Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1374 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от ЗК „У.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. „Т. А.“ № 18, чрез пълномощници- адв. И.Ч. и адв. И. Т., със съдебен адрес:***, офис 1-03, офис сграда Т. Х. У., против „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Т. М.“ № 5.
В исковата молба и уточнителните молби се излагат обстоятелства, че по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница от 26.04.2018 г., ответното дружество „Е. Т. Е.“ се задължило да осъществи превоз на 11 европалета с бои и мазилки на водна основа. Стоката била изпратена от Италия като се твърди, че същата следвало да бъде доставена в гр. С., Околовръстен път, №257, в склад на получателя „О.- БГ“ ООД.
Сочи се, че превозваната от ответника „Е. Т. Е.“ ЕООД стока била застрахована в ЗК „У." АД със застраховка "Карго внос", сключена със застрахователна полица № 18177010033.
Твърди се, че на 30.04.2018 г. при доставянето на стоката на уговореното място в склада на получателя е установена повреда на стоката, за което е направена забележка в товарителницата. Товарът бил превозван с товарен автомобил с рег. № ****/****, като според обясненията на водача, същият с цел да предотврати ПТП е настъпил по-рязко спирачки и това е довело до повреждането на стоката. Съгласно съставения на протокол № LS 18-1158-01/29.05.2018 г. се твърди, че увредената стока представлявала 34 пластмасови кофи различни разфасовки на бои и мазилки. Сочи се, че същите са отредени като „пълен брак“, тъй като реализацията им в търговската мрежа била невъзможна. Сочи се, че стоката била поставена върху палети които са били фолирани със стреч фолио, като палетите са били плътно наредени. В някои от тях кофите не заемали цялата площ на палета, поради което оставали празни пространства. Разместването и щетите по товара били причинени от комбинацията от недостатъците в опаковката и описаното укрепване, а съгласно обяснението на водача Петър И.И.- с оглед да предотврати пътно - транспортно произшествие е натиснал по - рязко спирачки, при което товарът се е разместил и се е стигнало до увреждането на описаните 34 пластмасови кофи. Твърдят, че вследствие на извършената аварийна инспекция размерът на вредите възлиза на сумата от 728,29 евро или 1566,85 лева. За извършената аварийна инспекция ищцовото дружество е заплатило на 01.06.2018 г. възнаграждение в размер на 360 лева.
Сочи се, че предвид нанесените щети на превозвания от „Е. Т. Е.“ ЕООД товар, застрахованото лице „О.- БГ“ ООД завело претенция в ЗК „У." АД за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди с №18011770001 като претенцията била уважена в размер на 1566,85 лева, която сума била изплатена от ищцовото дружество на застрахованото лице на 03.07.2018 г.
Твърди се, че ЗК „У.“ АД е изпратило регресна покана до ответното дружество превозвач за възстановяване на сумата в размер на 1926,85 лева. Претендират се и разноски.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1926,85 (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща предявената регресна претенция по щета № 18011770001 в размер на 1566,85 лева и 360 лева, възнаграждение за авариен комисар, както и да присъдите законна лихва върху претендираната главница, считано от дата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на претенцията.
В допълнителна молба е посочил сметката, по която при евентуално уважаване на претенцията да бъде заплатена процесната сума.
В проведеното последно съдебно заседание за ишцовата страна се явява адвокат И. Т.от АК Я., които поддържат исковата молба и молят съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Е. Т. Е.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че отговорността на превозвача за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забава при доставянето й, не е безусловна, а нейните ограничения са посочени в чл.17, т.2 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а именно – когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на правоимащия, по нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее. Във връзка с горното сочи, че такова обстоятелство категорично се явявало предотвратяването на ПТП от страна на водача Петър И.И., видно от дадените от него обяснения. Твърди се, че настъпилите щети следва да се квалифицират като настъпили в резултат на случайно деяние, тъй като липсвали обстоятелства, от които да се направи извод за виновно поведение. Сочи, че спирачната система на автомобила била технически изправна, а времето на реакция било достатъчно. В обобщение сочи, че поведението на водача било адекватно на ситуацията, поради което не е настъпило и ПТП, и не било част от причинно-следствения процес, което изключвало вината на основание чл.17, ал.2 от Конвенцията на. Ответното дружество посочва, че от негова страна е положена грижата на добър търговец, което обстоятелство било обективирано в представения авариен протокол № LS 18-1158-01/29.05.2018 г..
Излага твърдения, че отговорността на превозвача по чл.17, г.1 CMR и изобщо по договора за превоз, е към товародателя. По отношение на превозвача, нито собствеността върху товара имала значение, нито фактът, дали причинените при превоза повреди са били или ще бъдат поправени и кой в последна сметка ще заплати поправянето. Превозвачът имал задължение да достави предадения му товар на посочения от товародателя получател, но това негово задължение не е към получателя, а към товародателя. Затова получателят, независимо дали е собственик на товара или не, можел да има вземане за обезвреда срещу превозвача само в случай, че това вземане му бъде прехвърлено от изпращача. Сочи, че в Конвенцията не се прави разграничение между натоварването на стоката и укрепването й, което предпоставяло, че натоварването включвало и укрепването на товара. Следователно отговорността за укрепването е на този, който е извършил натоварването - в случая товародателя.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че съдържанието на процесните 34 броя кофи е било налице и същите са с различна степен на огъване, т.е. липсват условия за пълен брак.
Във връзка с горното моли съда да остави без уважение предявената искова претенция.
Направеното е искане на основание чл.219 ГПК да бъде привлечено трето лице – „Д. З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление“ гр. С., район Оборище, бул. „К. А. Д.“ № 68, представлявано от Д.Х. и Ж.М.Д. – заедно, при което дружество бил застрахован превозвача. Аргументирали са искането си с твърдения, че била налице действаща валидна застрахователна полица „Отговорност на превозвача на товар по шосе“, както и че за настъпилото увреждане и претенция към ответника, е уведомил застрахователя с писмо по ел. пощата.
С определение №260426/19.11.2020 г. съдът е конституирал в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника „Е. Т. Е.“ ЕООД дружеството „Д. З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление“ гр. С., район Оборище, бул. „К. А. Д.“ № 68, представлявано от Д.Х. и Ж.м.Д. – заедно.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост.
Третото лице помагач „Д. З.“ АД е депозирал становище във връзка с предявената искова претенция, като оспорват предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че ищцовото дружество не ангажира доказателства относно наличието на всички необходими предпоставки за валидно суброгиране в правата на застрахования по застраховка „Карго внос“ по реда на чл. 410 от КЗ. При условията на евентуалност оспорва претендирания от ищцовото дружество размер на щетите, като намира същия за неоснователен и завишен. Относно размера на вредата оспорва, че е налице пълен брак на увредената от събитието стока. Във връзка с горното считат, че след като главният иск е неоснователен такъв се явява и акцесорния за законната лихва. Направени са доказателствени искания, както и представят и молят да бъдат приети писмени доказателства.
В проведеното съдебно заседание третото лице-помагач не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница от 26.04.2018 г., ответното дружество „Е. Т. Е.“ се задължило да осъществи превоз на 11 европалета с бои и мазилки на водна основа с маршрут от Италия, като същите следвало да бъдат доставени в гр. С., Околовръстен път, №257, в склад на получателя „О.- БГ“ ООД; че стоката била застрахована в ЗК „У." АД със застраховка "Карго внос", сключена със застрахователна полица № 18177010033, че процесният товар е бил превозван с товарен автомобил с рег. № ****/**** на ответното дружество; че е извършено плащане от страна на ищцовото дружество по застраховка „Карго внос“ във връзка с образувана щета № 18011770001 в размер на 1566,85 лева по сметка на „О.-БГ“ ООД и сумата в размер на 360 лева по сметка на „Ф.“ ООД. Горното се потвърждава и от представените по делото заверено копие на международна товарителница от 26.04.2018 г., застрахователна полица № 18177010033, отпечатана на 27.04.2018 г.; претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по преписка № 18011770001 предявена от „О. БГ“ ООД, към ищцовото дружество; платежно нареждане от 01.06.2018 г. за сумата в размер на 360 лева, преведена в полза на „Ф.“ ЕООД и платежно нареждане от 03.07.2018 г. за сумата в размер на 1566,85 лева, преведена в полза на „О. БГ“ ООД.
От приложената международна товарителница се установява, че в графа под № 19 е записано, следното „предполага се, че при рязко натискане на спирачката палетите са се притиснали плътно едно в друго и са се разместили. При това положение има нанесени щети на стоката“.
От приложените по делото обяснения на водача на товарния автомобил Петър И. се установява, че според него по време на транспорта при предотвратяване на пътен инцидент се наложило по-рязко натискане на спирачки, при което следващите палети са се наклонили към първите и някой са паднали отгоре върху тях.
От приложения по делото авариен протокол от 29.05.2018 г. изготвен от служител на „Ф.“ ЕООД се установява, че на 02.05.2018 г. е бил извършен оглед на процесните пластмасови кофи в склад на „О. БГ“ ООД. Посочено е, че били предоставени за оглед деформирани в различна степен, някой от тях с теч от съдържанието пластмасови кофи различни разфасовки с бои и мазилки. Същите по данни на получателя били доставени на 30.04.2018 г.от товарен автомобил с рег. № РА 4800КК/РА1421ЕМ. Бил е представен и снимков материал относно състоянието на стоката. Аварийният комисар е посочил, че били установени 34 броя увредени кофи, за които получателят претендирал пълен брак, тъй като същите не можело да се реализират на намалени цени. Посочено е, че размерът на увредените кофи е 728,29 евро. Посочил е, че съгласно предоставения снимков материал било видно, че кофите са били поставени върху палети и са били фолирани със стреч фолио. Палетите били плътно наредени и нямало разместване на самите тях. В някой палети кофите не заемали цялата площ и дори и при плътно наредени палети в стифа оставали празни места. Виждало се изместване на кашоните върху палетите от друга пратка намираща се непосредствено зад пратката на „О.“, които окозвали допълнителен натиск върху кофите. Според комисарят най-вероятно разместването и щетите по товара били причинени от комбинацията от недостатъците в опаковката и укрепването.
От приложена застрахователна полица № 1332180430000980 за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ се установява, че между ответното дружество и третото лице-помагач е възникнало застрахователно правоотношение през процесния период. Представени са й общите условия към застраховката.
От показанията на свидетеля Петър И.И. се установява, че през процесния период е бил служител в ответното дружество, като е извършвал превоз на стоки от Италия до България. За процесния товар си спомня, че е бил стречован със стреч фолио, защото били баки-кофи. Посочва, че нямал право да участва при товаренето и разтоварването му, като изяснява, че фирмата изпращач го товарила. Споделя, че доколкото си спомнял не е имало друг товар. Като пристигнал забелязал, че имало повредени кофи – „че са изкривени кофите“ „деформация в долните кофи на долния ред“. Споделя, че между тях не е имало уплътнения с картон, като кофите били поставени една върху друга. Посочва, че в камиона не си спомня да е имало теч от кофите. Изяснява, че на едно пале е имало по два или три реда, както и че имало палети наредени едни върху други.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, даващо отговор на поставените задачи се установява, че размерът на нанесените щети съгласно документите от изпращача и описа на инспекцията изготвен при разтоварването в склада на получателя е 728,29 €. По банковия курс на еврото спрямо лева е 728,29 X 1,95583 = 1424,41 лева. Вещото лице е посочило, че конкретния начин на подреждане и укрепване на товара в пластмасови кофи от бои и мазилки чрез фолиране със стреч фолио не е подходящ и надежден за превоза на товара. При укрепване на товара от техническа гледна точка трябвало да се предвижда най-екстремната ситуация при транспорта, аварийното спиране. Дори и при нормални обстоятелства /има се предвид управление на автомобила без аварийно спиране/ конкретния начин на подреждане на товара кофи с основи за бои и мазилки върху европалети е неправилен от техническа и експлоатационна гледна точка.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и допълва същото. Посочва, че в настоящия случай е допуснато неправилно подреждане на специфичния товар като са оставени свободни пространства във връхната част, в горната част на съответните стоки. След което е извършено фолиране - външно, без допълнително странично укрепване на палетата и над самия товар, което е несигурно и е създало предпоставки за инерционно движение на незапълнените горни редове от товара.
От приетото заключение по назначената и допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, даващо отговор на поставените задачи се установява, че съдържанието на процесните кофи е употребено по предназначение без намаляване на цените, т.е. е възможна е била тяхната реализация. Употребени са били здрави кофи на фирмата „О. БГ“, като загубите от пресипването на съдържанието било под 1%. Не било ясно здравите кофи нови ли са или употребявани от работниците на „О. БГ“. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и допълва същото.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД.
В чл.410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на процесните имуществени вреди трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и размера на увредената стока.
От събраните по делото доказателства, а това не е спорно и между страните се доказа, че по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница от 26.04.2018 г., ответното дружество „Е. Т. Е.“ се задължило да осъществи превоз на 11 европалета с бои и мазилки на водна основа с маршрут от Италия, като същите следвало да бъдат доставени в гр. С., Околовръстен път, №257, в склад на получателя „О.- БГ“ ООД; че стоката била застрахована в ЗК „У." АД със застраховка "Карго внос", сключена със застрахователна полица № 18177010033, че процесният товар е бил превозван с товарен автомобил с рег. № ****/**** на ответното дружество. Не е спорно също и, че при разтоварването на превозваната стока се е установило, че 34 броя кофи с различна вместимост са повредени, както и че е извършено плащане от страна на ищцовото дружество по застраховка „Карго внос“ във връзка с образувана щета № 18011770001 в размер на 1566,85 лева по сметка на „О.-БГ“ ООД и сумата в размер на 360 лева по сметка на „Ф.“ ООД.
Единственият спорен по делото въпросът, е дали ответникът носи отговорност за повредата на товара.
Съобразно възприетото в практиката на Върховния касационен съд, в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 143 от 12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 48 от 12.06.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 28 от 27.06.2017 г. по т.д. № 3416/2015 г. на ВКС, І Т.О., решение № 174 от 19.12.2017 г. по т.д. № 417/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г. /ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г./, в сила за България от 18.01.1978 г., тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща държава.
В разглеждания случай, доколкото са налице условията, посочени в чл.1, §1 от Конвенцията, следва и тя да намери приложение в настоящия случай за уреждане на отношенията между страните по превозния договор.
Съгласно чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл.17, §2 и §4 от Конвенцията. Съгласно чл.17, §2, основанията, при които превозвачът се освобождава от отговорността по т.1 са, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В б. "б" на § 4, чл.17 е предвидено, че превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани. Посочените норми, както и нормата на чл.18, § 1 от Конвенцията определят конкретни правила за поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. Правните норми, регламентиращи отговорността на превозвача при цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са императивни правни норми и не допускат отклонение от правилото за поведение /Така решение № 48 от 12.08.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай по делото са ангажирани убедителни доказателства, че е налице основание за освобождаване на превозвача от отговорност, тъй като повредата се дължи на поведение на изпращача, който е предал вещите – процесните кофи с боя и мазилка за транспортиране в неподходяща опаковка.
Обстоятелството, че пратката е повредена, поради превозването й в неподходяща опаковка се установи по делото по категоричен начин от приетата и неоспорена от страните САТЕ. Вещото лице даде заключение, че конкретния начин на подреждане и укрепване на товара в пластмасови кофи от бои и мазилки чрез фолиране със стреч фолио не е подходящ и надежден за превоза на товара. При укрепване на товара от техническа гледна точка е трябвало да се предвижда най-екстремната ситуация при транспорта - аварийното спиране. Важно е да се отбележи, че по делото не се ангажираха никакви доказателства за наличие на внезапно или някакво друго екстремно спиране на водача на товарния автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилите щети по превозвания товар. Дори и да се приеме, че е имало такова спиране, вещото лице е категорично, че и при нормални обстоятелства /има се предвид управление на автомобила без аварийно спиране/ конкретния начин на подреждане на товара кофи с основи за бои и мазилки върху европалети е неправилен от техническа и експлоатационна гледна точка. Във връзка с горното се стига до извода, че причината за повредата на товара не е екстремно спиране на водача на товарния автомобил, а самото му подреждане и укрепване. Поради изложеното се явява неоснователно й твърдението на ищеца, че причината са повреждането на стоката е било поведението на водача, а именно с цел да предотврати пътен инцидент, му се е наложило да настъпи по-рязко спирачките, което довело до повреждането на стоката.
На следващо място обстоятелството, че пратката е повредена, поради превозването й в неподходяща опаковка се установява и от изготвения авариен протокол от 29.05.2018 г., възложен на трето за спора лице – „Ф.“ ЕООД. В същия се съдържат констатации, че най-вероятно разместването и щетите по товара били причинени от комбинацията от недостатъците в опаковката и укрепването. Видът на опаковката и начинът на опаковане на процесния товар се изяснява и от събраните по делото гласни доказателства – разпитът на свидетелят И. – водач на товарния автомобил извършил превоза.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за установено, че е налице основание за освобождаване отговорността на превозвача по смисъла на чл.17, §4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
С оглед изложението съображения предявената искова претенция срещу превозвача се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 500 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за депозит за вещо лице.
На основание чл.78, ал.10 ГПК не се дължат разноски на третото лице-помагч.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „У.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. „Т. А.“ № 18, чрез пълномощници- адв. И.Ч. и адв. И. Т., със съдебен адрес:***, офис 1-03, офис сграда Т. Х. У., против „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Т. М.“ № 5 иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1926,85 (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща предявената регресна претенция по щета № 18011770001 в размер на 1566,85 лева и 360 лева, възнаграждение за авариен комисар, ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от дата на предявяване на настоящата искова молба – 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на претенцията.
ОСЪЖДА „У.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., бул. „Т. А.“ № 18, чрез пълномощници- адв. И.Ч. и адв. И. Т., със съдебен адрес:***, офис 1-03, офис сграда Т. Х. У., ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Т. М.“ № 5, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 500 лева сторени разноски в производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагчаг - „Д. З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление“ гр. С., район Оборище, бул. „К. А. Д.: № 68, представлявано от Д.Х. и Ж.М.Д. – заедно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: