Р Е
Ш Е Н
И Е № 24
гр. Силистра, 11.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в открито
съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията АД № 209 / 2020 г. по описа на Административен
съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Т.Й. и Т.П.Й. ***, чрез адв. С.К.
срещу
Заповед № РД-04-699 / 01.09.2020 г. на Кмета на община Тутракан, с която е
разпоредено премахване на незаконни строежи - „басейн“ и „летен бар“, застроени
в имот на жалбоподателите в гр. Тутракан, издадена на основание 225а, ал. 1 във
вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Счита се, че заповедта е издадена при
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материалния закон. В оспорения акт не е посочен източникът за
оправомощаване на длъжностните лица, извършили проверките, финализирани с
констативни протоколи от 10.06.2020 г. и 21.08.2020 г. Басейнът е изграден въз
основа на строителни книжа, а ако е налице отклонение, то същото е несъществено
по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и не обуславя незаконност. Летният бар,
според жалбоподателите, е преместваемо съоръжение по смисъла на § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не е
налице незаконност на строеж, респ. процедурата за преместването му не е
спазена съгласно изискванията на чл. 57а от ЗУТ. Претендира се за отмяна на
заповедта и за присъждане на разноски.
Ответната страна - Кметът
на община Тутракан, област Силистра, чрез писмено становище, оспорва жалбата
като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира за отхвърляне
на оспорването.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, Административен съд
гр. Силистра приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед №
№ РД-04-699 / 01.09.2020 г. на Кмета
на община Тутракан, с която е разпоредено премахването на строежи:
-
басейн - незаконен ,поради допуснати съществени отклонения от строителните
книжа – площадката за скокове и машинното помещение, в което са ситуирани помпа
и пясъчен филтър, са извън обхвата на строително разрешение от 2006 г. и
конструктивното становище към преписката по строителното разрешение; налице е
съществено отклонение и по отношение на заявените данни по повод издаването на
строителното разрешение и изпълнението на инвестиционното намерение – басейнът
е заявен като обект, предназначен за лично ползване и с обем – до 100 куб.м, а
де факто и де юре се ползва като обект за обществено ползване с обем не
по-малък от 125 куб.м.;
- летен бар- незаконен по смисъла на чл. 225, ал, 2,
т. 2 от ЗУТ – данните в конструктивното становище, подадено по повод издаване
на разрешение за поставяне от 2011 г., както и фактическото изпълнение на
обекта – дървени пана и каменна зидария, с основи, вкопани 80 см.в земята -обективно
не позволяват преместването на обекта със запазване на функционалната цялост и
предназначение. Това положение обуславя извод, че летният бар не е преместваемо
съоръжение, така както е посочено в процесното разрешение за поставяне № 3 /
01.02.2011 г., а е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който
липсват изискуемите се строителни книжа.
От събраните по делото
доказателства, включващи и неоспорена съдебно-техническа експертиза, се
установява следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал от 07.05.2020 г. на
РДНСК-Силистра за незаконни строежи-басейн и летен бар, подаден по повод на
инцидент, настъпил в процесния басейн, контролните органи от отдели
„Архитектура и строителен контрол“ и „Геодезия и кадастър“при Община Тутракан са извършили проверки в ПИ 73496.501.2201 пo КК и КР на
гр.Тутракан, финализирани с констативен акт №2 / 10.06.2020 г. и № 6 /
21.08.2020 г. Установили, че собственици на
процесния имот, респ. на процесния летен бар и басейн са Д.Й. и Т.Й. /нот.
акт № 138 / 03.06.2003 г. за покупко-продажба/. Възложители на строежите са жалбоподателите Д.Й. и Т.Й., а извършител на
строежите е
Д.Й..
1/ По отношение на обекта „басейн“ били изложени следните факти и съображения:
Спрямо този обект
е издадено разрешение за строеж № 29 / 18.10.2006 г. със съгласувано конструктивно становище. Басейнът е със светли размери
7,9 м. / 13,75 м. като дълбочината е 1,58 м. във високата част и 1,92 м, в
най-дълбоката част. Този фактически обем от 150 куб.м. надхвърля заявения в
конструктивното становище и в разрешителното за строеж обем от до 100 куб. м. и
квалифицира обектът като такъв за обществени нужди, а не за лични, в какъвто
смисъл е изготвената строителна документация. По делото не се спори, че
басейнът се ползва за обществени нужди /с такова предназначение е вписан през
2007 г. в регистъра на обектите с обществено предназначение – удостоверение от 14.07.2007 г., в
този смисъл е отразен и в прекратеното досъдебно производство по повод на
инцидента в басейна през 2018 г./ От обема са извадени стъпалата, изпълнените
колони към площадка за скокове/ за площадката липсват строителни книжа/ и
средно 10 см. от повърхността на басейна. Изграден с тези размери и
допълнителни съоръжения, описани в констативен акт № 2 / 10.06.2020г., басейнът
е преценен като обект от V категория по чл. 137, ал. 1, т. 5
„а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 2003 г. за номенклатура на
видовете строежи.
Извън обема на
басейна по строителните книжа е изградено машинно помещение - шахта с размери
2,4 / 2,4 м., което помещение не е посочено в графичната част на проекта и в
конструктивното становище. В машинното помещение са монтирани водна помпа и
пясъчен филтър.
Извън обема на
басейна по строителните книжа е и изградената площадка за скокове -
стоманобетонна, конструкция в напречна посока с размери 1,8 м. 2.6 м., стъпваща
върху 2 бр. колони. Площадката не е описана в конструктивното становище и в
графичната част.
Назначената по
делото съдебно-техническа експертиза сочи, че в обяснителната
записка към проекта басейнът е посочен с обем до 100 куб.м, за „лични нужди“ и
без площадката за скокове и машинното помещение. Независимо от данните за
ползване на обекта за лични нужди, собствениците са получили от РИОКОЗ -
Силистра удостоверение за вписване в регистъра на обект с
обществено предназначение №********** / 14.06.2007 г. (стр. 123 от делото). По-подробно,
архитектурното заснемане установява обем на басейна от 125,38 куб.м. - разлика
между действителния обем на басейна и заявеното по строителни книжа – 25,38
куб.м. В заключение вещото лице е обобщило, че басейнът съставлява строеж, който
е изграден в отклонение от строителните книжа, тъй като превишава заявения и
разрешен обем с над 25 куб.м., включва и части, които не са включени в книжата
– площадка за скокове, машинно помещение с помпа и филтър, и не отговаря на легитимираното
предназначение – не за лични, а за обществени нужди.
2/По отношение на обект „летен бар“:
Конструкцията на строежа е метална,с размери 15м. / 6,5 м.
и височина 3,10 м. в ниската и З.60 м. във високата част. Основите са ивични,
бетонови; конструкцията на навеса е от затворени стоманени профили - колони и
ригели, образуващи рамки разположени през 2,50 м. Връзките между елементите са
чрез заварки. Покривната обшивка е от LT - ламарина. Източната фасада на обекта е плътно застроена, остъклените
рамки по южната фасада са с плътна подпрозоречна част, западната фасада е
затворена с неотваряеми остъклени рамки с осигурена врата за достъп. Преценено
е, че изпълнен по този начин, дори описан по този начин и в предоставеното
конструктивно становище от проектант-конструктор, обектът не представлява
преместваемо съоръжение, а е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от V категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5 буква „в“ от ЗУТ.
Назначената по
делото съдебно-техническа експертиза дава следните пояснения: летният бар има функционално съдържание на заведение за
обществено хранене - състои се от зала за хранене с бар-плот, рукванд с грил и
хладилни витрини за напитки, коридор и кухня. От конструктивното становище към
проекта (Приложение № 4 към СТЕ) се установява, че сградата ще
е с метална конструкция от носещи рамки и колони, замонолитени в ивични основи
с широчина 30 см и дълбочина 80 см. Всички сглобки на носещите метални елементи
са на заварка. Прозорците са от демонтируеми дървени рамки с възможност за
откриване на бара през лятото. Част от подпрозоречните стени са от масивна
каменна зидария. Отклонението на фактическото изпълнение спрямо разрешеното в
строителната документация е обективирано в ограждащите стени от дървени пана и
каменна зидария, които не се упоменават в проектната част и които са основание
да се прецени обектът като строеж, а не преместваем обект. Това е така, тъй
като обективно, предвид изпълнението на конструкцията, летният бар не би могъл
да промени местонахождението си като запази функционалната си самостоятелност.
В тази връзка вещото лице в съдебно заседание подава следните уточнения: И
двата обекта – басейн и летен бар, са изградени при съществени отклонения от
разрешените показатели. По отношение на басейна е променено предназначението /от
лични в обществени нужди/, геометричните размери, от което следва и че
конструктивните елементи са променени.
По отношение на летния бар – промяната по
отношение на конструкцията е съществена, тъй като обектът трайно се прикрепва
към земята чрез каменната зидария и вкопаването на обекта в дълбочина от 80 см.
В този смисъл, изпълнението е при съществено отклонение от одобрения проект,
тъй като той е проектиран като навес без ограждане, а е изпълнен с оградни
стени /каменна зидария, трайно прикрепена към земята/.
В обобщение контролните органи са
констатирали, че строежите – басейн и
летен бар, са изградени в нарушение на чл. 137, ал. З и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
без изискващите се строителни книжа за строеж от V категория с обществено предназначение
и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежите са незаконни.
Със съставения констативен акт № 2 / 10.06.2020 г. е инициирано административното производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконните строежи.
Констативният акт е съобщен на заинтересуваните лица. По съставения констативен
акт № 2 / 10.06.2020 г. в законоустановения срок е постъпило възражение с per. индекс: №-РД-14-3683 / 15.06.2020 г. от Д.Й. и Т.Й., което е анализирано
подробно и са изложени мотиви за неприемането му.
В Община Тутракан било подадено заявление с per. индекс №-РД-14-4400 / 09.07.2020 г.
от Д.Й. и Т.Й. за ново измерване размерите на „басейн за лични нужди“, по повод
на което е била извършена повторна проверка, приключила с констативен акт № 6 /
21.08.2020 г. По повод на този втори акт е постъпило възражение от 01.09.2020
г., със съдържание, сходно на предходното. Отново е последвал анализ с доводи,
сходни на предходните.
На 01.09.2020 г. Кметът на община Тутракан издал
оспорената заповед № РД-04-699, с която наредил премахване на процесните обекти
на основание 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
На 21.10.2020 г. административният орган констатирал, че
жалбоподателите частично е изпълнил заповедта-площадката за скокове, машинното
помещение с помпата и пясъчния филтър са били премахнати, а басейнът е в процес
на запълване;в процес на премахване е бил и летния бар /констативен протокол №
13 / 21.10.2020 г./
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Изложените по-горе факти за категоризация на
строежа – пета, определят издателя на акта – Кметът на община Тутракан за
материално и териториално компетентен орган да разпореди процесните действия /чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ/. Не е налице нищожност на оспорения акт.
По преписката не се разпознават признаци на
допуснати нарушения във формата. Актът е мотивиран не само с фактическите обстоятелства,
вписани в същия, а и със съдържащите се в преписката доказателства – констативни
протоколи от проверка, констативен акт, сигнали, декларация, материали от
досъдебно производство. Фактическите обстоятелства предоставят възможност за анализиране
съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за преценка за
приложението на материалния закон. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т.
2 от АПК за унищожаемост на оспорения акт.
Не са налице и съществени нарушения на
процесуалните правила. Правото на участие на жалбоподателите е обезпечено;
волеизявлението е формирано след събиране и анализиране на всички факти, относими
към въпроса за законността на строежите съгласно разпоредбите на чл. 35 - чл. 37
от АПК. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК за
унищожаемост на акта.
Проверка за приложението на материалния
закон:
Установените по делото факти сочат, че
процесният басейн представлява строеж V категория по смисъла
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и чл. 137, ал. З, т. 5 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 / 2003 г. за номенклатура на
видовете строежи. Изпълнен е при съществено отклонение от показателите,
заложени в процесното разрешение за строеж № 29 / 18.10.2006 г. и документацията, послужила за
издаване на разрешението - КСС №6518980 от 26.04.2005 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че
отклонението е несъществено, тъй като промяната в обема на басейна – от
максимум капацитет до 100 куб. м. на 125 куб. м., както и добавянето на
конструктивни елементи – площадка за скокове, машинно помещение с помпа и
филтър, водят до промяна на конструкцията на обекта. По делото е безспорно и,
че предназначението на басейна „обществено ползване“ е в отклонение от
заявеното и вписано в строителното разрешение предназначение за „лични нужди“. В
този смисъл не е налице поддържаната от жалбоподателите хипотеза за
несъществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Издаденото удостоверение за вписване на басейна в
регистрите за обекти за обществено ползване не променя изводите, тъй като
самото вписване в регистрите няма учредителен или диспозитивен ефект и не влияе
на характеристиките на строежа.
Установените по делото факти сочат, че
процесният летен бар представлява строеж V
категория по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ ,във вр с чл. 137, ал. З, т. 5 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т.
5 от Наредба №
1 / 2003 г. за номенклатура на
видовете строежи. Той не е премествам обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, в
какъвто смисъл е било издадено разрешението за поставяне № 3 / 01.02.2011 г. Характеристиките
му за трайно прикрепване към земята чрез изпълнената каменна зидария и
вкопаването му на дълбочина от 80 см. в земята не позволяват обектът да бъде
преместен като запази функционалната си самостоятелност. Фактическото изпълнение
на ограждането на летния бар чрез нефигуриращата в строителната документация по
издаденото разрешение за поставяне каменна зидария е обосновка на посочения
извод. В този смисъл обектът е следвало да се подчини на режима за строежите по
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и да се изгради след представяне на строителните книжа –
проект и разрешение за строеж по цитирания от административния орган чл. 148 от ЗУТ, разписващ правило за извършване на строежи след съответно разрешение.
Периодът на извършване на строежите - 2007 г.
и съответно 2011 г., поставя казусът извън преценка за търпимост на строежи,
изпълнени преди 07.04.1987 г. /§ 16 от ПР на ЗУТ/.
Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 4
от АПК - материална незаконосъобразност.
Не е налице и несъответствие с целта на
закона. Оспорената Заповед е издадена в съответствие със законово-установената
цел - да се регулират обществените отношения, свързани със строителството, като
не се допуска изграждането на строежи без предварителното им съобразяване с действащия
план, без проектиране и разрешение, а съответно - съществуващите незаконни
строежи – да се премахват.
Неоснователно е оплакването за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, респ. за липса на реквизит в
оспорената заповед поради непосочване на заповед за оправомощаване на
длъжностните лица, извършили проверки и съставили констативните протоколи и
констативния акт, предхождащи оспорена заповед. От приложените по делото
доказателства – длъжностни характеристики, схема на административната структура
на администрацията на община Тутракан е видно, че длъжностните лица са с
техническа правоспособност в областта на архитектурата, строителството и
кадастъра и компетентността им да извършват тематични проверки произтича от
длъжностното им качество.
В обобщение, съдът намира, че оспореният индивидуален
административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, респ. унищожаемост,
поради което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
При този изход на спора искането на
жалбоподателите за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - гр. Силистра
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Т.Й., ЕГН: ********** и Т.П.Й., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.К. със
съдебен адрес:*** срещу Заповед № РД-04-699 / 01.09.2020
г. на Кмета на община Тутракан, с която е разпоредено премахване на незаконни
строежи - „басейн“ и „летен бар“ в ПИ
73496.501.2201 пo КК и КР на
гр.Тутракан с административен адрес: гр. Тутракан, ***.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Т.Й., ЕГН: ********** и Т.П.Й.,ЕГН: ********** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.