Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 16.12.2021 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря Елена Пенчева като разгледа докладваното от председателя т.д. № 99 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от адв. Г.В.Б. - процесуален представител на М.В.Б. в качеството й на управител на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***съдебен адрес:*** срещу С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** с посочена цена на иска: 44 258.18 лева и правно основание: чл. 422 ал.1 ГПК. Твърди, че на 27.06.2016г. „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес за кореспонденция: област Ловеч, общ.Л., с.Д., ул. ***, е издал запис на заповед за сумата от 44 258.18 лева, с падеж 30.09.2016 г., авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, като задължението не е било изпълнено като непогасена е останала цялата сума от 44 258.18 лева Излага, че за установяване и удовлетворяване на вземането на кредитора, произтичащо от неизпълнението по горепосочения менителничен ефект, са образувани: ч.гр.д.№ 430/2017г.по описа на Районен съд - гр. Л., ГК, както и и.д.№ 3939/17г. по описа на ЧСИ М. П., рег.№ 851, като в законовия срок длъжниците са депозирали възражение с правно основание чл.414 ГПК, с което са оспорили претендираното вземане.
Счита, че процесния запис на заповед е валидно издаден при спазването на всички законови изисквания, поради което и същият е валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение.
Воден от горното, моли съда след като установи допустимостта и основателността на настоящия иск да уважи същия и да постанови съдебно решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ул. *** ***, че С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016г. от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес за кореспонденция: област Ловеч, общ.Л., с.Д., ул. *** запис на заповед за сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** , ведно със законната лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, до изплащане на вземането. Претендира сторените в настоящето производство разноски, като също така претендирам и сторените и претендирани разноски и в заповедното производство.
Във връзка с изискването на чл. 127, ал.4 ГПК, посочва следната банкова сметка, *** „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ул. *** ***:IB AN: *********; BIC: ***. Прилага Заверен препис от запис на заповед;. Документ за довнесена ДТ; Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.
Съдът е оставил без движение исковата молба с разпореждане №1241/30.11.2017 г. на основание чл.129,ал.2,вр.с чл.128, т.2 от ГПК до отстраняване на следните нередовности: представяне на доказателства за внасяне на държавната такса по сметката на ОС-Ловеч- „КБ”АД с IBAN: ***а доказателства за наличие на образувано ч.гр.д.№430/2017г. по описа на РС-Л..
С молба вх.№9650/15.12.2017 г. адв.Б. е отстранил нередовностите и съдът е пристъпил към размяна на книжата по делото.
В указания двуседмичен срок е подаден отговор на исковата молба от С.П.С., ЕГН ********** *** по т. д. № 99/2017 г. по описа на ЛОС, в която твърди, че на 08.01.2018 г. лично му е връчена исковата молба (ИМ) от Г.В.Б. - процесуален представител на М.В.Б. в качеството и на управител на „Балджиеви-91" ООД с ЕИК *********. В указания от Вас срок, депозира отговора, с който отхвърля изцяло, като неоснователен предявения иск за 44258,18 лв. (четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст.) в едно с претендираните лихви, направените разноски в заповедното и производство и по настоящия търговски спор.
Твърди, че съгласно изложеното в ИМ на ищеца, предявената в иска сума от 44258,18 лв., представлява пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016 г. от „Агропродукт Стойкови" ЕООД, ЕИК:*** запис на заповед за сумата от 44258,18 лв, авалирана на 27.06.2016 г.., лично като физическо лице от С.П.С..
Мотивите да отхвърля изцяло предявения иск са, че процесния запис на заповед е нищожен, поради липса на предвидените в чл. 535, т.4 и т.6 от ТЗ реквизити "място на издаване" и "място на плащане". Сочи, че нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. Излага, че в този смисъл чл.536, ал.1 от ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, не е запис на заповед. Твърди, че посочване само името на населеното място (гр.С.), като място на издаване и респективно като място на плащане (по арг. на чл. 536, ал.З) на записа на заповед не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания за реквизити на менителничния ефект и тази непълнота на записа на заповед не може да бъде преодоляна по правилата на чл.536, ал.З и ал.4 от ТЗ.
Съображенията за това са, че от буквалното тълкуване на чл.535 от ТЗ не могат да се черпят аргументи за отричане на необходимостта записът на заповед да съдържа адрес на издаване и/или на плащане. Според него понятието "адрес" се свързва със съвкупност от данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и др., чрез които може да се определи точното място, където следва да се извърши действие породени от този запис на заповед. Освен това твърди, че необходимостта от вписване на адрес като част от реквизитите "място на плащане" и "място на издаване" произтича от характера на менителничното задължение, породено от записа на заповед. Сочи, че това вписване (на адреса) охранява в еднаква степен интересите на издателя и на поемателя, защото предотвратява риска поради неяснота относно това къде следва да се плати и получи плащане издателят да се окаже в положение да отговаря за забава въпреки готовността си да изпълни точно, а поемателят - да търпи неблагоприятни последици от неоказването на съдействие за изпълнение на поетото от издателя парично задължение. Излага, че законът не обвързва мястото на издаване и мястото на плащане със седалището и с постоянния и/или настоящ адрес на издателя, поради което при отсъствие на вписан адрес неяснотата относно мястото на плащане не би могла да се преодолее от поемателя чрез справка в търговския регистър или в регистрите на населението за местонахождението на издателя.
Смята, че процесния запис на заповед е с определена дата на падежа и е посочено, че сумата е платима в евро, по банкова сметка, ***, че не е посочена чия е тази банкова сметка, *** (респективно банковия код BIG - съдържащ обозначението на страната и града в който е адресът на управление на банката) и номера на банковата сметка (IBAN) ***т 44258,18 лв.
Излага, че тъй като процесния запис на заповед е нищожен, поради недостиг във формата и твърди, че неговото задължение като авалист е недействително
Излага, че е безспорно, че авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава, като единственото изключение е изрично уредено в чл.485, ал.2 от ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста и това произтича от обстоятелството, че при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение.
Излага, че при условията на евентуалност, въпреки гореизложените мотиви, съобразно относимата и задължителна съдебна практика постановена по реда чл.290 и чл.274, ал.З, т.2 от ГПК, ако съда прецени, че при процесния запис на заповед са изпълнени всички реквизити на чл. 535 от ТЗ, прави следните възражения срещу предявения иск и обстоятелствата на които се основават, както следва::
На първо място твърди, че с процесния запис на заповед се обезпечава договор за доставка на ПРЗ от 01.02.2016 г.(договор) и съгласно Приложение 5 от договора е видно, че неразделна част от него е "Запис на Заповеди обезпечаващи пълния размер на вземането на доставчика".
Смята, че тъй като предмет на настоящото дело при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, въвежда твърдения и прави възражения, основани на горепосоченото каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед.
Твърди, че претендираното вземане по процесния запис на заповед не съществува, тъй като част от него е погасено чрез доброволно плащане, а за останалата част на вземането твърди, че е погасено в следствие на насрещно прихващане на причинени вреди и пропуснати ползи от лошото изпълнение на договора за доставка на ПРЗ от 01.02.2016 г., както и на лошото изпълнение на договора за доставка на минерални торове сключен на 23.03.2016 г., подписани между същите страни. Твърди, че на основание предявени две искови молби от „Балджиеви-91" ООД - ищец по настоящето дело, с предмет изпълнение на тези два договора (от 23.03.2016 г. и 01.02.2016 г.) са образувани две дела по описа на Окръжен съд Ловеч - съответно т.д. 75/2017 и т.д. 76/2017 г. по които още няма насрочване, както и проект за доклад.
Изтъква, че основания
за тези твърдения черпи от материалите вложени в техните кориците, от които е
видно, че с двата отговора на исковите молби ответника - „Агропродукт
Стойкови" ЕООД на основание чл.219, ал.1 от ГПК е поискал привличането му
като подпомагаща страна по делото, като е изложил мотиви за това, от които е
видно че: той е назначен и работи във фирма „Агропродукт Стойкови" ЕООД на
длъжността „**" (*****); че той е водил всички предварителни разговори по
повод доставки от потенциални доставчици на необходимите торове, ПРЗ и семена
на фирма Агропродукт Стойкови" ЕООД за земеделската 2014 п-
Излага, че с двата отговора на исковите молби ответника - .Агропродукт Стойкови" ЕООД на основание чл.211 от ГПК е предявил, като следва:-по т.д.75/2017 г. частичен насрещен иск в размер на 5000.00 лева от общо дължимата сума в размер на 25000.00 лева за вреди причинени на ответника от „Балджиеви-91" ООД с ЕИК ********* за земеделската 2014 - 2015 година и земеделската 2015 - 2016 година, в едно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото, като по това искане има произнасяне и частичния иск е допуснат; по т.д.76/2017 г. частичен насрещен иск в размер на 15000.00 лева от общо дължимата сума в размер на 95000.00 лева за вреди причинени на ответника от „Балджиеви-91" ООД с ЕИК ********* за земеделската 2014 - 2015 година и земеделската 2015 - 2016 година, в едно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото, като по това искане не му е известно да има произнасяне;
Твърди, че основните мотиви изложени от ответника по тези дела - „Агропродукт Стойкови" ЕООД се свеждат до това: че насрещния частичен иск е предявен в законоустановения срок, от лице което има правен интерес; че има непосредствена връзка с предявения от „Балджиеви-91" ООД първоначален иск; че има правна възможност на стане прихващане по първоначалния иск; че са изпълнени и всички други нормативните изисквания на глава тридесет и втора от ГПК
На основание по-горе изложеното твърди, че в настоящия правен казус е налице недобросъвестност и злоупотреба с право на приносителя - 'Балджиеви-91" ООД.
Изтъква, че съгласно трайната съдебна практика, изискването за добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните търговски сделки, каквато е авала - арг. чл.1, ал.1, т.8 вр. чл.286, ал.2 от ТЗ, поставя пряка корелативна връзка между наличието му и възможностите на авалиста за защита срещу иска на приносителя. Прави извода, че установяването на недобросъвестност и/или злоупотреба с право на приносителя, изключва правото на 'Балджиеви-91" ООД да иска изпълнение от авалиста, в случаите когато могат да му бъдат противопоставени относителните възражения на хонората, разбирани като знание за наличието им в отношенията между страните по сделката.
Ето защо, имайки предвид до тук изложеното, както и относимата съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК твърди, че той като поемател авалистът също е страна по каузалното правоотношение; -приносителят е недобросъвестен и/;или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя; по този менителничен иск, той като поемателел авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя („Агропродукт Стойкови" ЕООД) е погасено изцяло. Също така има право и се позовава, както на осъществени погасителни способи, така и на действието на упражнените от издателя насрещни права, които също са погасили неговото задължение към поемателя, а с това - и прекия менителничен иск на поемателя („Балджиеви-91" ООД),.
На основание гореизложеното, моли съда да отхвърли предявния иск от „Балджиеви-91" ООД с ЕИК *********, като неоснователен и недоказан.
Моли, ако ищеца ангажира депозира допълнителна искова молба и/или допълнителни доказателства и/или доказателствени искания, да му бъдат връчени надлежно и да му се даде възможност да изрази становище по тях.
Моли да му се присъдят направените разноски по настоящето дело, като списъкът на разноските по чл. 80 от ГПК ще предяви до приключване на последното заседание.
Прави доказателствени искания.
В указания от съда двуседмичен срок е постъпила и допълнителна искова в молба от адв. Г.В.Б. - процесуален представител на „Балджиеви - 9ГООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес науправление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ул. *** ***съдебен адрес:***., в която застъпва становището, че главният аргумент на ответника, че процесният запис на заповед е нищожен, е неоснователен и недоказан. Смята, че твърдението на ответника, че в процесния запис на заповед липсва посочване на място на издаване на менителничния ефект от една страна не отговаря на обективната действителност, а от друга, аргументите му в подкрепа на това твърдение противоречат на утвърдената съдебна практика и правната теория касателно изискването на чл. 535, т. 6 ТЗ. Сочи, че видно от текста на приложения към исковата молба запис на заповед, върху същия, в горния десен ъгъл са надлежно отбелязани датата и мястото на издаване - „гр. С. 27.06.2016г." Твърди, че приравняването на липсата на подробен административен адрес на издаване на менителничния ефект, на липса на реквизит по чл. 535, т. 6 ТЗ, при наличие на посочено населено място е неоснователно и противоречи на логиката на закона и трайния начин на прилагането му от съдилищата.
Излага, че дори да се приеме, че действително липсва посочено място на издаване на документа, то видно от съдържанието на същия след името на издателя „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК:*** е посочен подробен административен адрес, отговарящ на заявените от ответника изисквания към надлежно посочване на „място на издаване", а именно: с.Д., ул. ***. Смята, че съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ТЗ - „Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя" и ако Съдът приеме за основателно твърдението на ответника, че посочването само на населено място - гр. С. е равносилно на липса на посочено „място на издаване", то моли да се приеме, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 536, ал. 4 ТЗ и да счита за място на издаване посочения адрес след името на издателя.
Изтъква, че на основание гореизложеното и предвид презумпцията на чл. 536, ал. 3 ТЗ, като неоснователно следва да се цени и другото твърдение на ответника за нищожност на менителничния ефект поради липса на реквизит по чл. 535, т. 4 ТЗ - „място на плащане". Сочи, че на първо място, доколкото действително не е посочено населено място и адрес за плащане, то следва да се приеме, че при наличие на посочено „място на издаване" то „мястото на издаването се смята за място на плащането" (чл. 536, ал. 3 ТЗ).
В допълнение към горното отбелязва, че в менителничния ефект, като начин на плащане е предвиден - банков превод по сметка на ищеца, която е известна на издателя, както е отбелязано в процесния запис на заповед.Твърди, че самият способ на плащане индивидуализира в достатъчна степен мястото на плащане и липсата на вписан адрес няма да опорочава действителността на записа на заповед. Сочи, че евентуално, ако съдът не приеме, че отбелязването касателно банковата сметка - „която ни е известна” не индивидуализира в достатъчна степен мястото/начина на плащане, то отново сме в хипотезата на субсидиарно прилагане на разпоредбата на чл.536 ал.3 от ТЗ.
Според него не на последно място така направените възражения, доколкото се отнасят до изправността от външна страна на записа на заповед следват да бъдат наведени само и единствено в производството по обжалване с частна жалба на разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение, която възможност е вече отдавна преклудирана.
На основание всичко гореизложено, моли съда да цени, като неоснователни твърденията на ответника за нищожност на менителничния ефект.
По отношение на заявените в режим на евентуалност твърдения на ответника за „НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ" на вземането по процесния запис на заповед, моли съда да приеме, че в текста на отговора на искова молба, ответникът сочи, че с процесния запис на заповед е обезпечено вземането на „Балджиеви -91 "ООД по Договор за доставка на препарати за растителна защита от 01.02.2016г., сключен с издателя на менителничния ефект „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД. Излага, че във връзка с разкритото каузално правоотношение, ответникът твърди да е страна по същото и като така навежда лични възражения, за недължимост на вземането по процесния запис на заповед, основани на каузалното правоотношение и твърди, че задължението на „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД по горецитирания договор е погасено в пълен размер чрез частични доброволни плащания и насрещно прихващане, като твърди недобросъвестност/злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед „Балджиеви - 91 "ООД.
Сочи, че на първо място, видно от приложения към отговора на искова молба Договор за доставка на препарати за растителна защита от 01.02.2016г., страни по него са „Балджиеви – 91”ООД - ДОСТАВЧИК и „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД - КУПУВАЧ. Според него недоумение буди твърдението на лицето С.П.С. да е страна по този договор и същото не отговаря на обективната действителност. Изтъква, че с оглед наведените от С.П.С. - авалист по менителничния ефект, възражения по каузалното правоотношение, по което последният не е страна, следва да се вземе предвид последователната и безпротиворечива съдебна практика по въпроса какви възражения има право да прави авалиста по запис на заповед в хипотезата на заведен срещу него менителничен иск, какъвто се явява настоящият. Сочи, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Излага, че това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Сочи, че от страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него, когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само, ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Твърди, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
С оглед изложените съображения счита, че съдебната практика е безпротиворечива, че не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. Под линия прилага част от практиката на ВКС по въпроса.
С оглед пълнота на изложението, отбелязва по повод твърдението на ответника за недобросъвестност/злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед „Балджиеви - 91 "ООД, а именно доколкото в цитираната съдебна практика се застъпва твърдението, че единствената хипотеза, даваща право на авалиста да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи е: приносителят да е недобросъвестен или да е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя. Моли съдът па приеме, че съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на авалиста е да докаже горните твърдения.Оспорва изцяло твърдението за погасяване на вземането по каузалното правоотношение, както и твърдението за лошо изпълнение. Смята, че в настоящия отговор на искова молба липсват конкретни твърдения, липсва пълно и главно доказване на доброволни плащания и прихващане по каузалното правоотношение твърдени от ответника. Моли съда да цени като бланкетни и неоснователни твърденията на ответника за недобросъвестност / злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед и на база на тях да не разглежда по същество възраженията на авалиста по запис на заповед свързани с каузалното правоотношение. Не на последно място счита, че твърденията на ответника, за злоупотреба с право от страна на ищеца, което предполага съществувала насрещна претенция от издателя по Записа на заповед към ищеца, която се твърди да е била основана на доставени некачествени стоки е неоснователна, тъй като претенция за некачествено изпълнение не е била заведена в предвидения за това шест месечен срок по чл. 197 ал. 1 ЗЗД, поради което и не следва да се приема, че такава въобще е налице, а и не може вече и да бъде заведена.
Във връзка с разкрития от ответника каузален договор обезпечен с процесния запис на заповед, към настоящата допълнителна искова молба прилага и писмени доказателства.-фактури, за които твърди, че са издадени за стоки доставени по приложения от ответника договор и вземането по тях е обезпечено със запис на заповед от 27.06.2016 г. и към настоящия момент противно на твърденията на ответника сумите по горните фактури са неплатени.
По повод направените от ответника твърдения за недобросъвестност на ищеца, които се твърди да са били въведени и в производствата по т.д. №75/2017г. и т.д.№76/2017г. и двете по описа на ОС Ловеч, моли съдът да приеме, че същите са ненадлежно предявени, необосновани, недоказани и неоснователни, поради което и такова възражение в настоящото производство е бланкетно направено и не следва да се взима предвид.
Оспорва направените доказателствени искания.
Прави особено искане, предвид релевираното от ответника твърдение за наличие на обезпечена с процесния запис на заповед каузална сделка, по която, освен това се твърди погасяване на вземането на кредитора - ищец в настящото производство, то моли съдът да се произнесе с нарочно определение по реда на чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, с което да разпредели доказателствената тежест във връзка с твърдяното от ответника погасяване на задължението по каузалното правоотношение, като даде на ищеца възможност, в случай, че доказването на това обстоятелство бъде разпределено в тежест нему да релевира надлежни доказателствени искания и да приложи доказателства.
В двуседмичния срок е постъпил и отговор на допълнителна искова молба от С.П.С., с който отхвърля изцяло изложеното в допълнителната искова молба и твърди, че изложеното в нея не е вярно, в разрез е с обективната истина и не е подкрепено с никакви писмени доказателства.
Поддържайки изцяло своя отговор (вх № 591/22.01.2018 г), излага пред Вас и моли съда да приеме, като допустим и да разгледа следния отговор на допълнителната искова молба на ищеца „Балджиеви-91" ООД.
На първо място твърди, че с отговора на исковата молба е заявил, че процесния запис на заповед е нищожен, поради липса на предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити и тези липси не могат да се преодолеят по реда на чл. 536. ал.3 и ал.4 от ТЗ и мотивите за това са, че изложените мотиви в допълнителната искова молба на ищеца са неоснователни, взаимно изключващи се и недоказани, предвид следното, а именно обосновавайки" своите твърдения, ищеца се е позовал на Решение № 21/04.07.2014 г. по т. д. № 1348/2013 г., Т.К., I Т.О. на ВКС, което е с предмет на разглеждания правен спор различен от настоящия. Смята, че от мотивите изложени към решението е видно, че с определение № 729/03.10.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с дадените в т. 2 на TP № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК указания по отношение "безусловността", като изискуем реквизит на записа на заповед, по правния въпрос: „Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл.535, т..2 от ТЗ за съдържащо се в документа "безусловно обещание за плащане", в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея , а особеното мнение на съдия Т.Б. - председател на съдебния състав по т.д. № 948/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т О, което не се споделя от останалите двама съдии и което не е обосновано с относима съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК; Определение № 859/14.12.2016 г. по гр. д. № 60133/2016 г., Г.К., III Г.О. на ВКС е постановено в производство по реда на чл.288 от ГПК и в него е прието, че обжалваното решение не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, тъй като не е установена хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК - да се иска събиране на доказателства във въззивното производство, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения. Предвид което не се установя основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Т.е., предмета на правния спор е коренно различен от настоящия предмет. Прави извода, че съдебна практика, на която се позовава ищеца, е неотносима към предмета на настоящия правен спор, а именно: при процесния запис на заповед, дали е налице или липсва редовен от външна страна менителничен ефект.
Оспорва, тъй
като са неверни, взаимно изключващи се и недоказани твърдението на ищеца,
цитира: .,В допълнение към горното следва да отбележим, че в менителничния
ефект, като начин на плащане е предвиден - банков превод по сметка на ищеца,
която е известна на издателя, както е отбелязано в процесния запис на заповед.
В самия способ на плащане индивидуализира в достатъчна степен мястото на
плащане и липсата на вписан адрес няма опорочаване действителността на записа
на заповед. Евентуално, ако съдът не приеме, отбелязването касателно банкова
сметка - ,***", не е индивидуализирана в достатъчна степен място/начин на
плащане, то отново сме в хипотезата на субсидиарно прилагане на разпоредбата на
чл. 536. Ал.З ТЗ". Твърди, че в „подкрепа" на тези свои твърдения,
ищеца се позована на Определение № 859 /14.12.2016 г. по гр. д. № 60133/2016
г., Г.К.,
Твърди, че съгласно константната съдебна практика, менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Сочи, че строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на отделните реквизити налага извод, че в записа на заповед тези реквизити следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Сочи, че от процесния запис на заповед е видно, че тя е изготвена чрез попълване на ръка празните полета (многоточия) на предварително разпечатана бланка, най-отгоре на който има текст „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД" и „БЕЗ ПРОТЕСТ И БЕЗ РАЗНОСКИ";за място и дата на издаване е посочен „гр. С.", посочена е и годината „2017 год". (населеното място и годината са предварително разпечатани, като между тях има многоточие), с ръкописен текст в многоточието е посочено само „27.06.2016"; за издател е посочен с главни букви текста „НИЕ, ФИРМА /ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИ/", следва многоточие „ЕИК": многоточие „Със седалище и адрес на управление" многоточие, „чрез представляващия/те" многоточие, „ЕГН" многоточие, .притежаващ л.карта №" многоточие, „изд.на" многоточие, "от ОДМВР - гр" многоточие, „с длъжност" многоточие. Сочи, че с ръкописен текст в многоточията е посочено, както следва: „Агропродукт Стойкови ЕООД", „**********", ,Д." и „ул. ***", „С.П.С.", „**********"", „*********". „10.03.10", „Ловеч", „управител".; следва предварително разпечатания текст с главни букви „НЕОТМЕНИМО И БЕЗУСЛОВНО СЕ ЗДЪЛЖАВАМЕ ПО ТАЗИ ЗАПИС НЗ ЗАПОВЕД ДА ПЛАТМ СУМАТА"," от" многоточие, „словом" многоточие, "на ФИРМА" многоточие, „ЕИК" многоточие, „със седалище и адрес на управление" многоточие или на негова заповед. Твърди, че с ръкописен текст в многоточията е посочено, както следва: „44258,18 лв", „четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки", „Балджиеви 91 ООД", „*********", „гр. С.";следва предварително разпечатания текст с главни букви „С ПАДЕЖ" многоточие, и „словом" многоточие. С ръкописен текст в многоточията е посочено, както следва: „30.09.16", „тридесети септември 2016 '; следва предварително разпечатания текст „Сумата е платима във /вид валута/" многоточие, „по банкова сметка ***" многоточие, „която е" многоточие, „която ни е известна". Сочи, че с ръкописен текст само в първото многоточие е посочено „лева". Изтъква, че в останалите два интервала с многоточия - не попълнено нищо--запис на заповед е подписана, под подписа е изписано името С.С., същото име е попълнено като поръчител.
Твърди, че по чл.535 и чл.536 от ТЗ има формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, част от която цитира.
На основание гореизложеното, твърди, че процесния запис на заповед не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, както и че тази липса не може да бъде преодоляна с помощта на установените в чл. 536, ал.З и ал.4 от ТЗ презумпции която е довело до нищожност на записа на заповед. Счита, че нищожният запис на заповед не е породил менителнично задължение/вземане и поради това предявеният от ,.Балджиеви-91"ООД менителничен иск по чл. 531 от ТЗ е неоснователен.
Смята за безпорно, че на процесния запис на заповед като физическо лице -поръчител е посочено неговото име.
Счита, че съгласно постановено по реда на чл 290 от ГПК Решение № 216/03.01.2017 г. по т.д. №3204/2015г., Т.К., IT.0 на ВКС, независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава. Твърди, че единственото изключение е изрично уредено в чл. 485, ал.2 in fine от ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста и това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение.
Твърди, че от мотивите на постановеното по реда Решение № 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г., Т.К., II Т.О. на ВКС е видно, че съгласно чл. 485, ал.2 in fine от ТЗ, липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста и това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Счита, че поради това недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение и тъй като процесния запис на заповед е нищожен, а нищожният запис на заповед не поражда менителнично задължение/вземане твърди, че задължението на авалиста е недействително.
Сочи, че съгласно т. 17 от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на Република България по тълк. дело № 4/2013 г., предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Смята, че с оглед на това, проверката за редовността на записа на заповед следва да предхожда преценката за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане и до тук изложеното му дава обосновано основание да поиска от съда да се произнесе най-напред относно процесния запис на заповед, дали е налице или липсва редовен от външна страна менителничен ефект.
Моли при условията на евентуалност, т.е, ако съда вече се произнесли, че при процесния запис на заповед, е налице редовен от външна страна менителничен ефект и предмета на предявения иск е съществуването на подлежащото на изпълнение вземане по този запис на заповед, изцяло поддържа направените възражения с отговора на исковата молба (вх.№ 591/22.01.2018 г.).
Оспорва изложените мотиви в допълнителната искова молба на ищеца като неоснователни, недоказани, тъй като те са в разрез с материалите норми на закона и не се подкрепят от вложени в кориците на дело материали. .Поддържа изложените от него твърдения в отговора на исковата молба, че в настоящия правен казус е налице недобросъвестност и злоупотреба с право на приносителя - 'Балджиеви-91" ООД.
Сочи, че видно от изложеното в допълнителната искова молба на ищеца, че той бланкетно възразява срещу тези твърдения, без да се обоснове и/или без да изложи аргументи и/или факти оборващи мотиви в отговора на исковата молба.
Поддържа изложените твърдения в отговора на исковата молба, че с процесния запис на заповед се обезпечава договор за доставка на ПРЗ от 01.02.2016 г, че въвежда твърдения и прави възражения, основани на горепосоченото каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед; че претендираното вземане по процесния запис на заповед не съществува, на основание и мотиви изложени в отговора на исковата молба.
Възразява срещу искането на ищеца и го оспорва, с което той моли съдът да остави без уважение всички направени от ответника доказателствени искания......". И отново бланкетно твърди, „че никое от тях не отговаря на изискванията на чл.156 ГПК" - сякаш процесуалния представител на ищеца се стреми да бъдат отхвърлени тези искания преди да бъдат допуснати, тъй е знае, че те не могат да бъдат оборени в този съдебен спор, след тяхното допускане.
Смята за безспорно, че в отговора си на исковата молба е обосновал необходимостта, относимостта и допустимостта на направените от него доказателствени искания и чрез тях ще доказа фактите и обстоятелствата изложени в неговия отговор на исковата молба, съобразно вменената му от закона доказателствена тежест
Според него е безспорно, че направените доказателствени искания са релевантни (при условията на евентуалност) на главния спор. Пояснява, че ако съдът постанови, че относно процесния запис на заповед, е налице редовен от външна страна менителничен ефект, то тогагава закона повелява, „стартиране на съдебен спор" относно съществуването на подлежащото на изпълнение вземане и пак съгласно волята на закона - в негова доказателствена тежест е доказване на неговите твърдения в този съдебен спор.
Сочи, че съгласно константната съдебна практика на ВКС „Сезирането на съда с своевременно заявено доказателствено искане е предпоставка страната да получи защита посредством допускане и събиране на така ангажираното доказателство, включително и защита (в резултат от обжалването) срещу незаконосъобразно процедиране от страна на първоинстаниионния съд".
На основание гореизложеното, моли съда да отхвърли иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „Балджиеви-91" ООД с ЕИК *********, като неоснователен и недоказан.
Моли да му се присъдят направените разноски по настоящето дело, като списъкът на разноските по чл. 80 от ГПК ще предяви до приключване на последното заседание.
Поддържа направените доказателствени искания с отговор на ИМ вх.№ 591/22.01.2018 г.) и твърди, че всички тези искания са относими и допустими доказателствени искания.
Заявява, че ще се ползва от материалите вложени в кориците на т.д.76/2017 по описа на Окръжен съд Ловеч и тези вложени в кориците на т.д.75/2017 по описа на Окръжен съд Ловеч
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв.У., който поддържа исковата молба на изложените в нея основания. Претендира заплащане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК , като представя и писмена защита в подкрепа на твърденията си, че записа на заповед е редовен и, че по делото се установява, че по твърдяното от ответник каузално правоотношение, предмет на т.д.№76/17 г. по описа на ЛОС е установено с влязло в сила решение, че по договор за доставка на препарати за растителна защита от 1.02.2016 г. се дължи сумата 45 607,61 лв. от страна на „Агропродукт Стойкови“ЕООД.
Ответникът
редовно призован не се явява.
От приетите по делото писмени доказателства: запис на заповед от 27.06.2016 г. зааверено копие, заявление по чл.417 ГПК, заповед за изпълнение от 22.08.2017 г. по ч.гр.д.№430/17 г. на Л.ски районен съд , изпъл.лист от 22.08.2017 г. и разпореждане на ЛРС от 17.10.2017 г. по ч.гр.д.№430/17 г, фактура №**********/25.4.2016г. за сумата от 23058,24 лв. със срок за плащане -30.9.2016 г.; фактура№**********/3.6.2016 г.. за сумата от 12015,12 лв. със срок за плащане -30.9.2016г.; фактура№ **********/8.6.2016 г. за сумата от 4185лв. със срок за плащане -30.9.2016г.; фактура №**********/19.7.2016 г. за сумата от 4998,82лв. със срок за плащане -30.9.2016г.; фактура №**********/4.10.2016 г. за сумата от 1350,43лв. със срок за плащане -30.10.2016г. фактура№********** /25.4.2016 г. за сумата от 22365,19лв. със срок да плащане -30.07.2016г.;фактура№ **********/6.6.2016 г. за сумата от 1183,68лв. със срок за плащане -30.9.2016г.; протоколи за консигнация към горните фактури:№9901/04.10.2016г, №7667/21.06.2016г., №6928/26.05.2016г., №5231/22.04.2016г.,№7392/08.06.2016г., №3995/07.04.2016г., №5152/21.04.2016г., №563 8/28.04.2016г., №4256/11.04.2016г., №1341/15.03.2016г., Заверен препис на договор за доставка на минерални торове сключен на 23.03.2016 г; Заверен препис на договора за доставка на ПРЗ от 01.02.2016 г. ч.гр.д.№430/17 г. на Л.ски районен съд, т.д.№76/17 г. по описа на ЛОС, от обясненията на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:
Ищецът „Балджиеви-91" ООД с ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№3311/14.08.2017 г. пред РС-Л. против С.П.С. ***, с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 44 258,18 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането на основание на издаден запис на заповед на 27.06.2017 г. за сумата 44 258,18 лв. с падеж 30.09.2016 г. Претендира и заплащане на сторените в заповедното производство разноски в размер на сумата 3 750,60 лв, от които 885,30 лв.ДТ и 2 865,30 лв. адвокатски хонорар.
Издадена е заповед №315/2.08.2017 г. по ч.гр.д.№430/17 г. от ЛРС, с която е разпоредено на длъжникът С.П.С. *** заплати на кредитора „Балджиеви-91" ООД с ЕИК ********* сумата 44 258,18 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането 14.08.2017 г.на основание на издаден запис на заповед на 27.06.2017 г. за сумата 44 258,18 лв. с падеж 30.09.2016 г, авалиран на 27.06.2017 г. лично като физическо лице от С.П.С. с ЕГН ********** с адрес ***, както и сумата 3 750,60 лв, от които 885,30 лв.ДТ и 2 865,30 лв. адвокатски хонорар. Отбелязано е върху заповедта, че е издаден и изпълнителен лист на същата дата за сумата 48 008,78 лв, който е получен от заявителя на 24.08.2017 г.
Образувано е изпълн.д.№20178510403939 по описа на ЧСИ М. П. въз основа на представения изпълнителен лист по ч.гр.д.№430/17 г, като на длъжника С. е връчена ПДИ на 3.10.2017 г. Той подава възражение с вх.№4160/12.10.2017 г, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
РС-Л. е указал на заявителя с разпореждане №от 17.10.2017 г., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ, което му е връчено на 30.10.2017 г, а на 27.11.2017 г. „Балджиеви-91" ООД предявява настоящият иск пред ЛОС, т.е. производството по делото е допустимо.
Представен в заповедното производство е и записа на заповед в оригинал, от който се установява, че той е издаден в гр.С., на 27.06.2016 г. без протест и разноски от „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Д., ул***чрез представляващия С. П.С. с длъжност „управител“, с който неотменимо и безусловно се задължава по този запис на заповед да плати сумата 44 258,18 лв. на фирма „Балджиеви-91" ООД или на негова заповед с падеж 30.09.2016 г., която сума е платима в лева по банковата сметка, за която е изписано, че им е известна. Като издател се е подписал С.С. , изписани са неговите имена и е поставен печата на „Агропродукт Стойкови“ЕООД. На гърба на записа на заповед е посочено, че се авалира горното задължение при условията, при което е поето на дата 27.06.2016 г. от С.П.С. с адрес *** ЕГН ***********, и е подписано лично от С. като поръчител.
Тъй като ответникът твърди, че има наличие на каузално правоотношение между страните досежно сключен на 1.02.2016 г. договор за закупуване на препарати за растителна защита между „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** и „Балджиеви-91" ООД, то съдът е изискал прилагане на т.д.№76/17 г. по описа на ЛОС, което е образувано по искова молба на „Балджиеви-91" ООД против „Агропродукт Стойкови“ЕООД с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.49 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД, с предмет неизпълнение на договор за доставка на препарати за растителна защита от 1.02.2016 г. , като цената на иска е 49 096,78 лв. По делото е постановено съдебно решение №90/29.10.2018 г., влязло в законна сила на 17.06.2021 г., с което е осъден „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** да заплати на „Балджиеви-91" ООД гр.С., на основание чл.318 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД сумата 45 007,61 лв, представляващи неплатена цена по договор за продажба на стоки в размер на лева по договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 1.02.2016 г. фактури №№ **********/25.04.2016 г. за сумата 23058,24 лв. със срок за плащане 30.09.2016 г, **********/3.06.16 г. за сумата от 12015,12 лв. със срок на плащане 30.09.16 г, **********/8.06.16 г. за сумата 4 185 лв. със срок за плащане 30.09.16 г,. №**********/19.07.16 г. за сумата 4 998,82 лв. със срок за плащане 30.09.16 г. **********/4.10.2016 г. за сумата 1350,43 лв. със срок за плащане 3010.2016 г., както и сумата 9 717,72 лв. договорна лихва на основание чл.86 от ЗЗД от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и съдебно-деловодните разноски по делото.
Съгласно чл.16 от приложеният по т.д.№76/17 г. договор за доставка на препарати за растителна защита от 1.02.2016 г., сключен между „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК ***, представляван от управителя Д. П.С. и „Балджиеви-91" ООД, вземанията на доставчика, възникнали от продажбите по този договор се обезпечават със запис на заповед, надлежно издаден от купувача в полза на доставчика.
За правилно решаване на спора е допуснато назначаване на съдебно-агрономическа експертиза, но въпреки дадените от съда указания на ответника, той не е внесъл необходимия депозит за вещо лице и експертиза не е изготвена по делото. Дадени са указания на същия, че негова е доказателствената тежест да докаже, че приносителят на записа на заповед е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората, но такива не са ангажирани по делото.
Съдът е извършил служебна справка в ТР относно актуалното състояние на „Агропродукт Стойкови" ЕООД ЕИ“ *** към датата на подписване на записа на заповед, като от нея се установява, че управител на дружеството е Д. П.С..
При тези констатации съдът прави и следните правни изводи:
Ищецът е предявил настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.485 вр. с чл.537 от ТЗ на 24.11.2017 г./п.кл./, като съобщението на РС-Л. с дадените в него указания за предявяване на установителния иск е получено на 30.10.2017 г. следователно е спазен едномесечния срок за предявяване на иска по чл.415 ал.1 от ГПК и производството е допустимо. По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая е поискано от заявителя издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.9 от ГПК против длъжника С.П.С. по представен от него запис на заповед от 27.06.2017 г. за сумата 44258,18 лв, като се твърди, че се претендира тази сума от С. в качеството му на авалист. Ответникът възразява и в отговорите на исковата молба изразява становище, че записа на заповед е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.535 от ГПК, а освен това се твърди, че приносителят на записа на заповед е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората.
Настоящата инстанция счита, че представеният по делото запис на заповед от 27.06.2017 г. съдържа реквизитите на чл.535 от ГПК, а именно: 1.съдържа се наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан т.е. на български език; 2. налице е безусловно и неотменимо обещание да се плати сумата 44 250,18 лева; 3.посочен е падеж -датата 30.09.2016 г; 4.мястото на плащане съгласно разпоредбата на чл.536 ал.3 от ТЗ следва да се смята гр.С., където е и мястото на издаване за записа на заповед, след като не е уговорено друго; 5. посочено е името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати- „Балджиеви-91“ООД, 6. има посочена дата и място на издаването-гр.С., 27.06.2016 г., както и 7. подпис на издателя- С.П.С.. Следователно записът на заповед е с пълнота на съдържанието и не е нищожен. Въпреки, че не е въведено твърдение от страните, че в записа на заповед като управител на „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** се е подписал С.П.С., а не Д. П.С., то съдът след служебна справка в ТР, който е публичен, установи, че управител на дружеството към момента на подписване на записа на заповед е Д. П.С.. С.П.С. не е управител на дружеството, нито е пълномощник, но липсата на представителна власт не прави менителничната сделка недействителна, т.е. без правно действие за поемателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.462 от ТЗ, ефектът се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало, т.е. обвързва само С.П. в лично качество. В този смисъл е и практиката на ВКС решение №171/1.12.2015 г. по т.д.№3028/14 г. Следва да се отбележи, че в случая С. го е подписал и в качеството му на авалист. Налице са основанията за отговорност на поръчителя /авалиста/ по смисъла на чл.485 от ТЗ, тъй като е спазена формата по чл.484 от ТЗ-фигурират думите „като поръчител“ и е налице подпис от страна на ответника С.. След като не е налице недостатък във формата, задължението на поръчителя е действително и в този смисъл възраженията на ответника са неоснователни.
Следващото възражение на ответника се отнася до твърденията му, че приносителят на записа на заповед е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. Това твърдение на ответника остава недоказано, тъй като въпреки дадените от съда указания и възможност за ангажиране на доказателства, ответникът не е ангажирал такива. Съдът е спрял производството по делото до решаване на т.д.№76/17 г. по описа на ЛОС, като с влязло в сила решение е осъден „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** да заплати на „Балджиеви-91" ООД гр.С., на основание чл.318 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД сумата 45 007,61 лв, представляващи неплатена цена по договор за продажба на стоки в размер на лева по договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 1.02.2016 г. фактури №№ **********/25.04.2016 г. за сумата 23058,24 лв. със срок за плащане 30.09.2016 г, **********/3.06.16 г. за сумата от 12015,12 лв. със срок на плащане 30.09.16 г, **********/8.06.16 г. за сумата 4 185 лв. със срок за плащане 30.09.16 г,. №**********/19.07.16 г. за сумата 4 998,82 лв. със срок за плащане 30.09.16 г. **********/4.10.2016 г. за сумата 1350,43 лв. със срок за плащане 3010.2016 г., както и сумата 9 717,72 лв. договорна лихва на основание чл.86 от ЗЗД от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и съдебно-деловодните разноски по делото. Следователно доколкото твърденията на ответника са, че има каузално правоотношение, то с влязло в сила решение по твърдяното от него каузално правоотношение е осъден „Агропродукт Стойкови“ЕООД ЕИК *** да заплати на ищеца неплатената цена по договора за продажба на стоки от 1.02.2016 г. В този смисъл съдът приема, че не е налице към този момент плащане по каузалната сделка и след като по валидния запис на заповед от страна на авалиста не е извършено плащане, искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***по предявения от него иск по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл.485 вр. с чл.537 от ТЗ, че С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016 г. от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес за кореспонденция: област Ловеч, общ.Л., с.Д., ул. *** запис на заповед за сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, авалиран на 27.06.2016 г. лично като физическо лице от С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** , ведно със законната лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, до изплащане на вземането.
При този изход от процеса следва да бъде осъден ответника да заплати сторените в заповедното производство разноски в размер на сумата 3 750,60 лв. от които 885,30 лв. ДТ и 2 865,30 лв. адвокатски хонорар съобразно постановеното в т.12 от ТР №4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК ответникът да заплати на ищеца разноски за настоящето исково производство в размер на сумата 885,30 лв. ДТ и 4 458,60 лв. адвокатски хонорар или общо 5 343,90 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***иск с правно основание на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл.485 вр. с чл.537 от ТЗ, че С.П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016 г. от „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес за кореспонденция: област Ловеч, общ.Л., с.Д., ул. *** запис на заповед за сумата от 44 258.18 лева /четиридесет и четири хиляди двеста петдесет и осем лева и 18 ст./, авалиран на 27.06.2016 г. лично като физическо лице от С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** , ведно със законната лихва върху тази сума от 14.08.2017г. - датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ***разноските, сторени в заповедното производство в размер на сумата 3 750,60 лв. от които 885,30 лв. ДТ и 2 865,30 лв. адвокатски хонорар по ч.гр.д.№430/17 г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Балджиеви-91" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община С., гр. С. 5400, ул. *** ***, вх. А, ет. разноски за настоящето исково производство в размер на сумата 885,30 лв. ДТ и 4 458,60 лв. адвокатски хонорар или общо сумата 5 343,90 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: