№ 2768
гр. Варна, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.П Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1344/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
14800/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която въззивникът В.П Е. е осъден да
заплати на Г. Д. Б. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр, сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в периода
2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и №
485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по
делото не установяват наличието на причинно следствена връзка между твърдените да са
претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и
причмнна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за
защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред КЗДискр е било
инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата
дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция
„Морска администрация“ – Варна относно въведените от него изисквания за стриктно
спазване на рачотното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с
цел избягване на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и
няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани,
същите са се обединили против ищеца, в каачеството му на директор на Дирекция „Морска
администрация“ – Варна като са саботирали дейността му; установено е също, че ищцата не
е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си задължения, работела е неефективно,
освен това е създвала интриги между служителите и системно е нарушавала работния
процес, като е идвала на работа и си е тръгвала когато пожелае.
Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от
действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на
Комисията за защита от дискриминация, като неправилно са ценени показанията на
1
ангажираните от ищцата свидетели и само и единствено върху тях, съдът е изградил извода
си за търпени от ищцата неимуществени вреди, при отсъствието на всякакви други
доказателства, вкл. и писмени (напр. медицински документи) в тяхна подкрепа.
Навежда още, че неправилно са игнорирани покзанията на ангажираните от
ответника, настоящ въззивник, свидетели относно поведението на ищцата на работното и
́
място, нейната недисциплинираност и множеството извършени от нея нарушения по време
на работа.
В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен и не съответства на установените
единствено от показанията на ангажираните от ищцата свидетели душевни болки и
страдания, както и на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на
присъденото обезщетение, съразмерно на понесените вреди.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, въззиваемата – ищца Г. Д. Б. оспорва жалбата, счита решението в
обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от В.П Е. от гр. Варна, чрез процесуален представител,
въззивна жалба срещу Решение № 1344/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
14800/2021 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3