№ 18302
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110143003 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против „Н
97“ ООД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова
сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: апартамент №
4, находящ се в гр. София, ............................, аб. № 357981, за заплащане на
следните суми:
сумата 1 282, 29 лв., представляваща главница за стойността, с която
длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.03.2022 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
сумата 344, 20 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2020 г. – 28.03.2023 г.;
сумата 6, 46 лв., представляваща главница за стойността, с която
длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.07.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2023 г. до
изплащане на вземането
сумата 1, 75 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2020 г. – 28.03.2023
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18233/2023 г., срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответН съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответН
„Н 97“ ООД, с който оспорва исковете. По отношение на сумата 1 282, 29 лв.
твърди, че същата е погасена чрез плащане преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК с 3 бр. преводни нареждания, в които изрично е посочен
периодът, за който се плаща. По отношение на сумата 344, 20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. – 28.03.2023 г.,
излага съображения, че за вземане за неоснователно обогатяване длъжникът
изпада в забава след покана, каквато в случая не е била отправена до него.
Оспорва претенцията за сумата 6, 46 лв., с която се твърди длъжникът да се е
обогатил без основание в размер на цената на извършена услуга за дялово
разпределение, по съображения, че не се установява ищецът да е заплатил
тази сума на ФДР, за да се говори за обедняване, съответно – обогатяване.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 05.04.2023 г. заявителят „Т С“ ЕАД е сезирал СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1 915,
66 лв., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на заявителя,
спестявайки разходи за заплащане на цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.03.2022 г., ведно със законна
лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 344, 20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. - 28.03.2023 г.,
сумата 6, 46 лв., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
заявителя, спестявайки разходи за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. - 31.07.2020 г., ведно със законна
лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1, 75 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2020 г. - 28.03.2023 г.
С разпореждане от 25.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение,
като е присъдил на заявителя държавна такса в размер на 45, 36 лв. разноски и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжН.
След развито производство по чл.414а ГПК, в срока по чл.415 ГПК
заявителят е предявил искове за установяване по исков ред съществуването на
вземанията за:
сумата 1 282, 29 лв., с която длъжникът се е обогатил без основание за
сметка на заявителя, спестявайки разходи за заплащане на цената на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
2
31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 344, 20 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2020 г. - 28.03.2023 г.;
сумата 6,46 лв., с която длъжникът се е обогатил без основание за
сметка на заявителя, спестявайки разходи за заплащане на цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. - 31.07.2020 г., ведно със
законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 1,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2020
г. - 28.03.2023 г.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния
имот, което се потвърждава от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том XXIX, дело № 7203/1998 г., както и че през
исковия период е ползвал същия.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума.
Твърди се от страна на ответН, че задължението е погасено чрез
плащане. Представени са 3 бр. платежни нареждания за погасяване на
задължения за исковия период: от 26.07.2022 г. за сумата от 282, 29 лв., от
14.11.2022 г. за сумата от 500 лв. и от 13.09.2022 г. за сумата от 500 лв. или
общо за сумата от 1 282, 29 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по
реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен
договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда
сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото
имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2)
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под
формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на
разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка
между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те
следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно
основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответН, с
3
който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана
защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия
се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.
В тежест на ответН е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос
на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би
могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
В случая между страните не се спори, че ответникът е собственик на
процесния имот, което се потвърждава от представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 68, том XXIX, дело № 7203/1998 г., както и че
през исковия период е ползвал същия.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане към ответН
за сумата от 1 282, 29 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, спестявайки разходи за заплащане на цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.03.2022 г.
От представените платежни нареждания се установи, че тази сума е
изцяло погасена чрез плащания преди депозиране на заявлението по чл.410
ГПК (05.04.2023 г.).
По изложените съображения искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, съдът
намира следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което
обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца,
4
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил,
извършвайки разход.
По изложените съображения искът за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение,
се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответН следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 500 лв. разноски по делото.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото минималният
размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 463, 47 лв. не е
надвишен до степен, обуславящ извод за неговата прекомерност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......... против „Н 97“
ООД, ЕИК ..... искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за:
сумата 1 282, 29 лв., представляваща главница за стойността, с която
длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ............................, аб. № 357981 за периода м.05.2020
г. – м.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 05.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 344, 20 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.07.2020 г. – 28.03.2023 г.;
сумата 6, 46 лв., представляваща главница за стойността, с която
длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.07.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2023 г. до
5
изплащане на вземането
сумата 1, 75 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2020 г. – 28.03.2023
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18233/2023 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ......... да заплати на „Н 97“ ООД, ЕИК .....,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6