№ 76
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по глава
22-ва от НПК
Образувано е по частна жалба на адв. В. П., защитник на подс. М. М. М., срещу
определението от 19.04.21 г. по н.о.х.д. № 190/21 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд, с което в разпоредително заседание е постановен отказ за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени
процесуални нарушения.
В жалбата на защитата, която не е просрочена, се обосновава виждане, че
обвинителният акт очертава неясна фактическа картина на поведението на подсъдимия и
липсваща причинна връзка с инкриминирания по чл. 123 НК резултат. Ето защо се
претендира ПАС да отмени първоинстанционния акт и да върне делото на първата
процесуална фаза.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
съображенията в обжалваното определение и в жалбата, прие, че жалбата не е основателна.
За да откаже прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно
дело и връщането му, съдът от първата инстанция е счел за неоснователно становището на
защитата, че обвинителната теза е представена незаконосъобразно. Въззивната инстанция е
на същото мнение.
Нарушените (според обвинението) правила за безопасност на работа в електрически
1
уредби и по електрически мрежи са назовани ясно и непротиворечиво във всеки от
обвинителните документи по делото. Дали подсъдимият е трябвало да се съобрази с тях на
инкриминираната дата, е въпрос по съществото на делото. По реда на Глава 22-ра НПК не
може да се възразява срещу подхода на прокурора по идентификация на източника на
инкриминираното задължение. Важното е, че избраният подход е обявен недвусмислено и
последователно и в хода на досъдебното производство, и при оформянето на обвинителния
акт, което означава, че обвинителната концепция е разбираема. В следващ процесуален
момент решаващата инстанция ще прецени дали е приемлива.
Всъщност адв. П. декларира, че се позовава на процесуални нарушения, но от
изложението в жалбата става ясно, че критикува извода на прокурора за съставомерността
на поведението на доверителя му. Чрез поредица риторични възклицания той обяснява
своето виждане, че визираните в обвинителния акт факти относно бездействието на
подсъдимия „не са съставомерни съобразно посочените разпоредби от ПБЗРЕУЕТЦЕМ“.
По-конкретно: изискуемият според чл. 43 от споменатия правилник наряд за възлагане не е
бил издаден от възложителя, така че не е бил връчен на изпълнителя в лицето на
подсъдимия; възложителят не бил поканил изрично изпълнителя за започване изпълнението
на договора, така че подсъдимият не е имало защо да се явява на обекта онзи ден и да
инструктира, организира и контролира бригадата; при извършения обход и оглед на обекта
присъствал г-н М. И., чието трудово правоотношение с дружеството на подсъдимия било
прекратено, така че това дружество не е било надлежно представлявано и не е получило „акт
за предаване на трасето“ от възложителя; тъй като дружеството не знаело, че договорът ще
започне да се изпълнява, не било логично подсъдимият да носи отговорност за прехвърляне
на работниците от един на друг обект; след като подсъдимият не е знаел за започналото
изпълнение, няма как от него да се изисква да се увери, че електрическото напрежение е
изключено; след като св. Б. (представител на възложителя) не бил наредил на работниците
да режат дървета, не било резонно от подсъдимия да се изисква да ги инструктира за
опасностите от доближаване или допиране на дърветата до проводниците; след като нямало
наряд и покана от възложителя, пък и подсъдимият не бил участвал в огледа на място, не
носел задължение да провери дали персоналът е квалифициран и обучен; на подсъдимия не
можело да се вменят инкриминираните задължения, след като в Правилника не е визирана
отговорност на техническия ръководител; защо не са вменени задължения и на членовете на
бригадата.
Това са все въпроси, които не могат да се поставят (и решат) по време на
разпоредителното заседание. Самото им извеждане като основа на тезата на защитата
показва, че обвинителният акт дава възможност тази теза да бъде обявена (и отстоявана). С
други думи, след като на адв. П. се отдава да контрааргументира изразената в обвинителния
акт позиция и с фактически, и с прави съображения, значи тази позиция не е неясна за
защитата (а е неприемлива).
Казано в обобщение, ПАС споделя мнението на първоинстанционния съд, че
2
фактическите констатации в обвинителния акт касаят всички съставомерни признаци на
деянието по чл. 123 НК, така че обвинителната постановка не се нуждае от допълване, за да
бъде възприета или отхвърлена. А завоалираната претенция във въззивната жалба за
споделяне на аргументите против обвинението не държи сметка, че по реда на настоящото
производство, предназначено да решава процесуално-правни въпроси, съдът и от долната, и
от горната инстанция не може да преценява състоятелността на обвинителната постановка.
Пък и не може да се разбере защо от съда се иска да посочи пропуски и недостатъци
в прокурорската теза. Нима това не означава подпомагане на обвинението! Прокурорът
трябва да бъде оставен да поеме процесуалния риск от опровергаване на констатациите и
изводите в обвинителния акт. За ПАС не представлява процесуален интерес това негово
решение. Инстанционният контрол изследва единствено дали формулировките на
обвинителната теза са изложени недвусмислено, не и дали са „голословни“. Разпоредбите на
НПК не дават възможност за друг подход.
Така че проверяваната инстанция е постановила законосъобразен акт, който подлежи
на потвърждаване.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.04.21 г. по НОХД № 190/21 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3