Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Напи“ ЕООД, като поради непосочване на адрес нито на жалбоподателя, нито на процесуален представител, след служебна проверка в Търговския регистър, касационният съд установи следното: „Напи“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1 и се представлява от Д. Т. П., управител и съдебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 3 чрез адв. Х. А. срещу Решение № 132/13.03.2025 г., постановено по АНД № 187/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0051696, издаден от ОД МВР Русе. Иска се отмяната на посоченото съдебно решение като постановено при нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. В съдено заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се представлява нито по закон, нито по пълномощие.

Ответникът по касация – ОД МВР Русе, редовно призован, не се явява , не се представлява. Представя писмено възражение чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в което сочи, че касационната жалба е неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че към датата на установяване на административното нарушение касационният жалбоподател не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като административно наказващият орган правилно е отказал анулирането на електронният фиш. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на материалният закон, поради което липсват касационни основания и решението на въззивният съд следва да се остави в сила.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е, че на 09.02.2023 г. в 12:3: часа в гр. Русе, бул. „България“ пътен възел с [улица], при движение в посока към гр. Бяла; при наличие на ограничение за населено място, въведено с пътен знак В-26 60 км/ч и приспаднат толеранс от минус 3 км, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) № 120ссd0 е установено управление на МПС „Фиат фиорино“, което е вид товарен автомобил с рег. № [рег. номер] и което е регистрирано в страната и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. Установено е, че независимо от липсата на сключена застраховка, на 09.02.2023 г. управителят на дружеството преотстъпва управлението на автомобила на друго лице. С така описаното деяние е нарушен чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, поради което на дружеството касационен жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева.

По делото е налична декларация на управителя на дружеството по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която не е приета от административнонаказващия орган на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ като е отказано издадения електронен фиш да бъде анулиран.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В конкретния случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Изрично следва да се посочи, че необосноваността не е касационно основание, поради което доводите в жалбата в тази връзка не следва да се обсъждат от касационния съд.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Безспорно по делото е установено, че договор за застраховка не е сключен от жалбоподателя.

Релевира се възражение в касационната жалба относно надлежното стандартизиране на АТСС, които не се споделят от настоящия съдебен състав предвид събраните по делото доказателства.

Несъстоятелно е твърдението, че отсъствие на контролните органи е налице само при стационарните технически системи за контрол и респективно нарушение на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Цитираната норма има следното съдържание: За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Нормативно не е установено това да е стационарно средство. Няма пречка АТСС да бъде мобилна, да се поставя на различни места и да работи в отсъствие на контролен орган.

От нито едно приложено по делото доказателство не може да се направи подобен извод. Напротив, видно от приложеното на л. 11 от въззивното дело Удостоверение за одобрен тип средство за измерване ясно е посочено, че то представлява „преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1“.

Съдът намира за неоснователно и въведеното възражение относно съдържането на електронния фиш. Категорично се установява, че обжалвания електронен фиш съдържа всички изисквани по закон реквизити. Не отговаря на действителността твърдението, че липсва описание на нарушението, а е дадена само правна квалификация. В първия абзац на електронния фиш, след заглавието на санкционния акт „Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система“ е описана ясно и точно, напълно съответно на събраните доказателства, фактическата обстановка на извършеното нарушение.

След проведен инстанционен контрол, касационният съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена.

С представеното възражение касационният ответник е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като е представил списък на разноските. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид липсата на фактическа и правна сложност и пир съобразяване на Решение от 25.01.2024 г. на Съдът на Европейския съюз по дело С-438/22, касационният съд намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/13.03.2025 г., постановено по АНД № 187/2025 г. на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Напи“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1 и се представлява от Д. Т. П., управител и съдебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 3 чрез адв. Х. А. да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.