Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Велико
Търново, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
първи април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10060/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба от „Рей Би Ас 17“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Марно поле № 2Б, чрез *** Г. Г., срещу Решение № 11/06.01.2023 г. по НАХД № 1215/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено НП № 2022-1739-023-000008 от 16.09.2022 г. на началник РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с който на касатора за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ и на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това. Оспорва се извода на съда, че процесното нарушение не представлява изолиран случай, тъй като по делото не били представени доказателства за влязло в сила наказателно постановление. Касаторът излага своя интерпретация на показанията на св. Ж.М.като твърди, че нарушението не било извършено от дружеството или от неговия управител, а от посоченото лице, което признало това в съдебна зала. Претендира се отмяна на решението на районния съд и присъждане на разноски за производството.
Ответникът по касационната жалба – началник на РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 11/06.01.2023 г. по НАХД № 1215/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, е потвърдено Наказателно постановление № 2022-1739-023-000008 от 16.09.2022 г. на началник РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с което на „Рей Би Ас 17“ ООД за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а соченото нарушение е установено по безспорен начин.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
При разглеждане на делото от въззивния съд е било
прието за установено, че на 25.05.2022 г.
около 00,10 часа в гр.
В. Търново служители на РУ – В. Търново извършили проверка по сигнал за
нарушаване на обществения ред, посредством силно озвучаване в търговски обект –
снек бар „Капо коктейл и бар“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Марно поле“
№2б, стопанисван от дружеството касатор. На място служителите констатирали
силна музика от разположена в обекта музикална уредба. Установено е било, че
заведението се намира в градската част, в зона, определена като такава за
„жилищно строителство“. Съставен е бил АУАН при отсъствие на представител на
„Рей Би Ас 17“ ООД от гр. В. Търново, впоследствие връчен на управителя на
дружеството, срещу който не са били подадени писмени възражения.
При така установеното от фактическа страна административнонаказващият орган и въззивният съд са приели, че на дружеството касатор следва да се наложи имуществената санкция по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 2 от с.з.
Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на представител на касатора съобразно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя или негов представител. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение. Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване. В конкретния случай на Б.Р.в качеството му на представител на „Рей Би Ас 17“ ООД е предявен съставеният АУАН и последният е получил препис от него. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя в конкретния случай не е нарушило неговото право на защита. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН не следва да се разглежда изолирано, а като част от регламента относно образуването на административнонаказателното производство /Глава трета, раздел ІІ от ЗАНН/ и в частност съставянето на АУАН и предявяването му, респ. връчването му на нарушителя /чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН/. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на представител на касатора да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като същият е имал възможност да направи възражения по съдържанието му. Видно от процесния АУАН е, че връчването на същия, като способ за предявяване на акта, е удостоверено с нарочна разписка, неразделна част от него, която е подписана и при тези обстоятелства не може да се приеме, че правото на възражение по чл. 42, т. 8 и чл. 44 от ЗАНН е ограничено. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със съдържанието на АУАН. Неизпълнението на горната законова разпоредба само по себе си или заедно с нарушение на друга норма, регламентираща процедурата по съставянето на АУАН може да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като ограничава правото му да се защити срещу издадения против него АУАН. Както вече бе посочено, в процесния случай АУАН, макар и съставен в отсъствие на нарушителя, е надлежно предявен на същия, от което следва, че не е накърнено правото на защита.
Цитираната от пълномощника на касатора съдебна практика в едната си част не касае идентични случаи /посочените решения на ВАС/, а влязлото в сила решение на ВТРС не създава „правен прецедент“ и не е нужно касационата инстанция да споделя изложените в него мотиви.
Неоснователно е и възражението, че ВТРС неправилно е преценил, че нарушението не се явява изолиран случай. Следва да се посочи, че наложената имуществена санкция по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е в минималния предвиден в закона размер, а административнонаказващият орган никъде не е твърдял, че нарушението е извършено при условията на повторност, поради което и изводът на ВТРС, и възражението на касатора са неотносими.
За неоснователни настоящата инстанция намира и възраженията относно извършителя на нарушението. На първо място, противно на твърденията на касатора, никъде в показанията на свидетеля Ж.М.пред съда не се съдържа признание, че той е усилил музиката. Напротив, в писмените си обяснения от 07.06.2022 г. М.изрично е заявил, че на въпросната дата 25.05.2022 г. е имало диджей, и че свидетелят в качеството си на барман няма ангажимент към пускането на музиката. На следващо място, доколкото в настоящия случай е санкционирано именно ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл са ирелевантни причините, довели до допускане на нарушението. В случая е безспорно, че озвучаването е идвало именно от обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Съдът при установяване на фактическата обстановка е
съобразил всички доказателства по преписката и в съдебното производство и е
извел еднозначен верен извод за нарушение на нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС,
с която се забранява озвучаването от обекти на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии
и зони със смесено предназначение за времето от 14 - 16 часа и от 23 до 8 часа.
Съдът е тълкувал и приложил правилно нормата на § 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС.
Нормата не предвижда никакви изисквания относно нивото на шума, нито относно
източника на шум. Достатъчно е да е налице шум от жива музика или озвучителна
техника в посочените в закона устройствени зони и времеви периоди на
денонощието, които обективни елементи на състава на нарушението в случая са
описани подробно и ясно в АУАН и в НП. При отсъствие на нарушения в
административното производство, при съответствие с материалния закон и при
липса на пороци във формата и съдържанието на административния акт съдът е
извел верен правен извод за неоснователност на жалбата.
По изложените съображения настоящия състав на касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/06.01.2023 г. по НАХД № 1215/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.