РЕШЕНИЕ
№ 4447
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110211438 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Н. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. В. № ... , ет. ..,
ап. ..., чрез адв. Г. Г., пълномощник против Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. №
228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П. Д. П. – служител в сектор ПКП при 04 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което
се иска отмяната ѝ.
В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, не се явява, представлява се от адв.
М., преупълномощена, която пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от
ЗМВР за задържането на А. Претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение и 10.00 лева за заплатена държавна такса. Прави възаржение за
прекомерност на юрисконсултско възнаграждение
За ответника не се явява процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки ог гл.юрк. В., с пълномощно по делото, който излага доводи за неоснователност на
жалбата, а заповедта намира за законосъобразна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и представя писмени бележки.
1
Ответникът – Д. П., редовно призован, не се явява и не изразява становище.
СРП призовани, не изпращат представител и не взимат становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 28.06.2021 г. по повод сигнал за разпространение на наркотични вещества от
конкретно лице била извършена проверка на адрес в гр. С., жк. Г. Д., бл. ..., вх.... по
предварително изготвен план за специализирана полицейска информация. Сигналът
съдържал информация, че лицето държи наркотични вещества в дома си и в прилежащо към
него избено помещение. В проверката участвали инсп. П. П., Е. Г., Ц. Ц., Д. Г. и Д. М. При
отиването им на адреса забелязали от от адреса да излизат Р. Д. Н., собственик и
жалбоподателя З., които се насочили към избените помещения и пред вратата на мазето
били спрени за проверка. При проверката Н. заявил, че държи наркотични вещества в мазето
и в апартамента си. Непосредствено след това и двете лица били задържани, и извършени
претърсване и изземване в апартамента и мазето в условията на неотложност, като и в двата
обекта били намерени и иззети общо осем броя самозалепващи се найлонови плика със
тревиста маса, и електронна везна.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР П. П. издал процесната заповед, с която
задържал жалбоподателя на 28.06.2021 г. в 11:50 часа. Според изложеното в заповедта, З.
бил задържан в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР за установяване
съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 858/2021 г. по описа на 04 РУ-
СДВР по чл. 354а, ал. 1 от НК.
На 29.06.2021 г., в 11:30 часа същият бил освободен и разпитан в качеството на
свидетел.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 858/2021
г. по описа на 04 РУ - СДВР – съобщение за образуване на досъдебно производство,
докладни записки, протоколи за претърсване и изземване от 28.06.2021 г., протоколи за
разпит на свидетелите С. А., М. И., П. П., Е. Г., както и протокол за личен обиск на З. от
28.06.2021 г., декларация приложение № 2 към заповед за задържане, експретнта справка,
удостоверение с Рег. № 513р-28402/31.03.2022 г. на началник отдел „Човешки ресурси“ –
СДВР и други.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и
следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
2
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт –
Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П.
Д. П. – служител в сектор ПКП- 04 РУ- СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно
задържане на 04 РПУ – СДВР.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „за установяване
съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 858/2021г. по описа на 04 РУ-
СДВР по чл. 354а, ал. 1 от НК, както и че задържането на лицето е извършено в 11,50 часа
на 28.06.2021 г. и освободено в 11,30 часа на 29.06.2021 г.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно
с посочената заповед, З. е попълнил декларация (приложение № 2 към чл. 18, ал. 2) на
03.11.2021 г. в която е посочил,че е запознат с правата си при задържането, както и че желае
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, няма здравословни проблеми; не
желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински
преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при
освобождаването на лицето.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице
съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата
на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи
задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 28.06.2021г. е заявено запознаването с правото на адвокатска
защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
3
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към момента на задържането на З. е имало данни, от които може да се направи извод за
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление,
доколкото е имало информация, че лицето с което е бил в близост до избено помещение,
принадлежащо на последния – Р. Н. се намират вещи и предмети, забранени от закона, и
такива между впрочем са били намерени, включително и в по-голямата си част именно в
избеното помещение, в близост до което са били задържани жалбоподателят и лицето Р. Н.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо
данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено
подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и формално да е
нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото
основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от
НК, поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед.
Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е
необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление,
съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при
наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие
между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и
лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския
орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за
съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното
производство, още повече, че при извършените действия действително са били намерени
наркотични вещества, както в дома на лицето, с което е бил жалбоподателят, така и в
мазето, където спрямо двамата е била извършено проверка. Нещо повече както посочи съдът
по-горе, по-голямото количество и то в различни разфасовки и електронна везна са били
именно в избеното помещение, към което жалбоподателя и собственика на помещението са
се били насочили.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при
прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата
на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на
полицейския орган.
При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.
На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и
фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2,
предл. Последно от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. З. , ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П. П. – служител в сектор ПКП- 04 РУ-
СДВР, с която жалбоподателят е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА Н. Г. З., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокат и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5