РЕШЕНИЕ № 1878
гр.Русе, 11.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4181 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца „Кредит респект” ООД твърди, че
ответникът М.И.Д. се е задължил по запис на заповед безусловно да заплати на „Кредихелп“
ООД сумата 1801,15 лева, като ценната книга била прехвърлена на „Кредит
респект” ООД. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по гр. дело № 1800/2019г. срещу ответника за част от
сумата по записа на заповед- 1591,15 лева
с лихви и разноски, но Д. депозирал възражение срещу заповедта, поради което в настоящото производство се
иска да бъде установено, че вземането на ищеца съществува.
Представител на ответника депозира
отговор с който оспорва предявеният иск. Заявява, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на задължение по договор за заем и при издаването му
законът е нарушен.
Предявените искове за установяване на
вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска
е чл. 538 ал.1
във връзка с чл. 481 ал.1 от ТЗ. Претенцията за законна лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
На 19.07.2018г. М.И.Д. е издал в полза на „Кредихелп“
ООД запис на заповед за сумата 1801,15 лева, като сумата е платима при
предявяване на документа. Записът на заповед е предявен на М.И.Д. на
17.10.2018. На 11.12.2018г. вземането по записа на заповед е било прехвърлено
на „Кредит респект” ООД. Управител и на двете дружества към момента на
прехвърлянето е едно и също лице- Лауринас Розгис. В деня на издаване на записа
на заповед - 19.07.2018г. е бил сключен и договор за заем между М.И.Д. и
„Кредихелп“ ООД за сумата 511,29 евро, като общата сума дължима по кредита е
определена на 567,97 евро. Предвидена е по договора и неустойка от 352,94 евро
ако заемателят не осигури поръчител по договора за кредит, като така общото
задължение по кредита става 920,91 евро.
При така установените
факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът на европейския съюз
многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а аргументи в този смисъл
са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3; С-40/08, т.32; С-168/05,
т.38 и други. В тази връзка настоящият
състав приема, че следва да извърши служебна проверка за това дали издаденият
запис на заповед не е издаден в нарушение на потребителското законодателство.
Член 34 от Закона за
потребителския кредит забранява да се изисква от потребителя да гарантира
потребителския кредит, чрез издаване на запис на заповед.
Записът на заповед е издаден за сумата 1801,15 лева, което се равнява точно
на левовата равностойност на общия дълг по договора за заем от 920,91 евро.
Предвид факта, че договорът за заем и записът на заповед са за една и съща
стойност, между
едни и същи страни и са от една и съща дата, съдът намира за установено, че
записът на заповед обезпечава потребителският заем, което противоречи на
закона. Ответникът е навел твърдения за каузалното правоотношение във връзка с
което е издаден записа на заповед, във връзка с което съдът е указал на ищеца
да посочи, каква е била каузалната сделка поради която е издаден менителничният
документ. Ищецът не е навел никакви твърдения в тази насока, нито е ангажирал
доказателства.
По изложените съображения записът на заповед
противоречи на закона и не поражда правно действие.
Съгласно чл. 465 от ТЗ:
Длъжниците
по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които
са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните
приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на
менителницата.
В случая приносителят на
записа на заповед го е придобил в резултат на джиро, но същият е бил
недобросъвестен към момента на придобиването, тъй като и двете дружества са
имали за законен представител едно и също лице към момента на прехвърлянето на
правата. Недобросъвестността в случая се изразява в знанието на определени
факти- а именно, знание на това, че записът на заповед е издаден за да обезпечи
задължение по потребителски кредит.
Предвид изложеното предявеният иск е
неоснователен и следва да се отвхърли, а ищеца следва да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 400 лева за възнаграждение на адвокат. Мотивиран така съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Кредит респект” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, ет.4,
офис 14 за установяване на вземане на дружеството срещу М.И.Д., ЕГН **********
с адрес *** в размер на 1591,15 лева по запис на заповед издаден на 19.07.2018г. от
М.И.Д. в полза на „Кредихелп“ ООД, ЕИК *********, като правата по записа на
заповед са прехвърлени на 11.12.2018г. на „Кредит респект” ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2019г.
до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
по гр. дело № 1800/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „Кредит респект” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, ет.4, офис 14 да заплати
на М.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата 400 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/