№ 291
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502622 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 13.02.23г. /с участието на секретаря Х./ въззивно
гражданско дело № 2622/22г. и констатира следното:
С решение на ОС-Благоевград от 15.06.22г. по г.д. № 200/19г. са отхвърлени
/изцяло: за суми в размер на по 30 000 лева за всеки от ищците и за законната лихва върху
посочените главници за периода след 16.09.14г./ искове по чл. 226 от КЗ отм. и чл. 86 от ЗЗД
на М. Х. и В. Х. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Решението на ОС-Благоевград се обжалва /изцяло/ от М. Х. и В. Х..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС-Благоевград и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
На 16.09.14г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал /като пътник в
МПС-во/ К. Ц. /дядо на ищците/. Произшествието е причинено от Ю. Ч..
Всички предпоставки /част от състава на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от
ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният
резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на
МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между
Ю. Ч. и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД/ са установени /в рамките на
производството пред ОС-Благоевград/ с писмени и експертни доказателства.
Ищците поддържат, че са претърпели /в качеството си на роднини – внуци на
загиналия К. Ц./ психически страдания /неимуществени вреди/ и поради това претендират да
бъде ангажирана /при условията на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД /до размера
1
на сумите: по 30 000 лева – за всеки от ищците и за законната лихва върху тези главници за
периода след 16.09.14г./.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика/:
От една страна /досежно поддържаните от ответника възражения в рамките на
първоинстанционното производство/:
Съобразно изложеното по-горе: всички предпоставки на деликтната и
застрахователна отговорност /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и чл. 226 от КЗ отм./ се явяват
/към момента/ надлежно /категорично – еднозначно/ установени по делото /със събраните
пред първоинстанционния съд писмени и експертни доказателства/.
Възражението на дружеството по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се явява опровергано от
констатациите на приетата в процеса комплексна експертиза /медицинска и техническа/.
Вещите лица констатират, че в процесната хипотеза /предвид конкретния механизъм на
инцидента/ ефективността на предпазния колан не може да се окачестви като безспорна.
Тази констатация на експертите изключва възможността в тежест на ищците да бъдат
възложени негативните последици по цитираният законов текст.
Възражението на ответника /заявено в контекста на правилото на пар. 96 от КЗ
във връзка с чл. 493а от КЗ/ е неоснователно: оформилата се по приложението на тези
законови текстове национална съдебна практика /обоснована с правото на Общността и
практиката на СЕС/ допуска /изрично/ присъждане на обезщетения над визираният в
изброените законови разпоредби праг.
Съгласно правната уредба по отменения КЗ /правилата на който са приложими в
процесния случай/ законна лихва се следва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД /считано от
момента на ПТП-е/. В тази насока е и съдебната практика.
Исковете са предявени на 16.09.19г. – в рамките на законния 5-годишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД /започнал да тече на 16.09.14г. – датата на ПТП-е/.
От друга страна:
В процесната хипотеза не са установени /категорично-еднозначно/
предпоставките по ТР № 1/18г. на ВКС /и това обстоятелство съставлява основание за
отхвърляне на иска/:
Събраните по делото свидетелски показания не установяват между ищците и
загиналия да е била установена „особено близка житейска връзка“ /по смисъла на
цитираното ТР/. В тази насока са изложени подробни доводи от първоинстанционния съдия
/които кореспондират пряко с постановките на посочената задължителна съдебна практика и
с конкретиката на събраните в процеса свидетелски показания/. Настоящият съдебен състав
препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към мотивите на окръжния съдия.
С оглед изложеното: атакуваното съдебно решение следва да бъде – потвърдено.
Предвид изхода на делото пред САС: в полза на застрахователя следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС-Благоевград от 15.06.22г. по г.д. № 200/19г.
ОСЪЖДА М. И. Х. и В. И. Х. да платят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД 1 200 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3