Р Е Ш
Е Н И Е №132
гр. Сливен, 19.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря М. Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.
д. №330 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №24/26.03.2019г. по
гр.д.№118/2018г. на Котелски районен съд, с което е
отхвърлен предявения от Н.М.К. против М.И.К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2400лв., от които 1200лв. претърпени загуби и
1200лв. пропуснати ползи, настъпили от противоправно
унищожаване на 17 дка ечемик през пролетта на 2017г. С решението е отхвърлено
искането на ищеца за присъждане на разноски и са присъдени такива в полза на
ответника К. в размер на 600лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство Н.М.К., чрез
пълномощника адв. М.П. ***, като с нея се обжалва
решението изцяло.
В жалбата си, въззивникът Н.К. чрез пълномощника адв.
П. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано.
Посочва, че ответникът не е уведомил всички наследници за сключването на
договора за аренда за процесната земя, нито за
намерението си за я засее с овошки. Освен това от м.10.2016г. до м.април 2017г.
ответникът не бил предприел никакви действия по обработка на земята, поради
което счита договора за фиктивен и съответно нищожен. Счита, че по делото се
доказало, че нивата била засята с ечемик и изводите на районния съд в тази
насока били неправилни. Счита, че показанията на свидетеля С. са режисирани от
ответника К.. Твърденията на свидетеля, че засял нивата със свои семена пшеница
се опровергавали от показанията на свид. Д., който
заявил пред съда, че дал няколко чувала семена от ечемик за засяване на нивата.
Анализира останалите свидетелски показания и счита, че неправилно съдът не е
кредитирал тези на свид.Х. и на свид.Т..
Неправилно районният съд кредитирал обясненията му, дадени пред разследващия
полицай, тъй като са в отсъствието на преводач, а той трудно разбирал и говорил
български език. По тази причина съдът стигнал до неправилния извод, че нивата
била засята с пшеница, а не с ечемик. Заявява, че от самоволните и самоуправни действия на ответника е претърпял посочените в
исковата молба щети, поради което исковата му претенция била основателна. С
оглед изложеното, въззвникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
районния съд.
С въззивната
жалба не е направено искане за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът Н.М.К., редовно призован, не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие адв. М.П.,
който поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда
да отмени обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи исковата
претенция.
В с.з. въззиваемият М.И.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. М.Г., която
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на
обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху обжалваното първоинстанционното решение, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и
правилно.
Този състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Н.М.К. против М.И.К. иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2400лв., от които 1200лв.
претърпяна загуба и 1200лв. пропусната
полза, настъпили от противоправно унищожаване на 17
дка ечемик през пролетта на 2017г., с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на
твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
За да бъде уважен така
предявения иск за ангажиране деликтната отговорност
на ответника за обезвреда на причинени от него вреди,
ищецът следва да установи елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и
вина.
Твърдяното от ищеца деяние на ответника е унищожаване
на посевите от ечемик на ищеца чрез изораване на нивата.
Следва да се отбележи, че от събраните по делото
доказателства, а и не се спори от ответника, безспорно е установено самото
деяние – изораване на земеделския имот от 16,999дка в м.“Читлик
лунар“ в землището на с.Ябланово, общ.Котел през
пролетта на 2017г. и то от ответника.
По делото обаче не се установи това деяние да е
извършено противоправно от ответника К., а противоправността е основен кумулативен елемент от сложния
фактически състав на деликта. От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че ответникът М.К. е сключил в писмена форма
с нотариална заверка на подписите договор за аренда на земеделски земи от
27.12.2016г., надлежно вписан на 29.12.2016г. в СлВп
– Котел с М. К. - един от съсобствениците на арендувания обект – земеделска
земя от 16,999дка в м.“Читлик лунар“
в землището на с.Ябланово. Договорът за аренда е със срок 25 стопански години,
считано от 01.10.2016г. Договорът отговаря на изискванията на чл.3 от ЗАЗ в
редакцията към момента на сключването му. С оглед възражението, направено във въззивната жалба за нищожност на същия, поради привидността
му, тъй като при сключването му арендатора не предприел никакви действия по
обработка на земята, следва да се отбележи, че същите са изцяло неоснователни.
Обстоятелството, че арендатора е започнал обработка на процесната
земя не в края на 2016г., а видно от свидетелските показания в края на зимата –
началото на пролетта на 2017г., не означава фиктивност
на договора за аренда, още по-малко обуславя неговата нищожност. Договорът, с
оглед форма и спазени законови изисквания, е валиден и е породил действия между
сключилите го страни.
С оглед изложеното, съдът приема, че действията на
ответника по изораване на процесната земя /всъщност
тя има именно предназначение на овощна градина, видно от скицата, издадена от
СГКК – Сливен, за каквото предназначение е сключен и договорът за аренда и са
предприети действията по обработка на имота/ са предприети и извършени именно
във връзка и в изпълнение на правата и задълженията, които има по надлежно,
валидно сключения договор за аренда. Поради това действията на ответника не се
явяват противоправни, нито виновно извършени. Съдът
намира, че е оборена и законовата презумпция за вина у ответника.
С оглед липсата на тези кумулативни елементи от
фактически състав, отпада необходимостта от изследване на останалите такива –
вреда и причинна връзка, тъй като при липсата дори и на един от елементите не
може да се ангажира отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че съдът споделя изводите на районния съд относно неустановяване на вредата –
по вид и размер и няма да ги преповтаря. Само ще допълни относно размера на претендираните вреди, че същият не е установен несъмнено по
пътя на пълното и пряко доказване. Не са установени твърдените загуби от
1200лв., изразяващи се в платени средства за посев и труд на нивата. Безспорни
доказателства с какъв посев е засята нивата няма. В този насока няма да бъдат
преповтаряни подробните изводи на първоинстанционния
съд. Не се установи и твърдението, че за засаждането е платена сумата от
1200лв. на свид. И. С., който категорично заявява, че
за оранта, засаждането и торенето нищо не му е платено от ищеца, а освен това
той засял със свои семена, а не с такива, дадени му от ищеца. Писмени документи
за уговорките и за заплащането на въпросната сума няма. Свид.
Х. посочва, че е дала 600лв. на ищеца за засяване на нивата, за да може да
получи след това реколта, но тя не е пряк свидетел на заплащане, извършено от
ищеца на свид. С.. Свид. Д.
свидетелства, че дал 3-4 чувала ечемик за посев на ищеца, но и той не е пряк
свидетел това зърно ли е засято на нивата. Поради съдът приема, че твърдените
вреди във вида на претърпяна загуба не са установени. Във връзка с
непроведеното пълно и пряко доказване на вида посеви, нивото на развитието му и
евентуалния добив от него, се явяват неустановени и вредите под формата на
претърпяна загуба.
Отново обаче ще се посочи, че всички тези
обстоятелства са без значение, тъй като деянието на ответника не е противоправно и виновно, поради което и той не носи
отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД.
Поради това предявения иск е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия краен правен
извод, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора
правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от
него в първоинстанционното производство разноски.
С оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция и неоснователността на въззивната
жалба, на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемият не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно
Решение №24 от 26.03.2019г., постановено по
гр.д.№118/2018г. по описа на Котелски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.