№ 990
гр. Русе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520104176 по описа за 2024 година
Искът е осъдителен за сумата 24.07 лв с правно основание по чл.79, ал.1
във вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, представляван от
управителите Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова,
чрез процесуалния си представител твърди, че на 26.04.2022г. в качеството на
кредитор сключил Договор за потребителски кредит №********** с Н. С. К.,
клиент, за сумата 200 лв при годишен процент на разходите 46.81 %, годишен
лихвен процент 40.70 %, дължима сума по кредита 224.07 лв, плюс закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 100.00 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 324.07 лв със срок за
плащане 7 месеца, с месечна вноска по погасителен план в общ размер 46.30
лв (32.01 + 14.29) и падежна дата 15 ден от месеца. Погасителният план е
получен от длъжника на 26.04.2022г., заедно с договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. На
26.04.2022г. чрез EasyPay превел на Н. С. К. парична сума в размер на 200 лв.
Твърди, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения, не е
направил нито едно плащане по заема, поради което изпаднал в забава.
Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 15.11.2022г. За събиране
на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6650/2023г. на Русенски районен
съд. С разпореждане от 18.12.2023г. заповедният съд е отхвърлил заявлението
по чл.410 ГПК в частта, с която е поискал присъждане на сумата 24.07 лв
неплатено договорно възнаграждение (договорна лихва) за периода от
1
15.05.2022г. до 15.11.2022г. по Договор за потребителски кредит №**********
от 26.04.2022г. Моли Н. С. К. да бъде осъден да му заплати сумата 24.07 лв
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.05.2022г. до
15.11.2022г. по ДПК №40009187065/26.04.2022г., заедно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по заповедното
производство и по настоящото дело.
Ответникът Н. С. К. не е подал писмен отговор на исковата молба, не се
явява при разглеждане на делото и не се представлява.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №6650/2023г. на Русенски районен съд, както и ч. гр. дело №6535/2022г.
на същия съд.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит
№40009187065/26.04.2022г. “Профи кредит България” ЕООД е предоставило
на Н. С. К. кредит в размер на 200.00 лв при годишен процент на разходите
46.81 % и годишен лихвен процент 40.70 %, със задължение да го погасява
разсрочено за 7 месеца с размер на вноската 32.01 лв. Дължимата сума по
кредита възлиза на 224.07 лв, като клиентът се е задължил да го погасява на
15-то число от месеца. Съгласно Декларации т.А и т.Б Н. С. К. е получил на
хартиен носител информация във формата на Стандартен европейски
формуляр, както и Общи условия към ДПК за физически лица, неразделна
част от него, с които се е запознал, приел и подписал. Подписал е също
договора за потребителски кредит, декларации т.Г за закупуване на
допълнителни незадължителни услуги “Фаст” за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит. Подписите не са оспорени. В
раздел VI-Параметри по кредита към ДПК е посочено, че възнаграждението за
закупената допълнителна услуга “Фаст” е 100 лв, при месечна вноска 14.29 лв,
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общо
задължението по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза на
324.07 лв, а общият размер на погасителната вноска е 46.30 лв.
От приложеното на л.23 Извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит №40009187065/26.04.2022г. се установява, че
ответникът не е погасил задължението си по същия – не е заплатил нито една
погасителна вноска, съгласно погасителния план. Непогасеното задължение
2
на ответника по посочения договор към 22.07.2024г. възлиза на 24.07 лв.
Установено е от данните в приложеното ч. гр. дело №6535/2022г. на РРС,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №160/09.01.2023г. срещу Н. С. К. да заплати на
кредитора “Профи Кредит България” ЕООД сумата 200 лв главница по
Договор за потребителски кредит №40009187065, заедно със законната лихва
от 22.12.2022г. до окончателното изплащане и за съответните разноски по
производството. С влязло в сила разпореждане №199/09.01.2023г. съдът е
отхвърлил заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД срещу Н. С. К. за
сумите: 24.07 лв договорна лихва от 15.05.2022г. до 15.11.2022г., 100 лв
възнаграждение за закупена услуга Фаст, 30.00 лв такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, 28.87 лв лихва за забава за периода от
16.05.2022г. до 15.11.2022г. и 3.15 лв законна лихва от 15.11.2022г. до
21.12.2022г. В мотивите си заповедният съд е констатирал, че ДПК
№40009187065/26.04.2020г. съдържа неравноправни клаузи и е
недействителен, поради което потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не и лихва и други разходи по кредита.
Видно е от приложеното ч. гр. дело №6650/2023г. на РРС, че в
производство по чл.410 и сл. ГПК с Разпореждане №10435/18.12.2023г. съдът
е оставил без уважение Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК на “Профи Кредит България”
ЕООД срещу Н. С. К. за сумите 24.07 лв, представляваща незаплатено
договорно възнаграждение (договорна лихва) за периода от 15.05.2022г. до
15.11.2022г. по Договор за потребителски кредит №40009187065/26.04.2022г. и
за 1.22 лв лихва за забава за периода от 16.05.2022г. до 15.11.2022г., за които
суми не е издал заповед за изпълнение. В мотивите си заповедният съд е
посочил, че същите вземания са били част от предмета на ч. гр. дело
№6535/2022г. по описа на Районен съд Русе, по което и на основание
недействителен договор за потребителски кредит с влязло в сила
Разпореждане №199/09.01.2023г. съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение на част от вземанията на заявителя, в т.ч. и за договорното
възнаграждение и обезщетението за забава за заявените периоди. По частна
жалба на “Профи Кредит България” ЕООД с определение №175/07.02.2024г.
състав на Окръжен съд-Русе е потвърдил Разпореждането от 18.12.2023г. като
правилно и законосъобразно, предвид липсата на основания за
3
преразглеждане на казуса и поради констатираното наличие на неравноправни
клаузи в ДПК №**********.
Предмет на иска в настоящото производство е сумата 24.07 лв
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.05.2022г. до
15.11.2022г., заедно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.12.2023г.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има
ответника Н. К..
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР включва общите разходи на потребителя
по договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал.2 на същия текст, ГПР
се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл.19, ал.4 и
ал.5 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на
МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за
нищожни. Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.10а,
ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.
Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на
ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а
освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се
формира ГПР, така както те са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение №1
към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер, в договора
трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е дължима от
потребителя, представляваща ГПР. При положение че в предметния договор
ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на
4
предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и
размер, и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят
ще дължи в края на срока на договора, не може да се приеме, че са спазени
изискванията на закона. В случая годишният процент на разходите не
надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава (при допустима норма
50 %, ГПР е определен на 46.81 %), но това не означава, че уговореният ГПР
не противоречи на закона. Следва да се приеме, че клаузата относно ГПР е
нищожна, поради противоречие със закона на основание чл.22 във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, чл.19, ал.1 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
Относно клаузата за размера на ГЛП съдът съобразява изложеното по-
горе за размера на ГПР. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, в договора трябва да се
посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и
условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия
договор лихвеният процент е посочен общо на годишна база, като процентна
величина, както и лихвеният процент на ден. Това също не е достатъчно, за да
се приеме, че клаузата за лихвения процент съответства на закона. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че клаузата за лихвения процент по кредита
също е нищожна, поради противоречие със закона на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1, т.9 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че предметният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което
и съгласно чл.23 ЗПК, ответникът връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
По тези съображения осъдителният иск с правно основание по чл.79,
ал.1 ЗЗД, срещу ответника за сумата 24.07 лв неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.05.2022г. до 15.11.2022г. по ДПК
№40009187065/26.04.2022г. следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Профи кредит България” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” №49, бл.53Е,
вх.В, ЕИК *********, срещу Н. С. К. от гр. Русе, ул. ****, ЕГН **********,
5
иск за заплащане на сумата 24.07 лв неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 15.05.2022г. до 15.11.2022г. по ДПК
№40009187065/26.04.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6