№ 131
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503031 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3633/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 9888/2019г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД,
като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати в полза на Н. В. Л. сумата от 3000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
получена средна телесна повреда, в резултат от падане на пешеходна пътека, в гр. София, на
ул. “***” в района на “Южен парк”, непочистено от сняг и заледено, в края на която хлътва
и попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочкки, непочистени от
сняг и лед, настъпило на 05.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. имуществени вреди - направени
разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и 40 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата 3 000 лева до 26 000
лева, като неоснователен.
Присъдени са разноски, като Н. В. Л. е осъдена да плати на СО 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него. СО е осъдена да плати на адв.Д. сумата от 440 лева - адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а в полза на СГС 120 лева - д.т. на осн.чл. 78, ал. 6 от
ГПК/.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата
по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. В. Л. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за
разликата над сумата 3 000 лева до 26 000 лева, и моли съда да го отмени, като уважи
предявения иск изцяло. Твърди, че е пресичала с бавен ход, по пешеходна пътека, в гр.
София, на ул. “***” в района на “Южен парк”. Пътното платно било непочистено от сняг и
заледено. В момента, в който приключвала пресичането и стъпила с единия крак на левия
тротоар, настилката хлътва и попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни
плочки, непочистени от сняг и лед, в резултат на което пада на тротоара и пътното платно и
получава описаните травматични увреждания. Правилни са констатациите на съда, че в хода
на процеса се доказва посредством изслушаните свидетелски показания и заключението на
вещото лице, че получените травматични увреждания са получени при процесното събитие
и при този механизъм, следствие на подхлъзването и падането на заледената настилка.
Изтъква факта, че обстоятелства, от значение за определяне на размер на обезщетението,
които съдът не е обсъдил са причинените неудобства и неблагоприятни промени в живота
на пострадалата, вида и характера на всички увреди - изобщо не са взети предвид
пожизнените остатъчни последици - значително ограничения обем на движение на ръката на
пострадалата в областта на китката, на мястото на счупването. Китката е деформирана,
което не може да бъде променено и остава пожизнено. Видно от разпита на в.л.д-р К. С., в
проведеното о.с.з. на 25.05.2020г. ограничението обема на движение на ръката е пожизнено
и подобрение не може да настъпи, то затруднява ищцата при някой обичайни ежедневни
дейности и й носи периодични болки и страдания при натоварване, както и при промяна на
времето. Посочва още, че травматичните увреждания са затруднили движенията на левия
горен крайник за период от няколко месеца, като значителен период от време не е излизала
сама от вкъщи, страхувала се и била водена от близки само на прегледи. Налице е била
необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието й. Пострадалата
дълъг период след получаване на увреждането е изпитвала затруднения при задоволяване на
битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на ръката са създали
множество трудности в нормалното й ежедневие. Налице са усложнения и остатъчни
последици в състоянието - лявата й китка остава деформирана, оточна, с ограничен обем на
движенията в областта на травмата и до настоящия момент. Болките дори при леко
натоварване продължават и до настоящия момент, а при смяна на времето, дори се налага да
пие обезболяващи. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата Н. В. Л. твърди, че на 05.01.2019г. пресичала с бавен ход, по пешеходна
пътека, в гр.София, на ул. “***” в района на “Южен парк”. Пътното платно било
непочистено от сняг и заледено. В момента, в който приключвала пресичането и стъпила с
единия крак на левия тротоар, настилката хлътва и попада в дупка, образувана от счупени и
липсващи тротоарни плочкки, непочистени от сняг и лед, в резултат на което паднала на
2
тротоара и пътното платно и получила описаните травматични увреждания в областта на
лява гривнена става. Първа помощ й била оказана в СПО- ВМА- София, където след
направата на необходимите рентгенови снимки, са установени следните увреждания:
Счупване на лява лъчева кост на типично място. Проведено било консервативно лечение,
изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и поставяне на
гипсова имобилизация. Ходила на контролни прегледи, носила гипсовата имобилизация 30
дни. След свалянето й се наложило да проведе курс по физиотерапия и рехабилитация.
Твърди, че при последващи прегледи били удължавани болничните й листи и била
назначена физиотерапия. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла
болки, страдания и ограничения в обичайния си начин на живот. Претендира сума в размер
на 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 240 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до
окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът СО, не оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла инцидент на
посочените време и място. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като няма описание
как, къде и по кое време е настъпил инцидента. Оспорва твърдението, че на улицата е имало
сняг, непочистен и заледен участък. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която не е съобразила поведението си с тежките метеорологични условия в
началото на януари 2019г. Оспорва претенцията като прекомерно завишена.
От фактическа страна се установява, че на 05.01.2019г. Н. В. Л. пресичала с
бавен ход, по пешеходна пътека, находяща се в гр.София, на ул. “***” в района на “Южен
парк”. Пътното платно било непочистено от сняг и заледено. В момента, в който
приключвала пресичането и стъпила с единия крак на левия тротоар, настилката хлътнала и
тя попаднала в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочки, непочистени от
сняг и лед, в резултат на което паднала на тротоара и пътното платно.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а
именно - показанията на св.П. /приятел на дъщерята на пострадалата/, разпитан в о.с.з. на
28.05.2020г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Същият заявява, че в деня на инцидента на 05.01.2019г. имал среща с ищцата и
дъщеря й, на входа на южния парк от към ул. „***“. Видял, че Н. тръгнала да пресича през
улицата към него и в момента, в който стъпила на тротоара, на който той вече се намирал, се
подхлъзнала и паднала. Твърди, че се подхлъзнала на тротоара, защото последният бил
заснежен. Тротоарът не бил добре почистен, имало движение на самите плочки, поставени
на тротоара. Заради подхлъзването Н. изгубила равновесие и паднала. В този момент
пристигнала дъщеря й, тя била с кола, взела майка си и тръгнали към болницата.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на
л.39 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука е получила фрактура в
областта на лява гривнена става. Първа помощ й била оказана в СПО- ВМА- София, където
след направата на необходимите рентгенови снимки, са установени следните увреждания:
Счупване на лява лъчева кост на типично място. Проведено било консервативно
лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и
поставяне на гипсова имобилизация. Ходила на контролни прегледи, носила гипсовата
имобилизация 30 дни. След свалянето й се наложило да проведе курс по физиотерапия и
3
рехабилитация. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между
претърпяното увреждане и процесното събитие - падане вследствие стъпване в
необезопасена, несигнализирана дупка на тротоар. Посочено е, че обичайният период на
възстановяване е около 6 месеца. При ищцата е приложено консервативно лечение,
изразяващо се в закрито наместване на счупването под местна анестезия и поставяне на
гипсова имобилизация. Обективно е установено наличие на деформитет в областта на лява
гривнена става. Ръката е отклонена към палеца. Ограничен обем движение на лява гривнена
става при навеждане на ръката надолу от 40 градуса, при норма 90 градуса и ротация на
китката от 60 градуса, при норма 90 градуса. При прегледа на вещото лице е представена
рентгенова снимка на СД диск на лява гривнена става на Н. В. Л. от 26.05.2020г., на който е
отразено счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става, зараснало с
разместване на фрагментите по ширина. Обоснован е извод, че през първия месец на
имобилизацията и в началото на раздвижването пострадалата е имала затруднение в
битовото си обслужване и нарушение на обичайния ритъм на живот. Вещото лице е
посочило, че болките и страданията, причинени на ищцата са били най- интензивни
непосредствено след травмата, и в началото на раздвижването. Посочено е, че направените
разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с процесното събитие и получените
увреждания.
В о.с.з. вещото лице С. заявява, че в движението на ръката сега затрудненията
произтичат от това, че има намален обем на движението на крайника. Наличното
изкривяване би могло да се отстрани само по оперативен път, тъй като счупването вече е
зараснало, но не може да се каже с категоричност какъв би бил изхода и резултата от
операцията (има и други факти от значение като възраст и така нататък).
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
почистване от сняг и обезопасяване на раместени плочки, находящи се на прилежащ
тротоар пред пешеходна пътека в Южен парк. САС констатира, че претърпените от
пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.49 ЗЗД, доколкото са
свързани с човешка дейност по почистване и отстраняване на заледяване в района на
общински парк, който безспорно е публична общинска собственост. “При деликта, когато
едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако
действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и
от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело
действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа
предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са
дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват
4
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290
ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
противоправно бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от
станалия инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че
когато законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и
щом в крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС е приел, че процесната част от тротоара по протежението на пешеходна пътека е
част от инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината
контрол както върху изграждането, поддържането и ремонта й, така и почистването от сняг
и лед. Като не са констатирали проблем на тротоара по протежението на тротоара /където е
липсвала тротоарна плочка/, служителите на ответника са в неизпълнение на законово
възложените им задължения, поради което са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на липсващи/хлътнали/разклатени
плочки на тротоара представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по
пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в
практиката на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние
представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на
чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2018г. по гр. д. №
1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на пътя по основното му направление
отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и
поддържането и на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво
пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на Нар.№ 1/17.01.2001г. за
организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е собственикът или
администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината. Доколкото в хипотезата на
чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно
физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в
причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така
даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е счел, че в конкретния случай
са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СО при условията на чл.49
ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. всички общински паркове вкл.процесния Южен парк,
съставляват публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП. Съгласно чл.11
ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно
чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Почистването и поддържането на пътното платно в района на Южен парк е
задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а
настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани
5
повредата/разместени плочки на тротоара т.е. да постави правилно плочките в
непосредствена близост до тротоара след пешеходната пътека ангажира отговорността й по
чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда, тротоарът е с обществено предназначение и
предвид свободния достъп до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по
цялата повърхност на съоръжението, разположено на тротоара. Задължението за
обезопасяване се извежда от общото задължение да не се вреди другиму с оглед
местонахождението на шахтата, свободния достъп на хора до нея и обичайното преминаване
по това място на много пешеходци.
На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка
поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната инфраструктура. Задължение на
всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска собственост в
изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги
отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община,
същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да
организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и
причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата,
на които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и почистване,
поради което са причинени по повод възложената им работа. Установява се по безспорен
начин от показанията на свидетеля П., че мястото на инцидента е било непочистено,
заледено и необезопасено за незапознат с пътните условия, че увреждането вследствие на
злополуката е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, изразяващо се в
непочистване на тротоара от заледявания в зимния период от време, което е попречило на
ищцата да забележи липсващи тротоарни плочки.
ПО РАЗМЕРА:
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 67 години към 2019г., икономическата конюктура в страната за 2019г.,
факта, че е получила една средна телесна повреда, която не е наложила оперативна
интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, а само носене на гипс, че обичайният
период на възстановяване е около 6 месеца, че е установено наличие на деформитет в
областта на лява гривнена става и ограничен обем движение на лява гривнена става при
навеждане на ръката надолу от 40 градуса, при норма 90 градуса и ротация на китката от 60
градуса, при норма 90 градуса. Налице са трайни неблагоприятни последици, а именно
счупване на лявата лъчева кост в областта на гривнената става, зараснало с разместване на
фрагментите по ширина. Съдът отчита факта, че наличното изкривяване би могло да се
отстрани само по оперативен път, тъй като счупването вече е зараснало, но не може да
се каже с категоричност какъв би бил изхода и резултата от операцията.
Затова САС счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер от 20 000 лв.,
предвид характера на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването им. В останалата част до претендирания размер от 26 000
лв. претенцията е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
6
3 000 лв. до 20 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 23 000 лв., като жалбата е частично основателна /17 000
лв./
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски, но такива няма и не следва да се присъждат.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.М. И. Д., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 1130 лв. без ДДС.
По компенсация жалбоподателката дължи в полза на СО направените пред въззивна
инстанция разноски, но такива няма. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи юрисконсултско
възнаграждение в полза на СО, в размер на 100 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски в размер на 350 лв. платен депозит за в.л., от които дължими са само 269.23 лв. с
оглед уважената част от иска.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.М. И. Д., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, в размер на 1130 лв. без ДДС.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО дължи в полза на съда сумата от 809.60 лв. вместо
присъдените 120 лв.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищцата дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на
СО, в размер на 100 лв. за първа инстанция. Разноски няма направени.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3633/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 9888/2019г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, в отхвърлителната му част - за разликата над 3000 лв. до 20 000 лв., д.т.
и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Н. В. Л. ЕГН **********, съдебен адрес:гр.***, бул.“***” № 57, офис 215, тел.
+359 ***, чрез адв.М. И. Д., член на САК, разликата над 3000 лв./три хиляди лева/ до 20 000
лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от получена средна телесна повреда, настъпила на 05.01.2019г. в
резултат от падане на тротоарна част, в края на пешеходна пътека, в гр. София, от към ул.
“***” в района на “Южен парк”, непочистена от сняг и заледена, в края на която хлътва и
попада в дупка, образувана от счупени и липсващи тротоарни плочки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 269.23лв./двеста шестдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ направени
разноски пред първа инстанция с оглед уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. М. И. Д., член на САК, гр.***, бул.“***” № 57, офис 215, тел. +359 ***, сума
в размер на 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 1130
лв. /хиляда сто и тридесет лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА САС сумата от 809.60 лв./осемстотин и девет лева и шестдесет стотинки/
дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Л. ЕГН **********, съдебен адрес:гр.***, бул.“***” № 57, офис 215,
тел. +359 ***, чрез адв.М. И. Д., член на САК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община,
адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, сумата от общо 200 лв./двеста лева/ юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9