задължителни елемента
– място на работа, характер на работа и трудово възнаграждение. От Констативен
протокол съставен при проверката в 15,30 часа на 30.09.2019 г. е видно , че лицето Р. И.Р. престира труд в полза на
дружеството при уговорено работно време от 08:00 до 17:00 часа при петдневна
работна седмица, трудово възнаграждение в размер на 560,00 лева в обект –
строителен обект „жилищна сграда“ намиращ се в УПИ ХХІV-1901, кв. 238 по плана
на кв. „Изгрев“, на длъжност зидар, за които обстоятелства се е подписал
саморъчно. Безспорно е установено, че
между страните няма сключен трудов договор. Представеният граждански договор
представлява частен документ , който няма материална доказателствена сила. При
преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за
действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени
елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и
облигационните правоотношения се характеризират с различни права и задължения
на страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за изработка
се състои в елементите работно време, работно място, трудово възнаграждение,
йерархическа зависимост между страните. Целта на сключване на гражданския договор е извършване
на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря
на конкретни критерии за качествено изпълнение. Изпълнителят дължи определен
резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно
време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключва за
еднократно изпълнение. За разлика от него по силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа и
дължи продължително и многократно изпълнение, за което получава трудово
възнаграждение, има работно време и работно място. Със сключването на трудов
договор за работника/ служителя възникват право на гарантирано трудово
възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово
обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на
безопасни и здравословни условия на труд и други.
Съгласно императивната разпоредба на
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови. Нормата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда
изисква трудовият договор между работника/ служителя и работодателя да бъде
сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от с.з. предвижда, че
трудовият договор се сключва в писмена форма.
Въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 416, ал. 1
изр. 2 от КТ,
която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се доказва извършването на процесното административно
нарушение от страна на санкционираното дружество. Възраженията на управителя на
дружеството в АУАН , че Радев е нает на граждански договор , за да се проверят
уменията му, е признание на факта, че към момента на извършване на проверката
от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ е налице престиране на
работна сила и уреждането на взаимоотношенията е следвало да е с трудов
договор. В КТ изрично е предвидена възможността за сключване на трудов договор
за изпитване, чиято основна цел е да се провери годността на работника да
изпълнява възложената работа. Представените от дружеството документи –
граждански договор, протокол за приемане на извършена работа и декларация за
изплатени суми по граждански договор не обосновават извода, че към датата на
проверката Р. е извършвал дейност свързана с престация по
облигационно правоотношение, при данните за осъществен фактически състав на
трудово правоотношение.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
прецени, че е налице и се доказва от обективна и субективна страна състав на
извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1 и чл. 61,
ал.1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал.2 от с.з. Поради това правилно на
основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е
ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на работодател.
Като е стигнал до други правни изводи, Районен
съд-Варна е постановил решението си в
противоречие с материалния закон. Настоящата инстанция прецени, че за целите на
наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН следва да се наложи имуществена санкция в
минималния предвиден в нормата на чл.414,ал.3 от КТ размер от 1500,00 лв. Липсват
данни за извършени предходни нарушения и поради това налагането на минималното
предвидено наказание е справедливо.
С оглед изхода
на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 222,ал.1 от АПК , във вр. чл.63 ал.1
изр. второ от ЗАНН, Административен съд-Варна, І – ви касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, Решение № 567/
09.04.2020г., постановено по НАХД №5847/2019г. на Районен съд – Варна, V – ти
състав, с което е отменено Наказателно постановление №
03 -012060/ 23.10.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева / на основание чл.
416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за допуснато нарушение
на чл.62, ал.2 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от с.з. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03 - 012060/ 23.10.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Н.Т.Г.
Инвест“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева / на основание чл. 416, ал.5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за допуснато нарушение на чл.62, ал.2 във
вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от с.з., като намалява наложеното административно
наказание – имуществена санкция от 3000,00 лв. на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин /лева .
ОСЪЖДА, „Н. Т. Г. Инвест“ ЕООД с ЕИК: *********, адрес: гр.
Варна, ул. „Мир“ №90, магазин 3, представлявано от управителя си Н.Т. Г., ЕГН: **********,
да плати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.