Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4541 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е.К.А.
за следните суми: 1885,01 лева, представляваща
стойността на незаплатена доставена топлинна енергия, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
31.07.2016г. до 30.06.2018г., и сумата от 312,95 лева, представляваща размера
на обезщетението от всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за периода от 31.08.2016г. до 04.06.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане.
По ч.гр.д.
№2561/2019г. на РС-Враца е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК с № 1586 / 01.07.2019 г.за посочените суми. Твърди, че ответникът е
потребил услуги: отопление, битово и горещо водоснабдяване и топлоенергия
отдадена от сградна инсталация за жилище на адрес гр. ***, ж.к. „****“ №***,
вх. ***, ап.***. Въпреки многократно отправяните покани, ответникът не изпълнил
задължението си.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по чл.47 ГПК. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който
исковете са оспорени изцяло по основание и размер. Наведени са доводи, че не е
доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия като собственик или
ползвател на процесния имот. Въразява се, че претендираните суми не са
индивидуализирани по основани и размер, не бил ясен принципът, по който били
начислявани сумите. Оспорено е, че не е доказано ищецът реално да е предоставил
услуги на ответника и че процесните суми не отговарят на реално потребеното
количество топлинна енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
През процесния период
относно облигационното отношение между страните приложение е намерила
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото,
установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се
смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От
представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти се установява, че на 01.02.1991 г. Е.К.А., чрез
покупко – продажба е придобила процесния
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „****“ №**, вх. ***, ап.***.По делото не са ангажирани
доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на
ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание.По
изложените съображения съдът намира, че Е.К.А. е клиент на топлинна енергия за процесния период
- /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, че за
процесния период е ползвал имот с адрес в гр. ****, ж.к. „****“ №***, вх. **,
ап.***. Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е
доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен
към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо
водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който, съобразно разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата
СТЕ стойността на отчетената и разпределена топлоенергия по партида аб.№ 1081,
аб.станция № 28 за имот в гр. ****, ж.к. “***’ № **, вх.”***”, ап.№ ***, за
исковия период 31.07.2016 г.- 30.06.2018 г. , без лихви за забава възлиза на 1885,01
лева.Процесния имот в гр****, ж.к. “**” № ***, вх.”***”, ап.№ ** е с отопляем
обем на имота по проект 98 куб.м.През процесния период от имотите в гр. ****,
ж.к. “****” № ***, вх.”***” е потребявана топлинна енергия за отопление и БГВ,
като същите са топлоснабдени от абонатна станция № 28.Посочено е, че отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в АС
28 е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз
основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и
извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.Вещото лице е изчислило
и размера на лихвите за забава, за претендирания период 31.08.2016г. - 04.06.2019 г., който е в размер
на 312,70 лева.Общо дължима сума включваща главница и лихви е в размер на
2197,71 лева.Отразено е също така, че имот в гр.***, ж.к. “***” № ***, вх.”***”,
ап.№ ***. е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация -
общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект, за отопление и за БГВ.
За отоплителните сезони 2016/2017 и 2017/2018 години в имота не е осигуряван
достъп са отчитане показанията на наличните в имота уреди.Съгласно наличния във
фирмата за дялово разпределение монтажен лист, в имота са отразени съществуващи
два радиатори на които има монтирани разпределители/мерителни уреди/.За съответния
отоплителен сезон са оформяни констативни протоколи, като са отразени имотите, в
които не е осигуряван достъп на представителя на топлинния счетоводител, като
протоколите са оформени от представител на етажната собственост. В имота е
разпределяна топлинна енергия при максимална мощност на наличните в имота
отоплителни уреди и за БГВ. Топлинната енергия за БГВ е определена съгласно
нормативната уредба - на брой живущи лица. Разпределяна е ТЕ на БГВ за 1 брой
лице съгласно Наредбата за топлоснабдяване - за подгряване на 140 л. на един
обитател в имота на денонощие. Изготвяни са изравнителни сметки, за процесния
период, по които не са открити подавани писмени възражения.
Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Налага
се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период
е в размер на 1885,01 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане. Непогасената
сума от претендираната лихва за процесния период е в размер на 312,95 лева,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 681,44 лева / държавна такса – 81.44 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 150.00
лева, депозит за особен представител – 300.00 лева и депозит за вещо лице – 150.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 93,96 лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че
Е.К.А., ЕГН ********** ***
ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 1885,01 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: гр.****, ж.к. “****”
№ 2, вх.”***”, ап.№ *** за периода от 31.07.2016г. до 30.06.2018г.,за която
сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1586 / 01.07.2019 г., по ч.гр.д.
№2561/2019г. на РС-Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 312,95 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано
от 31.08.2016г. до 04.06.2019 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1586 / 01.07.2019 г., по ч.гр.д. №2561/2019г. на РС-Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Е.К.А., ЕГН **********
да заплати
на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 681,44 лв., представляваща направени разноски в производството
по гр. дело № 4541/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Е.К.А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
- Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 93,96 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. №2561/2019г. на РС-Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: