№ 1038
гр. Благоевград, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20241200100593 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е въз основа на предявен иск от В. С. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си- адв. Р. Н., срещу Прокуратурата на Република
България, ЕИК *********, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че на 15.09.2006г., ищеца е привлечен в
качеството на обвиняем с още 18 лица по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ гр.Петрич за
извършено престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Твърди се от ищеца, чрез неговия пълномощсик, че въз основа на обвинителен акт, съставен
от районен прокурор при Районна прокуратура Петрич, срещу В. С. К. и останалите 18 лица,
е било образувано НОХД № 1424/2008г. по описа на РС Петрич. С разпореждане №
1005/04.09.2008г., съдията- докладчик е прекратил делото и е върнал същото на прокурора
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се с ИМ, че на 15.12.2008г. прокурорът отново е внесъл обвинителен акт срещу В. С.
К., като подсъдим по НОХД № 2249/2008г. по описа на РС Петрич. С разпореждане №
88/04.03.2009г. съдията-докладчик отново е прекратил делото и го е върнал на прокурора
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На 13.04.2010г., отново е внесен обвинителен акт срещу В. С. К. и срещу другите 18 лица,
като е образувано НОХД № 597/2010г. по описа на РС Петрич. След отвод на всички
съдебни състави в Районен съд гр. Петрич, ВКС, на основание чл. 43 т. 3 от НПК, е възложи
разглеждането на делото на Районен съд гр.Кюстендил (КРС). където е било образуввано
НОХД № 1629/2010г.
Сочи се с ИМ, че на 13.05.2010г., съдията докладчик на основание чл. 369 ал. 4 и чл. 288 т. 1
НПК, е прекратил наказателното производство по делото и е отменил допуснатите
обезпечителни мерки на бъдещо вземане на държавата по отношение на всички подсъдими,
включително и спрямо ищеца по настоящото дело. Постановеното определение е било
1
отменено от ВКС на основание чл. 420 ал.1 във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1
т. 2 от НПК и делото е било възобновено и върнато па РС Кюстендил, където е продължило
разглеждането му, като НОХД № 630/2012г. по описа на РС Кюстендил.
Сочи се с ИМ, че след провеждането на около 44 съдебни заседания, с Присъда №15 от
16.03.2018г„ постановена по НОХД №630/2012г. по описа на КРС, В. С. К. е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. С Решение № 260009/08.09.2022г.,
постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на ОС Кюстендил, оправдателната присъда е
била потвърдена и делото приключило с неподлежащо на обжалване и влязло в сила
съдебно решение.
Поддържа се с ИМ че разглеждането па делото е продължило в множество съдебни
заседания, проведени в периода от 2006г. до 2022г. През цялото производство прокуратурата
е поддържала обвинението срещу В. С. К., като при устните прения прокурорът е поискал от
съда ищеца да бъде признат за виновен и да бъде осъден на наказание лишаване от свобода.
Така, 16 години след привличането на В. С. К. като обвиняем, ищеца е бил признат за
невиновен и оправдан от съда.
Исковата претенция е основана на доводи, че още от узнаване на образуваното срещу ищеца
досъдебно производство, В. С. К. е преживял огромен стрес и притеснения. Тъй като живее
в малък град, случилото се станало достояние на обществото много бързо и се
разпространило, както сред близките му, така и сред колегите, приятели, съседи. Ищецът
постоянно чувал приказки зад гърба си и бил обект на коментари и подмятания по повод
образуваното срещу него наказателно производство. Клюките и разговорите „зад гърба"
смутили най-близките му, не можел дори да опази децата си от подигравки. Поддържа се, че
ищецът преживявал много тежко бремето на наказателния процес, още повече, че съзнавал
че е невинен и че не е извършил престъплението, за което бил обвинен. Всичко това
преобърнало не само неговия живот, но и този на близките му. Семейството му изживяло
много тежък и съкрушителен период заради случващото се с В. С. К., което още повече
засилвало чувството му на вина и отчаяние от несправедливото отношение към него от
страна на институция, призвана да се бори за постигане на справедливост.
Твърди се с ИМ, че по време на продължилото 16 години наказателно производство срещу
В. С. К., психиката му се срина и изпаднал в безпътица и безнадеждно състояние. Станал
затворен, не общувал нормално дори с най-близките ми хора - съпруга, син, дъщеря,
родители. Загубихл съня си, постоянно мислел защо ми се случва всичко това, страдал и
загубил всякакво желание за борба и за живот. Поддържа се че дори към момента, въпреки
че е оправдан, ищеца продължава да преживява кошмара на воденото срещу него
наказателно производство. Живее в постоянен страх и безпокойство, както преди, когато
всеки момент очаквал налагането на тежко наказание и евентуалното му изтърпяване. Освен
това непрекъснато си спомня разпитите на свидетелите, сведенията от институциите,
собствените му разпити и укора в очите на роднини и приятели, че е допуснал това да се
случи. Твърди се ищеца, че вече е невъзможно да възвърне предишния си начин на живот,
авторитет и уважение от страна на околните, разрушени и съсипани от незаконните действия
2
на прокуратурата. Поддържа се от ищцовата страна, че в този случай не става въпрос за
инцидентна грешка, допусната от прокуратурата спрямо В. С. К., а за започнато и проведено
наказателно преследване в изключително продължителен период от време, нанесло на
ищеца необратими неимуществени вреди.
Твърди се с ИМ, че въпреки оправдателната присъда по случая, положението на ищеца в
обществото не се подобрило особено в сравнение с времето на продължаване на
наказателното производство. Малцина в малкото селище знаят, че съдът го е оправдал за
престъплението, в което е бил обвинен. Несправедливото обвинение разтърсило живота на
В. С. К., като нанесените вреди в личен план не могат да бъдат възстановени само чрез
постановената оправдателна присъда
Правното основание на предявения иск е че с описаните действия на прокуратурата на
ищеца са били нанесени множество неимуществени вреди. Повдигнатото му обвинение,
досъдебното производство и съдебното производство пред две инстанции се отразили
изключително негативно върху начина му на живот, семейството и работата му. Целият
живот на ищеца през годините на провеждане на наказателното производство, бил подчинен
на започналата наказателна репресия срещу него от страна на прокуратурата. В. С. К. бил
третиран като престъпник, хората шушукали зад гърба му, той усещал промененото
поведение и отношението към него от страна на неговите близки, приятели и колеги. Около
ищеца се установила мрачна атмосфера на недоверие и съмнения в почтеността му като
човек, защото бил обвинен в присвояване на огромни финасови средства. Много хора
започнали да го приемат с недоверие. Заложени били авторитета и достойнството му като
личност. Ищецът твърди че приел изключително болезнено тези последици от незаконното и
несправедливо обвинение срещу него. Годините на продължилото наказателно производство
срещу ищеца, представлявали изключително труден период за В. С. К., за семейството и
близките ми. Прекарал немалка част от това време с близки и приятели, на които държал и
се налагало да обяснява, че не е виновен, че не е извършил престъпление, че се бори да
докаже правотата си, за да може да продължи да гледа хората в очите, защото за него честта
и достойнството означавали много. От действията на прокуратурата ищецът бил унизен
пред семейството му, приятелите му, колегите му, всички хора от социалното му
обкръжение. Приех болезнено причинената му несправедливост, бил злепоставен.
Търсенето на истината, доказването на невинността му, защитата на честта и достойнството
на ищеца пред семейството ми, близките, приятелите и колегите му, отнели твърде много
години. До този момент тези които го познавали, винаги са го приемали като честен и добър
човек, отдаден на семейството си. Твърди се че това довело В. С. К. до състояние на
депресия, изживял изключително емоционално бремето на наказателния процес. През
всички тези години бил обсебен от чувство за вина за нещо, което не е извършил,
несъзнателно се затварял в себе си все повече. Времето на разследване, движението на
делото в различните инстанции го отчайвали и създавали чувство на безсилие и
безнадеждност в продължение на повче от 16 години. Въпреки безспорните доказателства за
невиновността му, прокуратурата до последно поддържала обвинението срещу него и
3
настоявала за осъдителна присъда и за налагане на наказание.
Поддържа се с ИМ, че незаконосъобразните действия на прокуратурата променили изцяло
живота на В. С. К., По време на цялото наказателно производство изпитвал душевни
страдания, неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, стрес, напрежение, тревога,
чувство на безсилие, негативни изживявания, психически страдания, множество безсънни
нощи, нравствени и емоционални терзания, чувствал се унизен от загубата на доверие в
околните, с накърнени чест, достойнство, добро име в обществото.
Освен причиняването на описаните неимуществени вреди, наказателното производство
срещу ищеца представлявало голяма загуба на време от живота му с оглед неразумния срок
от 16 години, в който се проточи. През това време ищецът бил пряко зает с наказателното
производство срещу него в продължение на години.
Твърди се, че са налице множество незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата
на Република България- образуване на наказателно производство срещу В. С. К.,
привличането му като обвиняем, внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на
обвинението през целия наказателен процес, искане за постановяване на осъдителна
присъда, подаване на протест срещу първоинстанционната оправдателна присъда и
поддържане на искането за осъждането ми и във въззивната инстанция, дългият период на
наказателното производство. Тези незаконосъобразни действия на прокуратурата спрямо
ищеца са преустановени с влязлата в сила оправдателна присъда на РС Кюстендил. Налице
са и причинените на В. С. К. неимуществени вреди, подробно описани в ИМ.
Навадени са доводи от ищцовата страна, за съществуваща пряка причинно-следствена
връзка между незаконните действия на прокуратурата и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
При така изложените факти, поддържа се от ищцовата страна, че са налице предпоставките
по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на
прокуратурата на Република България и за причинените вреди на В. С. К. от
незаконосъобразните действия на прокуратурата, като следва да му бъде присъдено
справедливо обезщетение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул.„Витоша” № 2, да заплати на ищеца - Вадимир С. К., ЕГН
**********, от ***, сумата от 400 000 лв. (четиристотин хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, считано от 15.09.2006г., изразяващи
се в душевни страдания и тежко психологическо бреме, от продължилия 16 години
наказателен процес, неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, стрес,
напрежение, тревога, чувство на безсилие, негативни изживявания, психически страдания,
множество безсънни нощи, нравствени и емоционални терзания, накърнени чест,
достойнство, добро име в обществото, унижение, сринато самочувствие, накърнено
социално общуване, вследствие незаконно обвинение по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ
Петрич. НОХД № 630/2012г. по описа на РС Кюстендил и ВНОХД № 454/2018г. по описа на
4
Окръжен съд Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по делото.
С ИМ са представени писмени доказателства, направено е искане за допускане на гласни
доказателства, при режим на довеждане на двама свидетели, които да установяват търпените
от ищеца психически болки и страдания във връзка с повдигането на обвинение и воденето
на наказателно производство срещу него.
След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът е приел че
депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
Страните по делото са правилно конституирани, като не са налице нередовности във връзка
с активната и пасивната легитимация по делото. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите. Ето защо отговорност в случая следва да се носи от Прокуратурата на
РБ, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала е и е
проверявала всички материали по делото, давала е указания по разследването и
впоследствие е постановила прекратяване, поради недоказаност на обвинението.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход,
съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника да бъде изпратен препис от
нея заедно с приложените писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от СГП, с който се излагат
доводи, че предявените искове са допустими, но по съществото си неоснователни.
Възразява се с писмения отговор, че ИМ е нередовна и се иска от съда да я остави без
движение. Сочи се че в обстоятелствената част на исковата молба се претендират
неимуществени вреди, възникнали и понесени в резултат на неразумна продължителност на
провелото се наказателно производство срещу ищеца К.. Освен това, се търси обезвреда и за
нематериални щети, причинени в резултат на повдигнатото обвинение срещу ищеца за
извършено тежко умишлено длъжностно престъпление. Поддържа се от ответната страна, че
така не става ясно дали ищецът предявява кумулативно съединени искове по чл. 2 ал.1 т. 3
от ЗОДОВ и по чл.2б от ЗОДОВ, което води до неяснота на исковата претенция и ограничава
правото на защита на ответника срещу иска.
Възразява се с писмения отговор на ИМ, че не е изпълнено изискването на чл.127 ал. 4 от
ГПК: "По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг
начин за плащане", каквито данни към исковата молба не са посочени.
Възразява се с писмения отговор от представителят на прокуратурата, че съгласно трайната
съдебна практика, за да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България
за вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, следва да се приложат доказателства за влизане в сила
на оправдателен съдебен акт. В конкретния случай - приложеният към исковата молба
5
препис на оправдателна присъда няма отбелязване за влизането му в сила, липсва и препис
на относимия към казуса обвинителен акт.
Възразява се че в случай, че е предявена паралелна претенция и по чл.2б от ЗОДОВ, то
същата се явява процесуално недопустима. Следва да бъде съобразено правилото на ТР
№1/27.11.2023г. по тълк. дело №1/2022 на ОСГК, а именно: "...Обезщетението за
неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2б от ЗОДОВ, се
определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи
каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях...".
Независимо, че съгласно цитираното Тълкувателно решение съдът в тази хипотеза определя
едно общо обезщетение, във всички случаи следва да е налице предпоставката на чл. 8 ал. 2
от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б
ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение. В този смисъл не са представени каквито и
да било доказателства за иницииране и изчерпване на специалната административна
процедура, предвидена в ЗСВ, което води до недопустимост на исковата претенция по чл. 26
от ЗОДОВ.
Направено е с отговора на ИМ, възражение за местна неподсъдност на делото на СГС.
Съгласно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането (в случая - гр.Кюстендил) или по настоящия адрес на увредения (гр.Петрич).
От материалите по казуса безспорно се установява, че и мястото на евентуалното
увреждане, и местоживеенето на увреденото лице, не са на територията на гр.София, поради
което и с оглед правилата за определяне на местната подсъдност на исковете по ЗОДОВ,
делото е неподсъдно на Софийски градски съд. Предвид изложеното, иска се от съда да
уважи възражението за местна неподсъдност, да прекрати производството по делото пред
СГС и да го изпрати по компетентност на съответния окръжен съд, съобразявайки
разпоредбите на чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ и чл.104, във вр. чл. 69 ал. 1 от ГПК.
С писмения отговор на ИМ, оспорва се предявената искова претенция по ЗОДОВ като
неоснователна и недоказана по основание и размер.
Поддържа се, че изцяло в тежест на ищеца е да докаже както основателността на
претендираната обезвреда по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, така и реалното наличие на
заявените неимуществени вреди, ведно с изискуемата се от закона непосредствена
причинно-следствена връзка с воденото процесно наказателно производство. Следва да се
отбележи, че неимуществените вреди по своята същност представляват сериозно,
значително засягане на личността и достойнството на лицето, изразяват се в търпене на
болки и преживяване на страдания, като при определяне на тяхното наличие, обем и
интензитет се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които ги обуславят, както и
особеностите на конкретната личност, която е била засегната. От значение са начинът, по
6
който е преживяно дадено негативно събитие, отражението, което е дало същото върху
протичането на живота на лицето, както и степента на увреждане на неговата психика.
В конкретния казус - наказателното производство е било заведено срещу В. С. К. и още 18
други лица, за извършено в съучастие тежко умишлено длъжностно престъпление
(присвояване в големи размери), при условията на продължавана престъпна дейност, по
състава на чл. 202 ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, наказуемо с
"Лишаване от свобода" за срок от 3 до 15 години.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже твърдените вреди,
техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
Възразява се от ответната страна ,че ищцовата страна не е представила доказателства,
установяващи реално претърпени неимуществени вреди измежду визираните в исковата
молба, както и съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между тях и повдигнатото процесно обвинение. От изложението на исковата претенция е
видно, че не може да се обоснове размерът на обезвредата за нематериални щети /400
000лв./, за който от ответната страна се поддържа че е изключително завишен, произволно
определен и несъответен на евентуално претърпените негативни преживявания във връзка с
въпросното наказателно преследване.
Оспорва се с отговора, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявената дата
15.09.2006г., на която ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем, която дата има
пряко и важно значение за началния момент на понесените вреди, както и за
продължителността им на търпене.
Също така, излагат се доводи за настъпили сериозни отрицателни последици в емоционален
и личен план, но не са представени съответните доказателства в тази посока. Не е доказана и
пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действия/актове на ответника
- Прокуратура на Република България/.
Излагат се доводи от представителят на прокуратурате, че житейски логично е
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната
сфера у всеки един човек, но нормата и духът на закона са категорични, че освен житейска
логика, са необходими и конкретни доказателства, които да обосноват присъждане на
справедлива обезвреда от съда, каквито доказателства по делото липсват. Възразява се с
писмения отговор, че ответникът ПРБ не може да носи отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ за
неоснователно преекспониране (преувеличение) на размера за обезвреда за непонесени
и/или недоказани реално претърпени неимуществени вреди, за каквито се касае по
настоящия казус.
Възразява се с писмения отговор на ИМ, че в производствата по ЗОДОВ не подлежат на
обезщетение търпените вреди от членовете на семейството на пострадалия, негови близки,
роднини и т.н., съответно ответникът Прокуратура на Република България не може да носи
отговорност по отношение на претърпени неимуществени вреди от въпросните трети лица.
Сочи се в писмения отговор, че не са подкрепени с надлежни доказателства и твърденията за
7
увредено здравословно състояние на ищеца. Липсват медицински или други писмени
материали и данни, които да докажат или поне да предположат възникването и наличието на
заявените здравословни проблеми, както и те да се намират в пряка причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение.
Не са представени доказателства и относно заявените наложени мерки за неотклонение -
"Задържане под стража“ и "Парична гаранция“, както и относно периода на тяхното
търпене.
Досежно вредите от медийното разгласяване на наказателното производство възразява се с
писмения отговор на ИМ, че Прокуратурата не е разпространявала официална информация
за разследването и не следва да носи отговорност за негативния отзвук от разгласяването в
публичното пространство на образуваното наказателно производство и повдигнатите
обвинения чрез различните печатни и електронни медии. Не са подкрепени с
доказателствата твърденията на ищеца за широко медийно отразяване на воденото срещу
него разследване и последвал сериозен негативен отзвук в семейството му и в обществото.
За въпросните вреди ПРБ не следва да отговаря, тъй като те не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с действия и/или актове на ответника, освен това
Прокуратурата не определя и не може да влияе върху стила и начина на отразяване и
разпространение на факти от страна на средствата за масово осведомяване.
По отношение на твърденията, че ищецът е бил възпрепятстван да упражнява трудова
дейност вследствие на предприетото срещу него наказателно преследване, поддържа се от
ответната страна, че не са представени никакви доказателства в този смисъл, не са налице и
данни, че преди повдигане на процесното обвинение ищецът К. е бил трудово ангажиран.
Видно от приложената справка за съдимост, ищецът В. С. К. е предходно осъждан, което
обстоятелство съгласно трайната съдебна практика определя по-ниска степен на евентуално
увреждане и по-нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното
наказателно производство.
Възразява се с отговора на ИМ категорично и срещу претенциите на ищцовата страна за
вреди от прекомерна продължителност на наказателното преследване. Предвид
константната практика на ВКС, времетраенето на наказателното производство не следва да
увеличава присъденото обезщетение автоматично и прогресивно, без да се изследват и
отчитат прякото значение и отражение, които продължителността има за всяка конкретно
претендирана вреда и във всеки конкретен случай. Видно от материалите по казуса,
досъдебната фаза на процеса е продължила и приключила в рамките на кратък и разумен
срок, като последвалото забавяне се е получило на съдебна фаза. Тук следва да се подчертае,
че за продължителността на наказателния процес на съдебна фаза, Прокуратурата не следва
да отговаря, тъй като правомощията и компетентността относно честотата и интензитета на
съдебното производство и съдебните заседания, както и относно ритмичността на
съдопроизводствените действия, принадлежат изцяло и единствено на съда. Сочи се също
така с писмения отговор, че в конкретния случай се касае за явна фактическа и правна
сложност на казуса - комплицирана престъпна дейност със сериозни общественоопасни
8
последици, 18 (осемнадесет) подсъдими лица, 44 (четиридесет и четири) проведени съдебни
заседания, значителен по обем доказателствен материал, голям брой извършени експертизи
и разпитани свидетели и т.н., което обективно и неминуемо е довело до по-голяма
продължителност на съдопроизводствените действия и провеждането на съдебната фаза
като цяло. Не на последно място - по делото не са представени никакви доказателства
ответникът ПРБ със своето процесуално поведение да е станал причина за неоправдано
отлагане или забавяне на разглеждането на делото пред съда.
Изказва се становище от ответната страна, че претендираното с исковата молба обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева, е изключително и необосновано завишено
и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на
социално- икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по
аналогични казуси. Както бе посочено по-горе, не са ангажирани съответните ясни,
недвусмислени и категорични доказателства за наличието на заявените в исковата молба
значителни неимуществени вреди, обосноваващи предявената искова претенция срещу
Прокуратурата, не е доказано търпенето на рестриктивни мерки за процесуална принуда от
страна на ищеца, а видно от приложената Справка за съдимост, В. С. К. е предходно
осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер, които обстоятелства
определят ниска степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на отрицателни
преживявани във връзка с конкретното процесно обвинение и би следвало да изключат или
да намалят значително отговорността на ответника по иска.
Оспорва се като неоснователна и аксесорната искова претенция за присъждане на законна
лихва. Излагат се доводи, че в случай, че съдът признае иска за допустим и основателен, то
началният момент за начисляване на лихва е денят, следващ датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 09.09.2022г., а не както се претендира в исковата молба -
08.09.2022г.
С отговора са направени доказателствени искания и е взето становище по тези направени от
ищеца с ИМ:
Прилага се по делото с искане да бъде приета като писмено доказателство- Справка за
съдимост на ищеца В. С. К., издадена от ЦАИС "Съдебен статус".
Иска се от съда да приобщи като доказателства по настоящото дело материалите по
процесното НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд - гр.Кюстендил. Считаме, че е
важно да се приложи цялото наказателно производство, а не само отделни преписи от него,
с оглед преценката на процесуалното поведение на ищеца и другите участници в
производството и извършените процесуално-следствени действия, във връзка с пълноценно
упражняване на правото на защита на ответника срещу иска и установяване на основания за
възражения по чл. 5 от ЗОДОВ (в този смисъл и Решение №144/11.10.2017Г. по гр.дело
№534/2017г. на ВКС - IV ГО).
В исковата молба се прави искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, но
не се сочат нито имената им, нито конкретните обстоятелства, които ще се установяват чрез
9
свидетелските им показания, което е нарушение на нормата на чл.156 от ГПК и в този
смисъл ответника се противопоставя на въпросните доказателствени искания на ищеца К..
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно петитума на предявения
иск. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с
които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във
връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса.
Съдът изхождайки от наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи,
при съобразяване логическото единство между обстоятелствена част и петитум, във връзка с
наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание на исковата претенция,
счита че пред съда е предявен за разглеждане специален осъдителен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Предявен е иск срещу
Прокуратурата на РБ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконните действия на разследващите органи и органите на прокуратурата, при
повдигането и поддържането на обвинение срещу В. С. К., за престъпление от общ характер,
за което същият с влязъл в законна сила съдебен акт е признат за невиновен.
При проверката по чл.129 ал.1 ГПК съдът намери исковата молба за редовна, а предявеният
иск- за допустим. Посоченият ответник-Прокуратурата на РБ е надлежна страна по
предявения иск, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е според съда
надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 1 от
ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може
да се претендира и по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи
за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на
добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от
неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за
извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички
тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за
прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ ще
включва и обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за
стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да се приеме, че тя дава
защита само на част от нарушените права.
С т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК,
10
прието е, че когато съдът е определил глобално обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, като в
него е включил и обезщетение за бавно правосъдие, след като е обсъдил и преценил
наличието на предпоставките по чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено
правосъдие), то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради
забраната за неоснователно обогатяване. Този иск ще е допустим, доколкото е с различен
предмет, различни са обективните предели на СПН в сравнение с иска по чл. 2 ал. 1 т. 3
ЗОДОВ. Но когато в производството по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ вече е дадена защита на
нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, при условие, че са били обсъдени и преценени
предпоставките на чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ
следва да се отхвърли като неоснователен. Иначе би възникнало неоснователно обогатяване,
тъй като двата иска ще удовлетворяват един и същи имуществен интерес по отношение
нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Поради изложените съображения, настоящият състав на ОС Благоевград намира за
неоснователно наведеното възражение с отговора на ИМ- за нередовност на ИМ и за
недопустимост на иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, във връзка с обстятелствата
навадени от ищеца за забавено правосъдие по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд -
гр.Кюстендил.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, в редакцията от ДВ, бр. 60 от 1988г., с
оглед съдебно предявеното спорно право, съответно по т. 3 в действащата редакция /ДВ, бр.
98 от 11. 12. 2012г./, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението при
съответствието на хипотезата "недоказаност на обвинението" на хипотезата "деянието не е
извършено от лицето" /т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В тези хипотези
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното
задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно
съгласно т. 13 от ТР № 3/2004г. Съобразно предвиденото в чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на
държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Субекти на тази отговорност са
правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за
престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е
установяване незаконосъобразността на акта на правозащитния орган –ответник по иска./т. 3
11
от ТР №3/2004г. на ОСГК/. Отговорността на държавата е обективна и е без значение кои от
правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с
действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е
процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност,
нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица. /Решение № 70 от 29.03.2016г.
на ВКС по гр.д. № 5257/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.
За да се реализира правото на обезщетение по 2б от ЗОДОВ следва да се установи, че
производството е продължило в неразумно дълъг срок- извън рамките на обичайно
необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ,
както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото
забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило
в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството,
фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните
представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора – чл. 2б, ал.
2 от ЗОДОВ.
В производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове, доказателствената тежест се
разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи
доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност
основателността на исковата претенция– повдигнато срещу него обвинение за престъпление
по НК и започване на наказателно преследване, поддържането на повдигнатото обвинение
пред съда, наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди- имуществени и неимуществени и
пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица, като
същите следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като ищецът
дължи доказването им както по основание, така и по размер. При наведени доводи за
претърпени неимуществени вреди от провеждането на наказателното производство в
неразумен срок, ищецът дължи доказване и обстоятелствата за продължило наказателно
пресредване, фактическата и првана сложност на делото и поведението на страните и
техните представители, както и всички фактори от обективна страна имащи значение към
въпроса за своевременното решаване на делото, съобразно чл. 2б ал.2 ЗОДОВ.
В тежест на ответника е доказването наличието на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, ако
такива възражения са направени своевременно с отговора на исковата молба по делото.
Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди се дължи при доказване наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на
12
такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при
условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена
връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на
държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от
претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда. /Решение № 236 от 13.01.2016г.
на ВКС по гр. д. № 1695/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска/.
Съдът след като анализира представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства
и тези представени от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК, счита че същите са относими
към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и
необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в
настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от
ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като доказателства с настоящото
определение.
Следва да бъде уважено искането на страните по делото- да бъде изискано за да бъде
приобщено към доказателствата по делото- НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд -
гр.Кюстендил, ведно с всички наказателни дела приложени към него, както и ведно с ДП №
452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич.
Следва да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане, поисканите от ищцовата
страна двама свидетели, които ще установяват обстоятелствата, посочени с ИМ по делото.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва на страните по делото да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на
съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните
действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила
процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 04.11.2024г. от 14.00 часа,
за която дата да бъдат призовани страните и техните процесуални представители.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от
ищеца с исковата молба по делото и представените от ответника с отговора на ИМ.
ДА БЪДЕ ИЗИСКАНО за да бъде приобщено към доказателствата по делото- НОХД №
630/2012г. по описа на Районен съд - гр.Кюстендил, ведно с всички наказателни дела
приложени към него, както и ведно с ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич.
ДОПУСКА до разпит по делото при режим на довеждане, поисканите от ищцовата страна
13
двама свидетели, които ще установяват обстоятелствата, посочени с ИМ по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от писмения отговор на Прокуратурата на Република
България, за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 04.11.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14