№ 531
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Обжалвано е Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС, в тези
негови части, с които исковете на АЛ. ХР. М., Й. ЛЮБ. СТ. и О.Х. П. по чл.108 ЗС са
отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от правото на
собственост върху дворно място с площ от 497 кв.м., съставляващо УПИ І-976 в кв.106 по
плана на гр.Х., както и исковете по чл.109 ЗС за премахване на монтиран преместваем
павилион, изградената около имота ажурна ограда, изградената в имота тухлено-дървена
сграда беседка и складово помещение, както и в частта, в която е отменен частично
оспорения нотариален акт.
Въззивни жалби са постъпили от ищцата О.Х. П., впоследствие заместена на осн.чл.227 ГПК
от наследника си по закон АЛБ. Г. П., както и от другите двама ищци- Й.С. и АЛ. ХР. М..
Същите са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона
преклузивен двуседмичен срок, от легитимирани страни и отговарят на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК. В жалбите са изложени аналогични доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части. Поддържа се
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон- чл.38 ЗС и чл.109
ЗС. Конкретно се излагат оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на приетите СТЕ и СГЕ, които са
били оспорени от страните , както и недопускане на повторни експертизи. Поради това
1
съдът достигнал до погрешен извод, че от отчуждаване били освободени 27,77% ид.ч. от
дворното място. Релевира се също и оплакване, че съдът не е съобразил факт от правно
значение за спора, а именно фактическото завземане от държавата на цялото дворно място.
На следващо място се оспорват правните изводи относно упражнявано добросъвестно
владение от страна на праводателите на ответниците, съответно придобиването на
собствеността по давност. Оспорват се правните изводи за неоснователност на исковете по
чл.109 ЗС. Жалбоподателите молят за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло уважени.
Заявени са доказателствени искания във връзка с наведените процесуални нарушения и се
поддържа наличие на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК са постъпили отговори по двете въззивни жалби
от въззиваемите Г.Н. и Б.М., в които се излага подробно становище за неоснователност на
жалбите. Възразяват за допускане на поисканите доказателства.
Подадени са частни жалби от Й. ЛЮБ. СТ. и А.М. и АЛБ. Г. П. / правоприемник на
починалата ишщца О. П./ срещу Определение № 260758/10.09.2020 г. по същото дело,
постановено по чл.248 ГПК, с което решението е изменено в частта за разноските в следния
смисъл: ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати на О.Х. П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата
789,95лв./седемстотин осемдесет и девет лева и 95ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати на АЛ. ХР. М. и Й.Л. С. – М.а, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, сумата 88,12 лв./осемдесет и осем лева и 12ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА АЛ. ХР. М., Й.Л. С. – М.а и О.Х. П. да заплатят на БЛ. К. М. и Г. К. Н., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 647,60лв./шест стотин четиридесет и седем лева и 60ст./,
представляваща деловодни разноски. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е
разпределил разноските съразмерно с уважената част от исковете. В отговор насрещната
страна поддържа становище за неоснователност на частните жалби.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок, от оправомощени страни и срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което се явяват процесуално допустими, поради което следва да се
разгледат по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
По отношение обаче решението в частта, в която ответниците са осъдени да предадат
владението върху установените техни собствени идеални части от дворното място
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което производството
и решението са недопустими и в тази част решението следва да се обезсили. С протоколно
определение от 09.05.2018 г. с оглед липсата на искане от страна на ищците за осъждане на
2
ответниците да предадат владението върху недвижимия имот, чиято собственост
претендират да бъде установено, първоинстанционният съд е отказал да промени
посочената в доклада правна квалификация, като добави чл. 108 ЗС. Липсват последващи
молби за изменение на предявения иск от установителен в осъдителен, нито се установява да
е искано от ищците осъждане на ответниците да предадат владението върху спорния имот.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.109 ЗС.
Ищците АЛ. ХР. М., Й.Л. С. – М.а и О.Х. П. твърдят, че са съсобственици на УПИ І-976 в
кв.106 по плана на гр. Х., с площ от 497 кв.м. подробно описан в исковата молба. Ищцата О.
Петкова притежавала ½ ид.ч., а другата 1/2 ид.ч. била в режим на съпружеска имуществена
общност между А.М. и Й. М.а. Първоначално имотът бил придобит от М.П. М.-
наследодател на О. Петкова и А.М., като бил одържавен по ЗЕГПНС на 17.10.1950г. След
влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост било възстановено ex lege, като във
връзка с това била издадена заповед от 1992г. за отписване на имота от актовите книги и
предаването му на наследниците на М. М.. След възстановяване на правото на собственост
между наследниците – Б.Б. М., АЛ. ХР. М. и О.Х. М.а била извършена доброволна делба,
при което О.Х. и А.Х. придобили дела на Б. М.. Твърди се, че ищците са декларирали имота
и са заплащали данъци за него и го ползват за здравни и курортни нужди като са
упражнявали владение върху имота след 1992г. При посещение в имота през 2015г. една от
съсобствениците установила, че мястото е тайно оградено и застроено. Оградата била
декоративна с две метални врати – едната откъм бул. ***, а от другата откъм ул. ***. Имало
и постройки - метален павилион за сувенири с площ от 16 кв.м. в северозападния край на
двора, постройка с бетонова основа и тухли и дъсчен покрив с площ около 15-16 метра и
спомагателно помещение в източната част на дворното място, близо до парцел V-974 с площ
4 кв.м. за съхранение на стоки. Твърди се, че ищците не са давали разрешение за изграждане
на тези помещения. От общината получили сведения, че сградите са построени от
ответниците, които се били легитимирали като собственици с констативен нотариален акт от
01.09.2015г. издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ограждането и построяването
на сгради било осъществено тайно, като това били неоснователни действия създаващи
състояние при което ищците не можели да ползват правото си в пълен обем. Предвид тези
обстоятелства се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че първия и втората
ищци са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, а третата ищца е собственик на ½ ид.ч.
от същия имот, както и бъде отменен нотариалния акт издаден на ответниците. Иска се
също така да бъдат осъдени ответниците да премахнат намиращите се в имота преместваем
павилион, ажурната ограда, беседката – конструкцията от дърво и тухли, както и складово
помещение.
Ответниците БЛ. К. М. и Г. К. Н. отричат твърденията свързани с отчуждаването на имота
3
по начина описан в исковата молба. Твърдят, че една трета идеална част от дворното място,
както и първият етаж от съществуващата в имота триетажна жилищна сграда, никога не са
били отчуждавани или завземани от Държавата. Твърдят, че на 12.11.1936г. била извършена
делба между наследниците на общия наследодател М. П. М., при която дворното място се
било паднало в изключителна собственост на единия от синовете му – Б. М.ев М.. На
26.08.1963г. той се било снабдил с нотариален акт, с който бил признат за собственик на
партерния етаж от триетажната сграда, както и на 1/3 ид.ч. от дворното място. След това
имотът бил прехвърлен срещу гледане и издръжка на бабата и дядото, праводатели на
ответниците Б. П. и Ц. П.а. На 29.01.1976г. Б. М. починал, като за наследници оставил
лицата Ц. П.а, Х. М.а, Л.Г., О. Ж. и В.Г.. През 1987г. Ц. П.а била продала на Х. М.а нейната
1/6 ид.ч. от дворното място, ведно с ½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда.
През 1997г. с договор за дарение наследниците Л.Г., О. Ж. и В.Г. дарили своите идеални
части на сестра си Х. М.а, като всяка една от тях прехвърлила по 1/24 ид.ч. от имота, ведно с
1/8 ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда. Предвид така описаните
разпореждания към 19.11.1997г. Ответницата Х. Б. М.а и нейният съпруг били придобили
изцяло 1/3 ид.ч. от дворното място, ведно с целия партерен етаж от сградата. Х. и К. М.и
живеели в имота, заедно с децата си и го били владеели през целия период в който били
извършвани описаните сделки. Твърди се, че през 2000г. те били завладели и останалите 2/3
ид.ч. от имота, като осъществявали редица подобрения в него. Същите го държали само за
себе си в период повече от 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че той е само техен и
отблъсквайки владението на ищците върху дворното място. Поради това те били придобили
собствеността върху тези идеални части по давност. Останалите собственици, не само не
ползвали дворното място по начина описан в исковата молба, но и не ползвали и
притежаваните от тях втори и трети етажи от жилищната сграда. Предвид това ответниците
считат предявените искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли.
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците А.М. и О. М.а
са наследници на общия наследодател М.П. М., роден през 1858г., починал на 31.08.1927г.
при което оставил преживяла съпруга – Х. Х. М.а и трима сина – П. М.ев М., Х. М.ев М. и Б.
М.ев М. / лист 239/. Споменатите двама ищци са деца на сина на М. М.- Х. М.ев М., род. на
20.04.1894г. и починал на 22.04.1974г. / лист 242/. Другият син на общия наследодател – П.
М.ев М. е починал на 04.04.1968г., без да е имал съпруга и низходящи / лист 241/. Третият
син - Б. М.ев М., род. през 1902г. е починал на 17.02.1969г., като за наследник е оставил
син – Б.Б. М. / лист 241/. Общият наследодател М. М. е притежавал имот в гр. Х. – дворно
място, относно който е издаден крепостен акт от 22.07.1889г. /лист 9/. След смъртта на М.,
преживялата му съпруга Х. М.а и тримата му синове П. М., Х. М. и Б. М. сключили договор
от 12.11.1936 г. относно доброволна делба на наследство. Видно от съдържанието на
договора, участващите са постигнали съгласие относно разпределението на стаи от новата
триетажна сграда – хотел „Х.“, както и относно стаи в съществуваща стара двуетажна
сграда, като е уговорено заплащане на суми между участващите в споразумението / лист
99/. Договорът е сключен в проста писмена форма без нотариална заверка на подписите.
4
Установява се, че от наследниците на М. М. е бил отчужден, по силата на чл.9 ЗЕГПНС
/отм./ и постановление № 2118 от 14.08.1950 г. на Министерския съвет притежаван от
наследодателя имот – втори и трети етаж от съществуваща в дворно място с постройки –
триетажна с единадесет стаи и двуетажна с шестнадесет стаи, без партерния етаж от
вътрешната постройка, ведно с дворното място. Съставен е акт за завземането №24 от
17.10.1950г. / лист 250/ към който е бил приложен и опис на намиращото се в завзетите
сгради имущество /лист 675 от делото/.
До наследниците на М. било изпратено съобщение от 04.11.1950г., че се отчуждават вилите
им в с. Х., без партерния етаж от вътрешната сграда, който се освобождава с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и дворното място, в полза на Жилищния фонд ,
заедно с дворното място и всички пристройки, подобрения, жилищни съоръжения и
инсталации, огради, мебели и други подобни /лист 251/.
Съобразно т. ІІ от цитираното по-горе постановление на Министерския съвет /лист 685/
вилите се отчуждават заедно с техните дворни места, постройки, подобрения, стопански и
жилищни съоръжения, сгради, инсталации, мебели и други подобни, съгласно указанието в
отдел първи на посочените в т.І описи. Вилният имот, който е принадлежал на общия
наследодател М. е част от опис № 4 към доклада на Министъра на правосъдието от
22.05.1950 г., въз основа на който е прието постановление № 2118 / лист 701/. Имотът
фигурира под номер 23 в описа /лист 702/, като е посочено, че на отчуждаване подлежат
вилите на наследниците на М. М., без партерния етаж от вътрешната постройка, който се
освобождава с припадащите се идеални части от общите части на сградата и празното место.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 157, том V, дело 2777/1963г. на нотариуса при Пловдивския народен съд синът
на общия наследодател Б. М.ев М. бил признат за собственик по давност на партерния етаж
от триетажната постройка, вътрешната, състоящ се от пет стаи, два входа и салон и други
сервизни помещения, заедно с приспадащите се части от общите части на сградата и 1/3
идеална част от дворното място, цялото от 504 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо
имот планоснимачен номер 994 в кв. 30 по плана на с. Х., при съседи: от двете страни
улици, наследници на Ч.Ч. и държавен имот / лист 103/. На 26.08.1963г. с нотариален акт №
107, дело 2778/1963г., между Б. М. като продавач, Б. Г. П. и Ц. Д. П.а, като купувачи, бил
сключен договор по силата на който М. прехвърлил на купувачите партерния етаж на
триетажната жилищна сграда, ведно с общите части и 1/3 ид.ч. от дворното място пл. № 994
в кв.30 по плана на с. Х. /лист 104/. Срещу това купувачите поели задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя с всичко необходимо до края на живота му, като същият си
запазил пожизнено ползването на една стая от етажа. Купувачът по този договор Б. П.
починал на 29.01.1976г. / лист 106/. По отношение на представените разписки за извършени
плащания по така сключения договор от 1963 г., Нотариален акт № 107, дело 2778/1963г. и
Призовка за страна от 27.08.194/57 г. е открито производство по чл. 193 ГПК по отношение
на автентичността на положените, които се сочи, че са положени от Б. М.ев М.. От приетото
по делото заключение на съдебно – почерковата експертиза, изготвено от вещото лице инж.
5
И.Д.Г. се установява, че подписите са изпълнени от едно лице – Б. М.ев М.. (л. 444).
Двата цитирани по-горе нотариални акта са оспорени в частта относно подписа на
нотариуса. Оспорването не е доказано, тъй като, видно от заключението на експертизата /
лист 853/, подписите за нотариус са изпълнение от посочената в актовете М.Т.. Предвид
това правилно първоинстанционният съд е приел, че документите не следва да се изключват
от доказателствата по делото. Поискана е повторна съдебно – графологична експертиза, но
както първоинстанционният съд, така и настоящият съдебен състав е приел, че липсват
основания за това, доколкото заключението е пълно и обосновано и фактът, че вещото лице
е използвало актовете, находящи се в Агенция по вписванията не обуславя извод за
необоснованост на заключението.
През 1987г. преживялата съпруга на Б. П. - Ц. Д. П.а прехвърлила по силата на договор за
продажба – нот. акт № 14, том V, дело 1680/1987г. на дъщеря си Х. Б. М.а 1/6 ид.ч. от
дворно място с площ 490 кв.м. представляващо имот пл. № 869 в кв. 30 по плана на гр. Х.,
ведно с ½ ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда построена в мястото / лист
107/. Прехвърлянето е осъществено срещу задължение за гледане и издръжка. На
19.11.1997г. с нотариален акт № 173, дело 20176/97г. на нотариуса при Пловдивския
районен съд наследниците на Б. Г. П. - Л. Б. Г.а, В. Б. Г.а и О. Б. Ж. /лист 106/ подарили на
сестра си Х. Б. М.а притежаваните от всяка от тях по 1/24 ид.ч. от дворно място от 490 кв.м.
– имот пл. № 869 в кв. 30 по плана на гр. Х., ведно с притежаваните от всяка от тях по 1/8
ид.ч. от първия етаж на триетажната жилищна сграда, по 1/12 ид.ч. от тавана и по 1/8 ид.ч.
от избите и съответните идеални части от общите части на сградата / лист 109/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Г.
се установява, че първият план на с. Х., в който е заснето процесното дворно място е този от
1928г., в който имотът е отразен с пл. номер 363 като за него е отреден парцел І-363, кв. 46.
В имота е разположена сграда-хотел / лист 755/. Следващият план е одобрен през 1947г. и
действуващ към момента на одържавяването. В него имотът е заснет с номер 363, като за
него е отреден парцел І-363, кв.46 / лист 756/. В последващия план, одобрен през 1957г.
имотът е заснет с пл. номер № 994, като е включен в парцел ІІ-пансионат, кв.30, като това
регулационно предвиждане не е реализирано /лист 757/. Със заповед № 516/25.02.1971г. бил
одобрен кадастрален и регулационен план в който за имота няма отреждане по регулация,
но същият е заснет с пл.№ 869 в кв.30 / лист 758/. По действуващия кадастрален план,
одобрен през 2000г. и регулационния план от 2007г. имотът е заснет с пл. № 976, като за
него е отреден УПИ І-976 в кв. 106 / лист 759/. При огледа вещото лице е установило, че в
имот №976 съществува понастоящем триетажна масивна жилищна сграда.
След влизане в сила на ЗОВСОНИ ищците АЛ. ХР. М., О.Х. П., както и осиновеният
син на Б. М. – Б.Б. М. /лист 263 и 261/, в качеството си на наследници на общия
наследодател М. М. предприели действия във връзка с деактуване на отчуждения имот. Във
връзка с това била издадена заповед №94 от 01.04.1992г. на кмета на Община Х. с която
имотът бил отписан от актовите книги / лист 257/. Относно постройките съществували по
време на одържавяването и впоследствие премахнати на наследниците било определено
6
обезщетение – заповед № 251/26.01.1999г. / лист 18/. С договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите от 18.06.1996г. наследниците на М. М. постигнали
съгласие О.Х. М.а и АЛ. ХР. М. да получат в изключителен свой дял процесния имот 869
ведно с втория и трети етаж от построената в него сграда на срещу парично уравнение
получено от Б.Б. М. / лист 20/. Към момента на реституцията на отнетия имот и сключването
на договора за делба ищецът АЛ. ХР. М. е бил в брак с ищцата Й.Л. С.- М.а / лист 24/.
На 31.08.2015г. Х. М.а, Б.М. и Г.Н. се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 110 дело 489/2015г., с който били признати за собственици на основание
изтекла придобивна давност на дворно място с площ 497 кв.м. представляващо УПИ І-976, в
кв. 106 по кадастралния и регулационен план на гр. Х. от 2000 г. при квоти 4/6 ид.ч. за Х.
М.а, и по 1/6 ид.ч. за останалите двама съсобственици /лист 112/. Установява се от
представеното удостоверение от 13.03.2017г. на общ. Х., че Х. М.а е починала на
08.03.2017г., като за наследници оставила ответниците Б.М. и Г.Н. / лист 113/.
Ищците са оспорили подписите на помощник-нотариуса поставени под постановлението въз
основа на което е издаден нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 110 дело
489/2015г. на нотариус Бистра Тонева. Видно е от заключението на съдебно-графическата
експертиза, че подписът под това постановление е изпълнен от посочения като автор В.Б.,
помощник- нотариус на нотариус Тонева /лист 864/. Предвид това оспорването не е
доказано. Не са налице основания за повторна съдебно – почеркова експертиза, доколкото
заключението е пълно и обосновано.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвеното от инж.
В.Г., че освен триетажната масивна жилищна сграда в процесния имот са налични и други
съоръжения. Налице е павилион с предназначение магазин за сувенири с площ от 16 кв.м. с
форма на осмоъгълник с разрешение за поставяне № 65/24.06.2013 г. по чл. 56 ЗУТ на името
на Х. М.а. Той е изграден на 1/3 от термопанели, а останалите 2/3 са стъклени витрини.
Монтирана е в двора беседка с размери 5.00/4.00 м., представляваща дървен навес,
частично ограден с ниска около 1.40 м. тухлена стена 12 см. Налице е оранжерия размери
4.00/3.00 м. с лека конструкция от от алуминиеви профили и полиетилен, ползваща се като
склад. Вещото лице е установило наличие на ажурна ограда по северната и западната
граница на имота с височина от 1,30 см. поставена върху бетонов цокъл с височина 30 см
над терена / лист 753/. Площта заета на имот пл. № 976 е 497 кв.м. , а общата площ заета от
сгради и съоръжения 153 кв.м. Свободната площ от имота съставлява 44,5% от неговата
повърхност / лист 800/. Вещото лице Г. посочва, че описаните сгради, постройки и
съоръжения не пречат на достъпа до жилищната сграда, означена със сигнатура ЗМЖ в
приложения ситуационен план.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице З.
павилионът за сувенири представлява преместваем обект. Дървеният навес – беседка е
градински, парков елемент и също е демонтируем /лист 845/. Вещото лице по тази
експертиза е дало заключение относно приспадащите се ид.ч. от терена към първия етаж на
триетажната жилищна сграда, като е формулирало два варианта. Първият вариант е
7
формиран само на основа на съществуващата понастоящем жилищна сграда, като размерът
на тези идеални части е 32,81 %. При положение, че се отчете наличието и на други сгради в
имота, към момента на отчуждаването, които са съборени към настоящия момент, размерът
на идеалните части от процесния имот, припадащи се към първи жилищен етаж от
триетажната сграда, построена в него е 27,77 % ид.ч. Този размер вещото лице посочва, че
е определен въз основа на основните характеристики на съборените сгради. Изводите на
вещото лице са оспорени, като е поискано повторна съдебно – техническа експертиза,
доколкото ищците са счели, че не е отговорено на въпроса каква е била частта, освободена
от отчуждаване към момента на отчуждаването през 1950 г. В съдебно заседание вещото
лице З. посочва, че при изготвяне на заключението са използвани именно събраните в хода
на делото доказателства, установяващи находящите се сгради чрез измерване на съответното
квадратче, както и молбата на ищците в архива, като не се представят нови доказателства,
които да налагат допускане на повторна и допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Представената с молбата от 14.03.2018 г. скица е била приета като писмено доказателство
(л.190). Относно допълнителните въпроси за наличие на поделяне и разпределяне на
правото на собственост върху парцела, то същото следва да се установи чрез представяне на
съответните писмени или гласни доказателства, но такива не са събрани. По отношение на
установените към момента на отчуждаване сгради в имота освен приетите по делото
постановление, допълнително решение, акт за одържавяване е взета предвид и заповедта за
признаване на компесаторно обезщетение за разрушените сгради, в която се сочат и
квадратурите на отчуждените през 1950 г. сгради, находящи се в спорното дворно място.
Установява се от събраните гласни доказателства, че след предприемане на действията по
реституиране на имота ищците по делото са започнали да го посещават, като са планирали и
ремонтни дейности по съществуващата в него сграда. Свидетелите Н.Г. и А.А. сочат, че са
пътували нееднократно до имота с А.М. и съпругата му, при едно от посещенията, което се
състояло през 2012г., целта била да се огледа имота и преценят разходите по ремонта му.
Към този момент, както и при по-ранните посещения на свидетеля Г. дворът не бил ограден
и вътре в него нямало нищо освен няколко дървета и храсти. В самото начало, след
реституцията в двора имало заведение, което впоследствие, след водени дела било
премахнато / в този смисъл свид. Г. – л.412, както и свидетелите на ответника Н.Н. и С.А. –
л.413/. Г. и А. твърдят, че при посещенията си са паркирали автомобил в двора, в близост до
входа към втория и трети етаж, който се ползвал от ищците. Обитателите на първия етаж на
сградата, ползвали друг вход, който се намирал откъм улицата / л.412/. Тези свидетели,
както и свидетелката А.П. / лист /714/ твърдят, че на ищците не бил създаван проблем да
ползват дворното място, както и етажните от къщата от страна на другите обитатели на
имота, като св. А.П. посочва, че са влизали от техния вход откъм дворното място.
Свидетелят А., който познава ищците М.и от 30 г. твърди, че знае за имота, който те си
възстановили в началото на 90 –те години. Посочва, че до 2010 г. те прекарвали по няколко
месеца в къщата, а след 2010 г. не ходили вече, тъй като били болни. Посочва, че са ходили
по празници и са приспивали в имота на втория етаж.
8
Според свидетеля Н. (л.413), който е съпруг на ответницата Г.Н. в началото през
1996г. на първия етаж в имота живеели той, неговата съпруга и нейните родители. Третият
етаж бил обитаван от лице на име С., който бил собственик на заведение на име „Тентата“,
което се помещавало в дворното място и за което той заплащал наем. По късно въпросното
лице било убито, като на третия етаж от къщата останала неговата майка. Според свидетеля
през 1997г. ищците О. и А.М.и водили дела относно третия етаж, които спечелили. По това
време, било разрушено, от брата на покойния С., намиращото се в двора заведение. Дава
показания за поставяне на метален павилион от Е., която твърдяла, че е получила
разрешение от другите собственици, което било премахнато по искане на Х. пред
съответните органи. Това обстоятелство се потвърждава от приетото като писмено
доказателство разпореждане на кмета на община Х., с което е даден срок до 08.05.2000 г. да
премахне павилиона. След това грижите по двора били поети от свидетеля и неговото
семейство, като били извършени действия по ограждане на двора първо чрез жив плет, а
през 2013г. и чрез построяване на ажурна ограда. Макар да твърди, че никой от ищците не е
живял на втория и трети етаж от къщата и че ответниците винаги са оспорвали правата им
върху двора, този свидетел същевременно потвърждава, че О. М.а е искала да постави в
имота през 1999г. павилион за продажба на сладолед, като и че с брат си са идвали в имота.
Поради това противоречие, както и с оглед близките отношения на свидетеля с ответницата
Н., правилно първоинстанционният съд е намерил, че показанията му в частта им относно
упражняваната от ищците фактическа власт, следва да се приемат за недостоверни.
Св. А.П., която към момента на разпита не е била страна по делото дава показания за
ползване на втория етаж от нейното семейство, като заявява, че никой не се е
противопоставял на ползването на двора. Имало е спорове за разположен ресторант на
дворното място със С., който е бил собственик на третия етаж.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване
на правото на собственост и искове по чл. 109 ЗС, както правилно е посочено от
първоинстанционния съд в проекто – доклада по делото, приет като окончателен с
протоколно определение от 09.05.2018 г.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижимите имоти,
отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
(обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата,
общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по
чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Възстановяването настъпва по силата на закона в патримониума на лицата от които имотите
са били отнети или на техните наследници – арг. от чл.3 ЗВСОНИ.
Безспорно е установено по делото, че ищците А.М. и О. М.а, са наследници на лицата от
които процесния недвижим имотът е бил отнет, следователно в тяхно лице, както и в лицето
на другия наследник Б. М. е било възстановено одържавеното имущество принадлежало
първоначално на общия наследодател М. М..
Предвид нормата на чл.1 ЗВСОНИ, обемът на правата които придобиват по реституция
9
наследниците се предопределят от това какъв е бил обема от притежаваните от
наследодателя право и дали предметите на това право /имотите/ съществуват до размера в
който са били отнети. По настоящото дело е безспорно, че дворното място, както и една от
отнетите сгради – тази от три етажа, съществуват във вида в който са били отчуждени.
От горното следва, че относно наследниците на тримата синове на М. М., към датата на
влизане в сила на ЗВСОНИ са налице всички предпоставки необходими да се възстанови
отнетата собственост.
Не се оспорва решението в частта, в която първоинстанционният съд приема, че Б. М. не е
придобил имота по силата на договор за делба, поради и което не следва да се обсъждат
изложените мотиви в тази връзка.
С оглед на установеното правилно е прието и не се оспорва от страните, че към момента на
влизане в сила на ЗЕГПНС и одържавяването на процесния имот той е съставлявал
съсобствена вещ придобита чрез наследяване.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че към момента на отчуждаването не са
отчуждени 27,77 % идеални части от дворното място. Твърди се, че неправилно е прието, че
от предмета на отчуждителния ефект е изключена припадащата се към първия етаж от
дворното място. Посочва се, че от документите от отчуждителната преписка, в т. ч.
Постановление № 2118 от 14.07.1950 г. на Министерския съвет от отчуждаване се
освобождава само припадащата се към първия етаж от триетажната сграда част от „празното
место“, а не от цялото дворно място.
Видно от съдържанието на раздел ІІ на цитираното Постановление № 2118 от 14.07.1950 г.
на Министерския съвет вилите се отчуждават заедно с техните дворни места, постройки,
подобрения, стопански и жилищни съоръжения, сгради, инсталации, мебели и други
подобни, съгласно указанието в отдел първи на гореизброените описи.
Първоинстанционният съд е приел, че към момента на одържавяването имотът е бил
съсобствен, впоследствие обаче, тъй като от съществуващата сграда са били отчуждени само
два от трите етажа, върху нея е възникнала етажна собственост, при което към всеки от
етажите принадлежи и съответната идеална част от общите части на сградата и земята върху
която е построена, които изводи се споделят и от настоящия въззивен състав. Изводите на
съда кореспондират и с постановената съдебна практика. В този смисъл са Решение №
438 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 987/2010 г., I г. о., ГК, Определение № 70 от
24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., I г. о., ГК.
В цитираното Решение № 438 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 987/2010 г., I г. о., ГК е
прието, че при отчуждаване на дворно място със сгради е възможна хипотеза, когато с
отчуждаването или след това, чрез продажби от държавата на физически лица на отделни
обекти в сградата, е създадена етажна собственост. В този случай по отношение на земята,
върху която е построена сградата, приложение намира разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС. От
правна гледна точка, след създаването на етажната собственост дворното място физически
не се е променило, но вече съставлява обща част на сградата и собствениците на
10
самостоятелни обекти в нея участват в етажната собственост съгласно разпоредбите в
Закона за собствеността.
Макар, че Законът за собствеността е обнародван на 16.11.1951 г. и към датата на
отчуждаването е действала Наредба-Закон за етажната собственост от 1935 г. /ДВ бр.
251/07.11.1935 г. с посл. изм. и доп. /, отм. Изв. бр. 92/16.11.1951 г., то същата не урежда по
различен начин общите части при възникване на етажната собственост. В нея се въвежда
терминът "обща част по предназначение, като в чл. 2 е предвидено, че при здания, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построено зданието, дворът, основите, дебелите стени,
разделящите отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на
магазините, покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите /асансьорите/,
приспособленията за общо отопление, осветление, канализацията и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване на всички отделно
притежавани етажи или части от етажи или на няколко от тях. Тази нормативна уредба не е
претърпяла съществени промени и в ЗС.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отчуждаването не е обхванало цялото
дворно място. Това е видно от представените по делото документи и по-специално от
съставения опис в който изрично е посочено, че освободени от отчуждаване са партерният
етаж от вътрешната сграда и приспадащите се към него общи части от сградата и празното
място, като в случая се има предвид идеалните части от празното място, съобразявайки
построените в имота и съществуващи към момента на отчуждаване сгради, на които също
съответстват идеални части от празното място.
В случая доколкото по отношение на триетажната сграда възниква етажна
собственост, то въпреки, че липсва изрично изключване на идеалната част от дворното
място, върху което е построена сградата, то на основание закона същото, като обща част в
съответната идеална част, съотвестваща на неотчуждения етаж не е било предмет на
отчуждаване.
Съдът счита за неоснователни и несъответстващи на формираните правни изводи от
първоинстанционния съд, възраженията на жалбоподателите, че в обжалваното решение е
прието, че празното място е принадлежало единствено на триетажната постройка. Липсва
подобно твърдение, като правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да
възприеме заключението в частта, в която е взето предвид и обстоятелството, че в дворното
място е имало и други сгради към момента на отчуждаването, както и фактът, че по
отношение на освободения от отчуждаване първи /партерен/ етаж е възникнала етажна
собственост и към всеки един от етажите принадлежи и идеална част от земята, на която се
намира сградата в режим на етажна собственост. Противоречи на закона изключването на
сградата в режим на етажна собственост и общата й част и изчисляване на припадащи се
към етажа от сграда идеални части от празното място, изключвайки и земята под тази
сграда. Неправилно е становището на жалбоподателите, че не е отчетена съответстващата
идеална част от празното място и по отношение на останалите сгради, доколкото именно
11
поради тази причина е приет втория вариант, при който се установява размер на
припадащата се част от 27,77 %. Съдът счита за неоснователни и доводите в писмената
защита, че е отчуждено цялото дворно място, доколкото изрично е посочено, че се
освобождава от отчуждаване партерния етаж, ведно с припадащите се идеални части от
общите на сградата и празното място. Именно поради тази причина при възстановяване на
собствеността, същата е възстановена по отношение на втори и трети етаж от триетажна
сграда, застроена в имот пл. сн. № 869, кв. 30 по плана на гр. Х., ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и дворното място.
Следователно съответните на този етаж, към момента на отчуждаването, идеални части
са останали в патримониума на наследниците на М. М.. Ето защо отчуждаването по
отношение на дворното място не е засегнало 27,77 % ид.ч., така както е посочено в
цитираната по-горе експертиза във варианта, в който се отчитат и другите сгради в имота
към момента на отчуждаването. Към момента на отчуждаването на имота 1950г. кръгът от
наследниците на М. М. е обхващал само тримата му сина П. М., Х. М. и Б. М., като за всеки
от е останала по 9,256 % ид.ч. от неотчужденото дворно място / 1/3 от 27,77 %/. Останалите
идеални части са преминали в патримонума на Държавата и са били предмет на
реституцията по силата на чл.1 от ЗВСОНИ, считано от влизането му в сила.
Предвид горното съдът намира, че с последващите разпоредителни сделки ответниците по
делото са придобили, наред с първия етаж от съществуващата в имота сграда и съответните
му 27,77 % ид.ч. от дворното място.
От горното следва, че след отчуждаването Б. М. не би могъл да прехвърли, чрез сключения
договор за продажба срещу издръжка и гледане - акт № 107, дело 2778/1963г., повече от
притежаваните от него идеални части от дворното място. Това е така, защото липсват
доказателства към онзи момент съсобствеността върху неотчуждената част от имота да е
била прекратена по какъвто и да е начин, включително и чрез установено от страна на Б. М.
владение, продължило повече от 10 години. Последното е така, защото липсват
доказателства, той да е променил намерението, с което държи частите на останалите
наследници. От друга страна обаче, към момента на сключване на договора обективиран в
нотариален акт № 107, дело 2778/1963г. е действал Закона за собствеността, което означава,
че приобретателите Б. Г. П. и Ц. Д. П.а са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1
от ЗС. Следователно те са придобили по силата на петгодишно владение по чл.79, ал.2 от ЗС
правото на собственост върху прехвърлените от Б. М. етаж и идеални части от дворното
място. Относно дворното място обаче правата им не биха могли да надхвърлят 27,77%
ид.ч., доколкото само тези идеални части не са били неотчуждени. Останалата част от
дворното място е съставлявала държавна собственост и не е могла да бъде придобивана по
давност, поради забраната на чл.86 от ЗС. За установяване на владението съдът кредитира
изцяло събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н. и С.А.,
като не се опровергават и от разпитаните свидетели на страната на ищците, които дават
показания за ползването на имота в по – късен момент.
Предвид горното правилно първоинстанционният съд е установил, че с последващите
12
разпоредителни сделки ответниците по делото са придобили, наред с първия етаж от
съществуващата в имота сграда и съответните на дела на Б. М. 27,77 % ид.ч. от дворното
място. В тази връзка правилно е отменен оспорения нотариален акт за разликата над тази
част от дворното място до пълния размер от 1/3 идеална част от същото. Останалата част
възлизаща на общо на 77,23 % е била предмет на реституцията по силата на чл.1 ЗВСОНИ в
лицето на наследниците на общия наследодател М. М.. След извършената между тях делба,
тримата ищци съпритежават тези идеални части от терена, като за А.М. и съпругата му Й. С.
–М.а квотата е 36,115 % ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност, а за О. М.а
36,115 % ид.ч.
От ответниците не е депозирана въззивна жалба поради и което не следва да се разглеждат
отново възраженията им за придобиване на дворното място по давност.
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен предявен
негаторен иск, следва на първо място да се установи, че ищецът притежава право на
собственост или друго вещно право, както и че ответникът извършва действия, чрез които
му пречи да упражнява правото си. Тези действия във всички случаи следва да са лишени от
основание / в този смисъл - т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г. на ВКС, ОСГК/.
В случая ответниците- съсобственици на дворното място, са изградили постройки и ограда
без съгласието на останалите съсобственици – ищци по делото. При това положение и в
случай, че между съсобствениците има постигнато съгласие за разпределение ползването на
дворното място, неоснователни биха били действията на онзи съсобственик, посредством
които същият осъществява ползване на дворното място по начин, различен от уговорения и
то тези действия, които пречат да упражнява правата си в пълен обем / съобразно
притежаваната идеална част/. Не се твърди, нито се установява от събраните писмени и
гласни доказателства да е налице уговорка между съсобствениците относно ползването на
дворното място, а липсата на съгласие на останалите съсобственици не представлява
самостоятелно основание за уважаване на претенцията по чл. 109 ЗС. Следва да се прецени
дали действията на ответниците пречат на ищците да упражняват правата си в обема,
съобразно притежаваната идеална част.
Ответниците по делото са съсобственици на процесното дворно място, а съобразно чл.31 ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата си. Като
съсобственици ответниците имат право да си служат с общото дворно място в което
съществува и сграда в етажна собственост. Извършените от тях действия в имота са
предприети на основание вещните им права, а освен това не съставляват пречка за ищците
да ползват имота. Изграждането на ограда по имотните граници обозначава границите на
собствеността и предпазва общата вещ. В случая не се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства така поставената ограда, по отношение на която е отменено
разрешението за строеж да възпрепятства упражняването на правата им на собственост. От
13
приетия по делото протокол на л. 126 се установява, че ищците са получили ключ от
вратата на тази ограда, като това обстоятелство не се оспорва от последните. Относно
възраженията на жалбоподателите за незаконност на построената ограда следва да се
посочи, че съгласно трайната съдебна практика уважаването на негаторния иск не е
обусловено единствено от незаконността на строителството, а от обективното смущаване
правото на ищеца / в този смисъл Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5465/2013 г., II г. о., ГК; Решение № ЗЗ от 6.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС - II г. о.;
Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., Г; Решение № 690 от
8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ94/2008 г., IV г. о., ГК - всички постановени по реда на чл.
290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика/.
Построяването на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по
себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като всяко
лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с
правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС построеното,
ако то представлява самостоятелен обект, принадлежи на всички съсобственици на мястото.
Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в
съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, например решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500
от 2009 г. на ВКС, Второ г. о. и решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г.
на ВКС, Второ г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Преценката дали застрояването
или пристрояването пречи на другите съсобственици на мястото да упражняват правото си
на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело доказателства за
характера и площта на строителството и за установения преди това строителство начин на
ползване на съсобствения имот. В случая не се установява по какъв начин поставянето на
ограда на имота, без да се твърди и да се установява да е осуетен достъпа на ищците до него,
възпрепятства упражняването на правата им в притежавания от тях обем.
По отношение на преместваемия метален павилион, беседка и складово помещение са
събрани писмени и гласни доказателства и е прието допълнително заключение на вещото
лице Г.. От приетото заключение на вещото лице Г. се установява, че общата площ заета от
сгради, постройки и съоръжения е 153 кв., като от имота остава свободна площ от 344 кв.м.
Общата площ на павилиона и беседката, които ищците желаят да бъдат премахнати е в
размер на 48 кв.м., което съотнесено към свободната площ от имота представлява 13,95 %
идеални части от дворното място.
В исковата молба не се сочат конкретни обстоятелства относно това по какъв начин
гореописаните обекти представляват пречка за упражняване на правото на собственост, като
такива не се установяват и от събраните в хода на делото гласни доказателства. Св. Н.Г.
посочва, че цялата останала площ от двора извън павилиона, беседката и оранжерията, е
заета с боклуци, като липсват данни и доказателства за намеренията на ищците за конкретни
действия в имота, които са възпрепятствани от съществуването на обектите, които те
смятат, че следва да се премахнат.
14
Ищците твърдят, че не са давали съгласие за изграждане на „Метален павилион за продажба
на сувенири“, като са сигнализирани и съответните институции за това. С Констативен
протокол от 01.02.2016 г., издаден от комисия към Община Х. е установено, че за павилиона
е издадено разрешение за поставяне от 24.06.2013 г., а за дървената беседка в общинската
администрация няма налична документация. В жалбите се твърди, че наличието на
процесните обекти води до практическа невъзможност дворното място да се ползва по
предназначението му и създава рискове от противопожарен характер, но липсват събрани по
делото доказателства, установяващи основателността на тези твърдения. В случай, че се
твърди незаконност на строителството, то същото подлежи на установяване по различен
ред, което е видно и от приетите в тази насока писмени доказателства. От приложената към
допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещото
лице Г. (л. 801) е видно, че към имота има два входа, като единият е отстрани на изградения
павилион за продажба на сувенири, а другият е откъм сградата, за който свидетелите дават
показания, че е бил използван като вход от ищците. Липсата на обособен транспортен вход
към двора не е основание за премахване на обектите, доколкото не се установява, че именно
тези обекти пречат за обособяване на такъв вход.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за основателността на
предявените негаторни искове и същите са отхвърлени.
Предвид изложеното предявените въззивни жалби се явяват неоснователни, като решението
в частта, в който не е обезсилено ще следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите адв. М. представя списък с разноски по чл. 80
ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство, за договарянето и заплащането, на което не са представени
доказателства. В срока за писмена защита адв. М. представя договор за правна защита и
съдействие, като моли да се отмени определението, с което е даден ход на устните
състезания и да бъде приет като писмено доказателство така представения договор, като не
се сочи основателна причина за несвоевременното му представяне.
Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 1 / 06.11.2013 г. по т.д. 6/12 на ОСГТК на ВКС
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като
в този срок следва да се представят и доказателства за заплащането на тези разноски. В
мотивите, изложени към т. 11 е посочено, че представянето на писмена защита, така както е
установено с чл. 149, ал. 3 ГПК не може да бъде разбирано разширително т.е. да бъде
възможност за връщане на вече приключила фаза от процеса – тази, в която могат валидно
да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
По отношение на молбата за отмяна ход на устните състезания за приемане на представения
15
договор за правна защита и съдействие, то същата се явява неоснователна. Съгласно чл.149
ГПК съдът следва да даде ход на устните състезания едва след събиране на всички
доказателствата, а при констатация за даден ход на устните състезанията и на делото по
същество при налични пропуски във връзка със събирането на доказателствата и за
непроизнасяне по надлежно заявени искания в тази връзка съдът може сам да отмени
определението си по чл.149 ГПК /което е оттегляемо - чл.253 ГПК/ и да предприеме
дължимите и пропуснати действия по разглеждане на делото. Представянето на
доказателства за претендирани разноски не е основание за отмяна на определението за
даване на ход на устните състезания.
Следва да се пристъпи към разглеждане на депозираните частни жалби от Й. ЛЮБ. СТ. и
А.М. и АЛБ. Г. П. / правоприемник на починалата ищца О. П./ срещу Определение №
260758/10.09.2020 г. по същото дело, постановено по чл.248 ГПК, с което решението е
изменено в частта за разноските в следния смисъл: ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати
на О.Х. П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 789,95лв./седемстотин осемдесет и девет лева и
95ст./, представляваща деловодни разноски. ОСЪЖДА БЛ. К. М. и Г. К. Н. да заплати на
АЛ. ХР. М. и Й.Л. С. – М.а, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 88,12 лв./осемдесет и осем лева и
12ст./, представляваща деловодни разноски. ОСЪЖДА АЛ. ХР. М., Й.Л. С. – М.а и О.Х. П.
да заплатят на БЛ. К. М. и Г. К. Н., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 647,60лв./шест стотин
четиридесет и седем лева и 60ст./, представляваща деловодни разноски.
Депозираната от Й. ЛЮБ. СТ. и А.М. частна жалба против определението по чл. 248 ГПК
съдържа доводи за неправилно определяне на разноските в обжалваното съдебно решение и
липса на произнасяне на съда по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено на
Й. С. – М.а. В съдебното заседание от 27.10.2021 г. пред въззивния съд адв. С. – М.а в лично
качество и като процесуален представител на А.М. заявява, че се отказва от искането си за
присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство в първоинстанционното
производство, поради и оттегля искането си в тази насока, поради и което частната й жалба
в частта, касаеща допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение, съответно на
уважената част от исковата претенция се явява безпредметна и следва да се разгледа.
Доколкото обаче първоинстанционният съд с обжалваното определение се е произнесъл и по
отношение на разноските в полза на ищците М.и, то следва да се преразгледа и в тази част,
като се прецени дали същите са правилно определени.
Жалбоподателят А.П. твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел формален
аритметичен подход при определяне на разноските, като не е отчел, че искът по чл. 108 ЗС е
с по – голяма фактическа и правна сложност от иска по чл. 109 ЗС.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетия от първоинстанционния съд подход при
разпределяне на разноските е правилен, като при липса на изрично посочване от страна на
жалбоподателя каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение касае предявения иск
за установяване на правото на собственост и каква част касае исковете по чл. 109 ЗС, то
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се разделят по равно за всеки
от исковете.
16
Второто възражение на жалбоподателя А.П. касае изчисляването на процентното
съотношение между уважената и отхвърлена част от предявената претенция. О. П.,
починала в хода на делото е направила разноски в общ размер на 3711,90 лв., като от тях
3420 лв. с ДДС е адвокатски хонорар. Доколкото не е разграничено каква част от
възнаграждението е за иска за установяване на право на собственост и каква част касае иска
по чл. 109 ЗС, то правилно първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокат
следва да бъдат определени върху половината от сумата т.е. 1620 лв. С оглед
обстоятелството, че е уважен 36,115 % от предявения иск, то въз основа на този процент е
определено и възнаграждението, съответстваща на уважената част от предявения иск 585 лв.
По същия начин са определени и останалите разноски по делото. Доколкото обаче предмет
на исковата претенция е ½ идеална част от дворното място, то така уважения размер следва
да бъде съотнесен към 50 %, а не към 100 %, както е направено от първоинстационния съд, в
който случай уважената част представлява 72,23 % от предявения иск за установяване на
правото на собственост и именно този процент следва да бъде приложен при изчисляване на
разноските. Установено е, че сторените от О. П. (починала) разноски са в размер на 409, 90
лв. От така направените разноски държавната такса в размер на 124 лв., касае уважения
частично иск, а останалите разноски касаят и двата иска 285,90 лв. касаят и двата иска и
следва да се разделят наполовина т.е. общият размер на разноските по уважения частично
иск е в размер от 266,95 лв.. Към този размер следва да се прибави и съответната част от
адвокатското възнаграждение, като се установява, че общият размер на разноските е 1886,95
лв., от които съразмерно на уважената искова претенция в полза на жалбоподателката
следва да се присъди сумата от 1362,94 лв. Обжалваното определение следва да се измени,
като се присъди в полза на А.П. – наследник на починалата в хода на делото О. П.
допълнителна сума в размер на 527,99 лв. разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената искова претенция.
С оглед на гореизложеното следва да измени и присъдените в полза на ищците М.и
разноски. Първоинстанционният съд е установил, че ищците А.М. и Й. М.а са направили
разноски общо в размер на 488 лв., като неправилно е разделил разноските наполовина, като
не е отчел, че следва да се съобрази платената за частично уважената искова претенция
държавна такса в общ размер от 124 лв. Общият размер на разноските, направени от А.М. и
Й. М.а е 306 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция, която съдът
установява, че е в размер от 72,23 % в полза на тези ищци следва да се присъди сумата от
221,02 лв. Определението по чл. 248 ГПК в обжалваната част следва да се отмени, като се
присъди допълнителна сума за разноски в размер от 132,90 лв.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите,
с които исковете на АЛ. ХР. М., Й. ЛЮБ. СТ. и О.Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за
17
всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от правото на собственост върху
дворно място с площ от 497 кв.м., съставляващо УПИ І-976 в кв.106 по плана на гр.Х., както
и исковете по чл.109 ЗС за премахване на монтиран преместваем павилион, изградената
около имота ажурна ограда, изградената в имота тухлено-дървена сграда беседка и складово
помещение и отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за размера над 27, 77 % идеални части
от удостовереното с него право на собственост, Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по документи, наследство и давност № 110, том ІІІ, рег. №4484, дело
489/2015г., съставен на 31.08.2015 г. от помощник-нотариус В.Б., действащ по заместване на
нотариус Бистра Тонева, с който Х. Б. М.а ЕГН **********, БЛ. К. М. ЕГН ********** и Г.
К. Н. ЕГН ********** са призната за собственици дворно място с площ от 497 кв.м.
съставляващо УПИ І-976 в кв.106 по плана на гр. Х., одобрен със заповед №РД-02-14-2299 и
заповед № РД-02-14-171/2007г. граници: УПИ V-974, УПИ ІІ-977 и от двете страни – улици.
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на
ПРС в частта, с която са осъдени ответниците БЛ. К. М. и Г. К. Н. да предадат, на осн.
чл.108 ЗС, на ищците АЛ. ХР. М. и Й.Л. С. – М.а владението върху 36,115 % ид.ч. от
гореописания имот и в частта, с която са осъдени ответниците БЛ. К. М. и Г. К. Н. да
предадат, на осн. чл.108 ЗС, на ищцата О.Х. П. владението върху 36,115 % ид.ч. от
гореописания имот.
ИЗМЕНЯ Определение от 10.09.2020 г. по гр.д. № 18037 по описа 2016 г. по описа на
ПРС в частта, в която са присъдени разноски в полза на О.Х. П. (починала в хода на делото)
и АЛ. ХР. М. и Й. Х.ва М.а в следния смисъл:
ОСЪЖДА БЛ. К. М., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** да заплатят на АЛБ. Г.
П., ЕГН ********** – наследник на О.Х. П., починала на 31.08.2020 г. допълнително сумата
от 527,99 лв. разноски по гр.д. № 18037 по описа 2016 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА БЛ. К. М., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** да заплатят на АЛ. ХР.
М., ЕГН ********** и Й.Л. С. – М.а, ЕГН ********** допълнително сумата от 132, 90 лв.
разноски по гр.д. № 18037 по описа 2016 г. по описа на ПРС.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18