Решение по дело №199/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 369                                                15.10.2019г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седемнадесети септември                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Т. Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 199 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на А.М.К., с ЕГН ********** и В.М.К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т.Р.Д., с ЕГН **********, ищците с адрес: ж.к.Б., бл.*, вх.*, ет.* и със съдебен адрес:*** Стамболов 26, вх. А, ет. 3, адв. Димитринка Радева срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п. к.***. Иска се осъждането на ответника да заплати на всяка една от ищците сумата от 50 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на законната лихва от 11.08.2017г. до окончателното изплащане. Претърпените от ищците вреди представляват болките и страданието което са преживяли в резултат на смъртта на техния дядо Р.М.Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г. Вина за настъпилото ПТП носи шофьора на другия автомобил, участник в ПТП, за което е налице влязла в сила присъда по НОХД номер 460 по описа на Окръжен съд-Стара Загора. Обезщетението за неимуществени вреди се претендира от ответника, който има качеството на застраховател по договор за застраховка  „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на автомобила, който е виновен за настъпилото ПТП и предизвиканата смърт на на дядото на ищците.

Ищците претендират уважаване на предявените искове и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е взел становище по предявените претенции, като не отрича, че има качеството на застраховател по отношение на водача на автомобила, който е виновен за настъпилото ПТП и е предизвиканата смърт на лицето Р.М.Д.. Не се оспорва също така, че ищците имат право да претендират обезщетение поради наличието на роднинска връзка с загиналото лице. Ответникът обаче намира, че претенциите са неоснователни, тъй като не се установява наличието на особено дълбока връзка между претендиращите обезщетение и починалото лице и не се доказват вредите в резултат на това. Освен това се твърди наличието на съпречиняване на смъртта от страна на пострадалия, тъй като същият при настъпилото ПТП не е бил с колан при управлението на МПС.

С оглед на което се иска отхвърляне на предявените претенции и присъждане на направените в хода на делото разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило смъртта на близък родственик на ищците, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта.

Така предявените претенции са допустими, предвид на доказаността на роднинската връзка между ищците и починалото лице, а именно ищците са внучки на това лице. С оглед предвидената възможност съгласно чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, може да бъде и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, то безспорно ищците имат право да предявят исковете.

Така предявените претенции съдът намира и за основателни, тъй като счита, че по делото се доказаха всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", а нормата на чл. 493, ал. 1, т. 2 от кодекса предвижда, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. На последно място, увреденото лице следва да докаже, че създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, тъй като претендиращите обезщетение се намират в по-далечна роднинска връзка с пострадалото лице-низходящи от втора степен.

Всички посочени предпоставки за основателност на прекия иск по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането са установени по делото. Неспорни са фактите, че ищците са внучки на починалото при ПТП лице, че е налице влязла в сила присъда на съда, с която за виновен за ПТП е признато лице, което е застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. По отношение на оспорваните от ответника факти, че е налице твърдяната близост на ищците с почналото лице, съдът намира, че се събраха достатъчно доказателства, подкрепящи изложеното в исковата молба, че между ищците и починалото при ПТП лице е налице особено дълбока емоционална връзка. Ищците А.М.К., с ЕГН ********** и В.М.К., с ЕГН **********, до момента на смъртта на своя дядо през м. август 2017г., са били съответно на единадесет и четири години, т. е. същите са били на възраст позволяваща самостоятелна комуникация и осъзнато общуване с техния дядо. От разпита на св. В. Д., която е баба на ищците, става ясно, че от раждането на внучките и до сегашния момент, децата живеят в едно домакинство със своята баба и дядо. Първоначално семейството е живяло в гр. Първомай, а през 2016г. се е преместило в гр. Бургас, където живее понастоящем. Обстоятелството, че бизнесът на дядото на ищците е бил в гр. Поморие, поради което и дядото е пътувал често, не променя обстоятелството, че ищците, тяхната майка, бабата и дядото са живеели в едно домакинство, като едно семейство. Точно заради работата на дядото, по свидетелките показания на св. Д., семейството се е преместило да живее в гр. Бургас през 2016г. Видно от разказа на посочения свидетел, дядото на ищците е участвал активно  в тяхното отглеждане и се е намирал в много близки и топли отношения  с тях. Дядото е подпомагал отглеждането на децата, като е водил по-голямата си внучка на градина, на частни уроци и  на училище, осигурявал е забавления и развлечения на децата по време на ваканции и извън тях. Дядото е подпомагал финансово семейството на дъщеря си. От гласните доказателства на св. Д. и св. А. съдът счита, че ролята на дядото за неговите внучки е била много по-значима от обичайните такива роднински отношения, тъй като същият е играел ролята на мъжа в семейството, предвид на факта, че бащата на ищците почти постоянно е пребивавал в чужбина за да работи. Дядото е играел роля на главата в семейството и е бил опора на дъщеря си и внучките си, което съдът намира за особено близко роднинско отношение, свидетелстващо за дълбока емоционална връзка между ищците и техния починал дядо. Това се потвърждава и от извършената по делото съдебно-психологическа експертиза, от заключенията по която е видно, че при контакта с децата, експертът е заключил, че такава дълбока връзка между внучките и дядото е налице. Пак от експертизата се установява, че в резултат на смъртта на близкия роднина на децата, същите са изживели и изживяват дълбок стрес и страдания от липсата на своя любим дядо. За претърпените от ищците болки и страдания от загубата на толкова близък човек, свидетелстват бабата Д. и св. А., които описват конкретни прояви на стреса и загубата на дядото на ищците. Съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от 50 000 лева за всяка една от тях е напълно справедлив, каквито са правомощията на съда по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Този размер е обоснован  предвид установената от съда много дълбока емоционална връзка между претендиращите обезщетение и починалото лице, като съдът не следва да се съобразява с наложеното в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г./ ограничение на обезщетението в размер на 5 000 лева. Наложеното ограничение противоречи на принципа за определяне на размера на моралните вреди по справедливост и е в нарушение на европейското законодателство, което има предимство пред националното такова при противоречие между тях. Видно от § 7 от ДР на КЗ, с последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство. Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от директивата. Текстът на нормата на директивата гласи, че без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми: а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите и б/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Въвеждането на застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с Директива 2009/103/ЕО. По отношение на възражението на ответника, че ищецът неправилно се позовава на определения размер на обезщетението в директивата, тъй като е налице смесване на понятието „минимална застрахователна сума“ и „застрахователно обезщетение“, следва да се отбележи, че самата директива 2009/103/ЕО не съдържа определение на двете понятия. Въпреки, че няма определение на посочените понятия, от съдържанието на самата директива става ясно, че посочвайки минимални суми в чл. 9, ал. 1 от директивата се има предвид понятието „застрахователно обезщетение“ съгласно смисъла, влаган от нашето законодателство. Това следва, както от т. 12 от преамбюла на директивата, която предвижда, че задължението на държавите-членки да гарантират минимални суми на застрахователно покритие представлява важен елемент от защитата на пострадалите, така и от разпоредбата на чл. 25 от директивата, която свързва насочването на претенцията за обезщетение именно с чл. 9 от директивата. Следователно понятието „застрахователна сума“ по смисъла на директивата е различно от понятието вложено в чл. 346 и чл. 492 от Кодекса за застраховането, където понятието има предвид максималната граница на отговорността на застрахователя. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че няма как ищецът да се позовава на директива 2009/103/ЕО, тъй като докато същата не бъде инкорпорирана в законодателството на страната ни, няма задължителен характер. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. В този смисъл правната доктрина приема, че директивите имат директен ефект за гражданите на държавите членки и при нарушаване на техни права, които не могат да се защитят от националните законодателства, същите разполагат с право на защита, уредена в правото на Европейския съюз. Това, че държавата-членка все още не е съобразила националното си законодателство със съответната директива, е въпрос на законодателно изпълнение, но при наличието на ясна разпоредба от европейското законодателство, на която може да се позове всеки и националният съд може да я приложи, без необходимостта от други тълкувания и мерки, то тази норма се ползва с директен ефект и следва да бъде приложена от националния съд. В този смисъл съдът  намира, че разпоредбата на чл. 9 от директива 2009/103/ЕО, на която директно се позовават ищците, е достатъчно ясна в определянето, какъв е минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди за настъпило събитие при наличието на сключен договор за  застраховка „Гражданска отговорност“ и същата следва да да намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ. В потвърждение на непосредственото приложение на директивата е налице и постановена съдебна практика на съда на ЕС, която също съгласно чл. 633 от ГПК е задължително при правоприлагането от националните съдилища. При отправено преюдициално запитване-решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с докладчик съдия Ал. Арабаджиев/, е отговорено че държавите-членки, които уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1 параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 2 от Втората директива 84/5. В потвърждение на възможността за непосредственото прилагане на разпоредбите на директивите е и постановеното от Върховния касационен съд тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Постановявайки същото, ВКС стъпва на нормите на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, за да приеме в крайна сметка, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Към момента на постановяване на въпросното тълкувателно решение, разпоредбите на директивите не са транспонирани в българското законодателство, което става едва през 2018г., с приетите промени в Кодекса за застраховането.

 

 

 

 

С оглед на така изложеното и съдът намира, че следва да присъди като справедлив именно размера на предявените претенции от ищците, поради което и следва да разгледа направеното от страна на ответника възражение за съпречиняване  при настъпване на смъртта при ПТП, с което да се намали размера на дължимото обезщетение. Така направеното възражение е неоснователно. Видно от изложеното от ответника, счита се, че пострадалото лице е допринесло за смъртта си, тъй като при настъпилото ПТП не е бил с колан при управлението на МПС. Фактът, че починалото лице е било без колан е установено по НОХД номер 460 по описа на Окръжен съд-Стара Загора и се установява от извършената по делото авто-техническа експертиза. От заключението на експерта по същата обаче съдът приема, че непоставянето на колана, не е могло да предотврати настъпването на смъртта. Този извод на експерта се обосновава от вида на удара, който е бил с голяма скорост и наличието на колан или не, не би довел до различни последици от настъпилите фатални такива.

С оглед становището на съда за основателност на предявените искове, на ищците следва да бъдат присъдени и направените в хода на делото разноски, които съгласно списък на разноските и представените доказателства възлизат на 3 800 лева-размера на заплатения адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п. к.*** да заплати на А.М.К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.Р.Д., с ЕГН ********** и двете с адрес: ж.к.Б., бл.*, вх.*, ет.* и със съдебен адрес:*** Стамболов 26, вх. А, ет. 3, адв. Д.Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р.М.Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п. к.*** да заплати на В.М.К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т.Р.Д., с ЕГН ********** и двете с адрес: ж.к.Б., бл.*, вх.*, ет.* и със съдебен адрес:*** Стамболов 26, вх. А, ет. 3, адв. Д.Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р.М.Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п. к.*** да заплати на А.М.К., с ЕГН ********** и В.М.К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т.Р.Д., с ЕГН **********, всички с адрес: ж.к.Б., бл.*, вх.*, ет.* и със съдебен адрес:*** Стамболов 26, вх. А, ет. 3, адв. Димитринка Радева, сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: